Проглушиха ни ушите!

Шумотевица около 10-ти ноември доби истерични размери. По тази причина съм решил да не пиша и аз. Според френската поговорка - "когато всички се надприказват, а един мълчи, скоро всички чуват само него."
Отдавна не е имало такова драстично разминаване между медиите и истаблишмънта от една страна, и хората от друга. Разминаването е в две плоскости.
Първата е, че в момента хората се вълнуват от съвсем други неща. Този натрапен дневен ред не е адекватен.
Второто разминаване е, че медиите и самоизмислилият се, самозабравил се и самовъзпроизвеждащ се елит представят промяната, настъпила след 10.11.1989 г., като единствено и само положително приемана. Което съвсем не е вярно. в Обществото консенсус по въпроса не само че няма, но то е дълбоко разделено в отношението си към промяната.

Предлагам на вашето внимание двете статии, които ми направиха най-голямо впечатление. Макар името на авторите да е едно и също, става дума за различни хора.

Доц. Иво Христов - в-к "Гласове" - "Има прекрасни условия за създаването на авторитарен режим" (макар че заглавието не е много удачно, става дума за анализ на целия преход)

Иво Христов - "Изгубени в прехода"

Вавилонската кула

Вавилонската кула

Ние сме фигури на шах в една игра на власт.
Нужно е да се научим да живеем в хармония,
защото докато едни умират от глад,
други прахосват пари и време в нещо без смисъл.

Tова е обаждане, събуди се, времето ти изтича.
Пусни го.
Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И може би няма да имаш втори шанс,
да видиш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти се разтваря
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

От нашата сделка вече не остана нищо.
Не ти дадохме това, което очакваше.

Разбито сърце, кървящо от болка.
Заради кормчията, група от слепци
zаседнали в това море от хора.
Вече нищо не е от значение.
Нищо не е на мястото си.
Може да вдишаш такова отчаяние
и сълзи, носени от вятъра.
И един кръст върви в средата на шествието.

Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

Необходимо е да поговорим по темата.
Появяват се проблеми.
Или се спасяваш, или се погубваш.

Някой давят мъките в алкохол,
други си прерязват вените.

Бори се с трудностите, корабът ти изгаря, виждам кръв по сцената.
Ако бях на твое място, бих приел Исус.
Слагам емблемата, връщам се и променям системата.
Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.
Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Слепи, глупави, безразлични.
Трескава маса от бедни и богати,
kоято не знае накъде отива.

Ние сме като фигури на зловещ шах.

Залагаме напълно телата си
в тази игра на власт, разпръскваща огън навсякъде.

Разумните хора - изчезващ вид.
Умира съзнанието и остава само ехото на отчаянието.

Събуди се, времето ти изтича.
Отвори очите си пред пропастта,
kоято те кара да страдаш, защото си
пленник на своя егоизъм.

Не обръщай гръб на плача на хората,
защото това, което убива, е безразличието.
Не обръщай внимание на бурята,
защото накрая ти ще платиш сметката.

Искам прозрачно небе в целия свят.

Понякога страданието ти показва как да живееш.
Престани да се преструваш, не чакай да умреш.
Трябва да издържиш в тази джунгла от цимент.
Започни да даваш, за да получаваш.

Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.

Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Виж добре.

Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.

Виж добре.
Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си,
върху останките на Вавилонската кула.

Torre de babel

Somos fichas de ajedrez en un juego de poder,
es necesario aprender a vivir en armonía,
porque mientras unos mueren de hambre,
otros derrochan dinero y tiempo en cosa sin sentido, eso es claro,
esto es un llamado, y agúzate que se acaba el tiempo ¡¡suéltaoa!!

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Oye Brother
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

De nuestro trato ya no que queda nada,
no te hemos dado lo que tú esperabas,
roto el corazón,
ahora sangra de dolor.

Por timonel un grupo de invidentes,
que se ha encallado en este mar de gente
nada importa ya,
nada tiene su lugar,
se puede respirar,
tanta desolación,
de lágrimas al viento,
y va una cruz en medio de la procesión.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

Es necesario que te hable del tema, están pasando,
problemas, o te salvas o te condenas, algunos en el alcohol,
ahogan las penas, otros en el barrio se destrozan las venas,
rema, que el barco se te quema, yo veo sangre en la escena,
yo que tú acepto a Jesucristo y me pongo el emblema, me recojo,
y cambio el sistema.

Sólo tú decides tu final, te quiero hablar,
sólo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
sólo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Ciegos, estúpidos e indiferentes,
masa febril de ricos e indigentes,
pasto de cortar,
que no sabe adonde va.
Somos fichas de un ajedrez siniestro,
para apostar en pleno nuestros cuerpos,
juego de poder,
sembrar fuego por doquier.

Los hombres de razón,
especie en extinción,
ha muerto la consciencia,
y solo queda el eco de la decepción.

Agúzate,
que se te acaba el tiempo,
de abrir los ojos,
antes del abismo,
que da lo mismo,
el sufrimiento,
porque eres prisionero de tu egoísmo.

No des la espalda al llanto de la gente,
que lo que mata es ser indiferente,
no des la vuelta a la tormenta,
porque al final serás quien pague la cuenta.

Quiero cielo transparente,
en el mundo entero.

A veces sufrir, te enseña a vivir, deja de fingir, no esperes
a morir, en esta selva de cemento hay que resistir, empieza
a brindar para recibir

Solo tú decides tu final, te quiero hablar,
solo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
solo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

Roxette- Listen to your heart -first video

Гарнирам жестоката балада с целувки и прегръдки!
Приятно слушане!

