Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-01-30

Безпрецедент?!?

Канна Рачева е овца. Това е най-мекият израз, който ми хрумва. Доказателство - в репортаж от ок. 2 мин тя използва точно 8 пъти (осем) измисленият от нея нонсенс "безпрецедент".
Това минава за съдебния "топрепортер" на bTV! Тя е "топ-" единствено в плюенето по съдебната система.
В репортажа си К. Рачева на няколко пъти употреби "от юридическа гледна точка", след което дрънкаше банализми, много далеч от правото. И няма как да е иначе, след като не е и помирисвала нещо, напомнящо поне малко на юридически факултет, библиотека или поне книжарница.
Поводът за цялото това словоблудство по всички телевизии са делата в Бургас - срещу Максим Стависки и Димитър Желязков.
Ползвам случая и аз да кажа две-три приказки.
Не бива да разглеждаме тези случаи извън световните тенденции. Като цяло, в съвременното право се върви към хуманизацията му - напр. присъда от 30 год. се дискутира дали не е равна на доживотна, намаляват се редица наказания и се обсъждат техни алтернативи; мнозина автори поставят под съмнение въобще идеята за затвора.
Първо случаят Стависки.
Има казуси, при които виновните за катастрофи с жертви, поради чисто съдебно минало и пр., се измъкват с глоба от 800 - 1000 лв. Максим получи условна присъда, плюс многократно по-високи по размер парични санкции. Това за паричните санкции е оправдано с оглед по-доброто му материално положение. Не беше и ясно обяснено каква е разликата съдът да отхвърли иск и да не допусне иск по допустимост на жалбата. А тази разлика е от земята до небето.
Няма да я обяснявам сега, късно е, а и не искам да върша безплатно работата на т.нар. съдебни репортери от всички медии, чиито неграмотни кохорти щурмуват Бургас тези дни.
Случаят Желязков.
Практиката на споразумения с прокуратурата е измислена на Запад. Прилага се в много страни, за да се спестят обвиненията, че процесът е тромав; доказването на подобни тежки престъпления е изключително сложно и трудно, свидетелите са в опасност, често отказват да свидетелстват, процесуални трикове позволяват на ловки адвокати да размотават съда с години - не само у нас.
Присъдата в момента е реална. За времето, което Желязков е в затвора, може мрежите му да бъдат разбити, защото остават без контрол. Редица от местните бандите се намират поне за кратко зад решетките и регионът се поуспокоява.
За да вършат по-качествено работата си, редно е журналистите да представят аргументирани, подготвени и професионално направени материали.
Всички ще сме по-доволни - и "аудиторията", и медиите, които ще бъдат следени с доверие и интерес.

2008-01-29

За императивния мандат и невежеството

Лидерът на СДС Пламен Юруков започна да се сресва прилично или поне нормално. Това добре. В една предишна своя публикация го съветвах да не се коалира с Бойко Борисов за местните избори, защото товя ще обезличи синята партия и му предлагах да играе по-твърдо. Фактите доказаха правотата ми - десният кандидат Мартин Заимов се представи добре.
И това добре.
Днес обаче Пламен Юруков се е представил много зле. В интервю пред ВВТ споделял идеите си за избирателна система. Трябвало да е мажоритарна и да се сключва договор с избирателя за определени действия.
Споровете пропорционална или мажоритарна система се водят отдавна в юридическата, политологична и историческа литература. Най-общо, привържениците на мажоритарната система изтъкват, че тя води до стабилни мнозинства, каквато е и тезата на Юруков. Това е вярно.
Важни са и други въпроси. Да видим част от тях.
Формирането на два големи блока оставя много гласове без представителство, което пропорционалната система избягва. При мажоритарна система ужасно много гласове "изгарят". Да кажем, че има трима кандидати - А, Б, В. А има 40%, Б и В - по 30%. Ако избирателната система е мажоритарна с един кръг, ще бъде избран А. Независимо, че няма дори 50% от гласовете на гласувалите. 60% от гласовете не получават представителство. В комбинация с ниската избирателна активност у нас, това значи катастрофа. Значи и че в главата на Пламен Юруков щъка всичко друго, но не и добри идеи.
Да, ще кажете вие, а ако има изискване да събере 50% от гласовете? Защо да не е като президентските избори? Защото това ще оскъпи допълнително изборите. Значи още безсмислени турове. И в крайна сметка пак една голяма част от общественото мнение не е адекватно защитено и представено.
Освен всичко това, нормалните държави имат добър политически център. Няма страна от Третия свят със силни центристки партии. Мажоритарната система по същество елиминира малките партии и центъра. А за СДС пещерното противопоставяне от 90-те години комунисти-антикомунисти един от малкото шансове за оцеляване. Именно оттук тръгва желанието за блоково парламентарно противостоене. Това затяга собствените ти редици.
При мажоритарните системи има случай, например в Англия, либералите или либералдемократите, радващи се на подкрепа от 25 % в национален мащаб да останат с 3 (трима) депутати. Ако на предните парламентарни избори у нас системата беше мажоритарна, БСП с подкрепата си от ок. 35% на последните парламентарни избори можеше да има ок. 75% мнозинство в парламента, тъй като тази подкрепа щеше да е навсякъде толкова (по 35-40%) и достатъчна да класира кандидатите й на първи места повсеместно.
Надали г-н Юруков иска точно това. Той самият знае ли какво иска?
Мажоритарни кампании значи ожесточени предизборни битки между партийни кандидати. Никой не гласува за кандидата на "врага", защото бил личност. Четете, г-н Юруков, четете английските политолози, те там са я експериментирали тази система и ги казват тези неща, които аз пиша, да не мислите, че аз съм ги изобретил?
Айде да си дойдем на думата за императивния мандат. За импе-какво, би реагирал някой по-обикновен човек. Просто казано - идеята да се прати човека в НС с ясна обвързаност за конкретни действия. Това е теория, отречена преди около два века. Императивният мандат навсякъде е заменен със свободен. Подобно обвързване прави народните представители заложници на определени корпоративни (в най-широкия смисъл на думата) интереси. Модерното разбиране е, че народният представител затова е народен, защото защитава интересите на всички граждани, а не само на своите гласоподаватели. Юруков от този урок по философия за Джереми Бентам и разни други такива хубавци е отсъствал.
Според действащото българско право НС е единственият орган с омникомпетентност. Така е по света. Демек, НС е органът, който има компетенцията да урежда целия спектър въпроси като пряко следствие от волята на суверена. След като има омникомпетентност, не може избирателят да връзва ръцете на избраниците си, делегирайки им пълномощия само по определен кръг теми. Ако го направи, това значи блокиране работата на всяка легислатура.
Но Юруков е аналфабетник и ги приказва тези работи за императивния мандат. Отсреща журналистката кима съгласително изпод черните къдри...
Цирк.

P. S. От обилната литература по въпроса, всеки може да започне с книгите на проф. Стефан Стойчев ("Конституционно право" и "Избирателни системи и процедури"), на класика от преди 9-ти проф. Стефан Баламезов; от по-съвременните - Георги Близнашки - "Принципи на парламентарното управление", а за Англия - "Политическото животно" (просто велика, фантастична!!!) на Джеръми Паксман.

P. P. S. Чувам, че напоследък подобни "мажоритарни" идеи се въртели и из лявото политическо пространство. "Червено-синя мъгла", както казваше Жорж Ганчев...

Пей сърце!

Търча към НБУ за изпит. Въпреки закъснението ми е леко на сърцето и жаждам да изявя знания. Пея. Пея толкова фалшиво, че кварталните кучета подскачам уплашени и с лай се хвърлят срещу мен. С официален панталон и вратовръзка не е много удобно да се браниш срещу тях.
Май проблемът не е в това, че пея фалшиво, а в бездомните кучета.
Кой трябва да вземе мерки? Всички знаем как се казва главният вземащ мерки (Б. Б.). Всички знаем още, че има други 61 на "Московска" №33, на които плащаме, за да мислят вместо нас и да взимат мерки...

2008-01-27

Невчесани мисли за образованието


Сесия е. По този повод - извинения за слабата ми активност тези дни.
все пак, сесията има и хубава страна - вчера една курсова работа така ме увлече, че писах до средата на нощта. Та затова днес ставам късно и рошав сядам пред компютъра.
Вчера бях на изпит. Още на входа ме посрещна предизвикателство - входната врата се повредила и с баща ми се наложи на свалим металната рамка и стъклото, поддържано от нея, за да стигна до СУ. Стигнах. Влизам, тегля въпрос, и ми се пада точно това, което майка ми каза да погледна сутринта, че имала предчувствие. Аз, естесвено, не го прочетох. Мъка.
Пишат ми 5. След като в последните дузина изпити имам само шестици, направо се чувствам ограбен.
Първи въпрос за българското образование - не трябва ли да се промени оценъчната скала, като се добавят нови единици? Колега за късане има 4, друг колега, борещ се за 6, получава гаден допълнителен въпрос и пак има 4. Май тази цифра не отразява адекватно знания, нали?
Моят случай - не бях за отличен, ама не бях и за пет. Някъде по средата. Ерго, трябва да има това някъде по средата.
Втора невчесана мисъл за образованието.
Как Бай Ганьо прави избори в университет. Ами така. Случва се. В предишни три публикации ( http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/12/blog-post_6413.html, http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/01/blog-post_859.html
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/01/blog-post_14.html )
ви информирах за прелюбопитните случки в Благоевград. Накратко, става дума за избори, в които хора, които нямат право, вземат решения, фалшифицират се протоколи и все така нататък. Срещу протестиращите - заплахи за административна разправа и фарсови съдебни процеси. (вж. http://petdoshkov.blog.bg/; http://zalashopov.blog.bg/).
Все пак, някои неща ме обнадеждават. Около тези два блога се създаде мощно гражданско движение, подкрепа иде от много страни. Въпреки някои неприятности, свързани с форума, двата основни "двигателя" на електронно - историческо списание "Анамнеза" се оказаха твърди момчета и пуснаха материали от тези блогове не само във форума, но и на официалната страница на списанието.
Някои медии също реагираха бързо и в резултат на гражданския натиск, комисията по образование в НС отхвърли някои важни проекто-промени в Закона за висшето образование. Беше отхвърлена поправката, според която отпадаше мандатността за заемане на административни длъжности като декани и ректори. Запознати твърдят, че идеята е дошла откъм Горна Джумая. Странната коалиция вносители (ДПС-"Атака") се натъкна обаче на отпор и отляво, и от десницата, както и от ВМРО. Предложението беше отхвърлено. С това се прекъснаха амбициите на феодални дерибеи да векуват (Благоевград, с ЮЗУ, Велико Търново с ВТУ, etc. ...).
Депутатите от БСП Иван Славов и проф. Андрей Пантев яростно са се противопоставили на предложението, а след въпрос, поставен от Милослав Мурджов (ВМРО - Българско национално движение) министър Даниел Вълчев обеща да проучи случая с нелегитимните избори в ЮЗУ "Неофит Рилски", за да може да отговори в дните за парламенатарен контрол.
Трети проблем - "свесните у нас считат за луди"
Защо всички така са се настроили срещу Даниел Вълчев? Ясно е, че реформите в образованието са като в гробище - не можеш да разчиташ на подкрепа отдолу. Човекът има идеи, реализира ги. Определено не съм фен на НДСВ или новата БНД, но харесвам Вълчев. Като лектор е блестящ, той е и човек, свързан със системата на висшето образование. Парадоксално, но друг негов плюс се превръща в минус - финансовата му стабилност благодарение на успешна адвокатска практика го прави малко самоуверено нахален (признавам, че на мен този стил ми импонира).
Как завършваме?
Неграмотни, е верният отговор. Онзи ден съм на лекция на българистите от трети курс в НБУ. Ще разглеждаме романа на Димитър Димов "Тютюн". От присъстващите никой не беше чел романа, като изключим една дама, дето го беше чела в 12 клас, ама нищо не помнеше. Наложи се аз, ориенталистът, да изнеса целия час на гърба си, защото то е неудобно някак, когато преподавателят пита, всички да мълчат. И тези млади дами и господа само след година ще притежават дипломи за специалност българска филология!!!
Сиреч, най-важният въпрос е как да се повиши качеството на образование.

Очаквам мнения по всички повдигнати въпроси.

2008-01-17

Нелечим ментален синдром


Обичам да оглеждам всяко нещо от няколко страни. Барикадното мислене понякога ме удивлява. Днес станахме свидетели на нещо интересно. Руският президент Путин дойде в България. Мислех си, че времето може да тече само напред. Оказа се, че новината за гостуващ руски държавник връща някои хора с години назад.
Срещу посещението бяха организирани протести. Това добре. Всеки има право на мнение. Но откъде се появи тази безумна омраза и фанатизъм; чудя се защо изпълзя изключителна едностранчивост и духовен талибанизъм у някои от протестиращите. Защото по негова заповед са убивани хора в Чечения ли? Или само защото е руски президент?
Путин не е нито по-добър, нито по-лош от кой да е ръководител на държава от подобен мащаб. Обяснения, че Путин е по-добър от Буш, защото по нареждане на Джордж Дабълю са убити повече хора в Ирак, са глупави.
Но приказката ми беше за нашата иженарицаема десница, която протестираше. Протестът беше, за да се обърне внимание, че я има олу-умрялата ни десница. Но тя самата е причина за жалкото си състояние. Убеждението, че
"Драгалевци ще
спаси
България"
и месианска вяра в духовния лидер на тази крайна секта, са смехотворни.
Реториката за "комунисти, ченгета, Русия, ДС, КГБ" може да изглежда много примамлива, но е изживяла времето си. На тези дрънканици вече почти никой не вярва. Този омаен за съзнанието на синия кинжал коктейл от зли сили и потайни, сенчести същества, съществува само там, в съзнанието на синия кинжал. При пазарната икономика, за която десните чугунени глави се борихте, светът се движи от пари, нефт, акции, компании. Ченгетата ги няма. Няма ви и вас.
Ако продължава с това говорене - лека й пръст на десницата, така ще се получи.

Критиката на Юлиян Попов от десни позиции:
http://www.julianpopov.com/main_page.html?fb_1383111_anch=3385937
В общи линии, и двамата намираме протестите за нонсенс, но по различни причини. Любопитен парадокс :))

Byzantine Empire

Много се изприказва и кофи мастило се изписаха покрай посещението на руския президент Владимир Путин у нас. За мен той е добре дошъл, за други, включително и мои приятели - не е желан гост. Мнението е като задника - всеки си има. Любима тема напоследък са и общите славянски и православни корени. Но малцина напомниха откъде идат те. А отговорът е - от Византия. Културното й влияние е така мощно, че румънският историк Николае Йорга говори за "византинизъм след края на Византия". И е време да осмислим трезво и с по-малко емоции, без люшкане от "осанна" до "разпни го!" ролята на православната общност и на писменоста ни. Впрочем, създадена не без византийско участие...

Клипчето отразява една пристрастна гръко-византийска версия, но нищо - приятно гледане!
Напоследък нещо съм се запалил по темата :)

2008-01-15

Единственият стандарт


Немската полиция "профилактира" демонстрант

Понятието "двоен стандарт" води началото си от това, че докато била "господарска на моретата" Британската империя поддържала политика, според която сборът тонаж на двете най-големи флоти в света след нейната не може да е по-голям от британския флот.
Това - като предисловие.
Оказа се, че не само София има проблем с боклука. Проблеми с отпадъците има и в Италия.
Всички проследихме по големите световни телевизии разправата с протестиращите сардинци. В съзнанието ми се запечатаха кадрите, в които група полицаи млатеха млад мъж, той успя да им се изскубне, побягна, спъна се, те го догониха и продължиха да налагат с гумени палки и ритници. По подобен начин се разправяше франската полиция с бунтовете в предградията - костенурки от щитове, сълзотворен газ, гумени куршуми, белезници, водни струи...
Къде е проблемът, ще попитате? Полицейските мерки срещу безредици навсякъде по света са еднакви, ще речете.
Да, именно защото са еднакви.
Ако български (румънски, арабски, азиатски, латиноамерикански и пр.) полицаи постъпят по този начин, правозащитниците ще ореват орталъка - нарушени права, ауууу...
А къде сте вие, господа, когато това става в собствените ви държави? Къде сте, когато датската полиция премахна една култова младежка комуна, известна в цял свят, и то я премахне не от някое забутано място, а от Копенхаген. И вярно ли е, че тогава там бяха да събират ум, разум и опит френски (видяхме ги в преградията), английски (виждаме ги как действат по стадионите) и италиански полицаи (наблюдавахме и те как демократично бият).
Изводът – полицаите бият на много места по света, все пак това е гадната част от трудната им и рискована професия. Понякога се и налага да бият. Нечестно е обаче отношението. В „Красна поляна” не може, тъй като това е „туземната” България. Във Франция и Италия може, тъй като това са „демократични страни”. Свикнали сме да наричаме това несправедливо отношение „двоен стандарт”. Проф. Чомски ни поправя – това е единственият стандарт на високомерието, наложило си маската „цивилизация”.

Благотворителността като шоу


По повод новото шоу на bTV у мен се породиха няколко въпроса. Първи въпрос - защо тази година медията не взе участие в инициативата "Българската Коледа"? Ако съображенията са принципни и отговорът е, че това са кампании, които не решават проблема из социалните му корени, редно ли е да се прави друга подобна кампания?
Ако не това е отговорът на телевизията, очаквам да чуем друго внятно обяснение.
Втори въпрос - ще бъде ли извлечена печалба от шоуто? Парите от рекламни клипове по време на излъчванията - цената е 5800 (словом: пет хиляди и осемстотин) български лева за тридесет секунди рекламен клип в най-гледаното време - ще бъдат дарени или ще останат за телевизията? Парите, които ще се съберат от хиляди обикновени хорица чрез sms-и за много часове ще са равни само на 1 минута приходи от теливизионно време... Да не говорим колко е грозно правенето на пи-ар с това, че си помогнал. Важен въпрос е дали телевизията би се ангажирала с такова сложно начинание, ако липсваше финансова изгода?
А ако - както предполагат всички - има такава - това не е ли злоупотреба със съчувствието на хората?

Ще споделите ли това с нас, синьорес империалистас?
Пардон, аз заговорих за приходи от реклама, а това е светая светих на всяка медия. Няма да ми бъде отговорено.
То няма и смисъл.

P. S. В текста си "За великолепните благотворители" (в-к "Политика", бр. 197, 25-31 януари 2008 г.) Любослава Русева коментира по подобен на моя начин цената на роклята на Ани Салич, поканените милионери etc. Когато двама души, които се различават по всички показатели - пол, възраст, идейни и ценностни ориентации, образование, политически пристрастия и пр. - твърдят в един глас едно и също, е време цялото общество да се огледа. Разликата, поне според мен, е там, че Любослава Русева не се вглежда в дълбоките социални корени, а във външната страна на шоуто. Все пак, и тази критика е нещо на общия мълчалив фон.

2008-01-13

Дамян Дамянов


На 13 януари 1935 г. в Сливен се ражда големият български поет Дамян П. Дамянов. Има нещо знаково в това, че и той, както Пенчо Славейков например, е поразен от физическо страдание.

Творецът издъхва на 6 юни 1999 г. в София.

Ето две негови стихотворения, посветени на България. Може би не съм догледал, но не можах да ги открия в Интренет, така че дано и на вас ви бъдат полезни или поне да ви харесат.

Текстовете взех от книгата на Дамян П. Дамянов „Ако нямаше огън. Лирика.”, издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1987 г.

Приятно четене!


***

За тоз глас ми копней душата

Ботев

Обичат ти тъжните песни, Народе!
Запей ми пак тихо, на жал,
как паднал прострелян в гората войвода
и как гурбетчия умрял;
как онзи Стоян
към бесилото слизал
с усмихната кротко уста,
как Бойка му дала най-чистата риза,
да бъде левент и в смъртта;
как жадна жадняла жетварка в полето,
как рана хайдушка кърви;
как плакал дюлгерин и вдигал калето
все от комитски глави...
Запей ми, Народе, пак с тихата милост,
която в гласа ти звучи!
Запей ми, запей ми със тъжната сила
на своите сухи очи!
Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.
От песните хваща те жал.
А нявга от песен по-страшно живееш,
но малко си сълзи пролял.
Мигар животът ти беше тъй лесен?
Животът така те смрази,
Че само когато го чуеш на песен,
се сещаш, че имаш сълзи!
Когато във песен скръбта си излееш,
олеква събраната жал!
Народе, добре, че умееш да пееш!
Как иначе би преживял?


България

Ти си под мене и край мене.
Аз във душата те крия:
шарена люлка рождена,
бъкле жетварска ракия.
Ти си глава на комита,
пришита на моите плещи.
Хляб на трапеза честита
и над смъртта ми две свещи.
Със дъждовете си бий ме,
грей ме със майчини сълзи,
а легна ли в тебе, завий ме,
завий ме, да не замръзна!

2008-01-11

Едно българско училище

Онзи ден родителите ми, по-известни като "наш`те", бяха ангажирани и не можеха да отидат на родителската среща на брата ми. Та затова аз се сподобих с честта.
Училището се води престижно - ІІ Английска езикова гимназия "Томас Джеферсън".
Попадайки там, изумях от състоянието на чиновете, толкова то беше окаяно. Не бяха драскани, просто личеше, че пари за такова нещо като чинове няма откак по нашите географски ширини започна да бушува "демокрацията".
Рисувантелните си способности учениците упражняват върху налепените от тях самите плакати по стените.
Салонът за физическо също бил в ремонт.
Но повече ме впечатлиха други няколко факта.
До дъската висяха два информационни постера на МОН за ЕС. Очевидно е, че манталитетът на партийни апаратчици в министерството се е запазил, като вместо "Партията с главно П", сега актуален и модерен е ЕС.
Под рубриката "Химн на Европа" освен за деветата симфония и за текста на Шилер, четем, че той "символизира европейските ценности свобода, мир, справедливост." Странно. Аз пък мислех, че това са универсални, световни ценности и принципи.
По същество този текст е писан от някой малоумник, защото е имплицитно расистки и ориенталистки. Нима в изтерзаната Сомалия не искат мир? Или пък в Палестина не ценят свободата? Абе, аланкоолу, кой си ти да казваш, че в Азия, Африка или Латинска Америка не ценят справедливостта? Ами Северна Америка и Австралия?
Идиоти.
Нищо, четем по-нататък.
"Ден на Европа". Декларацията "Шуман" от 9 май 1950 г., обявен официално 1985 г., бля-бля-бля.
Пропуск - тази декларация е прочетена на тази дата, защото това е денят, в който основно с усилията на Червената армия, беше сломено злото, наричащо себе си фашизъм, нацизъм, хитлеризъм. Това е ден на Европа, защото 5 години преди декларацията, из Европа свирепстваше жестока война, разбила милиони съдби. Затова е и прочетена декларацията - за да предложи партньорска ръка на доскорошните врагове.
Тъпият Бюрократ, писал за деня на Европа, не обелва и дума за ВСВ.
Да му е простено! Не, не му е простено!
Да се прехвърлим на другия постер, посветен на България.
Първо, не се обяснява симворликата на цветове на националния флаг.
Да я обясни - задача за домашно на МОН.
За националният ни химн пише, че е по текст на Цветан Радославов. Това е вярно, но, за съжаление, след 1990 г отпадна един важен куплет.
Освен идеологическият куплет за Москва и Партията, който, разбира се, трябваше да липсва, отпаднаха и стихове, които и до днес дори и най-крайно десните пеят -

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим.

Ето и линк към "Уикипедия" с малко повече информация за историята на химна.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE

2008-01-08

Величието на България


Изпитвам потребност да споделя с вас една реч на видния наш парламентарен оратор д-р Никола Генадиев, която през 1906 г. изправя на крака Народното събрание. (1)

„...
Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк и който краси нашето отечество.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години българинът – обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес, свободен, забогатял, българинът завладя земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. 
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
И НАЙ-ПОСЛЕ, АКО ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ХУБАВА МЕЧТА, АКО АЗ СЕ УВЛИЧАМ И СЕ ЛЪЖА, АКО МОЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ДОСТОЙНО ДА ВДЪХВА ТАКАВА СИЛНА ЛЮБОВ, ЩОТО ДА МИ ПОМРАЧИ РАЗУМА...
И ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ." (2)
1. - Текстът на речта цитирам по Илчев, Иван, "Междено време. Или българинът между две столетия", С., ИК "Колибри", 2005 г., стр. 316 - 318
2. Повече за д-р Генадиев и откъси от речта могат да бъдат прочетени по страниците на в-к "Сега" в прекрасната статия "Дали пък да не си внесем независима държава" от 22.09.2006 г.

