Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2007-12-03

Inter pedis puellarum...

Едно момиче реши да си тръгне от живота ми. Разбрах, че с това го преобръща. Мислех си колко съм влюбен в нея, докато отпивах от коктейла си с джин. Не пуша. Запалвам цигара. Пред погледа ми съзнанието садистично реди картини на щастието ни заедно с нея. За непосилната лекота на главата й, положена върху гърдите ми. Някога, някога, толкова някога... Никога! Някъде от дълбините на мозъка ми бавно изплуват стиховете на палестинския поет:

Ситуация

Понякога
се скарваме...
кълнем се дълго в името на дългото мълчание,
че никога не ще простим.
Ала сърцето ме предава -
клетвата отменя
и прощава.

P. s. Взех стихотворението на Осман Хусейн от книгата "На среща със сбогуването. Съвременна палестинска поезия - антология", в превод на уважаваните арабисти Мая Ценова и Азиз Таш. (София, "Български писател", 1999 г.) Всички авторски права върху стиховете са запазени и принадлежат на твореца и преводачите!

2 коментара:

pres4e каза...

Недей. Пътищата се разделят, а след това събират отново. Стига посоката да бъде една и съща.

"Пушенето вреди сериозно на Вас и на другите около Вас" - надписът от моята кутия с цигари.

Pistache каза...

Vidistine, ut non tot levis tuus amor est...