Бритни, Чомски и аз

„Бритни, Чомски и аз” е заглавието на едно сладко есе на Алек Попов. Ще си позволя да използвам заглавието, но да погледна темата от друг зрителен ъгъл, или дискурс по народному. Пък и сме в следвечерието на празника на народните будители.
С риск да ме обявите за малък радикал (може би не без основание :))), ще кажа следното за царящия мейнстрийм в медиите и публичното пространство.
Банално е да се каже, че властват простотии и манипулации.
Мисля, че има смисъл да изоквам (както и всеки друг да го прави) срещу простотиите
поне заради това. По-надолу следват разхвърляни и фрагментарни етюдчета по всеки проблем. По Ницше – казвам и нямам време да доказвам.
В теорията на националната сигурност се изтъква, че всяка държавност се определя от 3 елемента:
- политическото устройство (федерална или унитарна държава; монархия или република с подвидовете им; тип правова или не държава и пр., да не ги изброявам сега всичките)
- стопанството (иконом. мощ, износ, земеделие и пр.)
- форми на самосъзнание на гражданите и идентификация с матрицата от архетипи, в случая български. Според мен, макар никак да не обичам теориите на конспирацията, тече съзнателен процес на затъпяване на общество. Целите му са няколко.
Ако хората, които гласуват, се интересуват от приложението за баба Севда във Фейсбук или от Бритни, гарантират безконтролност на далаверите на управляващите - били те сини, червени, или гербери. Обществото ни е изпаднало в онази амнезия, описана добре от Ноам Чомски. Това обяснява защо за последните 3 избора се появиха толкова месии - 2001 - Сакса, 2005 - Волен; 2008 - Бойко, Яне и Волен.
На редица външни сили и фактори процесите на съзнателна инфантилизация също са изгодни, защото подриват държавността ни - колкото и налудно да ви звучи.
В едно свое есе Умберто Еко представи следната статистика в глобален мащаб - 3/5 от информацията в интернет е абсолютно безсмислена! Само 1/5 е с относителна ценност за ежедневието (рецепти, спорт, къде ще се чакаме днес) и едва 1/5 е с някаква научна или познавателна стойност. Есето на Еко обаче е остаряло. Струва ми се, че днес последният процент е намалял доста под 20...
Голям процент от хората дори и не се замислят, че някой може да ги манипулира. Именно това да не съзнаваш, че си манипулиран е най-сигурната гаранция манипулацията да успее.
Добавете към тази картина и няколко други неща, и ще опишем успешно днешната наша действителност.
Изключителна незаинтересованост какво се случва по света. Медийната резигнация от международните теми е впечатляваща. През лятото армията на Шри Ланка изкла няколко десетки хиляди тамили. Избиваше ги методично в продължение на месеци, стеснявайки зоната им. Единствените два отзвука у нас бяха статия на „Монд Дипломатик” и половин страничка в „Дума”, когато говорителят на бунтовниците обяви, че те слагат оръжие. Толкоз. Друг пример. Колко от вас знаят какво се случва в момента в Близкия Изток? Малко. А там отново ври и кипи.
Предлагам ви статията на Александър Кьосев "По света и у нас", където този феномен е разгледън по-задълбочено.
Независими медии няма. Все пак, в ерата на глобалната мрежа всяка информация би могла да бъде намерена. Затова, вместо да се премълчава дадена информация, което може и да бъде усетено от аудиторията, най-сигурният начин за дезинформация днес е ценното сведение да бъде залято от порой безсмислици и откровени тъпизми – концертът на Мадона, ожени се нашата колежка... (материал с продължителност на цялата рубрика за събития от света) и пр.
Няколко разпространени отговора на изложеното от мен са следните:
Днес всеки може да каже всичко, виж например твоя блог. Грешка. Достъпът до средствата за изразяване винаги е бил привилегия на малцина. Може би интернет демократизира възможността да се изкажеш, но няма блог, който да достига размерите на аудиторията на малка и незначителна кабеларка. Какво остава за големите TV-мрежи. Освен това, понякога либералното самодоволство е нетолерантно, защото се чуват единствено либерални гледни точки.
К`ъв си ти` бе, че ще ограничаваш свободата на хората да правят, слушат и гледат простотии.
Ник`ъв не съм. Безспорно е, че нямам право да ограничавам ничия свобода, стига тя да не се засяга моята "сфера". Но, когато всичко живо прави, слуша и гледа простотии, това ме засяга и мен. Най-малкото поради безконтролността на простотиите на управляващите, за което вече писах по-горе. Също така, когато цялото бодро и „компетентно” коментиращо интернет-войнство пише неграмотно, това е засягане и на моята сфера, щото почвам да се чудя врабче с "б" ли се пишеш като го видя на двайсе места написано "врапче" :))))
та така...
Демек, на чист български казано, в момента, с възможността всеки, който докопа компютър, да пише каквото му скимне, простотията само се задълбочава.
Ти също манипулираш. Аз влагам друга дефиниция в "манипулативен". Тъй като публично съм обявил позицията си и тя е широко известна, не може и дума да ства за манипулация . Под манипулация схващам скрито, неявно насочване към дадена теза. Докато моите пристрастия са кристално ясни. Въпреки това, неведнъж е имало хора с диаметрално противоположни на възгледите ми, да одобряват мои писаници, линкове и пр. Т.е., старая се да избягвам да съм твърде едностранчив. не че ми се получава, де ... :)))

Също така, за десерт оставям и блестящото есе на Ноам Чомски "Контролът на медиите" в превод на български.