2008-01-06

160 години от рождението на Христо Ботев


Днес България се поклони на Гения!
Той се роди във време и място, в които да мислиш за основните неща в живота беше непростим грях.
И до днес потомците на увикваните от него робове го тачат, защото сплавта от думи и дела роди най-ярката национална легенда!


2008-01-05

Най-ценният урок

По принцип сме свикнали да изливаме скръбта си на точно определни, календарно фиксирани дати. Тогава да си спомняме за близки и приятели. Не такъв е случаят, който искам да ви разкажа сега, малко след като отмина Рождество. Защото няма смърт без раждане.
„Ти не възпремаш очевидното априорно като очевидно” – казаха ми наскоро.

Всичко това ми напомни за думите на Ваня Николова в предговора към стихосбирката на Миро, издадена посмъртно: „Повечето от нас, след известна школовка, започват да възприемат за реални очертанията на света. Свикваме да го наричаме „наш” и полека усвояваме къде по-ловки, къде по не толкова умели движения, за да заобикаляме или пасваме на познатите, благонадеждно привични форми. Повечето от нас.

Мирослав Миланов със сигурност не е сред щастливото мнозинство. Той не вярва във видимостта на видимото, в познатостта на познатото, защото те не отговарят на някакъв негов вътрешен критерий за истинност и редност.”

Това беше най-ценният урок на учителя Миро. И наистина - реално ли е видимото?

Ето стихове от М. Миланов

Далече от морето

На 300 километра от Созопол
морето в мен е някаква измислица,
несъществуваща и жадно търсена,
като брега за прелетната птица.

А от звездите, в мен угаснали,
дочувам думите на стария светец Йоан –
напуснал своя остров да ме търси -,
откриващ ме самотен нейде на брега.

„Защо не посещаваш моя храм?
Защо са тези будувания безконечни?
Нима изчезнала е в Понта младостта,
Смокините виното и вълните вечни.”

Мълча смутен, а в мене нещо вика.
Студен се чувствам, песен в мен не блика.

Но сигурен съм – някой ден
от мен вълните сивотата ще измият
и аз ще стъпя пак на острова блажен,
където морските сирени тайните си крият.

Летище Крумово
02.07.1985 г.


