Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-03-27

Не е истина...

Според популярния афоризъм на Айнщайн две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост, като за първото не е сигурен.
Някои потвърждения:

"И така, къде ще се състои филмовият фестивал в Кан тази година?"
Кристина Агилера
"Обичам да пътувам по различни места отвъд морето… В Канада например"
Бритни Спиърс
"Дължа страшно много на родителите си. Най-вече на майка ми и на баща ми"
Грег Норман
"Аз не спазвам диети! Просто не ям толкова, колкото ми се иска"
Линда Еванджелиста
"Щастливият артист е мъртвият, защото само тогава не можеш да го промениш. След като умра, вероятно ще се върна като четка за рисуване"
Силвестър Сталоун
"Пушенето убива. Ако се убиете сами, значи сте пропуснали много важна част от живота"
Брук Шийлдс
"Така и не поисках да посетя Япония. Просто защото не обичам риба, а знам, че е много популярна там в Африка"
Бритни Спиърс
"Не знам дали имаше някакво събитие, което да промени живота ми коренно, но правих за първи път секс на 14"
Анджелина Джоли
"Мисля, че Господ е един огромен вибратор в небето… Пулсираща сила с невероятна енергия"
Дейвид Аркет
"Всеки път, когато гледам телевизия, ми става толкова мъчно за гладуващите деца, че не мога да спра сълзите си. Ще ми хареса да съм толкова слаба, но без разните там мухи, смърт и други работи"
Марая Кери
"Мисля, че гей-бракът е нещо, което трябва да е между мъж и жена"
Арнолд Шварценегер
"Той говори английски, испански, а също е и двуезичен"
Дон Кинг
"Изведнъж се оказваш като Бин Ладен за Америка. Осама Бин Ладен е единственият, който знае през какво минавам"
Ар Кели

Линкче към вестник "Монитор", където прочетох:
http://www.monitor.bg/article?sid=&aid=152131&cid=1&eid=1327

2008-03-26

Одрин падна!

През март 1913 г. българските дружини започват щурм на Одринската крепост. Със своите 24 форта на няколко пояса, широки 9 метра заграждения от бодлива тел, окопи, 524 оръдия и 59 600 - гарнизон, тя е считана за непревземаема. Площта на крепостта е 250 кв. км, като отбраняващите се разполагат с теснолинейна жп. линия и 180 понтона. Въпреки това, настъпление се налага, тъй като Одринската крепост поддържа надеждите за обрат у някои военни кръгове в Империята.
Срещу крепостта противостои 2 армия на ген.-лейтенант Никола Иванов. Обсадата е разделена на сектори, като основен е Източният под командването на ген.-майор Георги Вазов, брат на Народния поет.
Артилерийските маневри на българските пълководци въвеждат противниковото командване в заблуждение и отбраната на Източния сектор е отслабена.
Към 4 часа призори на 12 март пехотата от всички сектори безшумно се вдига и се хвърля срещу неприятеля. Бойците от 23 Шипченски полк не дочакват прерязването на телените заграждения, аги преодоляват и с вик "ура" удрят "на нож" окопите на противника.
Превъзходно се бият и воините от пехотните полкове - 29 Ямболски, 32 Загорски, 53, 57 и 58 полк.
На 12 срещу 13 март 10 Родопски полк подновява атаката. Под непрестанни разриви на артилерията те овладяват вражеските позиции. За да облекчат задачата на пехотата, българските артилеристи, с риск за собствения си живот, напредват под противниковия огън и с право мерене му нансят тежки загуби.
Нашите топчии проявавт бойно вмайсторство, изобретяват огневия вал и преградния огън.
След 8 часов пристъп, юнаците заемат всички турски укрепления в Източния сектор.
Конен отряд, командван от полк Гурко Мархолев пленява във форта Хадърлък османският командващ Шукри паша. Той предава сабята си на командира на 2 армия ген.-лейтенант Никола Иванов с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна... на вашата армия никаква крепост не може да противостои...".
Междувременно кандидат подофицерът Михо Георгиев от с. Добрич, Елховско, побива трибагреника над джамията "Султан Селим", символ на Одрин.
Българи, Одрин падна!
Поклон пред героите!

2008-03-23

Една разходка

Вчера ходих с департамент "Нова българистика" на НБУ на екскурзийка до Карлово и Сопот. Бях ходил там сравнително скоро, познавам ги добре, бил съм по онези места неколкократно, познавам ги добре, но никога не бих пропуснал възможността да пътувам до тези, както гласи клишето, "Най-български места". Впрочем, това е и едно от малкото верни и истински клишета.
Природата там, като е ясно, е прекрасна, затова се зарадвах на акцията на природозащитници, която протичаше в Карлово под надслов "Да спасим Рила и Балкана".
Балканджийте са изкключетелно приятни хора, любезни, гостолюбиви, но всички, с които разговарях, а те не бяха дълги разговори, колкото с турист, си деряха ризите от липсата на поминък и съсипията на разните предприята в града.
Ще се запазя за себе си емоцията от скромния роден дом на Васил Левски трепета в музея на Апостола и параклисчето "Вси светии български"; зеленината и вадичката, протичаща през двора на Вазовата къща...
На фона на оплаканията на хората от недоимъка ми беше смешно да слушам в автобуса бръщолевенията на една студентка от университета, която се зае да ме "просвещава", информирайки ме за "Задунайска губерния", руската политика и комунизмът...
Фразите й бяха набор клишета и нонсенси, в който по странен начин се смесваха 1878 г., 1944 г., 1923/5 г., царе, комунисти...
Сред бръмченето на роякът глупости ухото ми долови нещо за ролята на Борис ІІІ при убийството на Стамболов. Фердинанд играе при убийството на Стамболов, коригирах машинално. Ама не, аз съм трети курс история, подскочи тя, Борис е. Започнах да редя някакъв наратив - Стамболов е убит 1894 г., знам го със сигурност, цар Борис е роден през същата или близка до 1894 г. година (нали тогава са споровете за вероизповеданието на престолонаследника). Нагласихме годинките, че цар Борис поема трона след Първата световна война. Стана ясно, че мацката имала предвид убийството на Стамболийски.
Трети курс история в НБУ, казваш, а?
При хиляда лева семестриална такса се чудя момето за какво образование си е давала парите шест семестъра, при положение, че не може да ситуира най-общо дори фигури като Стамболов и Стамболийски. Тя обаче каза, че била доволна от даскалите си (защо даскали вж. http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/11/blog-post_30.html) - и поясни - "колоси" като Лъчезар Стоянов, наричан поради простонароден вид и изказ просто "Лъчо", Пламен Цветков и все тъй нататък.
Благодарен съм на съдбата, че, макар и по доста въпроси да имаме различни възгледи, човекът, който ме е учил на нова българска история, се казва Даниел Вачков.
Благодаря, д-р Вачков, благодаря, Дани, даденото ни в дванадесети клас струва колкото три години престой в специалност "история" в университет...

2008-03-20

Пак за независимо Косово

Напълно се солидаризирам с изразената позиция на над 100 фигури от българския обществен и културен живот. Впрочем, без много от тях съвременната българска култура и наука биха били доста по-постни.
http://www.vsekiden.com/?p=25407

Поради липса на време - засега толкоз. Очаквайте нови включвания по темата.

2008-03-18

Кратка хронология на косовския конфликт

В много сладката си статия "Quo vadis, Сърбийо?" (сп. "Анамнезис, бр. 6/ 2008 г. http://anamnesis.info/) колегата и, смея да кажа, приятел Христо Беров сполучливо отбелязва, че косовският казус е практически неанализируем - "В подобни текстове пишещият занимава четящите (ако има такива) обикновено с нещо, което силно е импонирало на впечатлителната му душа. Задава се някакъв въпрос, пък после се излага (буквално и преносно) с някакви аргументи и накрая му дава отговор."
Трябва да призная, че първоначално и аз подходих така. Преглед на темата от Средновековието насам е работа най-малко за голям докторат.
Затова - някои основни дати с малко интерпретация и част от "тесните места", в които доста журналисти катастрофират.

Името - за сърбите - Косово и Метохия (Косово идва от косовете, които пеели там, а Метохия - от "метох", т.е. женски манастир); за албанците - Косова.
ХІІ в. - Косово е център на сръбското кралство на Стефан Неманя. Оттогава са манастирите-резиденции в Грачаница, Печ, Високи Дечани. След 1999 г. повечето манастири бяха опожарени, иконите - поругани (има случаи, в които бойци от албанската Армия за освобождение на Косово (АОК) уринирали върху иконите. Понастоящем християнските светини в Косово са под засилена охрана на КФОР.
15 юни 1389 г.- често можем да прочетем, че тогава сърбите били разбити тежко от османците. Две груби решки - става дума не само за сръбски, но за обединени християнски войски от владетели от целите Западни Балкани.
Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. Сражението, ако ми е позволена футболната метафора, завършва 1:1. Сръбският аристократ Милош Обилич, за да докаже, че не е предател, симулира, че преминава на османска страна, добира се до палатката на османския султан Мурад І и го убива с намазана с отрова кама. След смъртта на Мурад І, синът му Баязид І (1389 – 1402 г.) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището "Йълдъръм" ("Светкавицата" или "Мълнията").
По време на битката обаче загива и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите-османци преди завладяването на Константинопол. Християните нанасят изключително тежки загуби на османците, но са силно изтощени, не могат бързо да съберат нова армия за разлика от Баязид и това предопределя съдбата на Балканите.
1444 г. - Втора битка при Косово поле. След като разгромяват кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуниади през същата година, османлиите нанасят ново поражение на християнските сили. Целият Балкански полуостров, с изключение на Констатинопол (превзет през 1453 г.), вече е владение на султана.
1688 г. - "Великата селба" ("Великото преселение") - сигурно от хубаво, много сърби бягат от областта. Сръбският печки патриарх Арсение ІV Църноевич повежда над 30 000 сръбски семейства извън Косово, които се заселват във Войводина. Тогавашните семейства са доста по-големи от сегашните, така че различните преценки се колебаят между 150 000 - 200 000 напуснали сърби. На тяхно място в областта се заселват нови албанци.
След края на Първата световна война Косово е в състава на Сърбо-хърватско-словенското Кралство.
1946 г. Косово е в състава на Сърбия и Югославия, без да има автономен статут.
1974 г. Промени в югославската конституция дават де факто автономия на Косово.
1989 г. След системни злоупотреби с автономните права, автономията на Косово е отнета.
1990 г. Парламентът на Косово обявява независимост. През септември Сърбия реагира, като е приета нова конституция, с която е премахнат автономният статут на Косово и Войводина.
1992 г. Незаконната и непризната от никого (с изключение на Албания) "Република Косово" "избира" Ибрахим Ругова за президент.
1993 - 1998 г. - напрежението ескалира, от ок. 2000 убити души за периода, албанците са виновни за над 1500, сръбските сили за сигурност, бранещи страната си от сепаратизъм - едва за 500 жертви.
Опитите за дипломатическо решение в Рамбуйе са саботирани от атентати на АОК (например този на магистралата към Джаковица). Сърбия приема всички условия при преговорите, но в последния момент САЩ изискват техни войски да могат свободно да се придвижват из цялата територия на страната, практически лишавайки я от суверенитет, сръбската делегация отказва.
Март 1999 г.
- НАТО започва бомбардировки, продължили 78 дни. Загиват над 3500 души, повечето цивилни. Предизвикана е екологична катастрофа за целите Балкани. Използването на обеднен уран рязко повишава броя на децата, родени с малформации. Седмица след началото на бомбардировките стартира безпрецедентна бежанска вълна. Не е вярно, че масовите преселения започват преди края на март, заради репресии на сръбски сили. Това е по-късен медиен фантазъм, изобретен от НАТО, за да оправдае действията си. Нещо подобно наблюдавахме и в случая с Ирак, когато оръжията за масово поразяване се оказаха само в нечии глави.
Юни 1999 г. - Сърбия се съгласява да изтегли войските си, сложен е край на бомбардировките. Резолюция 1244 на СС на ООН провъзгласява, че Косово е автономна провинция в състава на Съюзна република Сърбия и Черна гора, т.е. потвърждава сръбския суверенитет над областта. При завръщането на бежанците се настаняват и албанци, които преди това са живеели в Македония или Албания.
2001 г. - приета е конституционна рамка, новите косовски институции са доминирани от членове на бившата АОК, обявена през 1997 г. дори от Държавния департамент на САЩ за терористична организация. Нейният лидер Хашим Тачи е издирван за военни престъпления. Българското правителство на Иван Костов го кани в София.
Според приетите правила, в 120-местния парламент 100 места са изборни, а 20 са запазени по право - 10 за сърбите, другите 10 - за турци, бошняци, цигани и другите малцинства. Няма обаче изискване за т. нар. "Бадентерово мнозинство", т. е., за да бъде взето едно решение, то да има подкрепата и поне на 50% от представителите на малцинствата. Такова изискване в полза на албанското малцинство беше наложено в Македония при Охридското споразумение. Тъй като такова условие не е факт за Косово, съществува риск от диктатура на мнозинството - албанските изборни депутати.
Октомври 2003 г. - Започват преговори за статута между сръбски и албански представители. САЩ настояват да бъдат приети албанските искания.
17 февруари 2008 г. - Косово едностранно обявява независимост. Това е нарушение на множество принципи на международното право.

2008-03-12

Довиждане, Рамоне!

От още топлия мартенски брой на вестник "Льо Монд Дипломатик" научих, че след като е изтекъл поредният му мандат, директорът Игнасио Рамоне е отказал да се кандидатира отново, защото смята, че изминалите години, в които е бил директор на изданието, са достатъчно. Това, според нашите тукашни аршини, е рядък за пример за доброволно оттегляве от какъвто и да е пост, при все че имаш възможността да останеш, при все, че си желан. Рамоне обаче се оттегля. Острото му перо, ангажираността му с всяка кауза, която според него си заслужава, неизчерпаемата енергия, уроците по солидарност, които постоянно ни изнасяше, аналитичната му мисъл, твърдо и принципно отстояваната позиция в продължение на тези 17 години, че и отпреди това, направиха от Игнасио Рамоне жива легеда. Легенда за всички, които вярваме, че "Един друг свят е възможен!" и истински бич за тези, които не искат този възможен свят да стане реалност.
Довеждане, Рамоне, чакаме статиите ти!

Ja sam slobodan! - In memoriam Слобо



На 11 март 2006 г. от този грешен свят си отиде президентът, защото бивш президент няма, на Югославия в един драматичен период - Слободан Милошевич. Охулван и възвеличаван, наричан от привържениците си Слобо, Милошевич беше една от важните политически фигури на Балканите.
Да видим какви са фактите за така демонизирания човек.
Роден е през 1941 г. в град Пожаревац по време на инвазията на нацистка Германия. Историята на семейството му, както и на много югославски семейства по това време, е драматична, свързана с мъчителна борба за оцеляване, зимни преходи от едно място на друго...
Дипломира се в Юридическия Факултет на Белградския университет през 1964 г. Още от студентските си години активно се занимава с обществена дейност. Жени се за любовта си от гимназията - Миряна Маркович, галено наричана Мира, по-късно преподавател и професор по социология.
Съседи и приятели твърдят, че в семейството атмосферата била топла, Слобо и Мира запазили скромните си вкусове. Въпреки че пиел уиски и пушел пури със западните дипломати, Милошевич никога не развил вкус към алкохола и цигарите. Съседи в Пожаревац разказат как президентът се прибирал всяка седмица там и похапвал у тях любимите си пълнени чушки.
по Титово време всички висши югодейци имали специални телефони "за приятелки", които не минавали през секретарките им. По тях Слобо се обаждал само на Мира Маркович или децата им - Марко и Мария. Мира и Слобо съхраняват любовта си и до последните години на своя брак, както свидетелстват всички факти и изказани мнения.
Милошевич е заемал стопански постове (свързани с банковия сектор и "Техногаз" - предприятие, подсигуряващо функционирането на югославската химическа индустрия) и благодарение на отличното си владеене на английски език прекарва много време в САЩ (1978 - 1982 г.). За този период всички признават, че С. Милошевич, макар и директор и много добър банкер (управлявал е обединение от 19 банки), оставял специалистите да вземат решенията, и винаги бил готов "да слуша и да се учи" (по твърдения на негов съветник след изпадането на Милошевич в немилост).
По повод националния прзник на САЩ 4 юли през 1986 г. Слободан е поканен като почетен гост в посолството на САЩ в Белград.

