Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-12-19

Интересувайте се от света и не си създавайте илюзии


Ноам Чомски е роден на 7 декември 1928 г. във Филаделфия в семейство на интелектуалци. Получава солидно образование. Създава най-влиятелната теория в лингвистиката – трансформационно-генеративната. Някои от термините, употребявани широко днес, например „езикова компетентност” или пък „дълбока структура”, дължим на Чомски. Трудовете му „Синтактични структури”, „Логични основи на лингвистичните структури” или „Аспекти от теорията на синтаксиса” намират място във всички класации за най-влиятелни научни книги. Освен с лингвистичните си трудове, Чомски е прочут и с откровените си политологични анализи. Автор е на ок. 40 политологични книги, сред които „Американската мощ и новите мандарини”, „Година 501: Писма от Лексингтън”, „Класовата борба”, „Петата свобода”, „Хегемония или оцеляване”, „Медиите под контрол. Забележителните постижения на пропагандата”, „Необходими илюзии”. Той е третият най-цитиран автор в света след Библията и Шекспир.
Предлагам ви едно негово интервю, излъчено на 18.12.2005 г. по „Дарик радио”. Разговорът води Мартин Карбовски, превежда Христо Митов. Някои неясноти в текста се дължат на живата реч и превода.

М.К.: - Здравейте, г-н Чомски, как се чувствате?
Н.Ч.: - Благодаря, добре.

М.К.: - Запознат ли сте със ситуацията в България?
Н.Ч.: - Не много добре.

М.К.: - Доколко сте запознат със проблемите на страните от бившия социалистически блок?
Н.Ч.: - Следя ги, но не в голяма дълбочина и отблизо, както Централна Америка.

М.К.: - Според Вас, сред малките страни като България разпространен ли е ефектът на слънчогледа? Интересът в каква посока е – от САЩ към България или от България към Съединените щати?
Н.Ч.: - САЩ имат невероятен интерес към тези страни, иска да ги привлече към себе си. Както, предполагам, знаете, Горбачов се съгласи заедно с президента Буш-Старши да позволи обединението на Германия, поемайки голям риск. ... Русия е разгромявала Германия. Условието, което беше поставено тогава на САЩ беше, че НАТО няма да бъде разширявано на Изток. Русия напредна в развитието си, въпреки че впоследствие Съветският съюз се разпадна. През 1994 г. президентът Клинтън отспъпи от обещанието и започна да интегрира европейските сателити на Русия и разшири НАТО в близост до Русия. Това беше нарушаване на условията. От друга страна, САЩ с нетърпение очакват страните от Източна Европа да се присъединят към Съюза, защото основните врегове на Щатите са могъщите страни от Европа като индустриалните центрове Германия и Франция. Страните от Източна Европа са слаби сателити на Европа и е по-логично да са зависими от САЩ. Определено тези малки страни играят важна роля в стратегията на Щатите. Ситуацията е много иронична. Не точно за България, но за Румъния – тя току-що подписа военно споразувение със САЩ за 5 военни бази. САЩ и Великобритания обичаха Чаушеску, който беше най-ужасното чудовище. САЩ продължаваха да ги подкрепят и в последствие, затова не е скандално, че се договориха с Румъния за бази.

М.К.: - Според Вас, България страна-слънчоглед ли е, която се води от Щатите? Позициите на Великите сили ли са причина България пак да търси към кого да се обърне?
Н.Ч.: - Можем да видим какви са позициите на Великите сили. САЩ и Европа ще се опитат колкото се може повече да разпространят влиянието си в Европа и Евразия. А от друга страна, съществува азиатски блок, който бавно се сформира. Отначало това бяха само Русия и Китай, но но сега те се опигтват да привлекат към себе си и други страни от Изтока. Те се опитват да се доближат до нещо подобно на организацията на НАТО - създават друг военен блок, съсредоточен главно в Русия и Китай. Това се отнася именно и за друг вид организация, която да осигурява независим контрол на енергийните ресурси, за да са незовисими от американските запаси. От друга страна, САЩ се опитват да изолират Иран. Те се опитват да сплашат инвеститорите, за да спрат те да инвестират в страната и донякъде успяват, защото Бритиш Петролиум прекратиха изследователските си мисии в Иран. Китай обаче не може да бъде сплашен. Затова, ако Иран се присъедини към тази евентуална източна организация, тя ще разполага със стабилни резерви от петрол и природен газ.

