Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-01-29

За императивния мандат и невежеството

Лидерът на СДС Пламен Юруков започна да се сресва прилично или поне нормално. Това добре. В една предишна своя публикация го съветвах да не се коалира с Бойко Борисов за местните избори, защото товя ще обезличи синята партия и му предлагах да играе по-твърдо. Фактите доказаха правотата ми - десният кандидат Мартин Заимов се представи добре.
И това добре.
Днес обаче Пламен Юруков се е представил много зле. В интервю пред ВВТ споделял идеите си за избирателна система. Трябвало да е мажоритарна и да се сключва договор с избирателя за определени действия.
Споровете пропорционална или мажоритарна система се водят отдавна в юридическата, политологична и историческа литература. Най-общо, привържениците на мажоритарната система изтъкват, че тя води до стабилни мнозинства, каквато е и тезата на Юруков. Това е вярно.
Важни са и други въпроси. Да видим част от тях.
Формирането на два големи блока оставя много гласове без представителство, което пропорционалната система избягва. При мажоритарна система ужасно много гласове "изгарят". Да кажем, че има трима кандидати - А, Б, В. А има 40%, Б и В - по 30%. Ако избирателната система е мажоритарна с един кръг, ще бъде избран А. Независимо, че няма дори 50% от гласовете на гласувалите. 60% от гласовете не получават представителство. В комбинация с ниската избирателна активност у нас, това значи катастрофа. Значи и че в главата на Пламен Юруков щъка всичко друго, но не и добри идеи.
Да, ще кажете вие, а ако има изискване да събере 50% от гласовете? Защо да не е като президентските избори? Защото това ще оскъпи допълнително изборите. Значи още безсмислени турове. И в крайна сметка пак една голяма част от общественото мнение не е адекватно защитено и представено.
Освен всичко това, нормалните държави имат добър политически център. Няма страна от Третия свят със силни центристки партии. Мажоритарната система по същество елиминира малките партии и центъра. А за СДС пещерното противопоставяне от 90-те години комунисти-антикомунисти един от малкото шансове за оцеляване. Именно оттук тръгва желанието за блоково парламентарно противостоене. Това затяга собствените ти редици.
При мажоритарните системи има случай, например в Англия, либералите или либералдемократите, радващи се на подкрепа от 25 % в национален мащаб да останат с 3 (трима) депутати. Ако на предните парламентарни избори у нас системата беше мажоритарна, БСП с подкрепата си от ок. 35% на последните парламентарни избори можеше да има ок. 75% мнозинство в парламента, тъй като тази подкрепа щеше да е навсякъде толкова (по 35-40%) и достатъчна да класира кандидатите й на първи места повсеместно.
Надали г-н Юруков иска точно това. Той самият знае ли какво иска?
Мажоритарни кампании значи ожесточени предизборни битки между партийни кандидати. Никой не гласува за кандидата на "врага", защото бил личност. Четете, г-н Юруков, четете английските политолози, те там са я експериментирали тази система и ги казват тези неща, които аз пиша, да не мислите, че аз съм ги изобретил?
Айде да си дойдем на думата за императивния мандат. За импе-какво, би реагирал някой по-обикновен човек. Просто казано - идеята да се прати човека в НС с ясна обвързаност за конкретни действия. Това е теория, отречена преди около два века. Императивният мандат навсякъде е заменен със свободен. Подобно обвързване прави народните представители заложници на определени корпоративни (в най-широкия смисъл на думата) интереси. Модерното разбиране е, че народният представител затова е народен, защото защитава интересите на всички граждани, а не само на своите гласоподаватели. Юруков от този урок по философия за Джереми Бентам и разни други такива хубавци е отсъствал.
Според действащото българско право НС е единственият орган с омникомпетентност. Така е по света. Демек, НС е органът, който има компетенцията да урежда целия спектър въпроси като пряко следствие от волята на суверена. След като има омникомпетентност, не може избирателят да връзва ръцете на избраниците си, делегирайки им пълномощия само по определен кръг теми. Ако го направи, това значи блокиране работата на всяка легислатура.
Но Юруков е аналфабетник и ги приказва тези работи за императивния мандат. Отсреща журналистката кима съгласително изпод черните къдри...
Цирк.

P. S. От обилната литература по въпроса, всеки може да започне с книгите на проф. Стефан Стойчев ("Конституционно право" и "Избирателни системи и процедури"), на класика от преди 9-ти проф. Стефан Баламезов; от по-съвременните - Георги Близнашки - "Принципи на парламентарното управление", а за Англия - "Политическото животно" (просто велика, фантастична!!!) на Джеръми Паксман.

