Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-02-19

135 години от гибелта най-великия българин



Апостоле, от цяло Българско поклон!!!
Напълно съм съгласен с мисълта на Далчев, че патриотизмът трябва да е чувство лично, а не площадно, но все пак за най-истинският българин, както и за Ботев, не бива да не се говори публично!

Едно стихотворение на Валери Петров, което помня още от детските си години:

Край огнището

Във собата мирише на погача,
приспивно черното котле къркори
и седнал, дядо Димо Разказвача
пошавва със ръце и ми говори:

„Послушай що ще ти разкажа, сине!
то бе по времената комитетски,
аз бях дете, ти чуй, преди години
във тази стая е нощувал Левски...”

Пращят и съскат буковите съчки,
червена е на дядото брадата,
а челни са челото му набръчкано
и сянката, изкривена в стената.

И чувам: леко портата се траква,
по стълбата проскърцва бързо някой,
и ето, гост на пруста неочакван,
та гост ли е кат гост – сам Левски, Дякона!

Какъв е хубав! Строен и плещит е,
протегнал към стопанина десница,
и уж навъсен, а блестят очите му,
същински сини шарки по паница!

И ето, посред нощ по калдъръма
пристигат заптиета от конака
и тежко удрят портата ни тъмна,
и гърлено тревога сипват в мрака.

Прабабата повдигнала резето,
а турците насреща й я питат –
защо прозорецът е горе светъл
и мяркал ли се е към тях комита.

А хитро им отвръща тя: „Комити
не са идвале, а пък свети горе,
че Христо наизвадил е дивити,
хабер да праща на сина в Загоре.”

Замлъква дядо Димо Разказвача,
но погледът му в собицата свети
и лъхя тя не вече на погача,
а на барут, на бунт и комитети...

Няма коментари: