Денят на победата

На 9 май 1945 г. Европа отдъхва. Средновековното мракобесие, наречено фашизъм, хитлеризъм, нацизъм беше съкрушено. Поклон пред милионите жертви на човеконенавистната идеология, независимо под кое от имената й!
Славяните се оказаха не тор, а мор за прехвалената арийска раса.
Поклон и пред милионите знайни и незнайни съветски, английски, френски, югославски, китайски, американски, полски и все тъй нататък борци срещу Фашизма!
Герои, честита победа!
Спете в мир!
Денят на Европа започва да се чества по-късно, след като на 9 май 1950 г. френски и немски държаници, доскорошни врагове, си подават ръка.
За мен обаче това е Денят на победата над хитлеро-фашизма, тъй като честването на Ден на Европа значи удобно да пропуснем и премълчим някои факти. А пропускането на факти значи къса памет. Което е най-сигурното средство една история да бъде повторена. А никой не иска отново да види Европа опустошена от война. Нито пък за втори път да запушат пещите на Дахау, Треблинка, Аушвиц, Майданек, Берген-Белзен, Заксенхаузен...
Така че, честит Ден на Победата!

Познавате ли България?

В блога на съзерцателя, който блог тези дни имаше рожден ден, намерих тази игра. Трябва с мишката да посочиш местоположението на точки от нашата страна, които компютърът генерира произволно. В зависимост от отдалечеността на отговора, получаваш или губиш точки. Първото ми постижение беше много добро, ок. 1750, а резултат от 1850 точки те нарежда сред двадесетте най-добри играчи за деня.
Пробвай!
Успех!
http://www.games26.com/bulgaria/index.php
И накрая си помисли пак дали добре познаваш китната ни родина :)))

P. S. Точно преди 190 години, на 5 май 1818 г., в немския град Трир е роден Карл Маркс. Малко сайтове, посветени на големия философ:
http://marxists.org/
http://marx.be/
http://netx.u-paris10.fr/actuelmarx/
http://www.espaces-marx.org/

1 май

Историята на 1-ви май като ден на труда и работническата солидарност започва от края на деветнадесетото столетие при големите работнически стачки и протести в Чикаго. Това значи, че летописът на този международен ден вече обхваща три века.
Поздравявам всички трудещи се с "Дружна песен" на големия оратор и деец на социалистическото движение в България Георги Кирков:

Дружна песен нек да екне,
песен, песен на труда,
на сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!

Завърнах се!

Здравейте отново!
На 23 вечерта кацнах в София. Home, sweet home!
На първо време - нов сайт в раздела история - поредният,посветен на Третия райх. Правя уточнение, че авторите на сайта не са нацисти, опазил Бог, нито пък аз, просто се интересуват от темата.
http://www.axishistory.com/
Резултатът от посещението в Палестина - очаквайте обширни материалии снимки, но засега само препоръчвам нови сайтове -
Едно от най-добрите места за учене на арабски онлайн - Institute for classical and modern standard arabic на адрес
http://qasid.com/.
Сайтът на ораганизацията "Бадил" - BADIL Resource Center for Palestinian Residency and Refugee Rights. Организацията е специалезирана в изследване на палестинските бежански въпроси и проблеми, разговарях с един от членовете на екипа, възпитаник на канадски университет с добри познания по история. Аа, ето и интернет-адресът:
http://www.badil.org/.
Не добавих този адрес сред линковетете http://pwrdc.org/, но ако някой се интересува от въпросите на дженъдр изследванията и жените в Палестина - сайтът е наистина много пълен. Абревиатурата ще рече Palestinian Women`s Research & Documentation Center.
Четете, учете, ползвайте, въобще забавлявайте се!
Можете да четете на дванадесет езика кратък илюстрован гид за исляма:
http://www.islam-guide.com/
Друго доста полезно четиво, при това на български, е
http://www.cisp-bg.org/islam_handbook/islam_handbook.html

Екипът на блога Ви желае душеспасителни, душецерителни и ликотворни пасхални празници и е уверен, че очаквате с интерес следващите публикации :)

Броят на връзките към други сайтове вече е 173 в 13 категории.