P. P. S. Чувам, че напоследък подобни "мажоритарни" идеи се въртели и из лявото политическо пространство. "Червено-синя мъгла", както казваше Жорж Ганчев...

8 коментара:

Пламен Юруков каза...

Г-н Карагьозов,

Не знам в какво състояние сте гледал това интервю, но имам чувството, че не съм бил аз там. Ако имате интерес към моите идеи за промяна на избирателната система може да ги прочетете в моя блог youroukov.org.
След като повдигнах тази тема в дневния ред на политическия ни живот единствения смислен коментар бе на Владимир Шопов(вж неговия блог). За съжаление и Вашето мнение е на дилетанст. Ако темата наистина Ви интересува започнете с Хоровиц. Така ще спестите много време, а може би и грешно обучение. Аз самият съм си патил много от "грешни" книги.
Все пак ще се радвам да видя коментара Ви по статията ми.

Мариян Карагьозов каза...

Благодаря, че ме осветлихте, че съм "дилетанст".
Съюзът "ако" в българския език въвежда подчинени изречения. Те трябва да се отделят със запетаи. Пример: "Ако темата Ви интересува (подчиненото изречение е отпред, затова затварянето му със със запетая е тук),,, започнете с Хоровиц."
Очарователно е също така, че намирате системата на преподаване по предметите "Конституционно право" и "Избирателни ситеми и процедури" в Юф на СУ за "грешна". Ще информирам преподаветелите ми, та да вземат да се поправят.
Поздрави!

Пламен Юруков каза...

Няма да е лошо. В продължение на почти петдесет години в България "правото отмираше заедно с държавата". Във Философския факултет имахме друго наименование за ЮФ, но не е за публично представяне.
Не се дразнете, че Ви предлагам да задълбочите повърхностните си познания по една тема. По друга бихме могли да си разменим местата. Много ми се иска у нас хората да започнат да вникват в същността на проблемите, както и да бъдат по отговорни, когато исказват мнения. Поради това отделям време да пиша в блога Ви. И все пак ако темата Ви интересува,(благодаря) напишете нещо смислено.

Пламен Юруков каза...

За първи път от Вашите писания разбрах, че мързи може са пише и вързи. Какво да правим? Палави клавиши.....

Мариян Карагьозов каза...

Благодаря за бележката, вземам я предвид.

Пламен Юруков каза...

Между другото, никога не съм предлагал да въведем гръцкия вариант на бонус от 40 места в парламента. Само го посочи, като пример за постигане на СТАБИЛНО И АДАПТИВНО ПРАВИТЕЛСТВО. Основният проблем на сегашната ни избирателна система е отсъствието на ОТГОВОРНОСТ НА ИЗБРАНИТЕ ПРЕД ИЗБИРАТЕЛИТЕ. Това може да се поправи, като "отворим" затворената партийна листа, с която гласуваме. По този начин имаме "двоен филтър": партията представя кандидатите т.е. проверява ги да не са мутри, а след това гражданите ги потреждат(имаме граждански контрол върху партийната централа). Когато този контрол отсъства, управлението става в полза на управляваните, а не както би трябвало при демокрация, в полза на управляваните. Като добавим и сливането на изпълнителна и законодателна власт, проблемът става още по-сериозен. За повече подробности в youroukov.org/ статии.

Мариян Карагьозов каза...

Ок, да откроим общото - всички са съгласни, че трябва да има по-голяма отговорност на избраниците.
Също подкрепям идеята за гъвкави партийни листи, без обаче ограниченията при преференциите да са сериозни, за да може да има реален ефект от въвеждането на гъвкавите листи, за да не стане пак като на изборите за Европейски парламент - идеята не проработи, защото беше замислена да не сработи.
Ето че все пак от дискуията се роди нещо конструктивно. Много се радвам, нали гледните ни точки са различни, ама все за благото на България мислим!
Пак офтопик - сега гледам в нет-а анализи, че дори и при прехвалената немска система, в която имаш един мажоритарен и един глас за листа, та дори и там в 90 % от случаите се гласува по един и същи начин.

Пламен Юруков каза...

Според мен не трябва да има праг за "преференциите". Слагам кавички, защото тази дума се използва неправилно. Аз бих отишъл и по далеч, като дадем възможност и за кумулиране, а защо не и за панаширане. Това обаче, което можем да очакваме от този парламент е "преференции" с малък праг (1-2%, 5% вече е висок праг) и запазване мястото на водача. Така БСП ще отговори на желанието на много силния си среден ешелон от апаратчици.
Немската система е идеална за Германия, но е пригодена за федеративна държава, където не се купуват гласове за 20 евро.