Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-12-29

Рецензия Сергей Минаев

(Сергей Минаев, „Media sapiens. Повестьт о третьем сроке”, ООО „Издательство Астрель”, ООО „Издательство АСТ”, 2007 г.; бълг. издание – „Media sapiens. Битката за третия мандат”, С., ИК „Персей”, превод Ива Николова, 2007 г., ISBN 978 – 954 – 9420 – 62 – 3)

„Най-вълнуващата игра се получава, когато е за идеята.” (1)

Спокойно можем да се съгласим с твърдението на професор Исак Паси, че “културните ситуации у нас през последния век, век и половина, се сложиха така, че доминиращо... (...макар и не единствено) значение придобиха три от лицата, три от многото европейски културни традиции: френската, немската и руската.” (2).
След като по политически причини за известен период от време руската култура беше неглижирана и отхвърляна, напоследък наблюдаваме триумфално завръщане на съвременната руска книжнина.
В началото на прехода, аз и хората на моя възраст, бяхме деца или бебета. По тази обективна възрастова причина за нас по-голямата част от прехода е част от историята, която не си спомняме и за която можем да почерпим опит от книги, разкази и филми.
Желанието да съпоставя различни „разкази” за тези сериозни трансформации в различни страни ме накара да посегна към книгите на Е. Лимонов, Виктор Ерофеев (да, Виктор, авторът на „Енциклопедия на руската душа”, а не по-известният Венедикт Ерофеев (автор на „Москва-Петушки”, например), Владимир Войнович.
Сред плеядата руски автори, които вече можем да четем и на български, изпъкнаха книгите на Сергей Минаев.
Ще ми се в този текст да акцентирам върху представяне на наскоро публикуваната у нас „Media sapiens.”
Още посвещението подчертава, че „тази книга е посветена на бездуховните и безпринципни средства за масова информация, на онези, които всеки ден създават света на „Духless”. Авторът едновременно подчертава връзката с предходния си текст, но и въвежда централната и напълно нова тема на тази книга – медиите.
Темата за медиите, създаваната от тях паралелна реалност, илюзорни и манипулативни представи е във фокуса на вниманието и на друг от съвременните млади руски писатели – Виктор Пелевин (3). Плодотворността на подобни паралели с Минаев се разкрива от фрази в книгите му като: „Медийните структури са много по-умни от хората, иначе как ще си обясните факта, че аудиторията продължава да позволява да я манипулират и сляпо вярва във всички глупости и шмекерии, които екраните на телевизорите, страниците в интернет и радиовълните й съобщават всеки ден?
Медията е надарена и разум. Просто приемете това като даденост. За пореден път. Понеже така е по-лесно. За всички.
Но дали е за всички?” (4)
Смелият полет на мисълта и чувството за хумор, с което е поднесен текстът, създават много приятно усещане на читателя още при първите страници, в които ни запознава с героя си – копирайтър, който преписва в съвременен контекст речите на Гьобелс.
Завръзката е, когато той е помолен да се заеме с кампанията на опозицията за президентските избори в Русия. Реалните личности, събитията от буквално вчерашните новини, карат читателя постоянно да се съмнява дали става дума за фикционален роман или реален разказ. По страниците на романа наперено се разхождат копия на героите от сериала „Бригада” (5), младежи отиват да вземат, макар и малко поочукана, „ладичка от един пич в Люберци”, кварталът, в който московските младежите помпат мускули и който вдъхнови името на култовата група „Любэ”.
Напоследък темата за свободата и демокрацията в Русия е една от най-шумно обсъжданите. Голямо предимство на книгата на Сергей Минаев пред други писания е неговата необвързаност. За разлика от бясно анти-путиновските пасквили на Политковская, „Media sapiens” разкрива и „кирливите ризи” на опозицията. Фактът, че централният персонаж на книгата работи в опозиционните медии, е оптиката, през която се разкриват и техните медийни трикове – платени от чужбина поръчкови материали, „спонтанно” организираните протести и пр. Разбира се, не са пожалени и официозните средства за масово осведомяване, но книгата само печели от балансираната позиция на автора.
Пасажи от типа на: „Нали знаете как постъпвахме в училище, когато учениците пишеха в тоалетната срещу някого, който ги е обидил, гадости от сорта на: „Коля Соколов е чекиджия и лайнар”? А сега учениците бяха порастнали и вместо стените на тоалетните използваха средствата за масова информация. Между другото, последните и без това отдавна се бяха превърнали в кенеф, но това е друга история.” (6) нямат за цел просто така да скандализират, както например при текстовете на Лимонов, а се вписват хармонично в целия медиен жаргон на романа.
Страниците с предизвиканата криза в банка „Зевс” събужат у българския читател горчиви спомени за нещо много познато, за нещо изпитано и преживяно... Организираният натиск, с който се съсипва репутацията и банката се докарва до фалит, ни подсеща за вица, че само муха, министър и банка се убиват с вестник, разкрива и тъмната страна на медиите, ако те бъдат употребени.
Във фокуса ни неизбежно попадат вечните спътнички на света на медиите и коктейлите – армията модели, манекенки, млади журналистки. Този тип жена ни е много познат – породата молска овца, безбрежно преживяща из бетонната градска джунгла... Принуден съм да призная езиковите находки на Минаев – по Fashion TV манекените “маршируват”, също както маршируват войниците в Ирак (7); момичета, които биха ти се разсърдили, ако в гида за Мадрид пропуснеш не „Прадо”, а магазинът на „Прада” („Духless”), ужасът е не, че сестрата на приятелката ти е взела свръхдоза, а че нещата на въпросната приятелка са у тях...
Единствените забележки към книгата са свързани с преводача Ива Николова и редакционния екип. Например, в първите страници (стр.12-13) на „Media sapiens” се мотаят някакви „гурии” – очевидно преводачката доста немарливо е оставила така руското „гурии”. В България и по света на красивите девици в ислямския рай им викаме „хурии”.
Тази и някои други дребни забележки не развалят общия отличен фон на четивото. В заключение, по тези и не само тези причини, мога без угризения да препоръчам на всеки читател да прочете текстовете на Минаев.
С интерес и нетърпение очаквам продължението на „Media sapiens” - „Media sapiens 2. Дневникът на информационния терорист”.

1.„Media sapiens. Битката за третия мандат”, С., ИК „Персей”, 2007 г., стр. 295
2. Вж. Паси, Исак - “Руски мислители”, изд. “Захарий Стоянов”, София, 2000 г., второ допълнено издание, стр. 200
3. Най-показателно вж. Пелевин, В. – „Generation P”, С., ИК Калиопа, 2002 г., превод Иван Тотоманов; също и „Шлемът на ужаса”, С., Издателство INK, 2007 г., превод Марин Николчев (first published by Canongate Books Ltd., Edinburgh, Scotland, 2004)
4. „Media sapiens. Битката за третия мандат”, С., ИК „Персей”, 2007 г., стр. 8
5. Пак там, стр. 289
6. Пак там, стр. 61
7. Пак там, стр. 303
8. Пак там, стр. 302

Няма коментари: