Костов, получихте ли отговор от прокуратурата за миналото на Борисов, или не ви е интересно вече?

В брой 156 от 13 юли 2009 г. на вестник "Дума" бяха публикувани откъси от интервю пред вестник "Гласове" на доктор Николай Михайлов, психиатър и бивш депутат от ДСБ.
Аз го публикувам без съкращения, но, ако държите, можете да видите текста в "Дума" ТУК.

"Костов, получихте ли отговор от прокуратурата за миналото на Борисов, или не ви е интересно вече?"
Подзаглавие: "Ударили сме дъното на глупостта и безсилието"
...ГЕРБ спечели, но то прилича на пирова победа. Костов и Янев не са надеждни коалиционни партньори независимо от декларациите им за крайно политическо себеотрицание. Ще играят с пожарникаря сложна властна игра със садо-мазохистичен привкус, която Костов умее и обича. Опасявам се, че накрая шията на телохранителя ще бъде споходена от "оная секира", с която ни плашеха от телевизора. Кръв по ръцете на десните няма да има обаче, или ако има, няма да се забележи. Някой да е забелязал кръв по ръцете при екзекуцията на СДС?
- Дясноцентристко ли ще бъде следващото управление?
- "Икономедия" е дясноцентристка фирма, мисля си.
...Бойко Борисов е улична реплика по адрес на прехода, шут, адресиран наляво и надясно. Този човек не идва отляво или отдясно, а отдолу, и разбира се, от собствените си нарцистични сънища. Неговата идеология е властно-самоусладителна, примитивно-игрова. Забавлява се от обстоятелството, че е попаднал в собствената си кожа и че се къпе в погледите на всички съсловия и на всички български блондинки. Борисов излъчва чаровен юношески нарцисизъм. Изречението: "Цецо, дръж ми часовника", е победа за наш'та махала. Сега има и счупено краче. В начина, по който страда от глезенната травма, и от това, че му пречат да строи магистрали, има нещо сърцераздирателно. Аз мисля, че театрите ще опустеят по причина на този актьор и реполитизираните му фенове.
Това, което става, е срам и позор. Ударили сме дъното на глупостта и безсилието. Впрочем да става каквото ще, но защо тази предколедна радост!
Бойко Борисов е "небрежен" феномен, дете на българската непретенциозност. Ще кажа още по-остро: "Бойко - премиер" е шедьовър на националната ни некадърност, на дълбинната ни политическа неадекватност. Шедьовър на дясната некадърност в частност...
...Накрая, нещо много, много банално. Големите нарциси на прехода ще скроят шапката на Борисов, защото му завиждат на рейтинга. Има двама-трима, които няма да се помирят с неговото случайно извисяване. Ако възразят, че психологизирам, ще припомня, че страстите владеят света. Съперничеството е велика политическа страст. Чакайте и ще видите. Ще бъде отвинтен.
...Тук е мястото да се възхитя безусловно на инженерното изкуство на бившия ми лидер. Начинът, по който беше конструирано лабораторното чудо, наречено Синя коалиция, е наистина уникален. Вижте траекторията, фазите и резултата. Проваляш СДС, създаваш ДСБ. Проваляш ДСБ, създаваш СК. Скачаш от една партия в друга, за да закриеш и двете, като образуваш трета. Влизаш в парламента и даже в управлението. Бинго. Казваш, че ще получиш 16 процента, получаваш 6. Нищо. Обявяваш резултата за феноменален успех. Цялата операция придобива привкус на издевателство, ако си дадем сметка, че за тази коалиция на "автентичната десница" са гласували и екзекутираните седесари, осиротели без партия, но лоялни до смърт на синия вот. Това ми напомня знаменития възглас: "Да живее Сталин", на осъдените на разстрел от него самия. Всяка десница има лидерите, които заслужава, това казвам.
- Синята коалиция вероятно ще влезе в управлението на страната. Победа ли е това?
- Зависи от гледната точка... Ако им вярваш, е победа и даже екстаз. Ако не им вярваш, е комична претенция за производство на събитие с историческо значение за "общото благо". Ако Мартин Димитров стане министър на икономиката, това ще бъде победа за Иво Прокопиев, Шулева и прочее. И за RЕ:TV.
...Синята коалиция е, както казах, макиавелистки шедьовър, голямо художествено постижение, но има нищожна политическа стойност. Тази лукава коалиционна инсталация няма да издържи дълго. Изборният резултат е наказание за сектантите вдясно, не е лошо да погледнат цифрите. Провалът на Иван Костов в 23 МИР е символично поражение. Загубиха София коалиционно струпани, при максимална мобилизация и след една чудесна "подписка". Накрая се оказаха затрупани от бюлетините на голямата сестринска партия от ЕНП. И от бюлетините на Кадиев. Няма енергия за синя партия. Блудството по спешност за удовлетворяване на нагона за оцеляване не е брак и не е меден месец. Закриха две партии за периода на едно смигване, за да оцелеят двама-трима плутократи-"парамасони", както се изрази преди време скъп на сърцето ми духовен роднина. Синята коалиция е комплот на един кръг хора, уязвени от световната финансова криза, на закъсал водач от нещастния ни преход и на изгладняла дясна клиентела... От никаква Азия няма да ни спасява Синята коалиция, въоръжена със "златния ключ" към управлението на Мутрата, от когото трябваше да ни спасява, за да ни спаси от Азия. Този, който си въобразява, че олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт ще бъде разградена от управлението на ГЕРБ, СК и Янев, е малоумен и блажен. По-скоро ще бъде повторена идеята на Костов от периода на неговото управление и осъществена от Бонев, а именно да събере на чай лидерите на подземието Корлеоне, Бардзини и Таталия и да им каже окуражителната мантра, произнесена със сипкав глас: "Момчета, по-кротко, трябва да си върнем еврофондовете". Междувременно ще арестуват няколко души, защото са досадили на всички. RE:TV ще им покаже белезниците в едър план. Победа на синята вълна.
Апропо, хрумва ми въпрос към ДСБ, сега наричани СК, и лично към г-н Костов: Получихте ли отговор от главния прокурор на писмото, което му изпратихме, с настояване да започне незабавна проверка на твърденията, съдържащи се в швейцарския доклад до Държавния департамент на САЩ, които се отнасят до миналото на Бойко Борисов и свързаността му с "тридесет неразкрити поръчкови убийства?"... Или не ви е интересно вече? А?"

"На кого е удобно всички да са маскари?"

Преди време попаднах на текста на Бойко Пенчев "На кого е удобно всички да са маскари?", публикуван в "Дневник" на 3 юни 2009 г.
(http://www.dnevnik.bg/izbori2009/komentari_i_analizi/2009/06/02/728997_na_kogo_e_udobno_vsichki_da_sa_maskari/)
Ето го и него, за да знаете какво точно коментирам:

"И за студент първокурсник по политология е ясно, че тезата "всички са маскари - няма за кого да се гласува - значи няма да гласувам" работи за партиите с твърд електорат, т.е. за БСП и ДПС. Да се опитаме обаче да отстраним една голяма несправедливост. Огромен брой хора смятат (и това проличава, ако направите справка с "Гугъл"), че "всички са маскари" са думи на Алеко Константинов, т.е. констатация, която той поддържа. Разбира се, думите са на Алековия Бай Ганьо във фейлетона "Бай Ганьо у Иречек", а точният цитат е "И едните, и другите са маскари!... (...) Маскари са до един!". И най-важното - те са израз на една аморална житейска философия, от която самият Алеко категорично се разграничава и с фейлетоните, и с гражданското си поведение.
Тъй като обаче манталитетът, който Алеко описва, цари и днес, си струва да се вгледаме малко по-внимателно във въпросната сцена.
Първо, с фразата "И едните, и другите са маскари!" Бай Ганьо се опитва да разсее евентуалната неловкост, произтичаща от това, че малко преди това той се е определил като "либерал", а Иречек, пак по думите на героя, "май-май е консерва". Бай Ганьо току-що добре е похапнал в дома на своя домакин и не иска да влиза в политически препирни, които биха развалили доброто му настроение. Точно по същия начин постъпват с политическото българските медии в безбройните реалити "формати" и комедийни "шоута". Политическото като поле на принципи и съответно конфликти внимателно се обезопасява, като бива разтворено в една трапезна разгулност и фамилиарност, където всички са приятели и симпатяги, макар и малко маскари от време на време. Например в последния "Вип брадър" социализмът и неговите продължения бяха реабилитирани в лицето на Тодор Славков като една, как да го кажем, общо-взето свинщина, но все пак доста симпатична и остроумна. Тази реабилитация е далеч по-коварна и ефективна от директното превъзнасяне на социалната сигурност и кебапчетата по 6 стотинки от Тошово време. Фамилиарността, която реалититата задават, прави поддържането на принципи и идеи да изглежда нелепо. Кво ляво, кво дясно, глей кви готини изроди сме всичките, дай да се напием... Това е посланието на най-гледаните тв продукти. Фамилиаризация и инфантилизация до дупка.
Разбира се, няма нищо лошо в това да се събереш и да се повеселиш с приятели, без да спорите на тема политика. Страшното е, когато цялото публично пространство бъде структурирано като разгулна аполитична и аморална трапеза.
В оригиналния си контекст фразата на Бай Ганьо има и друга, още по-важна функция. С това "И едните, и другите са маскари!" Бай Ганьо иска да оправдае факта, че е винаги с тези, които са на власт. Дори Бай Ганьо има смътното усещане, че това е нередно. И намира решението. Щом ценностите са "бошлаф", има смисъл да си верен единствено на "келепира".
Бай Ганьо поне е честен и си признава, че и на него му се иска да стане я депутат, я кмет. Мнозина българи обаче си мислят, че да поддържаш тезата "всички са маскари" и да отказваш да гласуваш е някаква форма на бунт, гражданско неподчинение едва ли не. Всъщност философията "всички са маскари" е гузно оправдание за нежеланието да се ангажираш с позиция. С което приемаш статуквото. Да не гласуваш, защото всички били маскари, или да гласуваш за БСП, защото така и така всички са маскари, но тези поне си ги знаем, или да гласуваш за някого, обявил се на 750 билборда като непринадлежащ към маскарите, макар да действа съгласувано с тях (Яне Янев), е всъщност едно и също. И трите варианта в крайна сметка обслужват сегашните управляващи - и аргументите за това може да ги види всеки здравомислещ човек. Само че да си здравомислещ в България изглежда някаква задача с повишена трудност. Далеч по-лесно е да оставиш всичко да си тече както си е текло досега. С извинителното оправдание "Няма за кого да се гласува, защото...". И т.н."

Съгласен съм с почти целия анализ. Трябва обаче да направим и едно допълнение - към партиите с твръди електорати, изброени в първото изречение, трябва да добавим и ДСБ. Видяхме, че високата избирателна активност стопи техните под 300 000 гласа до ок. 7%, при положение, че предварителните прогнози при по-ниска избирателна активност им даваха доста повече проценти.
Нужно е да зададем и някои въпроси. Например - не съм сигурен дали и Бойко Пенчев сам си вярва, че целта на медиен колос, бихме казали компания, която е въплъщение на капиталистическото мислене и ориентация, да реабилитира "социализма и неговите продължения". Не съм сигурен какво разбира господинът под социализъм, но поне в книжките, които аз съм чел, под социализъм се разбира нещо съвсем друго, а не едноличното управление на един-единствен човек, както се получи в България... Пък май и не само в България :))
Колкото до "неговите продължения" - струва ми се, всички ние имаме някакви роднини. Добри-лоши - такива са ни се случили...
С целият останал анализ съм съгласен, само не разбрах защо беше нужно хубавият текст в края да се съсипвас разсъждения за БСП и Яне Янев, които лично на мен ми звучат като пришити само и само в предизборната ситуация г-н Пенчев да не пропусне да заклейми партийния враг (според както го съзира самият той)...
Ако не беше тази капка катран, медът на текста щеше да може да претендира за по-голяма сладост, нали?
Иначе за медиите, натрапващи ни пълни глупости, и верността към келепира - прав е, авторът, прав е...

Книгочейндж

Правих уборка, ако позволите да използвам русизма. Оказа се, че въпреки всички мои усилия, отново имам няколко повтарящи се книги - няколко романизирани биографии и исторически романа, един балшой руско-български и българо-руски речник, няколко тома на руски.
Става дума само за добре запазени стойностни четива, не някакви пейпърбек романчета :))
Ако някой проявява интерес за трампа на книги, да пише, предложения са добре дошли :))

За феновете на Близкия изток - да не сте капо:
"Israel soldiers speak out on Gaza"
http://news.bbc.co.uk/2/hi/middle_east/8149464.stm

Кратка информация и коментар - отново за Близкия Изток

В броя на в-к "Монитор" от 14 юли 2009 г. можем да прочетем следната информация:

"Израел предлага преговори със Сирия

с две подзаглавия:
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев играе ролята на посредник
Тел Авив премахва арабските названия по табелите на населените места
13 Юли, 2009

Израелските власти предадоха на Сирия тайни предложения за възобновяване на преговорите за мирен договор между двете страни, предаде електронното издание "Курсор".
Предложенията са предадени от президента на Израел Шимон Перес от името на премиера Бенямин Нетаняху, а посредник е президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Предложенията са били предадени по време на визитата на Перес в Азербайджан миналата седмица. А отговорът на сирийците трябва да постъпи не по-късно от края на тази седмица. Според източници в тайните преговори участват най-малко седем държави: Израел, Сирия, Азербайджан, САЩ, Саудитска Арабия, Египет и Ливан.
Междувременно израелското министерство на транспорта съобщи, че ще изтрие арабските названия от табелите на израелските населени места и ще остави само названията на иврит. Както предаде агенция Франс прес, Ерусалим вече ще се изписва на арабски само с транскрипция на ивритската дума "Йерушалаим" и повече няма да се добавя арабското название Ал Кудс (Свещения). В надписите на английски Ерусалим става Yerushalayim, главният арабски град Назарет става Natzrat, Яфа край Тел Авив става Yafo, а Сафед в Галилея става Tzfat. Решението ще се прилага постепенно.
Още през 1949 г. стотици библейски имена бяха дадени на израелските селища, построени на мястото на разрушени арабски села, припомня АФП. Тогавашният премиер Давид Бен Гурион беше написал: "Трябва да махнем арабските имена по политически причини, точно както политически не признаваме на арабите правото да притежават страната." През януари 1968 г. израелското правителство реши Западният бряг вече да се нарича Юдея-Самария."

Някои анализатори виждат в преговорите опит на Израел да премахне и последната сериозна заплаха за сигурността си - Сирия. Египет беше изваден от антиизраелската коалиция отдавна - още с подписването под американска опека на мирните договори между израелския премиер Менахем Бегин и египетския президент Ануар ел Садат. Оттогава Египет е в американската близкоизточна орбита, получава помощи, които са достатъчни за овладяване на вътрешното недоволство, но армията му не може да се мери с израелската (Египет и Саудитска Арабия са най-големите получатели на американска помощ след безспорните лидери - Турция и Израел).
По подобен начин от антиизраелската коалиция беше извадена и Йордания с мирния договор от 1994 г.
След първата война, международната блокада и санкции и втората война срещу него, Ирак отдавна не е в голямата близкоизточна игра.
По тази причина Сирия е принудена да се съгласи с предложението за преговори, макар на всички да е ясно, че Израел е далеч от идеята да предложи справедливи условия...
Цинизмът за премахването на арабските имена го оставям без коментар...

Драги читатели,
Извинения, че не съм писал от доста време, ама не ми е само това на главата...
Имам идеи за няколко поста, ама ще видим кога... :))

Представяне на Жорж Корм

Ливанец по националност, макар и родом от Александрия, Египет, Жорж Корм (р. 1940 г.) е икономист по образование, специалист по Близкия Изток и Средиземноморието, международен икономически и финансов консултант, бивш министър на финансите на Република Ливан (1998-2000 г.).
Многобройните му книги са преведени на множество чужди езици. Текстовете му са му спечелили славата на уважаван историк, политолог и икономист.
Освен арабски, владеещ перфектно английски и френски, Жорж Корм е автор на множество книги в областта на международната икономика и съвременната история на Близкия Изток, като "История на религиозния плурализъм в Средиземноморския басейн", "Новото световно икономическо безредие", "Изток - Запад, въображаемата пукнатина", "Европа и Изтокът, от балканизация към ливанизация. История на една неосъществена модерност" и други.
На български от него разполагаме с две книги.
"Разпадането на Близкия Изток 1956 - 2004 г." ("Меридиани", С., 2005 г.) е допълнено, обединено и осъвременено издание на два предишни негови труда: "Разпадането на Близкия Изток 1956 – 1991 г." и "Разпадането на Близкия Изток ІІ. Миражи за мир и блокирани идентичности 1990 - 1996 г.", като специално за българското издание са направени обширни допълнения. Изследването е внушително по обем, но не в това се състои основната му ценност.
Освен че проследява развитието през последния половин век на един от най-сложните и горещи региони на земята, книгата е и опит за осмисляне както на мисловните рамки, в които модерният свят, т.е. Западът, възприема Изтока, така и на начина, по който Изтокът гледа на Запада. Разказът започва от национализацията на Суецкия канал (1956 г.), ознаменувала символично началото на епохата на революционен кипеж в Арабския свят, минава през лутанията в търсене на непостижимото арабско единство, през внезапната поява на манната от петрол и ада на безкрайните войни и конфликти, за да завърши с пропуснатите възможности за мир и опитите за установяване на американска хегемония в Близкия и Среден Изток след последната война в Персийския залив.
Текстът е написан достъпно и може да се чете и от неспециалисти. Друго негово предимство, редом с огромния фактически материал, е предложената интересна концептуална рамка и социологическо осмисляне на процесите.
Под марката на издателство "Рива" съвсем излезе втората книга на Корм на български - "История на Близкия Изток от древността до наши дни" (С., 2009 г.).
Преводът от френски е дело на историка Александър Везенков.
Може би читателят очаква смазващ обем, след като става дума за проследяване историята на обширен регион като Близкия изток от древността до наши дни. Нищо подобно. На преден план е изведене не фактографията, а осмислянето на взаимодействието между Изтока и Запада, социологически анализ на исляма и арабските общества.
Според издотелите: „Жорж Корм започва историческия си разказ от древни времена, за да стигне до съвременните конфликти и проницателното им тълкуване. На основата на огромно количество информация той описва този разнообразен свят, откроява специфичния облик на всяка от отделните култури и страни и успява да синтезира. Поднася своята светска гледна точка към Близкия изток, воден от амбицията да разруши колективните стереотипи, налагани от мнозина изследователи и политици, за да легитимират недопустимите насилия, които разкъсват района почти непрестанно от два века насам.” Под светска самият автор изтъква, че има предвид „познаване, което да не е заложник на религиозната принадлежност като единствено детерминираща отделните исторически епохи и техните особености”.
Дори и само този извод да „купим” от Корм – че във формирането на един „свят” участва не само религията, а и географските условия, демографията, чуждите нашествия и транспортните връзки, лингвистичните и културни особености и икономическите фактори – дори само това стига.

Исторически събития през юли

01.07.1878 г. – Подписване на Берлинския договор.

03.07.1913 г. – По време на Междусъюзническата война 22-ри Тракийски пехотен полк води героични боеве при Калиманци.

03.07.1913 г. – За да не попадне във вражески ръце, Дунавската флота се самопотопява.

06.07.1913 г. – В сражение с гръцки войски в Македония загива воеводата Васил Чекеларов.

07.07.1877 г. – Боеве на руските полкове и българското опълчение край Стара Загора. След оттеглянето им пред многократно превъзхождащия ги враг, градът е опожарен. При боевете е спасено Самарското знаме. За да не попадне знамето в чужди ръце, живота си отдават и мнозина офицери, сред които и подп. Калитин.

09.07.1877 г. – Бой на четата на Панайот Хитов при манастира „Св. Иван”.

12.07.1872 г. – Ражда се Борис Сарафов.

12.07.1905 г. –Кратовският войвода Атанас Бабата с 21 четници са обградени при вр. Видин. За да не попаднат живи в ръцете на поробителите, всички се самоубиват.

14.06.1862 г. – Ражда се големият български етнограф и описател на Македония Васил Кънчов.

14.06.1907 г. – На вр. Ножот 45 четници на ВМРО се самоубиват, за да не опаднат в плен на врага.

15.07.1389 г. – Битката при Косово поле.

18.07.1837 г. – Роден е Васил Левски.

20.07.1903 г. – В с. Смилево, родното място на Даме Груев, на 20 юли – Илинден - денят на св. Илия, избухва най-голямата въоръжена акция на българите срещу турската власт.

22.07.1903 г. – Провъзгласена е въстаническата Крушовска република.

23.07.1871 г. – Прокламация на БРЦК.

26.07.811 г. – Битката при Върбишкия проход.

26.07.916 г. – Умира св. Климент Охридски

26.07.1903 г. – При така наречената "пътленска афера" е убит войводата Марко Лерински.

29.07.1014 г. – Сражението при крепостта с. Ключ. Василий ІІ разбива българските войски и ослепява пленниците.

30.07.1903 г. – Загива един от водачите на Кратовската република – Пито Гули.

31.07.1880 г. – Учреден е първият български военен орден – „За храброст”.

Речта на Бенямин Нетаняху

В последните няколко седмици светът стана свидетел на събития в Близкия изток, които може би ще имат дългосрочни последици.
В хронологичен ред това са проведените в седмицата между 18-22 май първо предварителни срещи между екипите им, последвани от тричасова среща в Белия дом между американския президент Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху; речта на Обама в Кайро; последвалата реч на Бенямин Нетаняху и президентските избори в Иран.
На пресконференцията след двустранната среща с Нетаняху, макар и да потвърди, че според него решението на израело-палестинския конфликт да се състои в създаването на 2 държави, Обама още веднъж подчерта „неразрушимата връзка между САЩ и Израел”. Призивът за спиране на строежа на израелски селища на Западния бряг на р. Йордан не беше подкрепен с натиск за изтегляне от Западния бряг или Източен Ерусалим, а разговорите с Нетаняху бяха определени като „извънредно продуктивни”.
Последва словото на американския лидер, произнесено в университета ал-Азхар в египетската столица – един от най-старите арабски университети, а понастоящем - бастион на ислямската опозиция в Египет.
Изказването на президента на САЩ предизвика разнопосочни коментари.
Повечето от анализите бяха позитивни, говореше се за нов подход към ислямския свят, подадена ръка и нов стил на вашингтонската администрация.
Другата гледна точка изтъкваше, че, макар и да се обяви срещу убийствата на невинни мъже, жени и деца, Обама подкрепи войните, водени от САЩ в Ирак и Афганистан. Не беше отронена нито дума за Газа; макар фразите за демокрация и човешки права да присъстваха доста често, най-важните срещи на Обама бяха с египетското и саудитско ръководство, едни от основните нарушители на същата тази демокрация и човешки права в района на Близкия изток.
Според либералния коментатор Дейвид Корн (сп. „Mother Jones”) Обама иска да е честен брокер в Близкия изток. Същевременно обаче неоконсерваторите отбелязвата със задоволство, че подходът на Обама, въпреки че не се различава съществено от този на Джордж У. Буш, е много по-ефективен (в този дух бяха коментарите на Майкъл Кроули, Макс Буут, дори Збигнев Бжежински). Дясното списание „Ню Рипъблик” на базата на анализ на речта на Обама ред по ред твърди, че ако четем само текста, без да виждаме жестовете и чуваме гласа му, думите са доста сходни на използваните от Буш-младши.
По отношение израело-арабския конфликт Обама настоятелно иска от твърдолинейния Нетаняху, който беше премиер и при президентството на Бил Клинтън през 90-те години, да замрази действията по заселването в земите, искани от палестинците за тяхна бъдеща държава и да възприеме международното решение за създаване на две държави.
Всичко това е важно, за да видим своебразния „диалог”, който речта на Нетаняху проведе с изказването на Барак Обама.
На 14 юни 2009 г. израелският премиер Бенямин Нетаняху е поканен да изнесе лекция пред Центъра за стратегически изследвания „Бегин – Садат” на университета „Бар – Илан” в Рамат Ган – скъпо дипломатическо предградие на Тел Авив. Също както в ал-Азхар в Кайро се преподава ислямска юриспруденция, в университета „Бар – Илан”, бастион на крайната десница в Израел, се изучава религиозно право..
В свой коментар „Асошиейтед прес” определи речта на Нетаняху като „необичаен открит спор с Обама за пътя към мира с палестинците”, който „със сигурност е предизвикал разочарование в Белия дом”.
В речта си Нетаняху настоя, че създаването на палестинска държава зависи недвусмислено от приемането на серия от израелски условия, които, взети в целостта си, лишават бъдещата палестинска държава от почти всички атрибути на държавността и суверенитета. Освен това Израел нарича тези свои настоявания „принципи”.
1. Признаване не на Държавата Израел, а на нейния характер като „държава на еврейския народ”. Припомням, че Организацията за освобождение на Палестина още през 1988 г. призна Израел и правото му на съществуване, но, независимо от проведените редица срещи от конференцията в Мадрид през 1991 г. до последните преговори в Анаполис, палестинците не са получили почти нищо в замяна на признаването. Пряка последица от евентуално признаване на Израел като „държава на еврейския народ” ще бъде повдигане на въпроса за статута на израелските граждани от палестински произход, чийто брой е немалък. Също така, друг пряк ефект ще бъде невъзможността за справедливо уреждане на въпроса с палестинските бежанци, прогонени от домовете си по време на създаването на Държавата Израел през 1948 г. и израелската окупацията на нови земи след Юнската (Шестдневната) война от 1967 г. Правото на завръщане е потвърдено от десетки резолюции на ООН. Заслужава да се спомене и за саудитския мирен план от март 2002 г., според който престолонаследникът Абдулла предложи и всички страни-членки на Лигата на арабските държави одобриха план, предвиждащ отстъпки, дори по-големи от тези, с които основните играчи в международните отношения са съгласни и са закрепени в резолюциите на ООН. В замяна на пълно израелско изтегляне този план предлагаше не само безусловно признаване на Израел, но и „нормални отношения с него” и призоваваше не за „правото на завръщане”, а просто за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците.
2. Друг основен пункт в изказването на Нетаняху беше пълната демилитаризация. Според неговото виждане бъдещета палестинска държава не бива да разполага с никакво въоръжение или армия, не може да подписва военни спогодби и да влиза в алианси с друти съседни държави; не може да контролира въздушното си пространство. Това са все елементи от държавния суверенитет, без които една независима държава е немислима. Също така, много важна последица е, че по този начин Палестина се превръща в лесна жертва на мощната израелска армия, когато Израел пожелае това. Ситуация, в която марионетно на САЩ и Израел правителство в Рамала разполага с полицейски сили, които да използва срещу вътрешните си опоненти, но не и с части, способни да окажат ефективен отпор на външен враг, е идеална за Израел.
3. Неприемливо е Източен Ерусалим да бъде столица на Палестина. Въпреки резолюциите на ООН, призоваващи Израел да се изтегли от окупирания Ерусалим (Рез. 252 / 21 май 1968 г.; Рез. 267 / 3 юли 1969 г.; Рез. 271 / 15 септември 1969 г.; Рез. 298 / 25 септември 1971 г.; Рез. 465 / 1 март 1980 г.; Рез. 476 / 30 юни 1980 г.; Рез. 478 / 20 август 1980 г.), Нетаняху желае „неделим” Ерусалим за израелска столица.
4. Защитени граници. Според Нетаняху тук трябва да се приложи отдавнашното израелско твърдение, че единственият начин за гарантиране на сигурни граници, е разполагането на негови части на Западния бряг.
5. „Заселниците не са врагове на мира”. Нетаняху настоява за разширяване на съществуващите селища в „Юдея и Самария”. С това име крайната израелска десница нарича Западния бряг на р. Йордан.
Според независими наблюдатели обаче заселниците предизвикват чести сблъсъци с палестинците, израелската армия нерядко е принудена да се намеси в тях, като при нейн огън срещу палестинците са ранявани десетки. Интересен факт е, че в деня преди срещата на Нетаняху с Обама, израелското правителство одобри план за строеж на нови 20 къщи в Маскиот, едно от най-оспорваните от палестинци и израелци места на Западния бряг.
Разширяване на вече съществуващите селища е удобна формула за продължаване на еврейската колонизация. За пример може да послужи селището Маале Адумим, една от най-големите еврейски колонии, създадена с цел разкъсването на палестинските квартали в Източен Ерусалим. Според израелския общественик и мирен активист Ури Авнери административните граници на Маале Адумим са по-големи от тези на Тел Авив.
Заселниците са едни от най-компактните гласоподаватели на крайната израелска десница, разполагащи с влияние в ред менистрества – на земеделието, на образованието и пр. – затова Нетаняху ще бъде много внимателен да не засегне интересите им.
6. Нетаняху настоя в преговорите между двете страни да липсват предварителни условия. Това лишава палестинците от подкрепата на международното право, тъй като признатите им от междунвародния закон права биват определени като „предварителни условия”. В същото време, предварителните условия са любим похват на израелската дипломация - „принципите”, кото Нетаняху изтъкна, са именно такива; чрез 14 „уговорки” беше обезсилена в същността си „Пътната карта”.
В речта си Нетаняху не уточни бъдещите граници на палестинската държава, нито пък спомена нещо за израелско изтегляне от окупираните територии.
Израелският премиер избра да завърши речта си с библейски цитат.
Белият дом се опита да придаде положителен оттенък на изявленията на Нетаняху. Според говорителя Робърт Гибс Обама “вярва, че решението може и трябва да осигури както сигурността на Израел, така и да удовлетвори законните аспирации на палестинците за държава, и приветства определянето на тази цел от премиера Нетаняху.”
Въпреки умерения оптимизъм на редица европейски дипломати, позициите на други важни участници в конфликта не вещаят поводи за радост.
Сътрудникът на палестинския президент Махмуд Аббас Набил Абу Рудейна отхвърли исканията на Нетаняху: „коментарите му саботираха всички инициативи, парализираха всички усилия, които бяха направени”.
Саеб Ерекат, главният преговарящ от палестинска страна, не беше никак дипломатичен, заявявайки, че Нетаняху „трябва да чака 1000 години, за да намери и един палестинец”, готов да го подкрепи за тази неясна и хилава държава.
Подобна е и оценката на изследователя и университетски преподавател Норман Финкелщайн, потомък на родители, оцелели от Холокоста: „ Речта на Нетаняху торпилира всички практични принципи във връзка с преговорния процес за селищата и затръшна вратите... Не виждаме нищо важно или позитивно”.

Пълзяща реставрация

Бях решил да не пиша за скандалната идея за кръщаване сна улица на името на Богдан Филов, но, както пише Щастливеца, проклети хора, накараха ме...
Нещата изглеждат горе-долу така: общинският съветник от СДС Борислав Бориславов прави предложение за въпросното кръщаване. Трябвало да отдадем почит на големия учен и археолог Богдан Филов. СОС го гласува с гласовете на всички, без БСП.
Защо съм против.
Няма как последователно да бъде прокарана идеята, че отдаваме почит само на археолога с цитируемо и до днес творчество, а не и на политика Филов. Става дума за една личност, която е интегрална...
А това значи - министър-председателят, ратувал активно и положил подписа си под присъединяването на България към хитлеристката коалиция. При това Филов извършва това не за да спаси България от прегазване от немските части на маршал Лист, които висят на Дунава, а с вътрешна убеденост. Части на Вермахта започват да се прехвърлят у нас и преди официалното подписване.
Добре все пак, че лисицата Борис ІІІ винаги си оставял резервен вариант и вес пак български войски не са пратени на Източния фронт.
2. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия и Македония (над 11 000 души) в лагери на смъртта и приемане на расистко и фашистко законодателство.
Както пише в дневника си: "Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина... Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че вече е много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт", каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно (...) Казах му какво вредно влияние упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме...". По-късно, два дни след този разговор, на 19 март 1943-та, подпредседателят Димитър Пешев внася в Народното събрание изложение в защита на евреите. Филов пише: "Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са те вредни."
3. Филов е премиерът, при когото къщи и хора бяха палени, деца и старци разстрелвани, жени и мъже зверски мъчени и насилвани само заради участие в антифашистката съпротива. За зверствата на жандармерията съм писал и на други места, затова няма да се повтарям.

Отвратително е да се правят опити за извършване на постепенна реабилитация на безкрайно несимпатични люде, само защото по-късно пострадали при Народния съд. Лошите комунисти разстреляли добричкия и благ професор...
Аман от дивотии!!! Никой никъде по света не съчувства на нацистките палачи и главорези само защото по време на Нюрнбергския процес чрез смъртните им присъди донякъде са си получили заслуженото.
Никаква улица "Богдан Филов" в София!!!

"На Безымянной Высоте" Дмитрий Хворостовский

Днес е 22 юни - денят на нападението на хитлерова Германия срещу Съветския съюз.
Това е песен, родена от подвига на 18 момчета-сибиряци, които в една топла септемврийска нощ на 1943 г. в яростен бой срещу многоброен противник отбраняват Безименната височина край Смоленск. Удържат позициите цялата нощ. На сутринта Смоленската дивизия заема височината.
От 18 живи са останали двама.
Другите завинаги пазят височината!

20th of July - World Refugee Day

On the Occasion of World Refugee Day this press release was published by
Badil Resource Center for Residency and Refugee Rights

Palestinian Refugees: A Wound to the Conscience of Humanity that Gets Deeper With Every Year

Occupied Bethlehem, 20 June 2009 - Statistics released by UN agencies on
the occasion of the 2009 World Refugee Day testify to the fact that
Palestinian refugees are the largest and longest standing refugee
population world wide. They lack access to just solutions and
reparations, including return, because Israel and western governments
continue to deny or belittle the scope of the problem and make no effort
to respect and implement relevant international law and best practice.

According to a forthcoming Survey of Palestinian Refugees and Internally
Displaced Persons for the years 2007-2008 produced by Badil, at least
7.6 million Palestinians have been forcibly displaced since 1948 as a
consequence of Israel's systematic policies and practices of
colonization, occupation and apartheid. That figure represents 71
percent of the entire worldwide population of 10.6 million Palestinians.
Only 28.7 percent of all Palestinians have never been displaced from
their homes.

The great majority of the displaced (6.2 million people - 81.5 percent)
are Palestinian refugees of 1948 (the Nakba), who were ethnically
cleansed in order to make space for the state of Israel and their
descendants. This figure includes 4.7 million Palestinian refugees
registered with the United Nations (UNRWA) at the end of 2008. The
second major group (940,000 – 12.5%) are Palestinian refugees of 1967,
who were displaced during the 1967 Arab-Israel war and their descendants.

More attention and concern should be given to the phenomenon of forced
displacement of Palestinians because it is ongoing.

Steadily growing populations of internally displaced Palestinians (IDPs)
are the result of ongoing forced displacement in Israel (approximately
335,000 IDPs since 1948) and the Occupied Palestinian Territory since
1967 (approximately 120,000 IDPs since 1967). Badil's Survey identifies
a set of distinct, systematic and widespread Israeli policies and
practices which induce ongoing forced displacement among the indigenous
Palestinian population, including deportation and revocation of
residency rights, house demolition, land confiscation, construction and
expansion of Jewish-only settlements, closure and segregation, as well
as threats to life and physical safety as a result of military
operations and harassment by racist Jewish non-state actors. Israeli
governments implement these policies and practices in order to change
the demographic composition of certain areas (“Judaization”) and the
entire country for the purpose of colonization.

Data about the scope of ongoing forced displacement of Palestinians is
illustrative and indicative, because there is no singular institution or
agency mandated and resourced to ensure systematic and sustained
monitoring and documentation. The total number of persons displaced in
2007 – 2008 is unknown. UN agencies, however, confirm that 100,000
Palestinians were displaced from their homes in the occupied Gaza Strip
at during Israel's military operation at the end of the year; that 198
communities in the OPT currently face forced displacement; and that
60,000 Palestinians in occupied East Jerusalem are at risk of having
their home demolished by Israel.

The Palestinian refugee question has remained unresolved and forced
displacement continues, because Western governments and international
organizations have been complicit in Israel's illegal policy and
practice of population transfer and have failed to protect the
Palestinian people. Indicators of the severe gaps existing in the
protection of Palestinian refugees and IDPs are seen in the recent
crises in Iraq - where thousands of Palestinian refugees became stranded
on the Jordanian/Syrian and Iraqi borders, Lebanon - where 27,000
Palestinians refugees of the Naher al-Bared camp are still waiting to
return to their 2007 destroyed camp, and Gaza - where over 1,400
Palestinians were killed and 100,000 displaced, most of them 1948
refugees).

On this World Refugees Day, Badil calls upon all those concerned with
justice, human rights and peace to:

Challenge Israel's racist notion of the “Jewish state” and immediately
halt its practices of displacement, dispossession and colonization;
Strengthen the global Campaign for Boycott, Divestment and Sanctions
(BDS) in order to ensure that Israel other states become accountable to
international law and respect their obligations;
Improve the mechanism of international protection so that all
Palestinians receive effective protection from, during and after forced
displacement, including the right to return as part of durable solutions
and reparation;
Ensure that the Palestinian refugee question is treated in accordance
with international law and UN resolutions in future peace negotiations,
including return and reparation.

Palestine think - tank (funny)

Качвам една картинка за радост на многобройните и острастени фенове на близкоизточния конфликт.

Проблеми на водата

Едва 0.3% от водата на земята е годна за пиене.
За изработването на една платмасова бутилка отива повече вода, отколкото тя съдържа. Затова използвай максимално големи разфасовки. Една халба бира глътва 6 литра вода, един вестник – над 10 литра (не ги чети и без това, много са зле), една памучна тениска – 150 литра, за да се нахрани един човек ДНЕВНО отиват над 2000 литра – за напояване на земеделските култури и животни, които ядем, за обработката им и пр. За направата само на една кола се похарчват към 20 000 литра вода.
Ако потреблението на вода продължи както досега, през 2025 г. 2/3 от хората ще живеят в условията на водна криза. Дори и сега ок. 1 200 000 души нямат достъп до чиста питейна вода. В същото време, 10 служители в офис за 1 год. изразходват 300 000 литра питейна вода само за тоалетни нужди. Това количество е достатъчно на 4-членно африканско семейство за 20 години!!! Средно човек изразходва ок. 150 литра дневно. 2/3 от тях са от казанчето. Ако не можете да монтирате водоспестяващи казанчета, поставете в тях бутилка, пълна с вода, за да отнемете поне част от обема му.
Капещ кран значи нови 10 литра вода дневно нахалос, или поне 2 кубика вода месечно. ЗАЩО, бе джанъм? Нужно ли е?
За тоалетните и за поливане може да се използва събрана дъждовна вода. Предпочитай капковото напояване. Устройствата струват стотинки...
Вече 55 държави от ок. 200 по света са изгубили повече от 90% от горите си. Близо 80% от първичните гори по света са изсечени или засегнати, а тропическата джунгла е намаляла наполовина.
Не избирай продукти от тропическа дървесина. Сред причините можем да наброим поне тези – така подпомагаш изсичането на белите дрбое на планетата; тази дървесина пътува отдалеч (най-често – от Бразилия или Индонезия) и така спомага за увеличаването на емисиите от вредни газове; повечето компании секат безразборно и освен че съсипват природата, грабвата безмилостно ресурсите на местното население, което експлоатират и то не може да получи справедливо възнагражднение за труда и ресурсите си.