М.К.: - Има един друг проблем, малко по-локален: знаете ли, че например на Балкански полуостров много хора започват да изповядват исляма по демографски причини. Откъде идва това влияние?
Н.Ч.: - Доста трудно е да се говори за това. Повечето екстремистки държави, като например Саудитска Арабия, са съюзници на САЩ. Саудитска Арабиявсе още е съюзник на Щатите. Настоящите джихади, ядрото на ислямските терористични организации, бяха сформирани от САЩ и Великобритания през 80-те год. на миналия век, за да тероризират Русия. По това време Пакистан беше управляван от много зъл диктатор, който тогава създаде обучителна систевма за радикални религиодни екстремисти и талибани. Това нямаше да се случи без помощта на Щатите. Пакистан по онова време също създаваше ядрени оръжия, за които САЩ се преструваше, че не знае. Можем да кажем, че след като Пакистан обучи религиозните екстремисти и терористи, сега разполага и с ядрено оръжие. Това не е чак толкова страта история – тези същите хора сега съ във Вашингтон.

М.К.: - Какво ще кажете за Ирак – има ли алтернатива на официалната пропаганда – наистина ли искат иракчаните това военно присъствие?
Н.Ч.: - Ние знаем какво горе-долу искат иракчаните. Американците провеждаха анкети сред местното население, но наскоро спряха или поне спряха да ги публикуват, защото имаше резултати, които не удовлетворяваха целите им. Най-важната анкета беше направена от британското министерство на отбраната. Искаха да остане скрита, но имаше изтичане на информация и анкетата беше публикувана в Англия. Стана ясно, че почти 80% от населението искат окупаторите да напуснат Ирак. 1% са на мнение, че окупаторите ги пазят, 45% са „за” атакуването на окупатори. Това се повечето неща, които знаем за мнението на иракчаните.

М.К.: - Любопитно ми е, къде са американците, когато други американци нарушават човешките права на други хора?
Н.Ч.: - За да нападнат Ирак, правителството на САЩ и медиите трябваше да проведат невероятна пропаганда, в която се казваше, че че Ирак и Саддам са огромна заплаха да сигурността на Щатите. Пропагандата започна през септември 2002 г. и много хора повярваха, че Ирак е ужасяваща страна. Праз септември хората намразиха Саддам, но никой не се страхуваше от него, дори в Кувейт или Иран. САЩ бяха уникални с този страх и ужас от Саддам, който беше всят. И с помощта на страх, Щатите имаха възможността свободно да окажат натиск в опит на самозащита. Мисля, че в България подкрепата за войната беше нещо от сорта на 10%. И всъщност това е така в международен мащаб. Но в Щатите хората бяха много по-уплашени – там процентите бяха 60. Това показва колко лесно е да манипулираш хората с помощта на страха – това се прави от много време.

М.К.: - Като говорим за Ирак, какво можета да кажете на семействата на загиналите български войници в Ирак?
Н.Ч.: - Изразявам своето съжаление за тях – войниците никога на може да се винят. Съжалявам за войниците, съжалявам за семействата им.

М.К.: - Да, но какво ще кажете на техните семейства, които са загубили своите деца и родители?
Н.Ч.: - Това, което ще им кажа, е – съжалявам за това, което се е случило с децата ви. А ако става дума за политика – то тогава ще кажа, че те са служили на зли, брутални и властни империалисти, които нападнаха Ирак по лични причини. България беше заедно с тях, защото подкрепя Щатите. Какво друго мога да кажа? Това не им помага с тяхната мъка по загубата.

