Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-02-24

Panem et circenses

Киномани, следващите две изречения ще ви се сторят светотатствени. Не ги четете, предупредил съм ви!
По нощите щели да надават награди "Оскар". Проглушиха ни ушите с това.
Всички знаем прочутите думи на римския сатирик Децим Ювенал, че народът иска "хляб и зрелища".
Зрелища дал Господ. А има ли достатъчно хляб на планетата?

2008-02-20

Независимо Косово

Онзи ден се събрали 40-те разбойници (иженарицаемият косовски парламент), и пред тях Хашим Тачи (военен престъпник), Якуп Красничи и президентът (?!? я па го тоя, на к`во е президент) Фатмир Сейдиу разказали един виц - че "Косово ще бъде демократична държава и в нея ще се спазват правата на всики граждани, включително и на косовските сърби." Най-добре го е казал Овидий в "Изкуството на любовта": "Nominibus licet millire mala." ("Злото подобава да се украсява с думи.")

Съчувствие

Вчера тъкмо седнах пред компютъра и изгасна токът. Днес тъкмо започнах да се бръсна, преди да видя приятелката си, и спря водата. Респективно, още не съм се срещнал с нея. Питане - в кой век живеем. Отговор - тъй като пиша за "Памет за забравата" на Махмуд Даруиш, където се разказва за обсадения през 1982 г. Бейрут и няма вода, искат да ме накарат да почувствам по-добре духа на произведението.
Е, не, благодаря, аз и така го разбирам, можете да пуснете водата.

2008-02-19

135 години от гибелта най-великия българин



Апостоле, от цяло Българско поклон!!!
Напълно съм съгласен с мисълта на Далчев, че патриотизмът трябва да е чувство лично, а не площадно, но все пак за най-истинският българин, както и за Ботев, не бива да не се говори публично!

Едно стихотворение на Валери Петров, което помня още от детските си години:

Край огнището

Във собата мирише на погача,
приспивно черното котле къркори
и седнал, дядо Димо Разказвача
пошавва със ръце и ми говори:

„Послушай що ще ти разкажа, сине!
то бе по времената комитетски,
аз бях дете, ти чуй, преди години
във тази стая е нощувал Левски...”

Пращят и съскат буковите съчки,
червена е на дядото брадата,
а челни са челото му набръчкано
и сянката, изкривена в стената.

И чувам: леко портата се траква,
по стълбата проскърцва бързо някой,
и ето, гост на пруста неочакван,
та гост ли е кат гост – сам Левски, Дякона!

Какъв е хубав! Строен и плещит е,
протегнал към стопанина десница,
и уж навъсен, а блестят очите му,
същински сини шарки по паница!

И ето, посред нощ по калдъръма
пристигат заптиета от конака
и тежко удрят портата ни тъмна,
и гърлено тревога сипват в мрака.

Прабабата повдигнала резето,
а турците насреща й я питат –
защо прозорецът е горе светъл
и мяркал ли се е към тях комита.

А хитро им отвръща тя: „Комити
не са идвале, а пък свети горе,
че Христо наизвадил е дивити,
хабер да праща на сина в Загоре.”

Замлъква дядо Димо Разказвача,
но погледът му в собицата свети
и лъхя тя не вече на погача,
а на барут, на бунт и комитети...

2008-02-18

Зона за сигурност


Опозицията настоява зоната около Парламента вече да не зона за сигурност. Това й е работата на опозицията - да настоява. Ама тоя път нещо се е объркала. Не бива да се пипа зоната за сигурност около българското Народно събрание. Тя и без това е скромна. Няма обаче национален парламент без зона за сигурност. Ако прочетат малко, опозиционерите могат да научат какви са мерките около немския Бундестаг например. Заради единия вот на недоверие не бива да се рискува принципната сигурност на нашите народни избраници. Добри, лоши, ние сме си ги избирали.

2008-02-15

Петър Анастасов

Дойде му времето, както би казал нашият цар и премиер. Дойде му времето за поредната порция поезия с "Блогът на Мариян". В ежемесечната ни рубрика днес реших да поместя стихове на поета Петър Анастасов. Стихотворението "Ежеденевен човек" е едно от най-известните му произведения, а другата творба не можах да открия в Интеренет, така че не изневерявам на традицията си да качвам някои текстове, които първоначално да са откриваеми само тук.
Малка биографична справка:
Писателят Петър Анастасов е роден в с. Марково, близо до Пловдив, през 1942 г. Петър Анастасов дебютира в поезията през 1967 г. с поетичния сборник „Зимна нежност“. Автор е на шест поетични книги и на шест пиеси, представяни на националните ни театрални сцени от 1985 г. насам. Първата му драматична творба е „Обещай ми светло минало“, а последната - „Църква за вълци“. Дългогодишен дериктор на издателство „Христо Г. Данов”. Стихосбирката "Както те обичам" получава награда на Съюза на българските писатели за 1982 година.

„Както те обичам”, Издателство „Български писател”, 1982 г.

Ежедневен човек

Планетарни въпроси.
Исторически век.
Ти самият какво си?
Ежедневен човек.

Ежедневни тревоги.
Ежедневни злини.
Мълчаливи и строги
ежедневни жени.

Но защо ежедневно,
ежечасно дори,
като пламъче дребно
нещо в тебе гори?

Нещо в тебе пулсира.
Нещо в тебе мълчи.
Като глас от всемира
нещо в тебе ечи.

И надвесен над книга,
над метал и леха,
ти разкъсваш верига,
оковала духа.

И в предели незрими
гониш звездния миг,
ежедневно безимен,
ежедневно велик.


В памет на Агостино Нето

Сбогом,
поете,
наесен
смъртта
не избира.
Огън
и цвете,
и песен
в пръстта –
протестирам!

Птици
в безкрая
и стих –
свобода
зад ключалка.
Ти си
светая
светих
и звезда
в катафалка.

Сбогом,
поете,
войнико.
Отиде си.
Сбогом.
Огън
да свети
велико
и ти да си
огън!

2008-02-14

Третият празник



На 14 февруари празноглавите фифиритки и техните приятели празнуват Св. Валентин. Тези, дето се правят на традиционалисти - Трифон Зарезан.
За едните това е добър повод да купят нещо шаблонно - шоколадови бонбони, балон, цветя, вино или плюшена играчка, а за другите - да се напият.
Да купуваш каквото и да било на приятелката си, при положение, че утре пак ще я обиждаш и/или биеш, не ми се струва смислено. Дълбоко се съмнявам, че комерсиализираният празник може да те накара да усетиш любовта си по нов начин, защото, мисля си, за всеки я е нещо индивидуално и много лично, та ми е чудно как един и същи ден може да е символ на така различни връзки. Впрочем, той св. Валентин е лекувал разни епилептици и с помрачен разсъдък... За тези пък, които си търсят повод, поводите са като градски транспорт - на няколко минути все идва нещо.
Днес е и Успение Кирилово. На 14 февруари 869 г. в Рим издъхва единият от създателите на славянското писмо - Константин Кирил Философ, братът на Методий.
Според християнската догматика, по-голям празник е не рождението на даден светец, а денят, в който той се явява пред Бога и от който ще може да се радва на вечно блаженство.
Константин е наречен Кирил Философ заради голямата си книжна премъдрост. Подадинето му към философия и поезия е още от времето, когато негов учител в школата Магнавър в Константинопол е патриарх Фотий. От всичките му изяви след това личат дар-слово, висока култура, способността дори и най-заплетени теологични въпроси да бъдат обяснявани съвсем логично и на достъпен език. Енциклопедист, Кирил е изпълнявал мисии при арабите (владеел е арабски, иврит и е познавал добре Корана), при хазарите, в Моравия...
Макар и по-млад от брат си Методий, той има по-висш църковен ранг, затова името му се изписва първо.
След кончината си, св. Кирил е погребан в римската църква "Сан Клементе", където гробът му и до днес е обект на почит както от славянските страни и народи, така и от католическата църква, където също е много високо тачен.
Равноапостолните братя св. св. Кирил и Методий са обявени от папа Йоан-Павел ІІ за небесни съпокровители на Европа.
Айде, които празнуват св. Валентин, да ходят да си плюят в устите.

2008-02-13

Магарета срещу слонове



Тези две симпатични животинки са символите на съперичещите си в САЩ Републиканска и Демократическа партия.
Защо точно магарета и слонове, пишеше в един роман на Гор Видал, май "Вицепрезидентът Бър"?, ама сега ме мързи да търся къде точно. Традиционното деление свързва републиканците с крайната европейска десница (1) или поне с консерваторите, а пък демократите - с либералното в европейския му смисъл от 19-ти век. Големият липсващ е автентична левица. Според проф. Чомски не може да се говори за демократи и републиканци, а за две фракции в партията на корпоративния капитал. Дори и да не се съгласим с такова крайно мнение, то поне имаме основания да се замислим.
Изправени сме пред интересни избори за президент отвъд океана. На повечето хора не е много ясно как точно стават изборите, какво се печели сега, но с трепет следят кой ще поеме управлението на гиганта Америка.
Много хора се надяват да победят демократите и симпатизират на Барак Обама. Младият сенатор от Илинойс е обаятелен и енергичен, сравняван е дори с легендата, с мита Джон Кенеди. "Митът Кенеди" функционира устойчиво в масовото съзнание в САЩ (2). Освен лично обаяние и харизма, между Кенеди и Обама има и други паралели. Кенеди е млад, сравнително по-слабо известен, когато се включва в предварителната битка в лагера на демократите, първоначално има твърда поддръжка само в Масачузетс. Обама също така започна с подкрепа от северния щат Илинойс, откъдето е избран за сенатор. Американският политолог Клинтън Роситер в свое класическо изследване от средата на миналия век пише, че до края на 20-ти век нито жена, нито пък негър или католик, няма да успее да стане президент на САЩ. Тъй като Кенеди е католик, пророчеството не се сбъдна. Може би в началото на 21 век ще видим афроамериканец президент.
Защо обаче Обама не рашава проблемите?
Преди всичко, никой от кандидатите, демократ или републиканец, не предлага радикално нови икономически идеи. Т.е., проблемите в американската икономика ще продължат да съществуват. Разбира се, глобализацията е много важна. Трудът в Южна Корея е 40 пъти (точно така, правилно сте прочели, четиридесет пъти!!!) по-евтин, отколкото в САЩ. Изнасянето на производства от развитите страни ще продължи към Третия свят, според както убедително доказва Наоми Клайн в книгата си "Без лого". Макар и различните кандидати в САЩ да имат различни виждания по някои аспекти на фискалната политика (подоходното облагане и изработване на различни скали и ставки), като цяло това не е адекватният отговор на проблемите с ножицата между богати и бедни, липсата на медицински осигуровки за десетки милиони американци (между 30-50 млн. според пристрастноста и оцветеността на оценката), с безработицата.
По отношение външната политика.
Никога не бива да се забравя, че това е безкрайно консервативна област.
Да вземем за пример Великобритания и Уилям Гладстон, който речовито защитава българите по време на подвига и кланетата от Април 1876 г. Това Гладстон прави, докато е в опозиция. Щом идва на власт, той се оказва почти с вързани ръце и не може да промени кой знае колко англо-османската близост.
Евентуалното избиране на Обама няма да сложи край с магическа пръчка на войната в Ирак, нито ще реши мълниеносно конфликта в Близкия Изток. Битува заблуда, че президентите демократи са по-въздържани от републиканците по отношение ползването на военна сила. Това не пречеше на Линдън Джонсън (демократ) и Бил Клинтън (демократ) да се ангажират с войната във Виетнам или агресията срещу Сърбия. И на двете места по заповед на администрация от демократи, пилотите на US Air Force убиваха от въздуха невинни цивилни с бомби.
Президент-гълъб само ще подхранва илюзиите, че нещо в САЩ може да се промени. Не бива да се заблуждаваме, че ще бъде позволено на един човек, просто поради алтруизма му, да не брани интересите на Америка. Интересът класи феса, твърди народната поговорка.
Просто ще бъдат използвани не военни, а икономически, техонологични, политически и всякакви други лостове, които харвардският полиолог Джоузеф Най класифицира в 8 степени в книгата си "Международните конфликти. Теория и история".
Междинен извод - във външаната политика на САЩ малко нещо ще се промени (военна сила пак ще може да се използва във всеки момент), но образът на Америка пред света ще бъде доста по-благ. Всичко това, което Бжежински нарича глобално лидерство на Америка в прочутата си книга (3).
Кой се заблуждаваше, че Обама бил по-проевропейският кандидат? Проевропейски кандидат в САЩ НЯМА. Има двама проамерикански кандидати. Обама е избрал глобалното лидерство, а Маккейн - глобалното господство.
За да не се случи този чертан от мен сценарий, да се надяваме, че следващият стопанин на Белия дом ще има повече мозък, но пък няма да има желание да се държи като световен жандарм. Дано Обама знае, че свободата и икономическият растеж за другите страни не идват на крилете на ракетите "Томахоук".
В резултат на медийния шум, повечето медии и по-голямата част от пасмината, учтиво наричана аудитория, беше заслепена от веенето на хартиени флагчета и бомбастични речи по митингите на предварителните избори. От вниманието ни убягват истински важните въпроси - по какъв път ще тръгне Америка, кое ще избере - истински равноправно партньорство с другите държави, или опита за налагане на хегемония, които да доведат да края й.

Добри анализи на предизборните битки в САЩ предоставя
http://www.progressive.org/,
ако искате да сте по-добре информирани, следете също така и някои от по-критичните алтернативни издания, които съм дал в линковете (раздел "Политология и алтернативни").
Ако не искате, гледайте си българска телевизия. :)))

1. Според мен крайната десница си е крайна десница, фашистите са си фашисти, затова да не смесваме понятията :))
2. - Вж. хубавата разработка на Грозев, К., "Митът "Кенеди" в американското обществено съзнание", в сб. "История и митове", ИК, С., 1999 г., стр. 155- 166.
3. - "Изборът. Глобално господство или глобално лидерсто.", "Обсидиан", С., 2004 г.

2008-02-08

Таньо Черния и внучка му


Отдавна съм отвратен от българската журналистика, като няколкото изкллючения само подчертават правилото.
С известен мазохизъм сдобих днешния брой на "Политика".
На средната страница, където традиционно се намират три колонки с представяния на актуални тази седмица люде, прочетох очеркчето за Сесил Каратанчева.
Авторът, Иван Мастаргаков, е просто момче, хиляди пъти съм го улавял в каквито се сетите грешки или тъпизми, ама този път беше надминал себе си. Не бива да му се сърдим, толкова умее, както гласи лафът от Дивия Запад. Като цяло, тези материали се пишат в жанра на "жълтия" портрет, като се нахвърлят положителни и отрицателни характеристики. По този начин се цели внушаване на достоверност и обективност, но резултатът често е незадоволителен, а анализът - безкрайно повърхностен.
Погнуси ми се душата от друго - през цялото време, докато четях, имах чувството, че материалът е поръчан от платежоспособния татко на Сесил.
Сесил. Как звучи само, а? Някак по-европейски, гали ухото на средния сноб, простак и/или бизнесмен. А в комбинация с Каратанчева (на Черния (Кара) Таню/ьо) направо трепе рибата.
Момичето не е виновно, че така се казва, да са мислили родителите.
Проблемът е, че пасквилчето на Иванчо е ода на едно доста съмнително поведение. Иване, "всяка ода става реквием", пише поетът Иван Динков. (що не видиш http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/12/blog-post_14.html)
Първо, Сесил е безкрайно невъздържана. Псува като каруцар при изкачване на някой рът. А забравя, че в чужбинва, на турнири като "Ролан Гарос", тя е и лице на България. Тя ще е следващия Максим Стависки, защото до момента има ред наказания за бясното си каране.
На следващо място, наложеното на Сесил наказание за употреба на допинг остана неизяснено. За Иван това е повод за плач Йеремиев от типа - пак ни прецакаха българите. Дори и така да е, сами сме си виновни, че загубихме силните си позиции във всички спортове, в олимпийското движение, във футбола. Освен това, версиите за допинг
скандала от нейния щаб се сменяха като женско настроение - тя не вземала нищо по-различно от стандартни добавки, та до била бременна, правила аборт, от това хормоните й се разбъркали (тогава на 16 години). К*рволяк, значи, би реагирал някой като нея - по-цапнат в устата.
Бащата, бизнесмен, се жали, (че похарчил луди пари по нея. Спрака в "Уи(с)кипедия" показва, че тя до момента е спечелила ок. 340 хил долара от участие, така че май аритметиката не сочи пасив.
Най-скандален обаче остава отказът й да се присъедини към националния отбор, за да не загърби личните си ангажименти.
Факт, достоен журналистите да пишат хвалебствия за него.

2008-02-04

Старчески дом

Нещо се мотаех из вкъщи, когато си викам да спра де се мотая и да похвана нещо. Първото, което похванах, беше "Истории оттук-оттам" на Джоан Харис. Да, същата Джоан Харис, авторката на "Шоколад". И не само на това, впрочем... Въпрос на обща култура, като се казва.
Още първият разказ ни потапя в атмосферата на старчески дом в Бернсли. Къде е Бернсли, не знам. Разбирам обаче, че в страческия дом "Медоубанк" сервират често оризов пудинг, и поради това обитателите недоволстват, защото рядко опитват "стриди, гъши черен дроб, салата от авокадо със сос "Винегрет", ягоди със сметана, крем брюле с ванилия и индийско орехче." Изтъпях. Ама това в "Шератон" ли? Не бяхме ли в старчески дом?
Колко български пенсионери ядат нещо подобно?
Коментарите, както гласи клишето, са излишни.
Време е да се погрижим за майките и бащите си, за нашите баби и дядовци тук, в изстрадалата ни родина. В България.
Защото нямаме много време!

In memoriam Павел Матев


На днешната дата преди две години си отиде поетът Павел Матев.

"И да стихнат големите страсти,
и да легна под земен покров -
ще си взема за спомен и щастие
неспокойната дума Любов."

2008-02-02

Пак за избирателната система.

Този постинг е своееобразно продължение на текста ми, озаглавен "За императивния мандат и невежеството" от 29 януари 2008 г.
( http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/01/blog-post_5067.html )
По повод множеството въпроси във връзка с предни публикации, искам да изясня:
Да, трябва да се състезават личности, но определено не съм съгласен, че решението е мажоритарна система.
Тезисно давам някои разсъждения.
Трябва да се въведе граждански контрол и участие, но това не е въпрос на законови или административни мерки. Идеи от типа на гражданската квота, каквато въведе БСП, са добри. За съжаление, понастоящем свежата идея на розовата партия не работи ефикасно.
Възможно решение: гласоподавателите да имат право на преференции. Редно е обаче да не се поставят неизпълними условия, както беше на изборите за Европарламент - 15% преференциален вот за даден кандидат. Статистиката сочи, че дори и в развити демократични общества, ако се въведе изискване за над 5-10% събрани предпочитания, това просто не работи. Идеята за различна тежест на гласовете според образование и имуществен ценз ми се струва доста опасна - повечето университети функционират като печатници за дипломи, така че този критерий губи смисъла си. Ехтящата чалга на студентския празник 8-ми декември трябва да е ясен сигнал, че формалното образование не е обективен критерий.
Колкото до имуществен ценз - това значи бавното, но сигурно мутризиране и мафиотизиране на държавата. Голяма част от хората в пост-съветското пространство, които забогатяха много, не са най-добрият пример за кристално чист морал и минало.
Системи с различна тежест на гласовете са изживели времето си (поне по моя скромна преценка) и са твърде трудно приложими поради изключителната си сложност (справка драмите в изборните комисии при отчитане резултатите дори на много по-прости системи).
Няколко извода. До този момент няма оспорен резултат на парламентарни избори у нас. При всички местни избори, които са мажоритарни, Върховният административен съд се оказва заринат с дела. Т.е. не бива да се рискува с чиста мажоритарна на национални избори (допълнителни аргументи и литература по въпроса вж
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/01/blog-post_5067.html
Важно е общественото мнение, което да порицава и поощрява. Евентуални мажоритарни елементи съ добре дошли, ако не се копира механично неприложим чужд опит и се спазва златната среда (щях да го напиша на латински, ама пусти страх да не сбъркам... :))).

2008-02-01

Хайку

Хайку е специфичен японски поетичен жанр от три стиха с определен брой срички.

Острие на меч.
Духът ми се смирява.
Пътят на воина.