Да се върнем малко назад. След установяване на управлението на Тито след края на Втората световна война, повечето малцинства в Югославия били подложени на репресии, но след смяната през 1966 г. на вътрешния министър Александър Ранкович, множество албанци са назначени в адиминистрацията в Косово, в областта са изсипвани огромни държавни субсидии, осигурено е образование, но това само стимулира албанските националисти, които, окуражени от успехите си, правят дългосрочни планове за отделяне и независимост, чиито горчиви плодове берем днес. Дори и според Адам Льо Бор, автор на скандално анти-сръбския пасквил "Милошевич: Триумф и трагедия по сръбски", според Конституцията от 1974 г. "Косово и Войводина най-накрая станали републики във всичко, освен по име" (Адам Льо Бор, "Милошевич: Триумф и трагедия по сръбски"С., 2003 г., стр. 82). Пак според него "безспорно е, че сръбското малцинство в Косово и Хърватия страдало от законови неправди" (цит. съч., стр. 138).
Политическата кариера на Милошевич започва от Белградските партийни районни комитети.
През 1987 г., след побой, нанесен от албански полицаи над сръбски младежи в албанизираното Косово, единствен Милошевич си позволява да вдигне глас в защита на сърбите и произнася в Прищина прочутите си думи "Никой няма правото повече да ви бие", които го превръщат в идол за тормозените от албанците косовски сърби. Невежествените журналисти свързват тази реплика с речта му през 1989 г. по повод 600 години от битката при Косово поле.
При подписване на Дейтънското споразумение, слагащо край на войната в Босна, западните дипломати приветстват Милошевич като "стожер на стабилността на Балканите" (думите са на специалния американски пратеник Ричард Холбрук, но той удобно "забравя" части от тези епизоди или отделни свои фрази в мемоарите си). Според британския дипломат Дейвид Остин президентът на Сърбия е "изключително обаятелен". Красноречиви са и думите на президента на САЩ Бил Клинтън, изречени към сръбския лидер на 13 януари 1996 г.: "Знам, че това споразумение не би било възможно без Вас. Вие направихте Дейтън възможен."
Западни медии говорят с възторг за съюзника си като за човек с вкус (сп. "Венити феър"), добър организатор и перфекционист.
Въпреки обвиненията в авторитаризъм, през цялото управление на Милошевич (1989 - 2000 г.), държавата никога не е контролирала изцяло живота на гражданите си, съществували са опозиционни медии (радио Б - 92, агенция "БЕТА"), дори опозиционни организации като "Народни покрет отпор", финансирана от САЩ (в размер на 70 000 000 USD) и чиито лидери често са били обучавани от американски и британски специалисти в елитни будапещенски хотели (най-често "Хилтън" край Дунав); често на опозиционните организации са били провеждани и инструктажи по насилствена съпротива.
За драматичните събития около бомбардировките през 1999 г. очаквайте отделна статия.
При протестите на 5 октомври 2000 г., при които Милошевич е свален от власт, сръбската опозиция въоръжила привържениците си с автомати "Калашников", РПГ-та и дори булдозер! Всичко това, разбира се, с външна помощ.
След ареста му на 1 април 2001 г., въпреки старателните издирвания, Милошевич не се оказва собственик на почти никакви бижута или ценни вещи, не е притежавал вили, яхти, нито дори спортни коли. Това контрастира ярко с откритите след смъртта на "демократа" Зоран Джинджич над 167 000 000 евро (точно така, 167 милиона евро!) в различни сметки, имоти в Аржентина, Швейцария, частни яхти и даже самолет! Браво!
На 28 юни 2001 г. правителството на, както вече разбрахте, крадеца Джинджич, заобикаляйки президента Кощуница, след добре координирана с Лондон и Вашингтон акция, предава Милошевич на трибунала в Хага.
Президентът поема сам защитата си. Твърди, че трибуналът е нелегитимен, тъй като е създаден на 25 май 1993 г. с Резолюция № 827 на СС на ООН, а според чл. 29 от Устава на ООН, СС няма правомощия да създава съдебни органи. Международен екип от независими адвокати основаха комитет, който поддържаше и съветваше безплатно Милошевич. Сред членовете на екипа са престижни юристи като Кристофър Блек, Ди Стефано, Рамзи Кларк, адвокати от Европа и Америка. Всички тези светила на международното право поддържаха позицията на юго-президента, че трибуналът е нелегитимен.
Съдът сам се произнесе за легитимността си, което е абсолютно недопустимо, правен и житейски абсурд. Освен това, голяма част от парите за финасиране на съда в Хага идват от неприятелите на Милошевич, хората, които имаха интерес тяхното участие в разглежданите процеси да остане скрито.
По време на процеса бяха извършени множество процесуални нарушения - обвинението на няколко пъти е преформулирано, някои процеси са обединени, други - не. "Първоначално го обвиняваха, че иска да запазва Югославия, сега го обвиняват, че е разцепил Югославия", пише съпругата му Мира.
От основаването на трибунала през 1993 г. бюджетът му нараства 1000 пъти - от 300 хил. долара до 276 474 100 щатски долара, а срещу тях стои ниска ефективност, а осъдените в 80% от случаите са сърби, което подхранва съмненията, че съдът е политически инструмент за разправа с неудобните.
Жалките и смешни свидетели, обърканата, изнервена и крещяща прокурорка Дел Понте, напудрената перука на съдията Ричард Мей, само засилваха усещането за съдебен фарс.
Срещу цялата тази машина Слобо е разполагал само с един телефон, не са му позволени интервюта, ако нещо от разговорите с юридичския екип излезело на бял свят, веднага щели да му забранят всякакви свиждания.
Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от сърдечен удар. Той е имал сърдечни проблеми, свързани с високо кръвно налягане (достигащо до стойности 240 на 140!). Малко преди смъртта си Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардиохирургичния център в Русия, но трибуналът отказва разрешение, тъй като нямало гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. Това е лъжа. Руската Федерация дава гаранции, че Милошевич ще бъде върнат. По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Още от арестуването си той твърди, че е лекуван неправилно. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin, лекарство което нормално се употребява за лечение на проказа и туберкулоза и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Милошевич се е оплаквал от състоянието си в писмо до руския министър на външните работи Сергей Лавров. Твърденията, че Милошевич сам е влошавал здравословния си статус, вземайки тези лекарства, са смехотворни, тъй като той не е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани щателно.
Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардиохирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинският журналист на The Times, смятат, че сърдечния удар на Милошевия лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.
Наблюдатели припомнят и режимът, който Милошевич е спазвал в килията в Хага, както и това, че той е бил опора на много от задържаните там сърби, които го търсели за помощ и съвет....
Не времето беше основна причина обвиненията да не бъдат доказани. Обвиненията не можеха да бъдат доказани, без да лъснат много несправедливости и спрямо сърбите, не можеше да остане скрита ролята на високомерните западни лидери. Смъртта на Милошевич го завари неосъден. Завинаги неосъден. Казано на езика на правото - неосъден значи невинен. Завинаги невинен. Поне пред човешкото право.