М.К.: - Бъдещите и настояще желания на „чичо Сам”?
Н.Ч.: - Зависи кой чичо Сам имате предвид. Хората мислят за САЩ като за демократично общество. Но това не е така, хората мислят така, само защото не познават добре страната. Официално Щатите все още са демократична държава и все още една от най- свободните страни в света. Но всъщност няма и друго подобно общество. Да вземем като пример изборите от ноември 2004 г. Само 10% бяха запознати с позициите на кандидатите по важни проблеми. Тук изборите се създават от телевизията – тя не дава информация, тя създава илюзии. И причината за това е, че и двете политичски партии искат да се сигурни важните въпроси да не се повдигат. Ние го знаем, защото общественото мнение много прецизно се изследва в Щатите, но повечето изследвания се държат в тайна. Нарочно обществото се държи в неведение. Наскоро например имаше конференция за глобалното затопляне в Монреал. Това, което, предполагам, сте чели и в България, е, че САЩ се опитаха да прекратят срещата.

М.К.: - Можем ли да говорим за демокрацията като за продукт на западната цивилизация, който не може да се приложи във всички граждански общества, имайки предвид и Ирак?
Н.Ч.: - Всъщност, в държавите, в които се изповядва ислямът, отдавна се опитва да се наложи със сила демокрацията. Ирак е доста добър пример за това. Потисниците в Ирак, а именно САЩ и Англия, се опитваха по всякакъв възможен начин да предотвратят изборите. Накрая просто трябваше да отспъпят пред преобладаващите ненасилствени настроения. Те можеха да убиват хора, но след като нямаше размирици – това нямаше как да се случва. Там се проведоха прекрасни избори. И сега иракското правителство ще иска окупаторите да се оттеглят. Но САЩ и Великобритания напоследък казват, че няма да дадат срок за изтегляне на войските. Това е опит да обезсмислят изборите. Те искат да направят Ирак страна като вашета по време на руснаците. България се управляваше от българи, но не беше контролирана пряко от руската армия. На заден план може би да, руската армия контролираше българските секретни служби, но разбира се, Русия си оставаше в сянка. Това е начинът да сформираш колонии и начинът, по който САЩ се опитват да завладеят Централна Америка.

М.К.: - Какъв ще бъде Ирак след Джордж Буш – Младши?
Н.Ч.: - Демократите на вадят никаква полза от всички проблеми, в които се въвлича администрацията на Буш – войната в Ирак, скандалите за корупция, ураганът Катрина – защото всъщност не се опозиционна партия. По принцип те са съгласни с всичко и не вадят полза от големи те грешки на републиканците. А по отношение на Иракте заемат същите позиции като на Буш. За тях е изключитнелно опасно да подкрепят каквато и да е форма на суверенитет на Ирак и затова си има добра причина. Нека си представим, че Ирак стане независима и отчасти демокретична държава – каква ще е нейната политика? Като мнозинство от шиити, те ще предпочетат да имат приятелски отношения с Иран – друга шиитска държава. Затова ще се придвижат към осъществяване на по-близки вразки с Иран. Всъщност, отношенията им вече са много близки. Затова те ще заздравяват връзките си с Иран – не точно това, което искат Щатите. Също така и в Саудитска Арабия има шиитско насилие (население - ?!? - б.м.), което беше подтискано от подкрепяните от Щатите тирани. Но ако Ирак се ориентира към по-голяма независимост, сигурен съм, че той ще се ориентира към местата, заселени със шиити. Така че, това, което се очаква, е тясна връзка на шиитски населяваните страни и независимо сътрудничество с Щатите, контролирайки повечето петролни залежи и може би пристъпване към по-близки връзки с Изтока. А за Вашингтон това ще е най-ужасният кошмар. Затова САЩ е против суверенитет и демокрация в Ирак, а това, което им се иска много, е Ирак да стане като България спрямо Русия или Индия спрямо Обединеното кралство – управлявани от местни власти, зад които стои велика сила.

М.К.: - Кой има по-добър подход към пробелма с Иран – ЕС или САЩ?
Н.Ч.: - Съединените Щати искат да накажат Иран поради основателна причина. Той се управлява повече като мафия. А ако Вие сте босът на мафията и някой не си плаща парите, с които гарантира сигурността си, Вие ще трябва да докажете силата си. В междунаровните отношения това се нарича „запазване на правдоподобността”. Какво се случи в Иран? През 1953 г. САЩ и Великобритания свалиха тогавашното правителство и качиха на власт зъл тиранин, когото държаха на власт до 1979 г. Той имаше пълната подкрепа на Щатите. След това иранците го свалиха от власт. Те не знаеха, че не трябва дза го правят, защото по този начин нарушават правилата. Оттогава Щатите наказват Иран – като подкрепяха Саддам Хюсейн и войната му срещу Иран. Спонсорираха производството на биологични и химически оръжия в Ирак... ЕС искаше да включи Иран към ООН, но САЩ не искаше. Европа е подтисната от САЩ.

М.К.: - САЩ имат ли троянски коне в Евросъюза?
Н.Ч.: - Американският контрол над съюза е сигурен...

М.К.: - Примерно Великобритания и Турция?
Н.Ч.: - Великобритания практически е сателит на Щатите. Положението с Турция е по-особено. Щатите силно подкрепят Турция. Там бяха разрушени хиляди кюрдски села през 90-те год., стотици хиляди бяха изселени. Всички тези пари идваха от Клинтън – той подсигурянаше 80% от армията на Турция. Сега Турция иска да се присъеди към Евросъюза. Щатите искат Турция да влезе в съюза и причината отново е, че ще бъдат сателит на САЩ. Когато Турция стане част от ЕС, тя ще подкрепя политиката на САЩ и тове ща отслаби силата на центровете на Европа – Германия и Франция.

М.К.: - Няма ли така да се получи рамка от поддръжници на американската политика?
Н.Ч.: - Турция е лоялна на САЩ, но не както Англия. В Европа ситуацията е объркана. Затова може би първо Турция ще трябва да приеме хартата за правата на човека, защото в последните години имаше проблем с това в държавата.

М.К.: - Дали ще ни остане време да обърнем внимание на корпоративните и индустриални проблеми? ...
Н.Ч.: - Съжалявам, но мисля, че времето ни изтече.

М.К.: - Тогава последен въпрос – в края на нашия разговор – макар и да не сте запознат добре със стиуацията в нашата страна – пожелайте нещо на нашите политици и на обикновените хора.
Н.Ч.: - Не мисля, че България има нужда от съвети отвън.

М.К.: - Напротив, има.
Н.Ч.: - Съветът ми е – внимавайте в личните си контакти, интересувайте се от света, учете за него, не си създавайте илюзии и правете най-добрите за вас избори, за да не се налага да търсите съвет отвън.

М.К.: - Америка ли е илюзията на България?
Н.Ч.: - Илюзията? Трябва да сте много внимателни и да не приемате илюзии, които са създадени от властни системи. Без значение дали това е САЩ или Русия. Най-добре мислете за себе си.
М.К.: - Благодаря Ви за това интервю. Накрая – честит рожден ден от целия екип на Дарик радио (Чомски е роден на 07.12.1928 г. – б. м.). Наистина беше ценно да чуем Вашите идеи в такова интервю.
Н.Ч.: - Благодаря ви и аз, беше удоволствие да разговарям с Вас.

3 коментара:

BoyGeorge каза...

Ne moga da razbera za6to tozi e tolkova ta4en.Mariane ta toi otri4a genocida na Pol Pot.No mislq,4e poslednata mu kniga za provalenite darjavi 6te si struva.

Мариян Карагьозов каза...

Да, "Провалените държави" си струва. Тъкмо я преглеждам :))
В кой негов текст си срещал да отрича геноцида на Пол Пот? Би било любопитно да се прочете.
Намирам Чомски за голям учен и провокативно и различно мислещ политолог. Допада ми именно поради това.

boygeorge каза...

Provokativnoto e ne vinagi vqrno.Naprimer v "Imperski ambici" ima mnogo gre6no citirani dati,osobeno okolo na4aloto na voinata v Iraq.Taikato i ti i az sme savremenici na tezi sabitiq e normalno da pravq takava kritika.
Otnostno genocida i negovoto otri4ane go pro4etoh v negovo intervu.I az imah zalitaniq kam negovi ideii,no zapo4vam da bada vse po skepti4en i po skepti4en.