Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-01-13

Дамян Дамянов


На 13 януари 1935 г. в Сливен се ражда големият български поет Дамян П. Дамянов. Има нещо знаково в това, че и той, както Пенчо Славейков например, е поразен от физическо страдание.

Творецът издъхва на 6 юни 1999 г. в София.

Ето две негови стихотворения, посветени на България. Може би не съм догледал, но не можах да ги открия в Интренет, така че дано и на вас ви бъдат полезни или поне да ви харесат.

Текстовете взех от книгата на Дамян П. Дамянов „Ако нямаше огън. Лирика.”, издателство „Христо Г. Данов”, Пловдив, 1987 г.

Приятно четене!


***

За тоз глас ми копней душата

Ботев

Обичат ти тъжните песни, Народе!
Запей ми пак тихо, на жал,
как паднал прострелян в гората войвода
и как гурбетчия умрял;
как онзи Стоян
към бесилото слизал
с усмихната кротко уста,
как Бойка му дала най-чистата риза,
да бъде левент и в смъртта;
как жадна жадняла жетварка в полето,
как рана хайдушка кърви;
как плакал дюлгерин и вдигал калето
все от комитски глави...
Запей ми, Народе, пак с тихата милост,
която в гласа ти звучи!
Запей ми, запей ми със тъжната сила
на своите сухи очи!
Не сухи! Ти плачеш, когато ги пееш.
От песните хваща те жал.
А нявга от песен по-страшно живееш,
но малко си сълзи пролял.
Мигар животът ти беше тъй лесен?
Животът така те смрази,
Че само когато го чуеш на песен,
се сещаш, че имаш сълзи!
Когато във песен скръбта си излееш,
олеква събраната жал!
Народе, добре, че умееш да пееш!
Как иначе би преживял?


България

Ти си под мене и край мене.
Аз във душата те крия:
шарена люлка рождена,
бъкле жетварска ракия.
Ти си глава на комита,
пришита на моите плещи.
Хляб на трапеза честита
и над смъртта ми две свещи.
Със дъждовете си бий ме,
грей ме със майчини сълзи,
а легна ли в тебе, завий ме,
завий ме, да не замръзна!

2 коментара:

Георги Грънчаров каза...

Пoтресаващи!

Мариян Карагьозов каза...

Да разбирам, че не ти харесва ли :))
Нарочно качих две малко еднотипни на една и съща тема, за да усетим стила на автора.
Доскоро!