Още нещо за Миро

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=270350

2008-01-03

"Езикът на любовта", австралийците и езикът на господството


Тези дни по някоя телевизия, май "Нова", врътнаха филмчето "Езикът на любовта" ("The sleeping dictionary"). Наглед елементарено, то съдържаше доста капани.
Да видим в колко от тях попаднахме.
Филмът започваше с позата на гордия англичанини, отишал да изпълни дълга си.
Една от най-набиващите се думи през целия филм, редом с "любов", беше "дълг". Схващането за дълг, добило популярност в афоризми като "My country - right or wrong!". (Говори се, че когато английски посланик при испанския кралски двор бил обвинен, че аргументите му са йезуитски, той отвърнал така - "Родината ми - права или не!")
Конфликтът любов-дълг е залегнал в основата на напрежението на ред произведения на литературата и киното. Редицата е дълга и започва от античните трагедии, минава през драмите на Корней и Шекспир и финишира в дебрите на модерната литература.
Целият филм е пропит от идеята за ценността и превъзходството на белия човек. Подобно високомерие е фундамент на поемата на Киплинг "The white's man burden" ("Бремето на белия човек"). Разликата е там, че Ръдиард Киплинг е велик писател и не можем да го упрекваме, че е рожба на предразсъдъците на времето си, а филмът е правен в наши дни. Правен днес, нищо от това снизходително пренебрежение на белия, цивилизования, западняка, не се е променило.
Всичко това проф. Едуард Саид нарича знаци на културното господство, на културното превъзходство.
Най-битовата проява е надменността на западния човек, дошъл на Изток - свикнал да поучава, да се възмущава, отвращава... Друго следствие от тази умонагласа е чувството, че сред туземците всичко ти е позволено - да пиеш, да се биеш, да убиеш. Какво толкова - нали са някакви аборигени.
Правило ли ви е впечатление, че мнозина уж цивилизовани люде от далечни страни твърде бързо губят всякакви задръжки на изток от линията Петербург - Триест? Това е обяснението. Не можеш да се изложиш пред аборигени. Точка. Там живеят абиригени. Точка. Всичките са като Борат. Пак следва точка.
Подобно отношение е възможно и защото местните общества го позволяват с лакейското си поведение.
Впрочем, англичаните уважават твърдото поведение. Дори и най-опасните английски футболни хулигани с респект стъпват в Турция, след като там на удара отвърнаха с удар и две английски момчета загубиха живота си след някакво безсмислено дерби.
Разбира се, не казвам да колим чужденците. Ни най-малко. Просто идеята е, че не е редно да допускаме някои много обидни форми на демонстрация на културно превъзходство. При това тези форми не са базирани на Байрон, а на пушки. Знаменита е фразата на един британец по повод опиумните войни с Китай - ще ги победим, казва той, защото ние имаме картечници "Максим", а те - не. И това за нацията, изобретила барута!
Е, в съвременния свят господството се по-малко на пушки, повече на телевизии.
Но да се върнем към филма, представящ ни умилителни диваци, неподлежащи на обучение, същински деца на природата. Към тях отношението на английската колониална администрация беше представено като смесица от презрение (за да решат спор се дърпат с въже), страх (те са добри воини), покровителство...
Това отношение не е само английско. Ооо, ни най-малко. То е характерно, малко или повече, за големи части от света, назоваващ себе си като евро-американски.
Между другото, гърдите на Джесика Алба са хубави, ако не гледате филма като културолог, това може да е единствената причина, за да се занимавате с него.
И накрая на лентата - главните герои, с препасчица, захвърлили дрехите, ще живеят с племето в джунглата, след като избягаха. Кое тук е плоският идеологически капан? Верен отговор - типът "благороден дивак", описан от Жан-Жак Русо.

P. S. За част от идеите в публикацията съм особено задължен на книгите на проф. Едуард Саид "Ориентализмът" и "Отразяването на исляма". Все пак, смея да нахалствам, че има и множество мои авторски моменти :))

2008-01-01

Бейрут, батка!

Честита нова година!
В осми клас щях (и не само щях, но и го правех) да напиша есе за войните, надеждата, как човек с трепет очаква новото...
Сега съм по-унизително минималистичен и само ще ви разкажа какво видях в новогодишната нощ.
Стремежът на човек да подрежда, етикетира, класира е вечен. В промеждутъците между тъпи класации, нацията събра 3 милиона лева за инициативата "Българската Коледа". Звучи добре, преди да се сетиш, че същият този народ похарчи къмто 70 милиона за джепане. То си и личи, щото вън още мирише на кордит.
Плюс още няколко пъти по 70 милиона лева за телефонни обаждания.
Сред цялата ванилия, "битова плюс политическа", един-единствен репортаж си заслужаваше - репортажът на "Нова" за бездомниците. Едната част от нацията изгърмяваше из въздуха пари, с които другата част би могла да живее година.
Очевидно с брат ми сме сити деца, след като се нахвърлихме да разопаковаме книгите ми и марковата му блуза, а не жадуваните от толкова деца лакомства.
Боде очите, че има различни Българии - на бездомниците, на мечтаещите за шоколодово сладкишче деца, на съкратените от закритите блокове в ТЕЦ "Бобов дол", на народа, унижен, затъпен, оскотен, вмаймунен, прободен с хиляди ножа, и другата България - весело празнуваща в скъпите заведения и салони...
Pauperi eum fleunt. (Бедните да го духат!)
Честита Нова година!!!
Глей к`во става, копеле, как гърми.

P. S. Програмите на всички телевизии бяха толкова жалки през цялата вечер, че, за да се засмея, трябваше да се погъделичкам, и накрая, отчаян, отидох да си чета Едуард Саид и Примаков. И това в новогодишната нощ!!!