Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-10-29

Сто години по-късно

(Или един изборен ден в София)

Един от асистентите ми в Юридическия ни съветва, щом няма какво да правим, да четем Конституцията или някой закон. Аз оня ден нямах какво да правя, ама не го послушах и взех да чета "Бай Ганьо прави избори". Много се забвлявах, обаче...
Обаче, на следващия ден бях секретар в една от секционните избирателни комисии (СИК) в София.
Покъртих се.
Цял ден се сблъсквах с невежството. Даже пробвах да се боря с него сред членовете на другите СИК. Няма начин.
Въпросче: ако пет члена в една комисия са хора, чието ЕГН започва с 3-, а шестият е юристче на двайсетина години, кой ще надлее? Юристчето, което настоява нещата да се правят според както е по закон, или другите членове?
Това, че ми беше трудно да убедя колегите за чл. 18, ал. 2 (то какво да ги убеждавам в съществуването му!?), е едно на ръка.
Цял ден около училището се мотаеха мургави събратя, които хафте-бате со-керес нещо се снимаха с мобилни телефони (хубави щото, сигур?), нещо пари си връщаха... На обяд стана страшно. Един самозабравил се барон, на име Цветелин Кънчев, се изсипа с джиповете и мерцедесите си, със стадото си глигани, наречени охрана. Ако трябва да изброявам нарушенията на изборното законодателство - имя им легион, както се казва в Книгата.
Като четях в книгата на проф. Иван Илчев "Междено време" за изборите едно време и ми беше смешно. Как д-р Петър Джидров се позовавал на Конституцията, а местния кмет му викал "Тука аз съм Конституцията,... тука аз съм князът", как любим аргумент е сопата, как избирателите се налагали помежду си с "упоение", за славни битки с полиция и войска. Като го четеш на книжка - то смешно. Ама да не ти идва до главата наистина...
А на мен ми дойде на главата. Мургавите, неособено интегрирани събратя, започнаха да заплашват една от застъпниците, защото си беше позволила да им направи забележка. Когато това стана факт, звъннах на един приятел и дойде екип на ВВТ да снима. Виждайки камерата, и чаавета на по осем почнаха да говорят за Цветелин Кънчев. Сред въпросната смугла част от "наблюдателите" пък, телевизионният екип предизвика недоволно мърморене и сумтене. В резултат - нови заплахи към членове на комисии и други застъпници.
Като се замислих, че в този момент изборите в други населени места се решават от анадолските пълчища, се запитах дали не съм попаднал в някоя африканска държава в минали векове, а не в ЕС през 21 в.
Впоследствие ми звъни приятелка - ти колко смело пред камерата, бла-бла-бла. Смело ли?
Тоочно тогава се чувствах съвсем не като смел човек, защото сме позволили всички ние това да се случва...
Все пак - светъл лъч. Освен босфорските легиони, оказа се, че в страната на изборен туризъм идвали и македонци. Засега това е като 5000 адвокати на дъното на морето - просто едно добро начало.
Да се върнем към мрачното. Зулумите бледнеят пред печалния факт на избирателната активност сред младите. Сред 250 гласували в нашата секция, на пръсти се бояха младите хора. Еветчийството и фондоедството на управляващата класа наистина са отблъснали много хора от гласуване. Това е често показваната, но, уви, не единствена страна на медала. Другата е състоянието на самата младеж.
В близко време един подир друг двама преподаватели от НБУ (проф. Богдан Богданов в интервю за "Капитал" и доц. Румен Даскалов в слово по случай завършването на поредния випуск) казаха едно и също нещо - единият апофатично, другият катафатично. Според тях най-радостното било това, че у студентите на НБУ "няма мрак"(Богданов), а една "жизнерадост" (Даскалов). Дълбоко се съмнявам, че това е само положително. Условно нареченият "мрак" се появява при рефлексия върху действителността. Оттук и думите на Еклесиаст - "който трупа познание, трупа печал". Дали пък точно заради това болшинството студенти от всички университети са много щастливи хора? "Тате носи, мама меси" - защо тук да няма жизнерадост? Кой си ти, че да ни говориш за столичния боклук и да ни разваляш кефа? Ние пием кафе, кого го бригат проблемите на развиващия се свят и социалните неравенства. Я да ни се махнеш с твоя мрак в очите.
Мрак има там, където житейският хоризонт е по-различен от напиването в петък, най-много до "Осми" (декември). Сигурно и 5% няма да могат да кажат защо е празник, но всички са на първа линия за празнуване...
Къде е връзката с изборите, мониторът на компютъра отразява немия ви въпрос. Резултатът от изборите не се вижда в петък, всичко е отложено във времето, защо тогава да си правя труда да гласувам. Ето това разсъждение е връзката.
Да продължим с изборния ден. Стигна се до сакралния есенен момент - броенето на пилците.

(следва продължение...)

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2007-10-26

Май не си взехме изпита

Цялото общество напоследък не взе няколко важни изпита по гражданско мислене.
Първият такъв изпит беше отношението към медицинските ни сестри, завърнали се от Либия. След първоначалната всеобща радост изпълзяха завист и злоба.
Преди няколко дни водеща новина на НетИнфо бяха снимките, които "българска дипломатка" качила на личния си сайт. Първо, не видях нищо скандално във фотосите. Второ, младата дама е рефернт, а не дипломат. Каква е разликата? Референтът е човек, притежаващ съответните компетенции - езикови, политологични, исторически - за да може да следи процесите, протичащи в съответна страна, влязла в полезрението на МВнР. Референтът обобщава информации в България, а не е дипломат, т.е. служител на българската държава в чужбина. Отново проличаха традиционната балканска завист и агресия спрямо красивата жена, пролича желанието за унижаването и стигматизирането на човека, позволил си да се отличава. За справки - цитираният от Аристотел пример със стърчащите от нивата класове и жетварят със сърп. Виден е и характерният за традиционните общества стремеж да надничаш в канчето на другия, да го осъждаш и личните дела всъщност да са дела на цялата общност. Забележете важната разлика - общност, не общественост. Събратът по перо Алек Попов точно отбелязва, че това има и добри страни - у нас никой не може да остане анонимен и поради тази причина да обяви "клатя сестра си под носа на гаджето й" (вж. едно от есетата му, поместени в страхотната книжка "Спътник на радикалния мислител"), както това може да се случи в Америка, например. Разбира се, не твърдя, че патосът на Алек в тези есета е традиционалистки.
Но е вярно и друго - това пречи на всеки, който иска да преодолее или да се противопостави на традицията.
В САЩ имаше дискусия, която външно наподобяваше тази. Разбира се, става въпрос за скандала "Люински". Защо приликите са само външни? Преди всичко, в англо-саксонския свят подбни дебати се водят въз основа схващането, че щом президентът е излъгал за това с кого спи, утре ще излъже и за един милиард долара. У нас не видяхме нищо подобно. Питането не беше върши ли си мацката работата, а какви били снимките. Характерно, всички бяха възмутени, ама надничаха и се облизваха. Справка - прегледите на профила и сайта преди и след "новината" на НетИнфо.
Защо това не е новина? Защото всеки ден в Мрежата се качват множество по-голи от тези снимки и всеки ден много мъже гледат, дори и на живо, предствете си, не ги е срам!, голи жени. Обществото не си взе изпита, защото смята това за новина. Новина всъщност се предизборните манипулации на кандидати и медии, социалните проблеми, язвите по обществения организъм.
В неделя предстои още едни тест. Класически. Викат му избори. Аз го наричам гласуване, щото всичките кандидати са почти еднакви. Засега обществото дава индикации за шумна двойка и на него. Защо? Защото не се учи. До 2001 г. редувахме "червено" и "синьо" управление. От 2001 г. обществото започна да вярва на популисти. Избрахме си царят да ни е премиер. По стара традиция на рода Сакс-Кобург Гота Симеончо се оказа бедствие за родината ни. На следващите избори целокупно и ураджийски гласувахме за "Атака". Ура! На по-следващите - изборите за Европарламент - за еветчиите на бате Бойко Борисов.
"Мъдро" мнозина смятат да повтарят избора си. Поведението на г-н Борисов в "Шоуто на Слави", излъчено на 25 окт. 2007 г., беше изключително нагло.
Оказа се, според него, че до възшествието Му, да се свети името Му, да бъдат царството и волята Му, София си нямала план. Горката. Чудя се колко ли хора не знаят и ще му повярват. Това не е вярно.
Да, ще повторя. Твърдението, че до онзи момент София не е имала градоустройствен план, е нагла лъжа.
Да видим по-нататък. "Аз като главен секретар хванах еди-кого си", "Аз с багерите на Околовръстното". Види се, всичко г-н Борисов върши сам. Арестите не са били извършени поради дългомесечната работа на стотици полицаи, следователи, а само и единствено от главния секретар на МВР. Зрелищните акции на МВР са станали възможни най-вероятно след следене, подслушване и използване на СРС, разрешено от някой доблестен съдия. Все и някои багерист ще да се е мотаел там на Околовръстното. Мога да продължа списъка. Продължавайте го вие, аз имам друга работа.
Ставаше дума за Околовръстното. Нас в Юридическия ни учат да хвърляме по едно око на някои важни сайтове - този на Парламента, на Конституционния и върховните съдилища. След не много време и усилия, човек може да установи, че е зверска манипулация твърдението, че общината има основна заслуга за проекта за околовръстен път. Собствениците на земи се обезщетяват от държавния бюджет. Пак ще обясня - земите, през които ще мине трасето, се купуват с републикански, а не чрез общински финанси.
Според класификацията на Макс Вебер, влиянието на Бойко Борисов би спаднало към харизматичния тип. Ще си вземем изпита по гражданско мислене и поведение, когато рейтингите на политиците се определят по рационални критерии. Не защото някой бил много готин.

Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2007-10-23

Патриот е, душа дава...

Днес минах покрай един графит на бул. "Житница". Графитът беше на фашагите на Боян Расате (?!?) от БНС - с антитурска и антикомунистическа насоченост и неграмотно написан. Другите грешки как да е, но е недопустимо, хора, претендиращи, че са националисти, да пишат грешно обръщението към България. Замислих се. Българският националист все анти- ли е?
Винаги съм мислел, че, както казва акад. Лихачов, че, за да обичаш родината си, не е нужно да мразиш другите. Пък и днес е 23 октомври. На тази дата (5 ноември) през 1893 г. в град Солун шестима млади българи - д-р Христо Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с. Смилево, Битолско - се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната сбирка на Вътрешната македоно-одринска революицонна организация. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от български учители в Македония - Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско.
Нека дадем думата на днешните продължители на делото на христо Татарчев:

ЗАЩО СЪМ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛИСТ

1. Защото БЪЛГАРИЯ е моята Родина.
2. Защото държавата ми отвоюва своята над 13 вековна история на Балканите.
3. Защото българите днес удивляват света със своите постижения, знания и успехи.
4. Защото българите са носител на цивилизацията на Балканите.
5. Защото в Добруджа е побит мечът на Аспарух.
6. Защото Македония е българска земя.
7. Защото звездите са най-ярки над Пирин.
8. Защото небето се оглежда в езерата на Рила.
9. Защото в Родопите ехти камбанен звън.
10. Защото Вардар, Струма, Места и Марица се срещат в Бялото море.
11. Защото Балканът пази спомена за Караджата.
12. Защото опълченците все още бдят на Шипка.
13. Защото екът от Сливница се чува в Пирот.
14. Защото "Одрин падна".
15. Защото над Дойран още се носи българското ура.
16. Защото враговете на БЪЛГАРИЯ още помнят удара "На нож".
17. Защото нито едно българско бойно знаме, никога, не попадна в плен.
18. Защото моят народ създаде и съхрани през вековете своятя писменост и култура.
19. Защото БЪЛГАРИЯ е там, където има и един българин.
20. Затова живея и се боря за тази БЪЛГАРИЯ, духовна обединителка на българския род, пазителка на хилядолетна традиция и култура.

КАКВО НЕ Е БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛИСТ

1. Българският националист не иска чужди земи, история и култура.
2. Българският националист не злоупотребява с националните и религиозните чувства.
3. Българският националист не слуша Вагнер, а Владигеров.
4. Българският националист не е остриган, беззъб рецидивист, който крещи "Зиг Хайл" и "Циганите на сапун".
5. Българският националист не размахва "Моятя борба", а чете "Записки по българските въстания".
6. Българският националист не отрича правото на българите неправославни християни да бъдат добри български патриоти.
7. Българският националист не "другарува" с румънски, сръбски и прочее "националисти".
8. Българският националист не е вечно пиян футболен хулиган.
9. Българският националист не е антисемит.
10. Българският националист не е езичник.

Новините и плакатите

"Най-ниското стъпало, на което човек може да се яви пред Бог, е журналист." Тазвечерната емисия новини на bTV (23.10.2007 г.) за пореден път ме убеди в правотата на горецитираната мисъл на Киркегор.
Проблеми в държавата дал Господ. Ако не друго, материал за новини в България наспорил Бог. В това време напориста репортерка се занимава с това, че някой залепил контраплакат върху плакат на Цветелин Кънчев и "Евророма". Надписът гласи "А ти уби ли българин". Обскурантката, наречена журналист, юнашки цитира чл. 44 от Конституцията на Република България. Най-вероятно става дума за алинея 2 от същия член, която гласи дословно: "Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие." Ок. Съгласих се. Не виждам обаче връзката. Надписът пита реторично дали човек, извършил убийство, има качествата да заема кметския пост. Въпросът към дон Цеци е проява на, макар и криво разбрано, някакво гражданско мислене. Освен това, не виждам да става дума за някаква организация. Алинея 1 на чл. 44 гласи "Гражданите могат свободно да се сдружават". Норма за сдружаването е систематичното място на ал.2. Като изключим тези юридически неточности, основното, което трябва да се осмисли е, защо все повече хора предпочитат да драскат по стените, да лепят саморъчноизработени плакати, а не да се доверяват на "традиционните" медии. А защо не вярват на социолозите?
Да туря пръст и в другата политически некоректна тема. Имат ли основания обикновените хора да не харесват ромските псевдо-лидери? За разлика от репортерите, които отвреме-навреме идват да снимат, аз ЖИВЕЯ в "Красна поляна". Може тук да се направи една анкета за чл. 44 КРБ. За толерантността. За това кой колко пъти е нападан, обиран, заварвал апартамента си разбит. За това как, когато днес се качих в автобуса с приятелка, последваха облизвания, подсвирквания и много прочее... За това как, когато те бутнат нарочно, фразата е не "извинете", а "видиш ли го тоя как се бута".
Ама да не смесваме двете теми - изпищяват либералчетата от телевизиите. Да, не трябва. Но именно лидери като Цветелин Кънчев също така не трябва да създават усещане за безнаказаност. Не бива също така да смесваме въпросите виновен ли е един човек и ако да, какъв е етносът му. Т.е. не е проява на расизъм ако кажеш, че един престъпник е българин, циганин или занзибарец.

2007-10-22

Гласувай за когото искаш!

Задръстване. Адът, наречен столичен трафик. Аз съм в претъпкан рейс. След него има още един, почти празен. Шофьорите не са виновни за закъсненията, тъй като карат автобуси, а не хеликоптери.
До 1944 г., знайно е, по улиците на София е имало някой и друг файтон, автомобилите на царя, някой и друг министър, депутат и индустриалец. Проблем с трафика не е имало. След началото на индустриализацията, социалистическите архитекти мащабно са планирали град с широки улици и булеварди, способни да поберат над 700 000 автомобила. След краха на реалния социализъм през 1989 - 1990 г. липсата на препитание в провинцията доведе в столицата стотици и хиляди хора. Понастоящем в града ни има доста над 700 000 автомобила (все пак населението гони 2 000 000 души); около 120 000 идват всеки ден от съседните градове - Дупница, Перник, Кюстендил... В немалко семейства има по повече от един автомобил.
А каква е връзката на всичко това с гласуването, ще попитате вие. И основателно ще се чудите. Връзката е проста. Всички кандидати за кметския стол в София обещават решаване на транспортните проблеми. Спокойно отдъхнах. Когото и да изберем, проблемът със задръстванията ще бъде решен. Малей, как започнах да говоря в рима като литературния герой Васисуалий Лоханкин.
Как ще бъде решен не е ясно. Може би по чудодейния начин, по който "Мартин" размества блокове на предизборния си клип.

2007-10-16

Хляб наш насущний

Прибрах се. Хвърлих раницата с книги и тетрадки от университета и започнах претенциозно да избирам из съдържанието на хладилника. СТОП! Нещо ме пресече и си спомних, че поне днес нямам право на каприз.
16 октомври е обявен от ООН за ден на храненето. А право на каприз нямам, защото по света гладуват над 850 милиона души!!!
Всичко това страхотно е въплътено в онази сцена от "Алексис Зорбас" на Казандзакис, в която при изкачването на планината старецът напомняше, че е грях да казваш "харесва ми/не ми харесва", защото има гладни.
Замисляли ли сте се, че за вас храната е въпрос на усилие от компютъра до кухнята, но че за някои хора това е мечта, несбъднат блян, събитие. Събитие, тъй като коренно се различава от перманентното стържене в стомаха.
Правото на храна е признато от Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. През 1966 г. Общото събрание на асамблеята на ООН го включва в Международния пакт за икономически, социални и културни права. Пактът е ратифициран от нужния брой страни и влиза в сила през 1976 г. До момента са го подписали 156 страни (само да ви покажа, че имах 6 по международно публично право :)). Правото на подходяща храна е записано и в конституциите на двайсетина държави.
Всичко това е чудесно, но не съм сигурен, че храни гладните. Идеята е всички да имат право на достоен живот, но само с декларации на хартия това няма да стане.
Освен хронично гладната Африка, проблеми с глада в сериозни размери има на места в Азия и Латинска Америка. 9 милиона гладуващи живеят в развитите страни, 25 милиона - в страни в преход и 820 милиона - в развиващи се страни. Развиващи се? Не е ли това елегантен и политически коректен термин, с който да назовем Третия свят, страните без ток, вода, храна, без елементарни човешки условия; страните без надежда?
А знаете ли, че ок. 70 процента от гладуващите живеят в селата?
Всичко това показва, че освен разликите между развити и развиващи се страни, в света съществуват и неравнства в разпределението на храната дори в най-богатите държави и общества.
По-справедливо разпределение на храната е една от задачите, пред която сме изправени аз и моето поколение.

(за написването на този текст съм изключително задължен на статията "Да се храним, а не да ни хранят" на Жак Диуф, изпълнителен директор от 1994 г. на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (UN Food and Agricultural Organizacion;FAO). Неговият текст можете да откриете във в-к "Монд дипломатик", окт. 2007, год. 4, бр. 10 (36), стр. 32)

2007-10-07

Футболът като метафора




Така изглеждаше стадион "Българска армия" на 4 октомври 2007 г. срещу "Тулуза"

“Сините” възпяват Тулузa

Агитката на Левски се подигра с мъката на кръвния враг ЦСКА, като осмя отпадането от евротурнирите. При първия съдийски сигнал на двубоя с Марек "сините" фенове спукаха хиляда червени балона, след което издигнаха плакати "60 години мърльовци", "Наздраве с френски коняк-жиняк 96", "96-ата минута много по-сладка от поза 69" и "Чак сега ли осъзнахте, че сте мърльовци". Мнозина запалянковци в сектор "А" пък се бяха облекли в ръчно изработени фанелки "Мерси, Тулуза".


(http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-07&article=206426)

Eдин от българските отбори, на които симпатизирам, е ЦСКА. Има обаче една простотия, която никога не съм си позволявал да викам - "Кур за "Левски", оле!". Няма да коментирам, че става дума за узурпация на името. Дори и така да е, това не оправдава в едно изречения да стои онази, първата думичка, и националната светиня. Трябва да призная, че освен хилядите фенове на ЦСКА, които стискат палци в евромачовета на "Левски", има и лумпеняци, които злорадстват над провалите. Но, струва ми се, този път в злобата си над съперника ЦСКА "синята" агитка задмина себе си. Вече и аз ще викам "Кур за "Левски"! Но докъде ще ни доведе това? До там, че ще мразим повече "кръвния враг" (?!?), а не финландците или французите, отстранили БЪЛГАРСКИЯ отбор. Всъщност дербитата от футболния ни шампионат са метафора на прехода у нас. Червени и сини люто се ненавиждат, а не мислят как да съградят нещо. Спорът е кой е бил по-велик в миналото (дали са загинали повече от "червения" или от "белия" терор), а не как да си направим добро бъдещето. Делим се на "столичани" и "селяни" (както агитката на "Левски" наричаше привържениците на гостуващия за Суперкупата "Литекс"). След това се чудим и тюхкаме отде ли са поникнали тези кълнове на злобата и омразата. Дивим се, защо другите отбори говорят за пералня Там-пере. Като се разделим на "селяни" и "софиянци" (които си ходим събота и неделя по родните места), започваме пак да се броим - "железничари"; "говеда"/ "левскари"; "свине"/ "армейци"; "бели богове"/"порове"...
Когато на четвърти бях на "Армията", гледах хилядите хора, дошли не, за да се бият помежду си или с полицията, не да викат срещу друг отбор, а да подкрепят ЦСКА. Тогава, в навечерието на годишнината от Балканската война, бях сигурен, че както нашите деди имаха кауза, която ги обединяваше да умират без страх, така и ние, днешните българи, поне я търсим. Била тя дори само футбол. Ден по-късно бях горчиво разочарован.

2007-10-06

Левът балкански води ни крилат

На 5 октомври 1912 г. избухна Балканската война. Историците вече са описали войната, може да се каже, по часове. На тях ще оставя разказите за българската бранна слава, както и осмислянето на последвалата печална за нас Втора балканска (Междусъюзническа) война.
Сред дискусиите за реванш, за избора Беломорие или Македония, забравени останаха двама пълководци. Имената им са ген. Иван Фичев и ген. Константин Жостов, няма да скрия, един от най-любимите ми български офицери. Преди да пусна линковете към "Уикипедия" ми се ще да напомня думите на Иван Хаджийски за българските офицери - най-кратка и категорична оценка - "Само чисти души можеха да създадат въодушевлението на първите ни военни победи сред Освобождението. Нима могат да бъдат забравени образите на нашите суворовци: ген. Жостов, от когото трепереха и тези, които според закона отговарят само пред бога; ген. Христов-Каналията, който с гордост се показваше със старата си майка, пребрадена с черна етрополска забрадка, и за когото служенето на родината не беше средство за ядене на майонеза, а суров дълг; или ген. Тошев, който умря сетен сиромах?"
А да ви питам - знаете ли защо са наричали ген. Христов "Каналията"? Да дадем думата пак на Хаджийски - "Когато Гендович се опитал да подкупи ген. Христов с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите, и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли като парцал "този каналия" (1).

1. - Иван Хаджийски, "Оптимистична теория за нашия народ", Избрани съчинения в три тома, т. 2, "Изток-Запад", С., 2002 г., стр. 24. Само за сведение, да ви кажа, че с по двата наполеона, които имали в джобовете си, Елин Пелин и Ал. Балабанов прекарали месец в Париж. Представете си сумата, която Гендович е предложил!