Ченгета и важни неща

Напоследък медийната шумотевица покрай разни смехотворни доклади, ДАНс и пр. само отклонява вниманието от истински същественото. Според мен, "темите на деня", както е популярно да се казва, са две - АЕЦ "Белене" и предстоящите кметски избори в София.
Не бива да обвиняваме само управляващите за това, че ни занимават с глупости. Вина носят и трансмисията на глупостите - медиите -, и самата публика, която сеирдджийски се кефи. Колкото повече сеир, толкова повече кефене.
Стратегическите вреди от провала на проекта за АЕЦ "Белене" са доста. По повода ви предлагам статията на Весела Ванева "Много има да черпят за “Белене”, ама не" в днешния "Труд".
До изборите за кмет на столицата останаха ок. 2 седмици (вотът е насрочен за 15-ти ноември 2009 г.).
В момента има един смислен кандидат, който обаче има задачата да се пребори с инерцията на ГЕРБ. Това е Георги Кадиев. База за сравнение между него и Й. Фандъкова няма и не може и да има. В негова полза говорят престижните му образования (Москва, Лестър и Харвард), езиците, които владее, финансовите му познания и умения. За един кмет е важно да може да намира пари, пък Кадиев е доказал това в частния сектор.
Насреща стои една бивша директорка на училище, която самозабравилият се в наглостта си наш любим премиер мести от пост на пост, за да покаже, че всичко зависи от него и хората нямат никакво значение.
Смехотворността на управлението на ГЕРБ започна да става очевидна за всички. Нагледното доказателство е фактът, че на парламентарните избори не можеш дъх да си поема в секционната комисия. Такъв беше напливът да се гласува.
На проведените в район "Илинден" частични избори предната събота, избирателната активност гонеше, ама не ги стигна, жалките 12%. И разликата между кандидатите на БСП и на ГЕРБ, които отидоха на балотаж, е ок. 500 гласа. Хората не са забравили простотиите, които БСП натвори, докато беше на власт, но им идват в повече и тези на новите "управленци" и не желаят да дадат и на тях своя глас.
И моля ви, айде по-сериозно, стига с тоя ченгеджийски сериал...

Управленски дивотии - част поредна: как се разбива НК

Простотиите на ГЕРБ са като колумбийски сериал - безкрайни и постоянно нещо се сменя - веднъж министерствата са фалирали, малко след това раздаваме бонуси; днес говорим едно, утре друго.
Това по принцип е смехотворно, ако не започваше да става пакостно.
Не разбирам от енергетика (пардон, чел съм доста повече от Румяна Желева, но това не значи, че съм специалист), затова няма да говоря за енергийните проекти.
Ще се спра на тема, в която имам по-професионална подготовка - идеята за нов закон за отвличанията.
Засега тази материя е регулирана в Наказателния кодекс (НК). Той е разделен на две части - обща и специална. В общата са развити понятията, с които наказателното право работи - престъпление, наказание, вина...
В главите на специалната част нормативно са регулирани престъпленията против републиката, против личността, против собствеността.
Идеята да се пише специален закон против отвличанията е абсолютно безумна. Заявявам го най-отговорно, доколкото може да има нещо отговорно във връзка с тези приказки.
Гласуване от законодоталя на подобен проект би било първа стъпка към разбиване на НК.
Отвличането нито е най-тежкото престъпление (за най-тежки се считат престъпленията против републиката като диверсия, измяна, бунт и пр.); нито е най-сериозното и масово разпространено сред посегателствата срещу личността (убийството е и по-често срещано, и засяга по-тежко личността).
Въвеждането на отделни закони за всяко отделно престъпление е абсолютно неоправдано. Така законодателят ще бъде принуден или да препраща към НК за уточняване на понятията (напр. вина, лишаване от свобода) или в допълнителните разпоредби да пише неща, които си ги има в НК. Толкова повече, че напълно ще се разбърка разграничението между общ и специален закон...
...

Избори и шах

Тези дни бях на шах-турнир, организиран от бизнесмен, понастоящем кандидат за кмет на един от столичните райони, в които ще се проведат избори.
Човекът е играл шах като младеж, затова нещата протекоха много цивилизовано - не направи никаква политическа агитация, просто каза, че е шахматист-любител и пожела приятна игра. Даже не каза кой го е издигнал и подкрепил като кандидат.
Дотук всички чудесно. И тук добрият пример.
Докато навън народът имаше зрелище (малко по-късно му беше предложен и хляб - символична почерпка със сладки и безалкохолно), вътре на маса едни момчета със скъпибутикови дрешки и мощни автомобили и никак нешахматен вид обсъждаха някакви неща - политика или далавери, или и двете заедно. По-късно се появи и един от онези политици, които като метеорит прелитат през няколко партии в търсене на... абе ясно е, че не е на идеалите си...
Изводът - приниципът "дай на народа хляб и зрелища" и той ще бъде толкова погълнат от заниманията си, че няма да вдигне поглед и да разгледа какво се случва около него, важи с пълна сила.
Тези около бутилката уиски вътре въобще не се интересуваха от турнира навън. Те имат свои интереси, различни от тези на пенсионерите, борещи се стръвно за дребните парични наградки.