1. Особено внимание обърнете на есето на проф. Андрей Пантев "Кой създава диктаторите"
2. Вж. също и обемният и добре аргументиран материал на Велко Вълканов в бр. 5 от 2005 г. на сп. "Ново време".
3. Хвърлете едно око и на текста на Бойко Ламбовски "Gotov je".

2008-03-09

9 март

Днес е 9-ти март.
Много неща има на този ден - св. 40 мъченици от Севастие; тази година се случиха и Сирни Заговезни (Прошка), но всяка година това е една от дата на триумф на българския дух. На 9 март 1230 г. край село Клокотница, Хасковско, войските на българския цар Йоан Асен ІІ разбиват армията на епирския деспот Теодор Комнин. Селото е наречено Клкотница заради постоянния ромон от минералните извори там. Армията на Теодор Комнин е била съставена от някои от най-опитните наемници на своето време, но с победата си по-малката българска армия е доказала, че бойци, водени от мисълта за защита на родното огнище, са много по-мотивирани от всякакви наемници. Не бива да свързваме и деспот Теодор Комнин само с военното му поражение. Той е бил силен и амбициозен владетел, така че това само издига стойността на победата.
Преданието гласи, че след сражението, при което на българския цар се удава да плени цялата ромейска войска, Йоан Асен ІІ постъпил благородно и пуснал всички обикновени гръцки воини.
Повечето автори привиждат в това хитрост за печелене на популярност, но това е триумфът на духа и човечността. Учебникарското клише гласи, че това превърща България в най-голямата сила на европейския Югоизток. Това няма значение - важното е, че тогавашна България е държава и на духа!
По-късно българския владетел се жени за пленената принцеса Ирина Комнина, но това е една друга история...
Друга история е и за бележката на гръцки монах доста годинки след битката, че българският брат в техния манастир е много кофти човек - ти го поздравяваш, а той мърмори под нос - "Клокотница, Клокотница!"...

2008-03-01

Пенчо бре, чети



Както обаче знаем, Пенчо не чете. Хеле пък, ако е български депутат.
В-к "Политика" пусна прелюбопитно четиво - какво четат българските народни избраници. От трите представяния дотук мога да направя следния извод - искрен е само Добромир Задгорски от КБ (вж. последния брой от вчера). Той твърди, че препрочита Казандзакис, защото "Христос отново разпнат" е вечна книга. Съвършено вярно, и аз сега я препрочитам, страховита е! Другите изброени от него заглавия бяха исторически. Въпреки обвиненията, че книгите на Задгорски били поръчкови и обслужвали определена конюнктура, все пак най-важното е, че той чете и пише. Смятам, че е бил искрен в отговорите си, защото цитираните заглавия не са комерсиални и не се считат за носещи "престиж".
Важният извод обаче е от предните два броя - Йордан Бакалов (бр. 200, 15 - 21.02.2008 г.) и Екатерина Михайлова (бр. 201, 22 - 28.02.2008 г.).
Бакалов разказва как групата на СДС колективно си взела да чете книга за банкера Атанас Буров. Това е страшно, защото лишава четенето от личното. Винаги съм мислел, че четеното е интимен акт между теб и избрана от теб самия книга. Когато четенето започне да става по партийна поръчка, тогава идват хунвейбините и дори започват да ти казват коя книжка е правилна. За по-сигурно, Инквизицията и папството изобретиха Index librorum prohibitorum, а нацитата горяха публично неправилните книжки...
Преди тази книга за Буров, Бакалов чел за него преди 1989 г. Апокрифно. Какъв дисидент и смелчага, а?
Преди партийно четения Буров, Бакалов посягал към книгите на Георги Стоев и Слави Ангелов. Висока словесност, дума да няма, световни шедьоври...
Катя Михайлова, нали Класна, пък четяла "научна и тематична" (?!?) само в нейната област - право и политология, а в останалото време - "трилърчета". Разтоварвали я, щото. Мъка голяма.
Общи отговори като "обичам българска литература" са присъщи на манекенки, притиснати от жури на конкурс. Какво точно четем, не е ясно, ама сме много интелектуални, много хай, много четем...
Когато човек разбира само от право, то не разбира и от право, гласи една мисъл. Просто защото право, икономикс, история, философия, политология, социология са така навързани, че без едното, не можеш да разбереш другото.
Извод, ще попитате. Щото ако няма, да не ви губя времето. Има, и още как.
Това не е само български проблем. Десницата навсякъде по света проповядва войнстващ антиинтелектуализъм. Да сте чули за десен интелектуалец? Няколкото изключения са отпреди доста време и като че затвръждават поголовната им лбипса днес. Това е така, защото, за да бъде човек интелектуалец, е необходима сложна смеска от интелектуални и морални качества, както и отстояване на позиция по важните за обществото проблеми.
Да печелиш пари за себе си, каквато е дясната идеология, не е обществена позиция.
Десният не цени знанието. Приписваната на Берлускони фраза "като си толкова умен, покажи ми парите си", е ярък израз на това отношение към знанието.
В знаковата си книга "Ляво поколение" емблематичният литературен критик Иван Мешеков пише, че "духовната е протестираща личност", а десницата винаги е бягала от духовни и протестиращи личности яко дим - ще вземат да се замислят за някоя несправедливост, я, а не за собствения си гечинмек, както би написал "историческия овчарин" Захари Стоянов.
Американчетата са тъпи, дори да учат в скъпи частни колежи, не защото преподаването е скапано, а защото да знаеш какво е написал Чарлз Дарвин не ти носи пари. За десния знанието не е ценност сама по себе си, а средство за печелене на пари. Ако не ми носи пари, не ме интересува кой е Казандзакис, Хемингуей, Милорад Павич, Ремарк. Какво значение има какво са написали? Да си пишат там.
Най-добър пример - американският президент Джордж Дъбълю Храст.
"Единствено възгледите на интелектуалците не са пряко повляни от собствените си икономически интереси", твърди десният гуру Фридрих Август фон Хайек. За един десен това е недопустимо - там кесията определя възгледите и интересите. Хайек продължава, че левите интелектуалци са си присвоили идеята за промяна и за ново, а с това и цялото поле на значимо интелектуално действие.
Не бива да следваме агресивното невежество и скудоумие, което е "линията на мракобесието и терора, която извежда в тъмницата на духа" (Алек Попов, "The liberal thinker companion"). А оттам до "1984" съвсем не е далеч...

Martenitsza

Честита Баба Марта! На wH1sper честит и рожден ден!
Мартеницата като символ на България - да е лесно смилаем за масовия вкус, все пак да има ежедневна употреба, за да не е съвсем откъснат от живия живот, да е нещо уж автентично - всъщност - тъпи стилизации. Само не рабрах целият китайски кич по сергиите какво общо има с българския празник.

P. S. В раздела с исторически линкове добавих Institute for Historical Review. Пишат здраво момчетата. анех се от много време да го сложа, добре че форумците от "Анамнезис" го пуснаха, за да се подсетя :)))