Биография на ген. Фичев
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2
Биография на ген. Жостов
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%96%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2

2007-10-03

Новото робство

Като казах за хаджи Иванчо Пенчович в една предишна публикация, та се сетих да ви побъбря и за изборите в Кърджали.
Както гласи клишето, ДПС преяжда с власт. В това време активисти на движението ни обясняват как противопоствянето било ретро (вж. статията „Противопоставянето е ретро” на Корман Исмаилов, председател на МДПС във в-к „Политика”). Преди отпечатването на материала NTV излъчи репортаж как пред немалко хора турчин се гаврил с две българчета навръх 3-ти март. Карал ги да му правят фелацио, взривявал пиратки в анусите им. Имам оферта към Корман – той ще ми прави фелацио, аз ще обяснявам Волтерианските категории за толерантността към другия.
Говорят младите активисти, а турски хакери поставят чужди държавни символи на сайтове на български институции. Младите партийни апаратчици дрънкат предимно недомислици и клишета, ама защо не? Толкова учили, толкова могат. А и нали в това време ДПС си укрепва позициите, те защо да не се упражняват в словоблудство?
Да стане ясно. Нямам нищо против марсианците, арменците, турците, алжирците или който и да било етнос. Имам против корупцията, наглостта и толерирането на някои, щото били малцинство. Те и кюрдите в Турция са малцинство, но не виждам някой да се е засилил да им дава повече права. Имам против, когато български депутати ходят на инструктаж в Анкара и Истанбул. Да не ме разберете криво – не би ми харесало да ходят и във Вашингтон, Москва или Бужумбура (не, сериозно, има такава столица – на Бурунди).
„Медии алармираха, че във Варна директор турчин изгонил свещеника от местния храм "Св. цар Борис" да не направи традиционния водосвет въпреки всички предварителни уговорки, че трябва да дойде, за да открие учебната година. Сюжетът се допълва от твърдението, че директорът е активист на ДПС” – пише в-к „Новинар” (Мила Петкова, „Предизборни школски неволи”, 17.09.2007 г.).
Докато едни нижат обръчи от фирми, други нижат тютюнец за някой лев; едни строят палати, а избирателите им вадят картофи, за да оцелеят и тази зима. „За едни майка, за други – мащеха” – както казваше Елин Пелин.
Това – като интро. Да си дойдем на думата за местните избори в Кърджали. Там се направи успешен опит от предварително гласуване да се определи обща кандидатура, която да се бори срещу кандидата на ДПС Хасан Азис. Според политолога Татяна Буруджиева „за първи път една толкова демократична процедура е в основата на нещо, толкова противоречащо на демокрацията” (Т. Буруджиева, „За първи път ще има етнически вот в Кърджали”, в-к „Сега”, 18.09.2007 г.). Направо изумях. Познавам лично г-жа Буруджиева и се питам, според нея демократичен ли е турският етнически вот? Демократични ли са автобусите от Анадола, пълни с хора, които живеят далеч, но решават съдбата на наистина живеещите в даден град?
Доколкото ми е известно, един член от турската конституция гласи, че всеки гражданин на Турция е турчин (не можах по нет-а да открия текста й, затова е възможно информацията ми да е остаряла, този член да е бил отменен или редактиран). Също така, мисля, че турските граждани нямат право да притежават друго гражданство. Изключение се прави само за българските турци, за да може те да влияят на политиката у нас.
Мит е, че принципът за уседналост бил недемократичен. Демократично е, ако си жител, ако познаваш проблемите и предложените решения, тогава да имаш право да гласуваш. В разрез със здравия разум и морала е под строй да гласуват пълчища, които ще си заминат на другия ден. Българи, турци, помаци, цигани си живеят в нормални отношения. Оливанията на ДПС обаче пораждат справедливо недоволство. Голямата беля ще стане, ако недоволството се прехвърли не срещу корумпираната клиентелистка партия, каквато е ДПС, а на етническа основа.
В момента в Кърджали за българите е трудно да си намерят работа, администрацията е турцизирана и враждебна. Моя приятелка ми се оплака, че група озверели турци ги гонили от дискотека.
В този ред на мисли, не виждам нищо лошо кметът да носи българско име.
Нека окажем съпротива на новото робство – това на партии, медии и социолози. На тях, мили кърджалийци, им е лесно. Те си стоят на топло в кабинетите в София. Мислете му вие.

