Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-03-01

Пенчо бре, чети



Както обаче знаем, Пенчо не чете. Хеле пък, ако е български депутат.
В-к "Политика" пусна прелюбопитно четиво - какво четат българските народни избраници. От трите представяния дотук мога да направя следния извод - искрен е само Добромир Задгорски от КБ (вж. последния брой от вчера). Той твърди, че препрочита Казандзакис, защото "Христос отново разпнат" е вечна книга. Съвършено вярно, и аз сега я препрочитам, страховита е! Другите изброени от него заглавия бяха исторически. Въпреки обвиненията, че книгите на Задгорски били поръчкови и обслужвали определена конюнктура, все пак най-важното е, че той чете и пише. Смятам, че е бил искрен в отговорите си, защото цитираните заглавия не са комерсиални и не се считат за носещи "престиж".
Важният извод обаче е от предните два броя - Йордан Бакалов (бр. 200, 15 - 21.02.2008 г.) и Екатерина Михайлова (бр. 201, 22 - 28.02.2008 г.).
Бакалов разказва как групата на СДС колективно си взела да чете книга за банкера Атанас Буров. Това е страшно, защото лишава четенето от личното. Винаги съм мислел, че четеното е интимен акт между теб и избрана от теб самия книга. Когато четенето започне да става по партийна поръчка, тогава идват хунвейбините и дори започват да ти казват коя книжка е правилна. За по-сигурно, Инквизицията и папството изобретиха Index librorum prohibitorum, а нацитата горяха публично неправилните книжки...
Преди тази книга за Буров, Бакалов чел за него преди 1989 г. Апокрифно. Какъв дисидент и смелчага, а?
Преди партийно четения Буров, Бакалов посягал към книгите на Георги Стоев и Слави Ангелов. Висока словесност, дума да няма, световни шедьоври...
Катя Михайлова, нали Класна, пък четяла "научна и тематична" (?!?) само в нейната област - право и политология, а в останалото време - "трилърчета". Разтоварвали я, щото. Мъка голяма.
Общи отговори като "обичам българска литература" са присъщи на манекенки, притиснати от жури на конкурс. Какво точно четем, не е ясно, ама сме много интелектуални, много хай, много четем...
Когато човек разбира само от право, то не разбира и от право, гласи една мисъл. Просто защото право, икономикс, история, философия, политология, социология са така навързани, че без едното, не можеш да разбереш другото.
Извод, ще попитате. Щото ако няма, да не ви губя времето. Има, и още как.
Това не е само български проблем. Десницата навсякъде по света проповядва войнстващ антиинтелектуализъм. Да сте чули за десен интелектуалец? Няколкото изключения са отпреди доста време и като че затвръждават поголовната им лбипса днес. Това е така, защото, за да бъде човек интелектуалец, е необходима сложна смеска от интелектуални и морални качества, както и отстояване на позиция по важните за обществото проблеми.
Да печелиш пари за себе си, каквато е дясната идеология, не е обществена позиция.
Десният не цени знанието. Приписваната на Берлускони фраза "като си толкова умен, покажи ми парите си", е ярък израз на това отношение към знанието.
В знаковата си книга "Ляво поколение" емблематичният литературен критик Иван Мешеков пише, че "духовната е протестираща личност", а десницата винаги е бягала от духовни и протестиращи личности яко дим - ще вземат да се замислят за някоя несправедливост, я, а не за собствения си гечинмек, както би написал "историческия овчарин" Захари Стоянов.
Американчетата са тъпи, дори да учат в скъпи частни колежи, не защото преподаването е скапано, а защото да знаеш какво е написал Чарлз Дарвин не ти носи пари. За десния знанието не е ценност сама по себе си, а средство за печелене на пари. Ако не ми носи пари, не ме интересува кой е Казандзакис, Хемингуей, Милорад Павич, Ремарк. Какво значение има какво са написали? Да си пишат там.
Най-добър пример - американският президент Джордж Дъбълю Храст.
"Единствено възгледите на интелектуалците не са пряко повляни от собствените си икономически интереси", твърди десният гуру Фридрих Август фон Хайек. За един десен това е недопустимо - там кесията определя възгледите и интересите. Хайек продължава, че левите интелектуалци са си присвоили идеята за промяна и за ново, а с това и цялото поле на значимо интелектуално действие.
Не бива да следваме агресивното невежество и скудоумие, което е "линията на мракобесието и терора, която извежда в тъмницата на духа" (Алек Попов, "The liberal thinker companion"). А оттам до "1984" съвсем не е далеч...

7 коментара:

Akicage каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Мариян Карагьозов каза...

Беше спам, съдържащ вирус. Изроди...

Пламен Юруков каза...

Не бъдете толкова надменен! Всеки има право да чете това, което иска. Също така може и да го сподели с другите. Културата е преживяване, това което Вие считате за правилно го правят само финландците. Те и на партита си мълчат и така се забавляват.
Не съм съгласен и с тезата Ви, че няма десни интелектуалци. Дори самото понятие означава една личност, за разлика от руската измислица интелегенция(Между другото така се пише и на английска, както апаратчик и политбюро). Където хората, които създават ценностите са отделени в обособена каста. Това се опитаха да направят и комунистите у нас, но неуспешно поради с....... характер на членовете на "творческите" съюзи.

Мариян Карагьозов каза...

Да, всеки има право да чете каквото поиска. Въпросът е да не натрапва просташките си вкусове на другите.
Дали и доколко културата е индивидуално преживяване е сложен и дълъг въпрос, боя се, съвсем нееднозначен. Четенето, разбира се, е индивидуално и лично, но, мисля, че това не важи за културата като процес.
Да, и немските партита са нещо подбоно на финландските. Този тип "парти" не ми допада, така че съм приятно изненадан къде сте открили в текста ми подобни повици.
Урок по правопис - интелИгенция - от латинското "интелиго" - разбирам.
Кое как се пише на английски не разбрах, не разбрах и връзката с апартачиците и Политбюро. Моля, пояснете, наистина не се разбира.
Урок по граматика - "Където хората, които създават ценностите,,, са обособени в каста." "Които създават ценностите" е вид подчинено изречение, така че си плаче за запетаите.
Какво има на мястото на точките след "с..."?
За казионния характер на творческите съюзи е ясно отдавна, факт неоспорим...
Малко офтопик - Алек Попов има едно много сладко и задълбочено (въпреки обема си от няколко странички) есе - "Писателят като съвест" точно по темата за писатели, съюзи и творчество...

Пламен Юруков каза...

На английски се пише inteligentzia. Взето е буквално от руски език и се използва, като категория. По същия начин, както и специфични категории, като politburo и aparatchik. Не се превеждат, защото изразяват особен смисъл. Мамардашвили има цяло есе по тази тема. Това, което е след с.... не мога да кажа публично. Можех преди да стана лидер на СДС.
Интелигенция, както и номенклатура са руски наименования за обществени касти, които са характерни за Русия през последните сто години. БКП се опита да ги имитира у нас, но поради рустиканската (това би могло да замени многоточието)си същност се провали.
Не се заяждайте за правописните грешки. И Вие ги правите. Само, че аз пиша на лаптоп с тегло 1 кг и максимално умалени размери.

Мариян Карагьозов каза...

Мамардашвили е страхотен!
Да, сега разбрах какво имате предвид. Така е. В съветски контекст това са специфични категории.
Поздрави!

milf каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.