Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-12-10

Един ден в Университета

Като "Добро утро" денят ми в СУ започна с фантастична лекция. Ако бях влюбена гимназистка, щях с умиление да напиша как ерудиран преподавател с чувство за хумор поднася материала, докато студентите слушат с внимание, трепет и "зяпнали уста". Ако реша пък да пиша като бароков или куртоазен автор, трябва да кажа как ще запазя името на преподавателя с благодарност за себе си, защото ми предстои изпит и не е етично да му правя четки тук, а и той е публична фигура, та да не ме обвини някой, че му правя реклама... Такива следникави работи. Не, сериозно, лекцията беше много добра.
Вървя по коридора и ме срещат двете най-важни жени в Юридическия - нашите библиотекарки. Услужливи професионалисти, които ни облекчават работата и винаги са ни помагали със съвет към какво да се насочим, кое да прегледаме и т. н. Бъбрим приятелски и те ме питат защо вече не идвам така често в библиотеката. Как да ходя, питам ги, след като вътре често е в като претъпкан трамвай. Това е така, тъй като много колеги ходят там, за да ползват безплатен интернет. Не е лошо, студентите трябва да имат достъп до интернет, но да ходят в читалните на Централната университетска библиотека, където е по-просторно и няма да пречат на искащите да се занимават с юридическа работа и четене. В НБУ компютърните зали също са претъпкани, но може би именно поради това в читалнята "Проф. Иванка Апостолова" няма никой. (Не че студентите на НБУ са се засилили много да четат.)
В този ред на мисли е добре в СУ да се намерят нови места за факултетните библиотеки. Те са специализирани, библиотекарите са опитни и отлично знаят какво и къде да търсят. По-удобни са от Народна или ЦУБ, тъй като и в двете чакаш дълго време за заявките си, а те може и да не ти свършат работа. Факултетните библиотеки са много богати с литература, дори и по много специфични въпроси, което ги прави привлекателно място. Редно е обаче, след като съм привлечен от тях, да мога да ги ползвам, а не да търся място, защото някой си е решил там да преписва лекциите, от които е отсъствал.
Влизам в следваща лекция по балканска история на международните отношения. В нея присъстват чуждестранни студенти. Нищо против. Би следвало наличието на хора от чужди култури да ни прави по-отворени към тях, но питам се, защо аз да съм отворен към чужди култури, при положение, че техните представители не са. Не знаят езика, получават оценки по милост, защото плащат високи такси. Очевидно, че проблемът не е само в тях, но и в Института за чуждестранни студенти, където не са си свършили работата по време на курса по български (или отново става дума за пари?). Част от проблема са и нашите преподаватели, които ги толерират при оценяването.
Та, студент от Турция на лош български обяснява, че след като станали "демокрационна държава" при Ататюрк, той в 1925 г. забранил комунистическата партия. Предполагам, че колегата визираше случая, когато лидерът на турските комунисти Мустафа Супхи и петнадесет негови съмишленици са избити. Егати демократичната държава!
Споделям това с асистента. Той вика: "Ааа, този студент е от добрите, идва на лекции, задава въпроси, има други студенти, дето още не могат да говорят, идват на групички и той им превежда." Тълмач, значи. Защо обаче, след като той е успял да научи езика, другите не са? Очевидно въпрос малко и на желание. Нейсе.
Претърпявам още една лекция, излизам от нея и що да видя - забрадена млада дама (дама?!?). Афектиран, обърнах внимание на един аситент, който минаваше, че живеем в светска страна, в която образование и религия са отделени. А пък той ме помоли да не вдигам шум, за да не пострадал Университетът?! Очевидно, това не е негово мнение. Щеше ми са да му опонирам, че в Турция само в един (1 - sic!) университет - женският университет в Коня - е разрешено носенето на забрадки. Няма смисъл да се обяснявам, викам си.
Ауу, изпуснах най-хубавата колежка, която слезе надолу по стълбите. Видяло се е. Прибрах се.

P. s. Нямам нищо против чуждестранните студенти. Имам против неучещите и злоупотребяващи с правата си студенти.
Добър приятел в първи курс ми беше момче от Гърция - развеждах го, обяснявах, помагах с каквото мога, ходехме на буда-бар... Янис се прибра в Гърция, но понякога разменяме писма.

5 коментара:

Pistache каза...

Много е неприятно, че във вашата библиотека няма места. Направо удивително за мен! Във филологическата само веднъж съм виждал да се заемат повече от половината места :)
За забрадките никак не мога да се съглася с теб - нима ще ми се разсърдиш, ако дойда с кръстче на врата в университета? Иначе и мен ме удивлява как може хора, които не само не говорят български, но и не разбират като им се говори да учат редовно... Ама поне всеки път като ходя на баскет стават добри мачове Академик - Бешикташ :))

Мариян Карагьозов каза...

След Просвещението се счита, че е проява на ош вкус смесването на образование и религия. Оттогава насам държава и църква са отделени. Не би трябвало да се толерира и носенето на кръстчета. Т.е., забраната е за носене на всякакви религиозни символи. Записано е в правилниците на ред университети, най-вече в Западна Европа. Разпоредбата не е дискриминационна, тъй като става дума за всички религиозни символи и имаш право на избор - да избера или не този ВУЗ, след като знам, че не допуска религиозни символи. Със записваето си, приемаш правилника за вътрешния ред. Ако не го спазваш, е злоупотреба с права.
Ако не ти изнася - не се записваш в този Университет и отиваш да учиш в Коня. Толкова.

Pistache каза...

:) Обикновено университетите се гордеят с различието и със свободата, която дават на студентите. Принципно ми се вижда неуместно да твърдиш, че нещо е хубаво, защото така се случва в университетите на Западна Европа. Смятам, че трябва по акъл да се сравняваме...

Мариян Карагьозов каза...

Добре знаеш, че не аз съм човекът, който може да бъде обвинен, че се умилява пред всяка тъпотия, дошла от Западна Европа. Написах другия си коментар като условен пример, тъй като най-често критиките за нетолерантността ни идват оттам, т.е. не става дума за нетолерантност на лошите и нецивилизовани балканци, а за нормална практика навсякъде да не се допуска религиозен фанатизъм в университетите.

Pistache каза...

Всъщност никак не обичам критика от типа "при вас не е като у нас". По тази логика скоро и тук ще започнат всеки месец да нахлуват побъркани с калашници в университетите... В този смисъл критиката е смешна, поне по начина, по който възприемат съветите властимащите. То е като да ти е студено и вместо да затвориш прозореца и да пуснеш парното на 1, пускаш парното на 5, а топлината излиза без полза...
Пак повтарям - не смятам, че това е най-важно!