2007-10-01

Купчинката за утре

Всеки, който работи в офис, в някаква фирма или нещо подобно, знае какво е „купчината за утре” и без описанието на А. Хейли в романа му „Детективи”. Това са всички материали, фотокопия, хартии, които се натрупват за преглеждане. Ти се успокояваш, че ще ги прочетеш, щом са ти на бюрото, но утре те чака друг куп и така до безкрай...
Разчиствайки десетината книги и другите хартии на бюрото ми, реших, че е безкрайно време да коментирам няколко факта от обкръжаващата ни действителност, преди да е станало безнадеждно късно.
1. Отново към дискусията за безплатните вестници. Трябва да е ясно, че те НЕ са безплатни. Тяхната цена е платена от рекламодателите, които разчитат да си върнат парите от приходите от повишени продажби, т.е. цената на „безплатния” вестник е включена в цената на рекламираните в него стоки. Разбира се, обвиненията, че те няма да се правят на нужното професионално ниво, са самата истина. Въпросът е кой ги изрича. В България подобни твърдения слушаме най-често от изданията на групата „ВАЦ”. Това ми напомня английската поговорка „Гърнето казало на чайника черен”, нещо като нашата „Присмял се хърбел на щърбел”. Недопустимо е най-чалгаджийските и кретенски списвани вестници, имащи претенции да не са жълта преса, да отправят подобни обвинения. Ясно е, че ги е страх за пазарната им ниша. Все пак, верността на едно твърдение не зависи от това кой го изрича. Броят на един безплатен вестник, който държа в ръка (в-к „Метро”, 5 септ. 2007 г.), обаче е живо доказателство за ниското качество на подобни издания. Шпациите след знаците точка и запетая, добра корекция – все подробности от пейзажа. Закономерно - щом са подробности – липсват. Хищните интереси на мощни финансови консорциуми са маскирани под сиромахомилство и обяснения как тези издания били полезни за свободата на словото!
Всичко това – обилно полято с клишета и „българинът”, та „българинът”. Издивявам, щом видя фраза от типа „ние, българите”. Кои сме тия ние? Аз, ти и баба ми ли – хора, раждани в различни епохи, с различно образование, светоглед, морал и пр. Дори най-големият ни (и комай единствен) социолог и народопсихолог Ив. Хаджийски си позволява единствено предпазливо да говори за еснафи, селяни, градските жители, но не и за „българинът това, българинът онова”.
Достъп до информация, и то безплатна, има, по-труден е достъпът до качествени данни и анализи, различаващи се от общото кудкудякане. В това отношение обаче без-платните издания са и без-помощни. (Извинете нескромността, но за ред от проблемите на достъп до информация препращам към моя текст „Новите предизвикателства пред медиите”)
2. Макар че няма нищо общо с горното, нека коментирам още една публикация в същото издание (в-к „Метро”, 5 септ. 2007 г.). Информацията гласи, че кубинският емигрант Густаво Вилолдо, агент на ЦРУ и участник в операцията по убийството на Че Гевара, предлага на търг кичур от косата му, картата, по която са открили отряда на легендарния аржентинец и снимки на мъртвото му тяло. От търга се надявал да получи 7 млн. щ.д. Освен че го убили, сега и бизнес ще врътнат! Тази безподобна гавра би правила чест дори и на еленските чорбаджии като чорбаджи Юрдан Тодоров. Единственото, с което мога да сравня Густаво Вилолдо, е „светлата” фигура на хаджи Иванчо Пенчович Хадживеличкович ефенди. Нали си спомняте – първо член на вилаетския съд на Мидхад паша в Русе, след това на Върховния съд в Цариград, подписва смъртната присъда на Левски, след което участва в Учредителното събрание. По-късно започва да събира пари за паметник на Левски и се говори, че открадва част от тях. Хвала на такива люде! Хвала Иванчо, хвала Густаво!