Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-03-12

Ja sam slobodan! - In memoriam Слобо



На 11 март 2006 г. от този грешен свят си отиде президентът, защото бивш президент няма, на Югославия в един драматичен период - Слободан Милошевич. Охулван и възвеличаван, наричан от привържениците си Слобо, Милошевич беше една от важните политически фигури на Балканите.
Да видим какви са фактите за така демонизирания човек.
Роден е през 1941 г. в град Пожаревац по време на инвазията на нацистка Германия. Историята на семейството му, както и на много югославски семейства по това време, е драматична, свързана с мъчителна борба за оцеляване, зимни преходи от едно място на друго...
Дипломира се в Юридическия Факултет на Белградския университет през 1964 г. Още от студентските си години активно се занимава с обществена дейност. Жени се за любовта си от гимназията - Миряна Маркович, галено наричана Мира, по-късно преподавател и професор по социология.
Съседи и приятели твърдят, че в семейството атмосферата била топла, Слобо и Мира запазили скромните си вкусове. Въпреки че пиел уиски и пушел пури със западните дипломати, Милошевич никога не развил вкус към алкохола и цигарите. Съседи в Пожаревац разказат как президентът се прибирал всяка седмица там и похапвал у тях любимите си пълнени чушки.
по Титово време всички висши югодейци имали специални телефони "за приятелки", които не минавали през секретарките им. По тях Слобо се обаждал само на Мира Маркович или децата им - Марко и Мария. Мира и Слобо съхраняват любовта си и до последните години на своя брак, както свидетелстват всички факти и изказани мнения.
Милошевич е заемал стопански постове (свързани с банковия сектор и "Техногаз" - предприятие, подсигуряващо функционирането на югославската химическа индустрия) и благодарение на отличното си владеене на английски език прекарва много време в САЩ (1978 - 1982 г.). За този период всички признават, че С. Милошевич, макар и директор и много добър банкер (управлявал е обединение от 19 банки), оставял специалистите да вземат решенията, и винаги бил готов "да слуша и да се учи" (по твърдения на негов съветник след изпадането на Милошевич в немилост).
По повод националния прзник на САЩ 4 юли през 1986 г. Слободан е поканен като почетен гост в посолството на САЩ в Белград.