Професия "демократ"

Съществуват одиозни фигурли, които са превърнали "демократ" в професия.
Идеята да ви разкаже по-долните редове ми хрумна някак делнично...
Чистех си юридическата билиотека, когато попаднах на един труд на Велко Вълканов. Книгата е била подготвена за печат още през 1981 г., но излиза чак през 1990 г.
Защо? Текстът е посветен на човешките права и в него се изтъква, че, за да може да системата на реалния социализъм да се нарече наистина ориентирана към човека, е редно освен "реалните човешки права" (По Паскал Бонифас) - реалните права на здравеопазване, образование, прехрана; да се въведат и другият тип права - на мисълта, на изразяването и пр.
Тук следва (не)лирическо отстъпление.
В ЮФ са ми преподавали много политически дейци от различни партии (напр. НДСВ, БСП). Нито един от преподавателите за 5-те години обучение не си позволи да ни натрапва своите политически виждания. Изключенията бях само няколко, като всички те бяха пазарни фундаменталисти, проповядваха колко здравословно и вкусно е да ближем задниците на американците и колко лошо е било "преди 1989 г.".
Какво беше изумлението ми, когато научих, че един от тези е бил бивш комсомолски секретар! Открих имената и на други двама в книгата на В. Вълканов, за която стана въпрос по-горе. Техните тези не са били в защита на идеята за повече човешки права и срещу системата, както бихме си помислили днес. Напротив... О, вижте сами: "и във втория вариант (ръкописът е бил преработен) звучи един апел за човечност, който насочва на мисълта, че в нашето общество като че ли човечността не е достатъчна"; "... Категорично възразявам на тезата за правата на извънкласовия човек. Правата на гражданите са класово обуслонвени. В. Вълканов подхожда някак извънкласово..."
И все тъй нататък... Цитати наспорил Бог...
И те тия ми обясняваха колко било зле...
Та така...
По bTV тръгнала поредица за 10-ти ноември. Разни измислени опозиционери и още по-измислени "интелектуалци" разправят как имало паркирани джипки с барети, дето щели да бъдат пуснати, ама само с "щеше" си остана... Те не могат и да вдянат какво би станало, ако наистина властта реши да им прати "десетина джипки с червени барети".
Гнусното, поне според мен, в този тип хора е това, че за 20 години - 1989 - 2009 г. не успяха една пиеска да напишат, едно нова песен да изпеят... Повтарят старата програма от соц.-а, който иначе много ги потискал. Горканчета потискани, пък и книгите им издавани, и филми правели, и творчески командировки, и почивни бази, и концерти...
Мъка...

По повод цензурата се сетих какво казваше по този въпрос д-р Тони филипов:
http://delnicite.blogspot.com/2009/09/blog-post.html
"Разбира се, въпросът с цензурата е малко по-сложен. Защото ако конституцията затваря предната врата на държавата да се меси в медиите, тя влиза през задната, опосредствано, чрез благата, които властта може да изсипе или не в един вестник, а понякога (но не рядко) и лично на главния редактор.
Но има нещо друго, по-страшно от цензурата - онова вътрешно подло чувство, наречено автоцензура. Оня стремеж да предвидиш какво ще се хареса на ръководстсвото и да го напишеш. И започваш да пишеш с презерватив на перото.
Разликата между цензурата и автоцензурата е… Нека го кажа с един разбираем пример. Една жена може да бъде изнасилена. Може да бъде принудена да направи дори свирка, фелацио по народному. Но дали ще гълта си е неин личен избор. Много е грозно да гледаш как гълта насилена журналистика…
Х ще мине и ще замине, ще се забрави както много други преди него, но вие ще трябва да продължите да гледате в огледалото лицето си, да го миете и бръснете. А това е трудно, ако презираш онзи зад стъклото. Айн Ранд пише, че „да работиш за работодател, който не споделя твоите идеи, не е компромис; да се правиш, че споделяш неговите идеи, това е компромис”. Тоест, гълтането си е по желание!"

Shania Twain-Ka-ching

We live in a greedy little world--
That teaches every little boy and girl
To earn as much as they can possibly--
Then turn around and
Spend it foolishly
Weve created us a credit card mess
We spend the money we dont possess
Our religion is to go and blow it all
So its shoppin every sunday at the mall

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[chorus:]
Can you hear it ring
It makes you wanna sing
Its such a beautiful thing--ka-ching!
Lots of diamond rings
The happiness it brings
Youll live like a king
With lots of money and things

When you`re broke go and get a loan
Take out another mortgage on your home
Consolidate so you can afford
To go and spend some more when
You get bored

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[repeat chorus]

Lets swing
Dig deeper in your pocket
Oh, yeah, ha
Come on I know you`ve got it
Dig deeper in your wallet
Oh
О

All we ever want is more
A lot more than we had before
So take me to the nearest store

[repeat chorus]

Can you hear it ring
It makes you wanna sing
Youll live like a king
With lots of money and things
Ka-ching!

Живеем в алчен малък свят
На това учат всяко малко момче и момиче
Да спечели колкото се може повече
След това да се обърне
И да го похарчи глупаво
Създадохме си бъркотия с кредитни карти
Харчим пари, които не притежаваме
Религията ни е да пропилеем всичко
Така че всяка неделя е за пазар в мола

Всичко, което някога сме искали, е повече
Много повече, отколкото сме имали преди
Така че ме заведи до най–близкия магазин

Чуваш ли как звъни
Кара те да искаш да пееш
Толкова хубаво нещо – зън – зън
Много диамантени пръстени
Щастието, което носят
Ще живееш като крал
С много пари и неща

Когато си разорен, отиди и вземи заем
Ипотекирай отново дома си
Потвърди го, за да имаш пари

Хайде да се повъртим
Бръкни по–дълбоко в джоба си
О, да, ха
Хайде, знам, че го имаш
Бръкни по–дълбоко в портфейла си

Всичко което някога сме искали, е повече
Много повече отколкото сме имали преди
Така, че ме заведи до най – близкия магазин

Когато управляващите нарушават закона

В петък, 16 октомври, учениците, които са били тогава на смяна – деветите и дванадесетите класове от Втроа английска езикова гимназия „Томас Джеферсън” са били събрани в мултимедийния кабинет на училището.
Пред тях в целия си блясък се появили член на Столичния общински съвет (СОС) от ГЕРБ, двама депутати от ГЕРБ и кандидатката на сетихте се коя партия за район „Илинден” – Веселинова.
Това, че тя е на 28 и не може да управлява себе си, пък камо ли други хора, е едно на ръка.
Пред учениците е била проведан политическа агитация.
Това е в грубо нарушение на действащото българско право, което забранява не само политическата агитация, но и всякаква политическа дейност в училищата!!!
Освен това флагрантно нарушение, членката на СОС от ГЕРБ, с характерната за цялата партия нечувствителност към по-фините нюанси в езика, призовала учениците да гласуват за кандидата на ГЕРб, защото, естетвено, че СОС щял да отпуска повече пари за районите, в които е спечелил техният кандидат.
Естествено, виновно е и училищното ръководство, но, допускам, че те са били подложени на различни видове натиск. За мен по-големият виновник е политическата партия, извършили съответното закононарушение.
В такива случаи обикновено на дневен ред излизат две оправдания – „няма такова нещо” или „не сме знаели”. В случая и двете не важат.
Първо, няма как да няма такова нещо, като има десетки свидетели (вс пек, по 6 паралелки от 2 випуска). Имам на разположение и снимки от мобилни телефони на ученици.
Няма и как ръководстното на ПП ГЕРБ да не е знаело, защото става дума за 4 висши и средни партийни функционери – двама депутати, член на СОС и кандидат за кмет...
Какво да очакваме, когато управляващите нарушавата закона и се опитват да облъчват подрастващите?

Съдържание на октомврийския бр. на "Монд Дипломатик"

Предлагам ви съдържанието на бр. 10 (октомври) на "Монд Дипломатик" - месечник за политика, култура и пр.

Нашата битка; Брутално преустройство, подлъгване отвсякъде, от Серж Алими
Всекидневната преса загива, от Игнасио Рамоне
Дискусията, която не се състоя, от Ганчо Т. Ганчев
Европа без план за Балканите, от Жан-Арно Деран, един от изтъкнатите френски балканисти
Да живееш от политика, или да правиш политика, от Реми Льофевр
Гладиаторите на третото хилядолетие, от Мартен ван Ботенбург и Йохан Хейлброн
Нови изпълнения от балета на Г-форматите, от Бернар Касен
Американските евреи срещу израелската десница, от Ерик Алтерман
Защо Япония смени властта, от Намихей Одайра
„Третият път“ на Дания не води доникъде, от Жан-Пиер Серени
В Гладстон цари ред, от Матю О’Нил
Сапатистите не са ли вече на мода, от Бернар Дютерм

Досие ООН
- „Ние, народите на Обединените нации“, от Бан Ки Мун
- Организация, без която не може, от Ромюалд Сиора
- Бавен напредък към разоръжаването, от Жан-Пол Ебер
- В центъра на пазарлъците около промените в климата, от Аниес Синай

Когато битове, атоми, неврони и гени образуват БАНГ, от Матео Куева
Миграционните процеси – шанс или заплаха, от Атлас 2009 на Le Monde diplomatique
Когато Фуко подкрепяше „новите философи“, от Михаел Кристоферсон
Младият български политик, от Анна Кръстева
Поведението на политиците като функция на промените в комуникациите, от Христо Проданов
Рецензия: PR етика, от Елена Петрова
Съвременните настолни книги. Какво означава да говориш на бездарници, от Гаел Брюстие

Нов брой на списание "Ориенталия"

Излезе брой 1 за 2009 г. на списание "Orientalia".
Според както е вашата традиция, всеки брой е тематичен.
Основен акцент в настоящото издание е личността на акад. Вера Мутафчиева като учен-ориенталист и приятел на "Ориенталия".

Съдържанието на броя е следното:

IN MEMORIAN
Вера Мутафчиева (1929-2009)
ИЗВОРИ
Вера Мутафчиева. От „Белия свят": Храмове, Площади
КУЛТУРА И РЕЛИГИЯ
Калин Янакиев. Тълкуване на хронотопиката в четвърта и пета глава на „Откровението" на св. Йоан Богослов
Павел Павлович. Първото откровение на пророка Мухаммад: Зараждане и историческа динамика на наратива през периода VІІІ-Х век
Велин Белев. Най-добрият от всички възможни светове според `Абд Ал-Кадир ал-Джаза`ирй (1807-1883)
ЛИТЕРАТУРАТА НА ИЗТОКА
Людмила Янева. Иранската женска литература преди Ислямската революция (1979 г.)
ОРИЕНТАЛИЯ ПРЕДСТАВЯ

В супермаркета

До нас има супермаркет. Дотук нищо ново, щото сигурно и до вас има.
Новото е, че 2 или 2.5 литра безалкохолна напитка, производство на фирмата на магазина, струваше някъде между 40 и 50 стотинки, не запомних точно. Същото време 1.5-литрова бутилка минерална вода, струва доста повече - 70 - 80 стотинки.
Пита се как може суровината да струва повече от продукт, произведен от въпросната суровина...
Изводче - пием нек`ва гадост от водичка, есенцийки и боички и разни неприятни и вредни Е-та незнамсиколко... И я пием, щото е евтина и народът няма пари...
Сега да се върнем на водичката вътре в безалкохолното.
Щото и "софийска вода" са едни народни любимци като енергото и "Топлофекация", и водата спира понякога, на балкона държим големи туби от минерална вода, пълни с вода от чешмата, че да има човек с какво да си измие ръцете, като спре от кранчето. Няма какво да ви описвам познато ви е. Само че за времето от едно изпразване и пълнене, водата се утаява. В момента пластмасовите съдове имат един неопределен и неопределяем ръждиво-червеникаво-керемидено-кафяв цвят, намекващ за това какво тече от чешмата...
Така че изразът за ръждясване на червата никак не е метафора...

На следващо място - нормата на печалба. За по-лесно смятане, приемаме, че един кубик струва 2 лв. Кубикът има 1000 литра. Демек - 400 бутилки (400х2.5 литра = 1000 литра). По 40 с`тинки - току-що някой е изкарал 160 лв. срещу дадени 2. Приспаднете малко за боята, есенцията и пластмасовото шише и първоначалната инвестиция, която не е никак голяма...
Абе бизнес си е, поне 100-150 лв. чиста печалба...
А сега да се замислим онези с минералната вода какво правят...
Не, я по-добре да не се замисляме...

За по-сериозен анализ на положението със столичното водоснабдяване (неоправдано надути цени, неизпълнение на обещания и пр.) ви препоръчвам статията на Мариела Илиева "Злополучната концесия на водата в София".

Eric Clapton- Wonderful tonight (with lyrics)

We go to a party and everyone turns to see
This beautiful lady that's walking around with me.
And then she asks me, "Do you feel all right?"
And I say, "Yes, I feel wonderful tonight."

I feel wonderful because I see
The love light in your eyes.
And the wonder of it all
Is that you just don't realize how much I love you.

"Монд дипломатик" - броят от септември

Братци, зло да ви забрави, позабравих ви напоследък, ама не мога дъх да си поема то глупости...
Предлагам ви съдържанието на и линкчета към качените статии от септемврийския брой на "Монд дипломатик", че има жестоко интересни неща, пък новият брой за октомври сигурно ще излезе скоро...

Диктатура на лобитата, от Серж Алими
Фармацевтични мафии, от Игнасио Рамоне
Където се заговаря отново за „демократичен дефицит“, от Ан-Сесил Робер
Берлускони – теоретик на „тарикатлъка“, от Карло Гали
Тих бунт в ЮНЕСКО; Борба за място; Обсадно положение, от Габриел Капла
Защо няма да излезем от кризата утре, от Лоран Кордоние
Кризата – поглед от Латвия: Паника няма, но… от Филип Рекацевич и Йева Русевска
Фройд, Айнщайн и Фон Зутнер мечтаят за ООН
Конго, китайските му приятели и МВФ, от Колет Брекман
- Израел – застрашен от кампанията за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции, от Уили Джаксън
- От Газа до Мадрид, покушението над Салах Шехаде, от Шарън Вейл
Индийската армия забравя Ганди и мечтае да бъде световна сила, от Оливие Зажек
- Полъх на студена война от Хондурас, от Морис Льомоан
- Перуанските бедни да престанат да просят, от Моника Брукман
Психозата покрай грипа – огледало на обществото, от Дени Дюкло
Любопитна смяна на местата на частния и държавния сектор, от Даниел Линар
Господ ни пази от оптимистите, от Мона Шоле
- Предизвикателствата пред Съвета за мир и сигурност, от Делфин Льокутр
- Правата на човека и... на народите, от Андре-Мишел Есунгу
Книгата във вихъра на цифровизацията, от Седрик Биажин и Гийом Карнино
Поуки от уроците на Трише, от Йосиф Аврамов
Когато лекарите отказват да лекуват. Хипократ или Арпагон? от Пиер Рембер