Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-12-27

Стамен Панчев - "Сине мой"

Днес е Стефановден. Да е честито на всички именици - Стефан, Станка, Стамена, Стамен...
Стамен ли казах? Да, и Стамен. Това ме импулсира да си спомним за подпоручик Стамен Панчев, учител и директор на гимназията в родния си Орхание. На фронта той заминава като полуротен командир от 38-и пехотен полк. Ранен, бърза да се върне в частта си, за да участва в атаката на чаталджанската укрепена позиция. На 17 март 1913 г. подпоручик Стамен Панчев е тежко ранен. Шест дни по-късно, на 23 март 1913 г., умира от раните си с портрета на своя син върху гърдите. Пророчеството от стихотворението се сбъдва...

Сине мой

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!

Няма коментари: