Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-01-08

Величието на България


Изпитвам потребност да споделя с вас една реч на видния наш парламентарен оратор д-р Никола Генадиев, която през 1906 г. изправя на крака Народното събрание. (1)

„...
Г-н Теодоров с подигравка говореше за величието на България, защото не го съзнава, не може да го съзнае. Величието на един народ не е в мнозинството му, нито в обширността на земята му.
Хора малодушни, отвърнете за минута очите си от дребнавите си интереси, устремете погледа си в бъдещето, помъчете се да прочетете в мъглявите страници на историята.
Хора без вяра и без доблест, възвисете духа си над партизанските страсти и погледнете какво става около вас.
Преди 30 години по-голямата част от народа диреше поука и възпитание в страниците на псалтира. А днес във всяко село има училище, а София се гордее с величествени храмове на науката.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години единствената печатница в България беше една осакатяла преса, пазена днес в музея, настанена тогава в един самоковски дюкян. А днес плеяда книжовници просвещават народа и духовният живот е в своя кипеж.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години овчарите от Софийското поле се събираха на пазар в една мръсна блатиста паланка. На мястото й изникна град, който се разви с бързина, непозната на европейския материк и който краси нашето отечество.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години българинът – обездомял, съсипан, отчаян от несполуката на Априлското въстание, мечтаеше само за пощада, за спасение. А днес, свободен, забогатял, българинът завладя земята си, милее за нея и знае да я брани от покушение.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години българският земеделец влачеше невежеството на средновековния орач и с глад надвиваше нуждите си. Днес земеделието е в пълния си разцвет, дейността кипи, машините завладяват полетата, покоряват безплодието, отечеството богатее и се украшава със съоръжения и с хубавите си плодове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
Преди 30 години нямаше български войник, нямаше българско знаме. Днес една мощна армия, верующа в себе си, е щит на отечеството.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ...
Преди 30 години младежите пееха песни за Левски и за Х. Димитра и в последната хижа тайнствено се разказваха вълшебните им юначества. А преди три години бащите не можеха да спрат децата си да не бягат към границата: Университетът и гимназиите изпущаха всеки ден герои, достойни да подемат знамето на Ботева. 
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ!Преди 30 години в България живееше едно робско племе, за което светът узна по баташките зверства. Днес нашето отечество се населява от един народ енергичен, напредничав, който с неимоверни усилия се стреми да се доближи до образованите държави, който с гигантски крачки върви към прогреса, всред съчувствието на благородните нации и всред удивлението на приятели и врагове.
ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ.
И НАЙ-ПОСЛЕ, АКО ВСИЧКО ТОВА Е ЕДНА ХУБАВА МЕЧТА, АКО АЗ СЕ УВЛИЧАМ И СЕ ЛЪЖА, АКО МОЕТО ОТЕЧЕСТВО Е ДОСТОЙНО ДА ВДЪХВА ТАКАВА СИЛНА ЛЮБОВ, ЩОТО ДА МИ ПОМРАЧИ РАЗУМА...
И ТОВА Е ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИЯ." (2)
1. - Текстът на речта цитирам по Илчев, Иван, "Междено време. Или българинът между две столетия", С., ИК "Колибри", 2005 г., стр. 316 - 318
2. Повече за д-р Генадиев и откъси от речта могат да бъдат прочетени по страниците на в-к "Сега" в прекрасната статия "Дали пък да не си внесем независима държава" от 22.09.2006 г.

Няма коментари: