Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-03-18

Кратка хронология на косовския конфликт

В много сладката си статия "Quo vadis, Сърбийо?" (сп. "Анамнезис, бр. 6/ 2008 г. http://anamnesis.info/) колегата и, смея да кажа, приятел Христо Беров сполучливо отбелязва, че косовският казус е практически неанализируем - "В подобни текстове пишещият занимава четящите (ако има такива) обикновено с нещо, което силно е импонирало на впечатлителната му душа. Задава се някакъв въпрос, пък после се излага (буквално и преносно) с някакви аргументи и накрая му дава отговор."
Трябва да призная, че първоначално и аз подходих така. Преглед на темата от Средновековието насам е работа най-малко за голям докторат.
Затова - някои основни дати с малко интерпретация и част от "тесните места", в които доста журналисти катастрофират.

Името - за сърбите - Косово и Метохия (Косово идва от косовете, които пеели там, а Метохия - от "метох", т.е. женски манастир); за албанците - Косова.
ХІІ в. - Косово е център на сръбското кралство на Стефан Неманя. Оттогава са манастирите-резиденции в Грачаница, Печ, Високи Дечани. След 1999 г. повечето манастири бяха опожарени, иконите - поругани (има случаи, в които бойци от албанската Армия за освобождение на Косово (АОК) уринирали върху иконите. Понастоящем християнските светини в Косово са под засилена охрана на КФОР.
15 юни 1389 г.- често можем да прочетем, че тогава сърбите били разбити тежко от османците. Две груби решки - става дума не само за сръбски, но за обединени християнски войски от владетели от целите Западни Балкани.
Османски извор съобщава, че в бойните редици на християните има и българи, но те вероятно не са изпратени от владетелите на трите български държави, а са самоорганизирани военни отряди на локални военачалници. Сражението, ако ми е позволена футболната метафора, завършва 1:1. Сръбският аристократ Милош Обилич, за да докаже, че не е предател, симулира, че преминава на османска страна, добира се до палатката на османския султан Мурад І и го убива с намазана с отрова кама. След смъртта на Мурад І, синът му Баязид І (1389 – 1402 г.) веднага убива брат си и напуска полесражението. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището "Йълдъръм" ("Светкавицата" или "Мълнията").
По време на битката обаче загива и сръбският крал Лазар Хребелянович. Това е най-известното сражение между балканските християни и мюсюлманите-османци преди завладяването на Константинопол. Християните нанасят изключително тежки загуби на османците, но са силно изтощени, не могат бързо да съберат нова армия за разлика от Баязид и това предопределя съдбата на Балканите.
1444 г. - Втора битка при Косово поле. След като разгромяват кръстоносците на Владислав ІІІ Ягело и Янош Хуниади през същата година, османлиите нанасят ново поражение на християнските сили. Целият Балкански полуостров, с изключение на Констатинопол (превзет през 1453 г.), вече е владение на султана.
1688 г. - "Великата селба" ("Великото преселение") - сигурно от хубаво, много сърби бягат от областта. Сръбският печки патриарх Арсение ІV Църноевич повежда над 30 000 сръбски семейства извън Косово, които се заселват във Войводина. Тогавашните семейства са доста по-големи от сегашните, така че различните преценки се колебаят между 150 000 - 200 000 напуснали сърби. На тяхно място в областта се заселват нови албанци.
След края на Първата световна война Косово е в състава на Сърбо-хърватско-словенското Кралство.
1946 г. Косово е в състава на Сърбия и Югославия, без да има автономен статут.
1974 г. Промени в югославската конституция дават де факто автономия на Косово.
1989 г. След системни злоупотреби с автономните права, автономията на Косово е отнета.
1990 г. Парламентът на Косово обявява независимост. През септември Сърбия реагира, като е приета нова конституция, с която е премахнат автономният статут на Косово и Войводина.
1992 г. Незаконната и непризната от никого (с изключение на Албания) "Република Косово" "избира" Ибрахим Ругова за президент.
1993 - 1998 г. - напрежението ескалира, от ок. 2000 убити души за периода, албанците са виновни за над 1500, сръбските сили за сигурност, бранещи страната си от сепаратизъм - едва за 500 жертви.
Опитите за дипломатическо решение в Рамбуйе са саботирани от атентати на АОК (например този на магистралата към Джаковица). Сърбия приема всички условия при преговорите, но в последния момент САЩ изискват техни войски да могат свободно да се придвижват из цялата територия на страната, практически лишавайки я от суверенитет, сръбската делегация отказва.
Март 1999 г.
- НАТО започва бомбардировки, продължили 78 дни. Загиват над 3500 души, повечето цивилни. Предизвикана е екологична катастрофа за целите Балкани. Използването на обеднен уран рязко повишава броя на децата, родени с малформации. Седмица след началото на бомбардировките стартира безпрецедентна бежанска вълна. Не е вярно, че масовите преселения започват преди края на март, заради репресии на сръбски сили. Това е по-късен медиен фантазъм, изобретен от НАТО, за да оправдае действията си. Нещо подобно наблюдавахме и в случая с Ирак, когато оръжията за масово поразяване се оказаха само в нечии глави.
Юни 1999 г. - Сърбия се съгласява да изтегли войските си, сложен е край на бомбардировките. Резолюция 1244 на СС на ООН провъзгласява, че Косово е автономна провинция в състава на Съюзна република Сърбия и Черна гора, т.е. потвърждава сръбския суверенитет над областта. При завръщането на бежанците се настаняват и албанци, които преди това са живеели в Македония или Албания.
2001 г. - приета е конституционна рамка, новите косовски институции са доминирани от членове на бившата АОК, обявена през 1997 г. дори от Държавния департамент на САЩ за терористична организация. Нейният лидер Хашим Тачи е издирван за военни престъпления. Българското правителство на Иван Костов го кани в София.
Според приетите правила, в 120-местния парламент 100 места са изборни, а 20 са запазени по право - 10 за сърбите, другите 10 - за турци, бошняци, цигани и другите малцинства. Няма обаче изискване за т. нар. "Бадентерово мнозинство", т. е., за да бъде взето едно решение, то да има подкрепата и поне на 50% от представителите на малцинствата. Такова изискване в полза на албанското малцинство беше наложено в Македония при Охридското споразумение. Тъй като такова условие не е факт за Косово, съществува риск от диктатура на мнозинството - албанските изборни депутати.
Октомври 2003 г. - Започват преговори за статута между сръбски и албански представители. САЩ настояват да бъдат приети албанските искания.
17 февруари 2008 г. - Косово едностранно обявява независимост. Това е нарушение на множество принципи на международното право.

Няма коментари: