Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2018-04-14

Ударът в Сирия - предварителна оценка

Ударът в Сирия е:
- Грубо нарушение на международното право и агресия. Вчера в Сирия пристигна мисия на Организацията за забрана на химическите оръжия на ООН и ударът е опит за саботаж на работата й. Мисията има за цел да установи 1) ДАЛИ е било използвано химическо оръжие; 2) АКО е било използвано, КОЙ го е използвал;

- Ударът е отчаян опит за трупане на рейтинг и заместител на липсата на последователна политика. Тереза Мей е изправена пред тежки преговори за Брекзит и сриваща се популярност. Доналд Тръмп е в перманентен скандал в САЩ. Преди година той критикуваше Обама, че Америка няма интереси в Сирия и може само да загуби от намеса там и казваше, че не може да се предприемат действия без одобрение на Конгреса. Днес той, първо, се меси в Сирия, второ, прави това без одобрение на Конгреса. Въпреки непоследователната американска политика, всякакви военни авантюри се радват на широк двупартиен (и демократи, и републиканци) консенсус. Еманюел Макрон иска Франция да има по-активна международна роля, но забравя, че нейният мандат и насилие не се помнят никак с добро именно в Сирия;

- Мнозина вече написаха, че ударът беше „въздържан“ и с голям шоу-ефект, но съмнителна реална полза. Френският военен министър заяви, че Франция е предупредила Русия кои обекти ще бъдат бомбардирани. Руснаците информирали сирийците и щетите са символични, но пропагандната цел е изпълнена.

- Американската и руско-сирийската информация дори фактологично коренно се различават – например за броя свалени ракети. Като простосмъртни не ни е дадено да знае с точност какво се е случило. Ако обаче са били изстреляни около 120 ракети (стотина „Томахоук“) и още от френските и британски самолети, а цената на всяка ракета е около 1-1,2 млн. долара, сами можете да изчислите печалбата за военно-промишленото лоби.

- Всякакви остатъци от здрав разум безкомпромисно биват прекъсвани в ефир – бившият британски посланик в Сирия Питър Форд каза, че и дете би се запитало защо му е на Асад да използва химическо оръжие в град, който пада до часове; същото се случи и с бившия командващ британските части в Ирак ген. Джонатан Шау по Скай Нюз и пр.

- Лидерът на една проислямска партия в Турция заяви, че това е удар срещу всички мюсюлмани. Някой очаквал ли е друга реакция, когато Великобритания, САЩ и Франция удрят една арабска страна, в която тъкмо са се появили някакви надежди за намиране на изход от кризата.

- Турската позиция е много интересна – подкрепя удара, но същевременно говори и за политическо решение.

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2018-02-24

Междудържавни подозрения в епохата на глобална несигурност

В Турция много хора са убедени, че Великите сили, особено САЩ, кроят козни за създаване на кюрдска държава и/или разделяне на Турция. Специалистите наричат това "Севърски синдром". Името идва от Севърския договор след Първата световна война, след който са създадени кюрдска и арменска държави, а големи части от територията на Турция са дадени на Велики сили. Договорът не влиза в сила заради съпротивата на Турция и границите на страната са формирани вследствие на Лозанския договор три години по-късно. Т.е. виждаме страх на Турция от САЩ и Запада.
Междувременно чета анализи от сериозни американски изследователи, които са убедени, че Русия майсторски играе картите си в Сирия и това е един от факторите, които тласкат Ердоган към ходове, които го отдалечават от НАТО и доближават до Москва. Т.е. виждаме страх на Вашингтон от Русия.
В руската преса критиците на Путин яростно твърдят, че Русия губи позиции в Сирия, че Турция разширява влиянието си за сметка на другите играчи и че Русия не може да противопостави нищо съществено на турската инвазия и на американското влияние в района. Т.е. страх в Русия от Анкара и Вашингтон.
Едновременното присъствие на всички тези медийни коментари е добър пример за тезата, че Близкият изток е навлязъл в епоха, в която липсват сигурни алианси и повече съществуват съюзничества ad hoc. Това води до постоянно недоверие между участващите играчи, които се подозират в тайни договорки с други страни в конфликтите в свой ущърб. Когато се работи на база тези подозрения и предпазлив подход, това допълнително прави и другата страна внимателна и омагьосаният кръг се затваря.
До там доведоха поредица злоупотреби и пренебрегвания на международното право и подкрепа за "кучи синове" само защото са "наши". Нужно е намиране на някакъв нов регионален и международен баланс, изграден върху принципи, а не двойни стандарти.

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

Робство, затвори и икономика в САЩ

Една американска изследователка - Мишел Аликзандър - разглежда средствата за социален контрол, насочени по-специално срещу черните мъже, като ги разделя на три периода - период на робството (до 1865 г.); на сегрегацията (до 60-те години на ХХ век) и на вкарването в затвори (incarceration), например чрез "войната срещу дрогата".
Един от факторите, довели до Войната за независимост, е решението на английски съдилища да отменят робството. Точно заради това богати плантатори-робовладелци, например от Вирджиния, се включват в борбата срещу британците. Както е известно, Джордж Вашингтон и редица от "бащите-основатели" на Съединените щати са робовладелци.
Снимка - Humans of the New York
След формалната отмяна на робството, чернокож мъж, застанал на някой ъгъл, може да бъде арестуван за скитничество или защото е загледал бяла жена. Той става каторжник и неговият труд се използва в мините, стоманодобива или земеделието. "Уолстрийт джърнъл" нарича това "робство под друго име" (доста добър нагледен пример е филмът "Зеленият път").
За сегрегацията - чернокожите да се водят в задната част на автобуса и пр. - не е необходимо да говорим, можем само да си припомним илюстративните художествени класики като "Да убиеш присмехулник" или дори някои от романите на Джон Гришам ("Време да убиваш", "Под сянката на чинара").
В третия период живеем днес. До идването на Рейгън делът на затворниците в САЩ е сравним с този в другите индустриални общества. Днес САЩ са абсолютен лидер по брой затворници на 100 000, водейки далеч в класацията. Това се дължи на големия брой присъди за сравнително дребни провинения. Ползата е, че затворниците нямат синдикални или други права и техният труд може да бъде експлоатиран със заплащане далеч под приетите прагове. Освен това, основни жертви на арести са афроамериканци или латиноси.
Щрих за тези, които се интересуват от ставащото в "най-великата демокрация".

(По идеи от Michelle Alexander, "The New Jim Crow: Mass Incarceration in the Age of Colorblindness", NY, The New Press, 2012)

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2017-12-09

Решението на Тръмп за Йерусалим - опит за оценка


Решението на Тръмп за Ерусалим може да бъде анализирано на няколко нива, сред които вътрешнополитическо, глобално и регионално.
То е възможно частично заради актуалната ситуация в Близкия изток.
Първо, ситуацията в Египет и войната в Сирия. В Близкия има формула - "Без Египет няма война, без Сирия няма мир." Идеята на това изречение е, че Египет е най-силната във военно отношение държава и без нейната армия арабите не могат да воюват с Израел. Същевременно, дори и Египет да е изваден от арабската коалиция (което стана с подписването на мирен договор с Израел през 1978 г.), без споразумение с регионалния фактор Сирия, близкоизточен мир не е възможен. Иначе казано, до 2011 г. Сирия не можеше да е game-establisher по отношение израело-палестинския мир, но можеше да бъде game-changer.
На второ място, решението се възползва и от други кризи в Арабския и мюсюлмански свят, например разделението между заливните държава (саудитците и коалицията им срещу катарците) и неприязънта на Риад към Техеран. Заради тези съперничества, много арабски страни са готови охотно да си сътрудничат с Тел Авив.
Трето, това още веднъж затвърждава опасната посока, в която Израел се движи - нежелание за постигане на мир, желание за присвояване на територии, но без тяхното население.
Четвърто, бързото и тежко поражение, нанесено от Израел на арабската коалиция по време на Шестдневната война 1967 г. постави началото на края на арабския национализъм. След това като алтернатива започна да набира сили политическият ислямизъм. Дали пък след това решения няма да започне да се ражда нова тенденция в този край на света? Още е твърде рано да се каже, според мен.
Пето, има теория, че Тръмп с налудничавите си идеи безкрайно разширява полето на възможното политическо действие. След него всичко ще бъде възможно.
Шесто, решението е грубо погазване на международното право. Става дума за женевската конвенция от 1948 г., за целия корпус от резолюции на Общото събрание на ООН, в което участват всички страни, както и резолюциите на Съвета за сигурност, които са задължителни за изпълнение. Срещу хода на американския държавен глава се изказаха както редица големи европейски страни, така и Евросъюзът като цяло.
Седмо, трябва да напомним, че т. нар. "мирен процес" беше мъртъв от години. Реално преговори не се водеха, нямаше напредък и на милиметър по нито един въпрос, а само действително влошаване на ситуацията на терен.
Осмо, решението не води до стабилизация на обхванатия от конфликти регион, а до по-голяма нестабилност.

Ако постът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог вляво.

2017-11-07

Към въпроса за т. нар. сблъсък сунити-шиити в Близкия изток

Обикновено, когато се говори за сблъсъка шиити-сунити, се цитира книгата на Вали Наср от 2007 г. Оказа се обаче, че оригиналът и медийната интерпретация силно се отличават.
Книгата е доста нюансирана и далеч не говори за черно-бял сблъсък. Авторът казва горе-долу следното:
След войната през 2003 г. шиитите и кюрди започват да управляват Ирак. (През 60-те до 80-те години няма особено значение кой какъв е, по време на Ирано-иракската война в близкото обкръжение на Саддам има шиити, пише Т. Якоби, бел. моя). Както и да е, след 2003 г. сунитите в Ирак възприемат ситуацията като откъсване на страната от традиционното й място сред водещите държави на арабския национализъм.
Шиитите може и да са 10-15% от броя на мюсюлманите в света, но са много повече в Близкия изток (Индонезия е с около 280 млн. мюсюлмани, също така Африка, бел. моя).
Всъщност Наср прецизно посочва още в началото, че конфликтът не е някакъв сблъсък от ранните години на исляма, а съвременна битка за ресурси и политическо влияние и цитира Фред Халидей - "доскоро най-забележителното в конфликта шиити-сунити беше неговото ОТСЪСТВИЕ."
Формирането на ясно изразени идентичности е процес от края на 19-ти век, в някои случаи - дори и по-късно.
Освен това, в края на 20-ти век обаче видяхме едновременно залез на по-широките приобщаващи идеологии като арабския национализъм или социализъм + ислямизация (грижливо поливана и наторявана от САЩ за борба с левите сили в страни като Афганистан, Египет, Пакистан и Турция). Ислямизацията обаче означава сунификация.
Тъжната история завършва с това как - точно както в Югославия - вместо партии, които да търсят подкрепа от всички общности, съставящи народа, заради идеология или политика, се формираха етнически или религиозни формации.
Оптимизмът идва обаче от това, че дори и в този климат има примери за сътрудничество. Ще минат обаче десетилетия преди раните, направени наскоро, да зарастнат.

Ако постът ти харесва, кликни на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

2017-11-02

Разни разпиляни мисли

Замисляли ли сте се, че когато плащаме с карти (дебитни, кредитни), ние не усещаме физически (не виждаме, не преброяваме) похарчената сума. Това ни дава усещането, че нищо не сме похарчили и ни стимулира да продължим дя "трошим пари", както казват в Западните Балкани.

Българите често пъти се гордеем с военните изобретения по време на Балканската война. Посочваме, че летци като поручиците Радул Милков, Продан Таракчиев, Христо Топракчиев са едни от първите в света, използвали самолетите за разузнаване и бомбардировки. От днес вече не само български военни самолети охраняват родното небе. С усилията на поредица некадърници бойната ни авиация бе докарана до смешно, жалко и унизително състояние - същото като на мнозинството от народа, който събира вторични суровини, за да се прехранва.
На сторилите това казвам - проклети да сте, трижди проклети да сте!

Напоследък е модерно много мои връстници да учат децата, че патриотизмът е последното убежище на негодника, а други мои връстници пък смятат, че няма нужда да пазим родова памет и да сме лоялни към хора, живели преди 100-150 г., които дори не познаваме.
На всеки национален празник въпросът не е във фалшивите речи, които някой чиновник ще напише за високопоставени политици, които открито си признават, че работят за чужди интереси, защото, след като национализмът е нещо лошо, значи и националните интереси са излишна работа...
На националните празници честитя на всички, които все още си дават зор да са патриоти и да си вършат качествено работата - нерядко с цената на личното си здраве и спокойствието на семействата си.
Пък нека сме негодници!

Вече се оказа, че една голяма част от гастарбайтерите нито са "гост", нито са "арбайтер"-и...

Както казва един руски колега по перо, ако човек е невъздържан в едно отношение, той обикновено е невъздържан във всяко - храна, секс, алкохол, медийно самолюбие...

Няма порок, който капитализмът да не е готов да подхранва, за да извлича печалби. Вземете каквото искате - алкохол, порнография, хазарт - и ще видите, че това е многотрилионна индустрия. Така работи системата.

"Може би най-опасната последица от неолиберализма е не икономическата, а политическата криза. С намаляването на държавните притежания се свива и способността ни да променим живота си чрез гласуване. (Могъщи корпорации определят все повече аспекти от живота ни). Вместо това хората могат да упражняват правото си на избор чрез харчене. Но някои имат повече за харчене от други: във великата демокрация на потребителите и акционерите гласовете не са разпределени поравно."
Джордж Монбио, британски писател

"Силната и дейна държава никога няма да се изроди в диктатура. Диктатурата идва да смени слабата и безпомощна власт."
Ф. Д. Рузвелт

Има една група жени, които винаги са някъде, но никога не е ясно с кого... Също както винаги и никога имат и едновременно нямат приятел - не бива да се затварят вратите пред останалите "опции"...   

Популист - най-често така корпоративните медии наричат политик, който изрича неща (назевисимо дали верни или не), които брюкселската администрация или други елити не желаят да чуят.  

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог тук вляво.

2017-07-28

За отговорността на елита у нас

"България е в състояние на фактическа гражданска война. Ако това, следващото или което и да било правителство, парламентарните и извънпарламентарни партии и политици и икономическите елити не разберат това и не разберат причините - ужасяващата липса на справедливост отвъд наличието или липсата на законност, отчаянието на онеправданите, нямащите и отхвърлените, арогантността, алчността и безотговорността на имащите, можещите и знаещите, краят на смисъла, смъртта на неписаните социални норми, които са тъканта на всяка общност, липсата на надежда у всички - войната ще придобие още по-уродливи форми, ще стане и класова, и расова, ще стане война на всеки срещу всеки. Защо не бива да бъде расова и класова е ясно - защото изолира вината у група хора, което няма как да е вярно, защото рано или късно идва отговор, ответен удар и това затваря цикъла на кръв, отмъщение, подтисничество и отново кръв, и отново, и отново. Но най-зле е, когато е на всеки срещу всеки, най-зле е онова състояние на аномия, когато яростта е сляпа, рефлекс на дразнител със или без причина, което показва психично състояние отвъд политическото начало, отвъд разговора за права, законност, справедливост - примордиално начало отвъд общността и мястото на индивида в нея. Но дори и да разбере това, властта може да свърши ограничена работа - в най-лошия случай да използва аномията за въвеждане на "твърда ръка". "Твърдата ръка" не е решение - това е законност без справедливост, ред без легитимност, дело на мандатоносител без мандат. В най-добрия властта би могла да се опита да използва мандата си, за да сближи закона и справедливостта. И това обаче не е достатъчно. Необходимо е участието и усилието на всички и всяка подигравка, всяко презрение към различния, към онеправдания, към простия, към чалгаря, съм селянина, към градската беднота, всяко накърняване на жизнените им шансове са буца пръст в ковчега на обществото и държавата. Достойнството им е ненакърнимо, стои над всички права и ако не бъде зачетено, никое друго право няма смисъл. Правото на достоен живот стои над всяко друго право и подигравката с него е подигравка с човешкото. Българската интелигенция е длъжник на народа си. Това е нейната истинска мисия - да не позволява да се нарушава правото на достоен и справедлив живот за всички, не да "открива" "естественото" неравенство. Да се бори срещу социалното изключване, а не да естетизира и натурализира привилегията. Да противостои на властта по принцип, а не да й служи по необходимост и желание. Хората се избиват по улиците, защото са отвъд способността да защитят достойнството си и защото не могат да постигнат справедливост. Позата на морален, естетически, социален репер, която заемат много хора тук, във Фейсбук, както и по медиите, е поза на самоназначени съдници без право да съдят. Отказвам да обиждам когото и да било тук, навън в живота и по принцип. Отказвам да се залепя за каквато и да било кауза, която отрича правото на достоен живот дори на един-единствен човек, отказвам да бъда използван, за да легитимирам подобни каузи и приемам, че ако не мога да кажа нещо полезно, по-добре е да мълча. Но ако някой скоро не разбере, че разпадът около нас е страшен, че индивидуално спасение няма и че нападението, подигравката и високомерието не са пътя, чакат ни много тежки времена. Надявам се, че ще ги избегнем - с общи усилия."

Журналистът и преподавател Явор Сидеров

Ако публикацията ти е харесала, можеш да кикнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2017-06-26

Пасивната революция в наши дни

Драги приятели, напоследък си мислех, че съвременният политически живот може да бъде обяснен добре с една стара, но интересна и твърде актуална концепция - за т. нар. "пасивна революция" на Антонио Грамши.
При класическата революция - например Френската, Руската, Китайската - нещата са ясни.
При пасивната е малко по-различно. Грамши посвещава не повече от няколко страници, за да обясни феномена, но въпреки това концепцията му се разбира. И в този случай, както и при класическата революция, съществуват недоволство и желание за промяна. Те обаче, чрез използването на революционна реторика, са използвани, за да може в действителност да подсилят съществуващите форми на господство!!!
Но как може да стане това? Точно тук е номерът.
Елитите са установили културна хегемония. Това ще рече, че чрез медиите, големите политически партии и пр. могат да поставят рамките, да сочат кои идеи се считат за приемливи или не. Така се постигат две неща - първо, може да се управлява посредством фабрикуване на фалшиво съгласие сред хората, а не толкова чрез прибягване до директно насилие. Второ, елитите могат да представят своя частен интерес за общ.
(Повече за културната хегемония виж ТУК).
Ето и някои примери за пасивна революция в съвременността или как капитализмът и системата абсорбират предизвикателствата пред тях:
- гласуваш за Тръмп, защото говори на обикновения човек, получаваш кабинет с общо богатство 6,5 млрд. долара;
- елиминираш Сандърс и Меланшон, за да остане отвратителният избор между Тръмп-Клинтън или Макрон-Льо Пен;
- вярваш, че промяна може да бъде замесеният в родната политика от средата на 90-те насам Слави;
- искаш промяна чрез мажоритарно гласуване, което ще бетонира статуквото;
- "антисистемни" партии, създадени от системата, за да се обере протестният вот и да се гласува за "най-малкото зло" и пр.
Противоотровата - когато чуете за "политически проект", да знаете, че става дума за свенлива партия, която не желае да се нарече така; когато някой претендира, че е гражданско движение, питайте го: "гражданино, на Вас кой Ви плати скъпата медийна кампания?".
Изход обаче има. Културната хегемония вече е пропукана - все по-малко хора вярват в системата и все повече търсят алтернативи. Имаме много възможности да мислим, събираме информация, общуваме помежду си извън матрицата. Матрицата не е непобедима, просто поставя доста капани.

Ако публикацията ти е харесала, можеш да кикнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2017-06-11

Крейг Мъри за британските избори

Бившият британски дипломат и автор Крейг Мъри откроява няколко особености на кампанията на Острова. Те обаче се прилагат почти навсякъде по света, струва ми се.
1) Различно отношение към различните партии - кандидатите на Лейбъристите и на Шотландската национална партия са прекъсвани много по-често от водещите в сравнение с кандидатите на консерваторите. При двойката Корбин-Мей този резултат е почти две към едно.
2) Избор на дневния ред. Консерваторите предпочитаха да се съсредоточат върху Брекзит и сигурността. Трудни теми като техните връзки със Саудитска Арабия не бяха повдигани. В последните дни големите медии говореха почти изцяло за сигурност, много по-малко за националната здравна система, например.
3) Прегледът на печата. По-големите вестници са собственост на бизнесмени с очевидно десни убеждения, държащи парите си в офшорни зони. Големите телевизии правят преглед на печата, отразяващ интересите на големите собственици. Това допълнително подхранва фалшивия дневен ред, налаган от медиите.
4) Канят се "независими" коментатори, които са всичмко друго, но не и независими, тъй като са свързани с определени партии чрез вестниците, изследователските институти, където работят, лобистките мрежи, финансовите и правни кантори и пр.

П. С. Почти 75% от гласувалите млади хора са гласували за левицата, водена от Дж. Корбин.

Ако публикацията ти е харесала, можеш да кикнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2017-04-14

Нови десет статуса от "Фейсбук"

На 5 октомври 2016 г. британската министър-председателка Тереза Мей изнесе пред членовете на Консеравативната си партия реч, в която защити ролята на държавата, „която съществува, за да предостави онова, което отделните хора, общностите и пазарите не могат да осигурят“; възхвали данъците – „цената, която плащаме, за да живеем в едно цивилизовано общество“, а също така заяви: "Ако вярваш, че си гражданин на света, ти си гражданин на никое място." (If you believe you are a citizen of the world you are a citizen of nowhere.)

"Когато демокрацията отдавна е продадена на корпорациите, на суверенът му се ще поне за малко да се почувства, като че ли от него зависи нещо. Демокрацията не е заплашена от популизма, а от липсата на съдържание. Иронията е, че резултатите от работата на промоционалната индустрия, (която трябваше да създаде подходящите наблюдатели на демократичния театър, чрез замяната на мисленето с консумация) са на път да се обърнат срещу системата.".
Политологът Страхил Делийски

Винаги след избори ме е удивлявало едно: хора, които претендират, че са демократи, неистово ругаят всички други, които не са гласували като тях. Те настояват да се вземе правото на глас под различен предлог на всички други. Да, съгласен съм, че има много невежи, объркани, заблудени хора. Отиди и говори с тях, образовай ги, убеди ги, не ги ругай! Това първо. И второ, с това поведение те се демаскират - никакви демократи не сте!

Стратегията „Европа 2020“ цели в края на десетилетието за научно-изследователски цели в ЕС да се инвестират 3% от БВП на общността (2% публични средства, 1% частни инвестиции). България планира да отдели едва 1,5%. По данни на Евростат в момента средствата, отделяни за научна и развойна дейност в България, са едва 0,8% от БВП, като по-малко от половината от тях идват от държавния бюджет. Освен това, доста е съмнително дали другата половина, идваща от частния сектор, която по документи се води за изследвания, реално отива там, защото, ако една фирма има развойна дейност, не целият й бюджет е за нея, нали така?
Разбира се, ако искаме основните професии у нас да са сервитьори и проститутки (с уважение към този вид труд), то няма нужда от инвестиции в наука и образование.

"Няма армия, която да може да се противопостави на силата на идея, чието време е дошло."
Виктор Юго

От известно време с удоволствие чета работите на турската колежка Седа Демиралп, която пиша за това как определени групи, за да оправдаят своята власт, приписват на другите различни негативни характеристики (били те религиозни, културни, дори физически). За да запазят статуси си, първите елити постоянно подчертават разликите в лайфстайла между "тях" и "другите". Разбира се, това е удобна маска, зад която да крият липсата на каквата и да е отчетност на техните действия. Тъй като "Запад" значи власт, постоянно доказват колко близки са до Запада. Проблемът е там, че тези клики акцентират на своите ценности поради невъзможността да формулират прагматични политически предложения и решения. Колкото по-малко реални действия и алтернативи предлагат, толкова повече снобеят. Другите са невежи, тъпи, несвободни, не знам още какви. Естествено, такива групи наблягат на различието на другите като политическа стратегия за постигане на интересите си, защото така разговорът се води около културни дихотомии, а не за реалните разделения - например соционално-икономически или класови.
Седа пише за Турция, аз чета и си мисля за България...

Миналата седмица излязоха официални данни, че 92% от средствата по т. нар. "план Юнкер" са отишли в 15-те стари членки на ЕС. Парите са отишли за индустриални проекти, иновации, създаване на нови работни места. Другите страни (т.е. почти половината членове) на съюза са спечелили пари в рамките на стохастичната грешка. От самото начало беше ясно и имаше предупреждения, че ще стане точно така поради заложените принципи - липса на географски или секторни квоти и конкуренция на общо основание.
Изводи и какво да се прави:
Първо, дела, а не думи против ЕС на две скорости;
Второ, България няма да се измъкне от блатото с насочване на европейските пари към екопътеки, градинки и тинтири-минтири. Необходими са мащабни инвестиции в хората (здравеопазване, образование), критична инфраструктура, производство, конкурентоспособност и реиндустриализиране. Утре ще бъде късно. Трябва да се действа сега.

В наши дни един кренвирш крие повече страшни тайни от цялото ЦРУ...

Четох някъде, че американски автор на книга за семейната хармония застрелва жена си и публикува снимката на трупа във "Фейсбук".
Дейл Карнеги ("Как да печелим приятели и да завоюваме другите") умира в пълна самота.
Синовете на Бенджамин Спок, автор на книги за отглеждане на деца, го дават в луксозен, но все пак старчески дом.
Педагожката Мария Монтесори разбира, че мисията й е да възпитава други деца и дава собственото си в приемно семейство.
Корейска авторка на наръчник как да бъдем щастливи се самоубива чрез обесване от депресия.
Полезно е да се знае за авторите на методи за лично самоусъвършенства, коучове, бизнес-гурута и пр.

Вчера гледах "Сноудън".
Страхотен филм, историята е разказана изключително правдоподобно от Оливър Стоун!
Всъщност Сноудън е на 29 години, когато прави разкритията си. 29! И се осмелява да се изправи срещу най-могъщата световна система за шпионаж, чиято безмилостност познава отвътре. Ние какво героично нещо направихме до 29?
Впрочем, освен разкриването ня глобалното подслушване и наблюдение от страна на САЩ, филмът е и една много човешка история. Сноудън не е свръхчовек. Той се колебае дали да остави приятелката си и добре платената си работа, но все пак взема решението.
За всеки, който иска да научи повече по темата, препоръчвам книгата на Глен Гринуолд - човекът, на когото Сноудън се доверява да разкрие всичко. "Няма къде да се скриеш" е публикувана на български език.
Не е ли иронично да използваме именно Фейсбук, едно от пипалата, даващо информация на американските служби, за да разпространяваме колко добър е филмът?  

"Политически елит, който не се доверява на народа и не се инегрира с културата на обществото, от което произлиза, и не черпи сили от него, нито може да разкрие нови глобални външни хоризонти, нито може да обезпечи вътрешната сигурност и единство.“
проф. Ахмед Давутоглу

Ако публикацията ти е харесала, можеш да кикнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2017-01-08

Десет статуса от "Фейсбук"

"Стойността на телефона е стойността на това, което двама души имат да си кажат."
Оскар Уайлд

"Ако искаш да сториш добро, ще го направиш и с вързани ръце."
Ф. М. Достоевски

Прегледах последните два броя на известно чуждо научно-популярно списание. В единия се говореше, че "половата идентичност е непрекъснато променящ се пейзаж", но не като научно-неутрално понятие (това е приемливо), а в контекста на "потвърждаваща пола операция". Забелязвате ли? Вече не се говори за "операция за смяна на пола", а за далеч по-положителното "потвърждаваща".
Другият материал е за поколението на Путин и е пълен с откровено невежествени твърдения, че той едва ли не прокарва някаква соц.-носталгия. Партията на Путин е дясна, консервативна и постоянно говори за злините, извършени след Революцията срещу руската православна църква. Друго интересно е как всички интервюирани младежи са срещу Путин, при увеличен за времето му БВП със 70% и двойно намалена безработица. Как пък не беше интервюиран поне един поддръжник на властта?
Трансджендърите и Путин настрана, но ми се струва, че вече живеем в епоха, в която Гьобелсовата пропаганда отдавна е задмината.

След 6 месеца ползваме само 1% от закупените вещи поради нашата консуматорска треска, с която унищожаваме планетата си. Вместо да купите напълно безсмислен подарък, който ще бъде захвърлен след един ден, помислете за нещо друго, което ще има стойност много по-дълго време. Един-единствен вид унищожава средата, в която живее - нарича се вирус. Държим се точно така, а претендираме, че хората сме венецът на еволюцията...

Каква любов от пръв поглед, като всеки си зяпа в телефона...

Доза оптимизъм за начало на седмицата:
Преди известно време влязох в асансьора на входа и не можах да го позная - стените изчистени от лепенките, нов балатум на пода, ярка крушка... Един-два дни се запилях и когато се върнах вчера - що да видя: самият вход освежен, пребоядисан.
Обръщайте внимание на малките дразнещи неща и ги променяйте с критика и активна позиция и се радвайте на малките позитивни неща!

В България след всяка трагедия има обвиняеми, никога няма виновни. #Хитрино

Международна научна конференция е мероприятие, на което отсъстват трима-четирима от най-интересните лектори, на двама-трима от дошлите не им се разбира английският (моят далеч не е добър, но поне е ъндърстендабъл), една трета от най-секси звучащите доклади се оказват пълно разочарование, но пък научаваш интересни неща за сфери на познанието, за които до момента не си подозирал, че съществуват :)

Ако човек гледа рекламите на банките по телевизията, ще остане с впечатление, че това са почти благотворителни дружества :)

Онзи ден бях на откриването на изложба, посветена на нашия учен-траколог проф. Иван Венедиков. Една от организаторките ми каза, че при подготовката й са били установени 285 публикувани от него библиографски единици - книги, статии, студии. Тогава окончателно се убедих, че в наши дни сред повечето хора скоростта е победила задълбочеността. От това следва и мисленето в кутийки и клишета; и феноменът на "празните костюми", при които уж образованието и всичко друго е както трябва, но отвътре са кухи; и занимаването на ума с мимолетни неща и невъзможността да се осмислят общите рамки и голямата картина... Дано да не съм прав! Надежда ми вдъхват тези, които все пак оценяват разликата между едното и другото!

На 27-та година от 1944 г., България е решила въпроса с необразоваността, урбанизирала е едно дотогава 80% селско население, изградила е армия, сигурен страж на границите, хранително-вкусове, текстилна промишленост, мощно земеделие и животновъдство, електроника, фармацевтика, тежка химия, торови заводи... За оправдания с царския режим вече никой не мисли, България гледа напред и нагоре - към Космоса и почти девет милионния гражданин по-малко от двадесет години по-късно.
Стана ми тъжно, когато се замислих, че за 27 години от 1989 г. ние имаме деиндустриализация, деаграризация, деинтелектуализация, депопулация и за всичко това оправданието на някои от най-големите виновници са "комунистите и ченгетата". Не можеш да вървиш напред, ако постоянно гледаш назад и се оправдаваш с миналото.

Ако постът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2016-11-11

Избрани афоризми от Н. Г. Давила


— Обичайно възхваляват правата, за да могат да пренебрегват задълженията.

— Опасната идея не е погрешната, а частично вярната.

— Поставянето на „практически цели“ винаги ни довежда под ръка с ближния, когото не бихме искали да докосваме и с крак.

— Важното не предоставя доказателства за себе си.

— Новите поколения обикалят около останките на западната култура, като група японски туристи сред развалините на Палмира.

— Да възпитаваш означава да предаваш не предписания, а отвращение и възторг.

— Благородният човек е онзи, който си поставя изисквания, без те да са наложени от обстоятелствата.

— В течение на няколко века „освобождаването на човека“ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно поведение.

— Либералните идеи са привлекателни. Последствията им са трагични.

— Да се нарича остаряло това, което вече не е разбираемо, е популярна грешка.

— В благородните души принципите са натурализирани.

— Цивилизоването означава ограничаване на свободата, за да може стволът да расте прав. За да може зеленината да се сгъсти в короната.

— Либерализмът провъзгласява правото на личността на опошляване, при условие, че с това не се пречи на опошляването на съседа.

— Да се очаква, че увеличаваща се уязвимост на един все по-интегриран от техниката свят няма да наложи тотален деспотизъм, е просто глупаво.

— Съвременникът редува състояния на мекушавост и твърдост. Щом престане да бъде сантиментален, става безжалостен.

— Най-безсрамното зрелище е сладострастният трепет, с който тълпата слуша ласкаещия я оратор.


Източник: "Гласове"

Ако текстът ти харесва, можеш да кликнеш на бутончето на ТоплБлогЛог долу вляво.