Без заглавие

В едно свое есе руския философ Мережковски пише за четирите световни града - Атина, Рим, Константинопол и Йерусалим.
Бил съм в три от тях, тези дни попълвам празнината и на номер 4 - Йерусалим.
Поради това активността ми в блога беше съвсем снижена напоследък.
Снимки и репортажи от видяното в Израел и Държавата Палестина очаквайте след 25 април.
Засега мога да зарадвам душите на верните си фенове с някои обновявания на линковете:
Един много здрав сръбски сайт за Втората световна:
http://www.svetskirat.net/index.html
История на конституците по света:
http://www.brainyhistory.com/topics/c/constitution.html
Блогът на доц. Иванка Мавродиева от ФФ на СУ "Св. Климент Охридски":
http://mavrodieva.blogspot.com/
Една кампания срещу наркотиците. Нищо против, само искаме да прецакаме бизнеса на пласьорите :))) Пардон, с това шега не бива.
http://stopdrug.info/index.php
Махнах един сайт от категорията "Образователни ", тъй като не съм съгласен с провежданата от него политика, но добавям друг - Националната гимназия за древни езици и култури "Константин - Кирил Философ":
http://ngdek.com/
История на социалистическата идея в България:
http://bgsocialism.eu/

107 публикации, 80 коментара, 169 линка в 13 категории, имате каво да четете до завръщането ми и новите публикации от странство :)))

Не е истина...

Според популярния афоризъм на Айнщайн две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не е сигурен.
Някои потвърждения:

"И така, къде ще се състои филмовият фестивал в Кан тази година?"
Кристина Агилера
"Обичам да пътувам по различни места отвъд морето… В Канада например"
Бритни Спиърс
"Дължа страшно много на родителите си. Най-вече на майка ми и на баща ми"
Грег Норман
"Аз не спазвам диети! Просто не ям толкова, колкото ми се иска"
Линда Еванджелиста
"Щастливият артист е мъртвият, защото само тогава не можеш да го промениш. След като умра, вероятно ще се върна като четка за рисуване"
Силвестър Сталоун
"Пушенето убива. Ако се убиете сами, значи сте пропуснали много важна част от живота"
Брук Шийлдс
"Така и не поисках да посетя Япония. Просто защото не обичам риба, а знам, че е много популярна там в Африка"
Бритни Спиърс
"Не знам дали имаше някакво събитие, което да промени живота ми коренно, но правих за първи път секс на 14"
Анджелина Джоли
"Мисля, че Господ е един огромен вибратор в небето… Пулсираща сила с невероятна енергия"
Дейвид Аркет
"Всеки път, когато гледам телевизия, ми става толкова мъчно за гладуващите деца, че не мога да спра сълзите си. Ще ми хареса да съм толкова слаба, но без разните там мухи, смърт и други работи"
Марая Кери
"Мисля, че гей-бракът е нещо, което трябва да е между мъж и жена"
Арнолд Шварценегер
"Той говори английски, испански, а също е и двуезичен"
Дон Кинг
"Изведнъж се оказваш като Бин Ладен за Америка. Осама Бин Ладен е единственият, който знае през какво минавам"
Ар Кели

Линкче към вестник "Монитор", където прочетох:
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=152131&cid=1&eid=1327

Одрин падна!

През март 1913 г. българските дружини започват щурм на Одринската крепост. Със своите 24 форта на няколко пояса, широки 9 метра заграждения от бодлива тел, окопи, 524 оръдия и 59 600 - гарнизон, тя е считана за непревземаема. Площта на крепостта е 250 кв. км, като отбраняващите се разполагат с теснолинейна жп. линия и 180 понтона. Въпреки това, настъпление се налага, тъй като Одринската крепост поддържа надеждите за обрат у някои военни кръгове в Империята.
Срещу крепостта противостои 2 армия на ген.-лейтенант Никола Иванов. Обсадата е разделена на сектори, като основен е Източният под командването на ген.-майор Георги Вазов, брат на Народния поет.
Артилерийските маневри на българските пълководци въвеждат противниковото командване в заблуждение и отбраната на Източния сектор е отслабена.
Към 4 часа призори на 12 март пехотата от всички сектори безшумно се вдига и се хвърля срещу неприятеля. Бойците от 23 Шипченски полк не дочакват прерязването на телените заграждения, аги преодоляват и с вик "ура" удрят "на нож" окопите на противника.
Превъзходно се бият и воините от пехотните полкове - 29 Ямболски, 32 Загорски, 53, 57 и 58 полк.
На 12 срещу 13 март 10 Родопски полк подновява атаката. Под непрестанни разриви на артилерията те овладяват вражеските позиции. За да облекчат задачата на пехотата, българските артилеристи, с риск за собствения си живот, напредват под противниковия огън и с право мерене му нансят тежки загуби.
Нашите топчии проявавт бойно вмайсторство, изобретяват огневия вал и преградния огън.
След 8 часов пристъп, юнаците заемат всички турски укрепления в Източния сектор.
Конен отряд, командван от полк Гурко Мархолев пленява във форта Хадърлък османският командващ Шукри паша. Той предава сабята си на командира на 2 армия ген.-лейтенант Никола Иванов с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна... на вашата армия никаква крепост не може да противостои...".
Междувременно кандидат подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, побива трибагреника над джамията "Султан Селим", символ на Одрин.
Българи, Одрин падна!
Поклон пред героите!

Лекция за Косово

Днес от 19.00 ч. Френският институт - София, Българската асоциация за изследвания на Европейската общност (БЕКСА), Центърът за либерални стратегии, Посолството на Република Франция, РФИ - България и Центърът за култура и дебат "Червената къща" представят лекция от цикъла "Европа, тук и сега" на тема:
"Косово - начало или край на балканизацията".
Събитието ще се състои от публична лекция и дискусия с Жан-Арно Деран, главен редактор на френското издание "Балкански куриер" (сложил съм ви линк от сто години, ама ето пак - http://balkans.courriers.info/) и автор на книгата "Да разберем Балканите - история, общество, перспективи".
Като модератор ще се изявява Тони Николов (главен редактор на РФИ - България). Ще участва и някоя си Весела Чернева, била програмен директор във вредната организация Център за либерални стратегии.
На френски език, със симултанен превод на български език.
Вход свободен.
Аз лично ще ходя да слушам, защото Деран е един от добрите, по моя скромна преценка, западни специалисти по Балкани.

Една разходка

Вчера ходих с департамент "Нова българистика" на НБУ на екскурзийка до Карлово и Сопот. Бях ходил там сравнително скоро, познавам ги добре, бил съм по онези места неколкократно, познавам ги добре, но никога не бих пропуснал възможността да пътувам до тези, както гласи клишето, "Най-български места". Впрочем, това е и едно от малкото верни и истински клишета.
Природата там, като е ясно, е прекрасна, затова се зарадвах на акцията на природозащитници, която протичаше в Карлово под надслов "Да спасим Рила и Балкана".
Балканджийте са изкключетелно приятни хора, любезни, гостолюбиви, но всички, с които разговарях, а те не бяха дълги разговори, колкото с турист, си деряха ризите от липсата на поминък и съсипията на разните предприята в града.
Ще се запазя за себе си емоцията от скромния роден дом на Васил Левски трепета в музея на Апостола и параклисчето "Вси светии български"; зеленината и вадичката, протичаща през двора на Вазовата къща...
На фона на оплаканията на хората от недоимъка ми беше смешно да слушам в автобуса бръщолевенията на една студентка от университета, която се зае да ме "просвещава", информирайки ме за "Задунайска губерния", руската политика и комунизмът...
Фразите й бяха набор клишета и нонсенси, в който по странен начин се смесваха 1878 г., 1944 г., 1923/5 г., царе, комунисти...
Сред бръмченето на роякът глупости ухото ми долови нещо за ролята на Борис ІІІ при убийството на Стамболов. Фердинанд играе при убийството на Стамболов, коригирах машинално. Ама не, аз съм трети курс история, подскочи тя, Борис е. Започнах да редя някакъв наратив - Стамболов е убит 1894 г., знам го със сигурност, цар Борис е роден през същата или близка до 1894 г. година (нали тогава са споровете за вероизповеданието на престолонаследника). Нагласихме годинките, че цар Борис поема трона след Първата световна война. Стана ясно, че мацката имала предвид убийството на Стамболийски.
Трети курс история в НБУ, казваш, а?
При хиляда лева семестриална такса се чудя момето за какво образование си е давала парите шест семестъра, при положение, че не може да ситуира най-общо дори фигури като Стамболов и Стамболийски. Тя обаче каза, че била доволна от даскалите си (защо даскали вж. http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/11/blog-post_30.html) - и поясни - "колоси" като Лъчезар Стоянов, наричан поради простонароден вид и изказ просто "Лъчо", Пламен Цветков и все тъй нататък.
Благодарен съм на съдбата, че, макар и по доста въпроси да имаме различни възгледи, човекът, който ме е учил на нова българска история, се казва Даниел Вачков.
Благодаря, д-р Вачков, благодаря, Дани, даденото ни в дванадесети клас струва колкото три години престой в специалност "история" в университет...

Пак за независимо Косово

Напълно се солидаризирам с изразената позиция на над 100 фигури от българския обществен и културен живот. Впрочем, без много от тях съвременната българска култура и наука биха били доста по-постни.
http://www.vsekiden.com/?p=25407

Поради липса на време - засега толкоз. Очаквайте нови включвания по темата.

Кратка хронология на косовския конфликт

В много сладката си статия "Quo vadis, Сърбийо?" (сп. "Анамнезис, бр. 6/ 2008 г. http://anamnesis.info/) колегата и, смея да кажа, приятел Христо Беров сполучливо отбелязва, че косовският казус е практически неанализируем - "В подобни текстове пишещият занимава четящите (ако има такива) обикновено с нещо, което силно е импонирало на впечатлителната му душа. Задава се някакъв въпрос, пък после се излага (буквално и преносно) с някакви аргументи и накрая му дава отговор."
Трябва да призная, че първоначално и аз подходих така. Преглед на темата от Средновековието насам е работа най-малко за голям докторат.
Затова - някои основни дати с малко интерпретация и част от "тесните места", в които доста журналисти катастрофират.
Името - за сърбите - Косово и Метохия (Косово идва от косовете, които пеели там, а Метохия - от "метох", т.е. женски манастир); за албанците - Косова.
ХІІ в. - Косово е център на сръбското кралство на Стефан Неманя. Оттогава са манастирите-резиденции в Грачаница, Печ, Високи Дечани. След 1999 г. повечето манастири бяха опожарени, иконите - поругани (има случаи, в които бойци от албанската Армия за освобождение на Косово (АОК) уринирали върху иконите. Понастоящем християнските светини в Косово са под засилена охрана на КФОР.
15 юни 1389 г.- често можем да прочетем, че тогава сърбите били разбити тежко от османците. Две груби решки - става дума не само за сръбски, но за обединени християнски войски от владетели от целите Западни Балкани.
Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. Сражението, ако ми е позволена футболната метафора, завършва 1:1. Сръбският аристократ Милош Обилич, за да докаже, че не е предател, симулира, че преминава на османска страна, добира се до палатката на османския султан Мурад І и го убива с намазана с отрова кама. След смъртта на Мурад І, синът му Баязид І (1389 – 1402 г.) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището "Йълдъръм" ("Светкавицата" или "Мълнията").
По време на битката обаче загива и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите-османци преди завладяването на Константинопол. Християните нанасят изключително тежки загуби на османците, но са силно изтощени, не могат бързо да съберат нова армия за разлика от Баязид и това предопределя съдбата на Балканите.
1444 г. - Втора битка при Косово поле. След като разгромяват кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуниади през същата година, османлиите нанасят ново поражение на християнските сили. Целият Балкански полуостров, с изключение на Констатинопол (превзет през 1453 г.), вече е владение на султана.
1688 г. - "Великата селба" ("Великото преселение") - сигурно от хубаво, много сърби бягат от областта. Сръбският печки патриарх Арсение ІV Църноевич повежда над 30 000 сръбски семейства извън Косово, които се заселват във Войводина. Тогавашните семейства са доста по-големи от сегашните, така че различните преценки се колебаят между 150 000 - 200 000 сърби. На тяхно място в областта се заселват нови албанци.
След края на Първата световна война Косово е в състава на Сърбо-хърватско-словенското Кралство.
1946 г. Косово е в състава на Сърбия и Югославия, без да има автономен статут.
1974 г. Промени в югославската конституция дават де факто автономия на Косово.
1989 г. След системни злоупотреби с автономните права, автономията на Косово е отнета.
1990 г. Парламентът на Косово обявява независимост. През септември Сърбия реагира, като е приета нова конституция, с която е премахнат автономният статут на Косово и Войводина.
1992 г. Незаконната и непризната "Република Косово" "избира" Ибрахим Ругова за президент.
1993 - 1998 г. - напрежението ескалира, от ок. 2000 убити души за периода, албанците са виновни за над 1500, сръбските сили за сигурност, бранещи страната си от сепаратизъм - едва за 500 жертви.
Опитите за дипломатическо решение в Рамбуйе са саботирани от атентати на АОК (например този на магистралата към Джаковица). Сърбия приема всички условия при преговорите, но в последния момент САЩ изискват техни войски да могат свободно да се придвижват из цялата територия на страната, практически лишавайки я от суверенитет, сръбската делегация отказва.
Март 1999 г.
- НАТО започва бомбардировки, продължили 78 дни. Загиват над 3500 души, повечето цивилни. Предизвикана е екологична катастрофа за целите Балкани. Използването на обеднен уран рязко повишава броя на децата, родени с малформации. Бомбардировките предизвикват бежанска вълна.
Юни 1999 г. - Сърбия се съгласява да изтегли войските си, сложен е край на бомбардировките. Резолюция 1244 на СС на ООН провъзгласява, че Косово е автономна провинция в състава на Съюзна република Сърбия и Черна гора, т.е. потвърждава сръбския суверенитет над областта. При завръщането на бежанците се настаняват и албанци, които преди това са живеели в Македония или Албания.
2001 г. - приета е конституционна рамка, новите косовски институции са доминирани от членове на бившата АОК, обявена през 1997 г. дори от Държавния департамент на САЩ за терористична организация. Нейният лидер Хашим Тачи е издирван за военни престъпления. Българското правителство на Иван Костов го кани в София.
Според приетите правила, в 120-местния парламент 100 места са изборни, а 20 са запазени по право - 10 за сърбите, другите 10 - за турци, бошняци, цигани и другите малцинства. Няма обаче изискване за т. нар. 4Бадентерово мнозинство", т. е., за да бъде взето едно решение, то да има подкрепата и поне на 50% от представителите на малцинствата. Такова изискване в полза на албанското малцинство беше наложено в Македония при Охридското споразумение. Тъй като такова условие не е факт за Косово, съществува риск от диктатура на мнозинството - албанските изборни депутати.
Октомври 2003 г. - Започват преговори за статута между сръбски и албански представители. САЩ настояват да бъдат приети албанските искания.
17 февруари 2008 г. - Косово едностранно обявява независимост. Това е нарушение на множество принципи на международното право.