Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-01-17

Нелечим ментален синдром


Обичам да оглеждам всяко нещо от няколко страни. Барикадното мислене понякога ме удивлява. Днес станахме свидетели на нещо интересно. Руският президент Путин дойде в България. Мислех си, че времето може да тече само напред. Оказа се, че новината за гостуващ руски държавник връща някои хора с години назад.
Срещу посещението бяха организирани протести. Това добре. Всеки има право на мнение. Но откъде се появи тази безумна омраза и фанатизъм; чудя се защо изпълзя изключителна едностранчивост и духовен талибанизъм у някои от протестиращите. Защото по негова заповед са убивани хора в Чечения ли? Или само защото е руски президент?
Путин не е нито по-добър, нито по-лош от кой да е ръководител на държава от подобен мащаб. Обяснения, че Путин е по-добър от Буш, защото по нареждане на Джордж Дабълю са убити повече хора в Ирак, са глупави.
Но приказката ми беше за нашата иженарицаема десница, която протестираше. Протестът беше, за да се обърне внимание, че я има олу-умрялата ни десница. Но тя самата е причина за жалкото си състояние. Убеждението, че
"Драгалевци ще
спаси
България"
и месианска вяра в духовния лидер на тази крайна секта, са смехотворни.
Реториката за "комунисти, ченгета, Русия, ДС, КГБ" може да изглежда много примамлива, но е изживяла времето си. На тези дрънканици вече почти никой не вярва. Този омаен за съзнанието на синия кинжал коктейл от зли сили и потайни, сенчести същества, съществува само там, в съзнанието на синия кинжал. При пазарната икономика, за която десните чугунени глави се борихте, светът се движи от пари, нефт, акции, компании. Ченгетата ги няма. Няма ви и вас.
Ако продължава с това говорене - лека й пръст на десницата, така ще се получи.

Критиката на Юлиян Попов от десни позиции:
http://www.julianpopov.com/main_page.html?fb_1383111_anch=3385937
В общи линии, и двамата намираме протестите за нонсенс, но по различни причини. Любопитен парадокс :))

5 коментара:

barb michelen каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Мариян Карагьозов каза...

Не съм изтрил ничие мнение, беше някакъв спам за печелене на пари на английски.

Borislav Gueorguiev каза...

Марияне, тези твои разсъждения биха били стопроцентово верни най-малко след 40 години например. Нека обаче не забравяме, че руската държавна администрация възразява например срещу демонтирането на съветските паметници в България - друг е въпросът дали те наистина трябва да бъдат демонтирани! В моя блог съм публикувал фиксимиле на една статия във вестник "Коммерсантъ" за посещението на Путин в България и за поведението на Георги Първанов. Просто старите ни рефлекси (на мен, на моето поколение и на по-възрастните от нас) са все още живи: все още помним как навремето забраниха публичното поклонение пред Гунди и Котков, защото бяха загинали двама съветски космонавти. Какво нахалство от страна на тези двама велики български футболисти: да катастрофират и да загинат заедно със съветски космонавти!
А руската политика не прави нищо подобаващо, за да обезсмисли нашите страхове и притеснения от нова зависимост от страна на този "Голям брат", а напротив - подклажда ги. Иначе за петрола, акциите и пр. си напълно прав.

Мариян Карагьозов каза...

О, да, статията я видях.
Това за Гунди и Котков не го знаех, но то дава само допълнителен щрих към известното - "най-верният сателит"... Но за това поведение мисля, че вина има и "сателитът", а не само центърът, около който този сателит гравитира...
Ако бях на мястото на Русия и аз бих се противопоставял на демонтирането на паметници. Лошо няма. Впрочем, и България брани своите паметници в чужбина.
Отношенията с Русия ми се струва, че са обременени с твърде много история - Възраждане, Освобождение, Каулбарс, Ернрот, Фашизъм, СССР и т.н.
Сложно е. У едни се активират рефлексите на противопоставяне, за други това е повод да си спомним за наистина многото неща, които ни свързват, с една дума - обществото се раздвоява.
А и друг омагьосан кръг е интересен - САЩ чрез съюзниците си настъпват към руските граници, Средна Азия и Кавказ, което предизвиква опасения в Москва, нейната реакция пък предизвиква нервност у други ръководства, които още по-здраво прегръщат новия задокеански голям бледолик брат...
Каква главоблъсканица, а?

Мариян Карагьозов каза...

аа... в първия отговор забравих да благодаря за фразата, че виждам 40 години напред :)))