Да се върнем малко назад. След установяване на управлението на Тито след края на Втората световна война, повечето малцинства в Югославия били подложени на репресии, но след смяната през 1966 г. на вътрешния министър Александър Ранкович, множество албанци са назначени в адиминистрацията в Косово, в областта са изсипвани огромни държавни субсидии, осигурено е образование, но това само стимулира албанските националисти, които, окуражени от успехите си, правят дългосрочни планове за отделяне и независимост, чиито горчиви плодове берем днес. Дори и според Адам Льо Бор, автор на скандално анти-сръбския пасквил "Милошевич: Триумф и трагедия по сръбски", според Конституцията от 1974 г. "Косово и Войводина най-накрая станали републики във всичко, освен по име" (Адам Льо Бор, "Милошевич: Триумф и трагедия по сръбски"С., 2003 г., стр. 82). Пак според него "безспорно е, че сръбското малцинство в Косово и Хърватия страдало от законови неправди" (цит. съч., стр. 138).
Политическата кариера на Милошевич започва от Белградските партийни районни комитети.
През 1987 г., след побой, нанесен от албански полицаи над сръбски младежи в албанизираното Косово, единствен Милошевич си позволява да вдигне глас в защита на сърбите и произнася в Прищина прочутите си думи "Никой няма правото повече да ви бие", които го превръщат в идол за тормозените от албанците косовски сърби. Невежествените журналисти свързват тази реплика с речта му през 1989 г. по повод 600 години от битката при Косово поле.
При подписване на Дейтънското споразумение, слагащо край на войната в Босна, западните дипломати приветстват Милошевич като "стожер на стабилността на Балканите" (думите са на специалния американски пратеник Ричард Холбрук, но той удобно "забравя" части от тези епизоди или отделни свои фрази в мемоарите си). Според британския дипломат Дейвид Остин президентът на Сърбия е "изключително обаятелен". Красноречиви са и думите на президента на САЩ Бил Клинтън, изречени към сръбския лидер на 13 януари 1996 г.: "Знам, че това споразумение не би било възможно без Вас. Вие направихте Дейтън възможен."
Западни медии говорят с възторг за съюзника си като за човек с вкус (сп. "Венити феър"), добър организатор и перфекционист.
Въпреки обвиненията в авторитаризъм, през цялото управление на Милошевич (1989 - 2000 г.), държавата никога не е контролирала изцяло живота на гражданите си, съществували са опозиционни медии (радио Б - 92, агенция "БЕТА"), дори опозиционни организации като "Народни покрет отпор", финансирана от САЩ (в размер на 70 000 000 USD) и чиито лидери често са били обучавани от американски и британски специалисти в елитни будапещенски хотели (най-често "Хилтън" край Дунав); често на опозиционните организации са били провеждани и инструктажи по насилствена съпротива.
За драматичните събития около бомбардировките през 1999 г. очаквайте отделна статия.
При протестите на 5 октомври 2000 г., при които Милошевич е свален от власт, сръбската опозиция въоръжила привържениците си с автомати "Калашников", РПГ-та и дори булдозер! Всичко това, разбира се, с външна помощ.
След ареста му на 1 април 2001 г., въпреки старателните издирвания, Милошевич не се оказва собственик на почти никакви бижута или ценни вещи, не е притежавал вили, яхти, нито дори спортни коли. Това контрастира ярко с откритите след смъртта на "демократа" Зоран Джинджич над 167 000 000 евро (точно така, 167 милиона евро!) в различни сметки, имоти в Аржентина, Швейцария, частни яхти и даже самолет! Браво!
На 28 юни 2001 г. правителството на, както вече разбрахте, крадеца Джинджич, заобикаляйки президента Кощуница, след добре координирана с Лондон и Вашингтон акция, предава Милошевич на трибунала в Хага.
Президентът поема сам защитата си. Твърди, че трибуналът е нелегитимен, тъй като е създаден на 25 май 1993 г. с Резолюция № 827 на СС на ООН, а според чл. 29 от Устава на ООН, СС няма правомощия да създава съдебни органи. Международен екип от независими адвокати основаха комитет, който поддържаше и съветваше безплатно Милошевич. Сред членовете на екипа са престижни юристи като Кристофър Блек, Ди Стефано, Рамзи Кларк, адвокати от Европа и Америка. Всички тези светила на международното право поддържаха позицията на юго-президента, че трибуналът е нелегитимен.
Съдът сам се произнесе за легитимността си, което е абсолютно недопустимо, правен и житейски абсурд. Освен това, голяма част от парите за финасиране на съда в Хага идват от неприятелите на Милошевич, хората, които имаха интерес тяхното участие в разглежданите процеси да остане скрито.
По време на процеса бяха извършени множество процесуални нарушения - обвинението на няколко пъти е преформулирано, някои процеси са обединени, други - не. "Първоначално го обвиняваха, че иска да запазва Югославия, сега го обвиняват, че е разцепил Югославия", пише съпругата му Мира.
От основаването на трибунала през 1993 г. бюджетът му нараства 1000 пъти - от 300 хил. долара до 276 474 100 щатски долара, а срещу тях стои ниска ефективност, а осъдените в 80% от случаите са сърби, което подхранва съмненията, че съдът е политически инструмент за разправа с неудобните.
Жалките и смешни свидетели, обърканата, изнервена и крещяща прокурорка Дел Понте, напудрената перука на съдията Ричард Мей, само засилваха усещането за съдебен фарс.
Срещу цялата тази машина Слобо е разполагал само с един телефон, не са му позволени интервюта, ако нещо от разговорите с юридичския екип излезело на бял свят, веднага щели да му забранят всякакви свиждания.
Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от сърдечен удар. Той е имал сърдечни проблеми, свързани с високо кръвно налягане (достигащо до стойности 240 на 140!). Малко преди смъртта си Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардиохирургичния център в Русия, но трибуналът отказва разрешение, тъй като нямало гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. Това е лъжа. Руската Федерация дава гаранции, че Милошевич ще бъде върнат. По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Още от арестуването си той твърди, че е лекуван неправилно. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin, лекарство което нормално се употребява за лечение на проказа и туберкулоза и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Милошевич се е оплаквал от състоянието си в писмо до руския министър на външните работи Сергей Лавров. Твърденията, че Милошевич сам е влошавал здравословния си статус, вземайки тези лекарства, са смехотворни, тъй като той не е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани щателно.
Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардиохирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинският журналист на The Times, смятат, че сърдечния удар на Милошевия лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.
Наблюдатели припомнят и режимът, който Милошевич е спазвал в килията в Хага, както и това, че той е бил опора на много от задържаните там сърби, които го търсели за помощ и съвет....
Не времето беше основна причина обвиненията да не бъдат доказани. Обвиненията не можеха да бъдат доказани, без да лъснат много несправедливости и спрямо сърбите, не можеше да остане скрита ролята на високомерните западни лидери. Смъртта на Милошевич го завари неосъден. Завинаги неосъден. Казано на езика на правото - неосъден значи невинен. Завинаги невинен. Поне пред човешкото право.

1. Особено внимание обърнете на есето на проф. Андрей Пантев "Кой създава диктаторите"
2. Вж. също и обемният и добре аргументиран материал на Велко Вълканов в бр. 5 от 2005 г. на сп. "Ново време".
3. Хвърлете едно око и на текста на Бойко Ламбовски "Gotov je".

Няма коментари: