Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-05-30

Халед Хосейни - "Ловецът на хвърчила"



Халед Хосейни, "Ловецът на хвърчила", "Обсидиан", С., 2008 г., превод Любомир Николов

"Прекрасен роман... Една от онези незабравими истории, които пазим в съзнанието си години наред. В нея са вплетени големите теми на литературата и живота: любовта, честта, вината, изкуплението... Толкова поразителна е, че дълго време всичко, което прочетох след нея, бледнееше."
Тези думи на фантастичната писателка Исабел Алиенде са отпечатани на задната корица на книгата "Ловецът на хвърчила". Като типичен българин, щом прочетох тази реклама, скептично се усмихнах. Рекламата е до първото четене, както твърдеше един чешки събрат по перо.
Боят с хвърчила е традиционен детски "спорт" в Афганистан. Авторът е роден в Кабул (макар че понастоящем живее в Америка). Значи темата ще е Афганистан.
Действието започва в 70-те години, но, развивайки се, достига до наши дни. Време в афганската история, толкова наситено със събития, че заслужава многотомна сага, ще кажете. Целта на Халед Хосейни обаче е била да разкаже една (или няколко) човешка/и история/и. И се е справил перфектно със задачата. Конкретните и реални исторически факти служат само като фон, който придава допълнителен драматизъм на някои моменти от повествованието.
Въпреки че бях чел няколко книги за Афганистан, от "Ловецът на хвърчила" научих нови факти за културата и трдициите на страната, за обществото и миналото на тази средноизточна загадка.
Преплитането на темата за достойнството, страха, вината, изтъкава прекрасен текст. Без всякакви задръжки мога да си позволя да ви препоръчам да прочетете романа.
Аз не съжалявам, че го направих, въпреки че на изпита по наказателно/ облигационно е слабо вероятно да ме питат точно за това...

P. S. Компания на другите сайтове вече прави и Палестинският информационен център. Сайтът е на 8 езика, с добър дизайн.
http://palestine-info.org/
Вече с вас си губим времето в 178 сайта от 13 категории.

2008-05-24

Празник или Катастрофа?


Палестинци са прогонени от родните си места, 1948 г.

Всеки медал има обратна страна и "всяка ода става реквием" (Иван Динков). В тази стара истина за пореден път ме убеди текстът на това открито писмо:

"Ние няма да празнуваме годишнината на Израел"

През май еврейски организации ще празнуват 60-годишнината от основаването на държавата Израел. Това е разбираемо в контекста на многовековните гонения, достигнали връхната си точка в Холокоста.
Независимо от това, ние сме евреи, които няма да празнуваме. Несъмнено вече е време да приемем разказа на другия, цената платена от други хора заради европейския антисемитизъм и Хитлеровата политика на геноцид. Както подчертаваше Едуард Саид, за палестинците Накба е същото, което е Холокостът за евреите.
През април 1948 г. - същият месец на злощастното клане в Дейр Ясин и смъртоносното нападение на пазара в Хайфа, влиза в действие Планът "Далед". Той разрешава разрушаването на палестинските села и прогонването на местното население извън държавата.
Ние няма да празнуваме.
През юли 1948 г. 70 000 палестинци са прогонени от домовете им в Лида и Рамле в най-големите летни горещини без храна и вода. Стотици умират. Това е известно като Маршът на смъртта.
Ние няма да празнуваме.
Общо 750 000 палестинци се превръщат в бежанци. Около 400 села са заличени от картата. Но това не слага край на етническото прочистване. Хиляди палестинци (израелски граждани) са прогонени от Галилея през 1956 г. Още много хиляди - когато Израел окупира Западния бряг и Газа. Според международното право, потвърдено и от Резолюция 194 на ООН, бежанците по време на война имат право на завръщане или компенсация. Израел никога не прие това право.
Ние няма да празнуваме.
Ние не можем да празнуваме рождението на една държава, основаваща се на тероризъм, кланета и изселването на други хора от тяхната земя. Ние не можем да празнуваме рождението на една държава, ангажирана дори в този момент с етническо прочистване, нарушаваща международното право, налагаща ужасни колективни наказания на мирното население в Газа и продължаваща да отказва на палестинците техните човешки права и национални въжеления.
Ние ще празнуваме, когато араби и евреи заживеят като равни в един мирен Близък Изток."
Следват 105 имена с подписи.

Оригиналният текст на отвореното писмо можете да видите в броя на в-к "Гардиън" от 30 април 2008 г. ето тук:
http://www.guardian.co.uk/world/2008/apr/30/israelandthepalestinians

Новини от Газа ето тук:
http://www.maannews.net/en/index.php?opr=District&ID=10

Едно, две, три... четири!

Едно, две, три и все тъй нататък до дванадесет броят абитуриентите. Какво изразява това броене? Че за толкова години сме се научили да смятаме до дузина ли, що ли? А според мен броенето би трябвало да приключи на 3 или 4. Около толкова се върти успехът в дипломите, щото.
Не искам да пиша за това как минавах покрай професионалната гимназия по селскостопанска техника (разбирай за трактористи и комбайнери) близо до НБУ и имах чувството, че съм в Бевърли Хилс - такива джипове и мерцедеси паркираха там. За това е писано доста. Не искам да пиша и за това, че хора, до онзи ден играли карти в час, надават шум до Бога, че са издрапали до заветните дипломи. И какво от това, че са ги сдобили? И за това е писано доста.
Не искам и да поучавам. Просто исках да споделя с вас един текст на Бойко Ламбовски, писан в 2006 година по това време.
Прочетете го. Ама наистина:

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2265§ionId=5&id=0001301

24-ти май


На 11 май 1851 г. по инициатива на даскал Найден Геров, в епархийското училище в гр. Пловдив, се организира празник на светите братя равноапостоли Кирил и Методий. След смяната през 1916 г. в България на Юлиански с Грегориански календар, натрупаната разлика била 13 дни и затова днес отбелязваме празника на Словото на 24-ти май. Папа Йоан Павел ІІ обяви св. св. Кирил и Методий са небесни съпокровители на Европа.

В 8-ми клас Мамчето (всички мои съученици ще се сетят за кого става дума, на другите не мога да обясня, дори и да искам) ни караше да научим пълния текст на "Върви народе възродени" наизуст. Тогава не го научих. Сега съжалявам. Ето ги и стиховете:

Кирил и Методий

Български всеучилищен химн

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Стоян Михайловски,
Русе, 1892 г.

Според мен в къщата на обесения трябва да се говори за въже. За да се замисли родата той защо е обесен. В тоя дух - за разваля нечий празник - статията на колегата и приятел Йордан Ефтимов от 24 май миналата година:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2655§ionId=28&id=0001501
Види ми се, нещо стоите празни. В такъв случай можете да прочетете статията на Александър Кьосев, пак по същия въпрос:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2654§ionId=5&id=0000901

2008-05-22

Бук..ски!


Не, става дума за Буковски. Днес в София гостува неговият духовен син - македонският писател Алекс Букарски.
Тъй като се поувлякох да се ровя из историята на Близкия Изток, малко поизоставих направление "Западни Балкани" и забравих по-рано да ви явя, че днес във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ “Климент Охридски”, зала 13, ще бъде промоцията на Книгата на Алекс Букарски.

Публикувам и прессъобщението:
"Разказите на Букарски са като пънкарски купон в македонско студентско общежитие: тресня, евтин алкохол и мизерия, но от време на време някой казва по нещо толкова блестящо, че дори не си сигурен дали си чул правилно."
Букарски е болезнено честен: пише само за неща, които наистина е преживял, ненавижда македонските класици и Паулу Коелю и се кълне в Буковски, Фанте и Селинджър.
Представям си как пие на една маса с Тома Марков и Момчил Николов, докато не ги изхвърлят и тримата от бара.
В най-добрите си моменти прозата на Букарски става толкова бясна и пълнокръвна, че сякаш напира да се измъкне от страницата и да ти фрасне един по носа: «ако съм знаел, че ще стане политик от него, абе не летва бе, абе щях светофара да изкъртя от кръстовището и с него да го утрепя.»"
Това казва българският писател Богдан Русев за Букарски (http://bukarski.blog.com.mk , http://crticka.blogspot.com ). Алекс е едва на 24 години. В момента е студент по филология в Скопския университет, но иначе е роден в Битоля.
Букарски обяснява мотивите за навлизането си в литературата така: "Това, което съм чел от македонските автори досега, не ме задоволяваше, защото македонските автори не работят с теми, които ни засягат и ни мъчат, аз третирам епохата на прехода."
Първите си разкази публикува пред скромна публика в собствения си блог в Интернет, както и в някои от популярните македонски портали — “Опасна багра” и др.
През декември 2006 г. става официозен – печели конкурса "Електролит" за най-добър разказ, както и конкурса "Новите" за най-добър дебютен ръкопис на издателство "Темплум".
Ръкописът е издаден в дебютната му книга "Люде, на които не им се отваря парашутът". В Македония тиражът и допечатката към него са изчерпани за около две седмици.
Алекс Букарски е желан гост в най-популярните ток шоута по македонските телевизии — "Чуму", "Върти—сучи", "Яди Бюрек"(няколко пъти), "Имаш слика, гаси тон", заради смелостта си да изповядва радикални възгледи и заради красноречието си.
В България “Люде, на които не им се отваря парашутът" се издава от сдружение "Словото". Книгата представлява сборник от разкази с автобиографични елементи, описващи живота в Битоля и Скопие.

Съдържанието на книгата е лицензирано под Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално 2.5 България

Три положителни героя
„...ей, ей... ай чакайте... ей... ай полека... е така... айде почивка малко... сега аз да кажа нещо... значи така... ти, Букарски, си някак учен, ама недоучен. слушай ти сега, шо ке ти каже на тебе Червото, окей!? не знам какви глупости ви учат там в даскало, но ако си в крак с действителността, би трябвало да схванеш, че вече нема герои бе, бате. нема вече битки, борби, патаклами, рамбовци и революционери. умреха тия времена, и ако са ти дали там право да дращиш, нема да дращиш за някакви си „положителни герои”, както беше навремето. ще пишеш за люде, като нас и подобни на нас. мизерници, празнодумци, безнадеждни случаи, сиромаси... ама все пак – хора с голямо сърце... и с мнооого големи топки!!!...”

Люде, на които не им се отваря парашутът
“...имаше и други герои, които редовно се събираха в сайберо. второстепенни. предимно идваха от кварталите Баир, Генимале... най-вече бяха трийсетгодишни – с оскъден трудов стаж, с язви, с непечеливши тото-фишове, с провалени съдби.

бакшиши, келнери.
"преди да изпият на екс чашата с ризлинг, презрително говореха – „що друго можи да се работи во той посран град“.
от време на време се появяваше пиян или дрогиран – кой го знае – Златко Морисъна, някогашен рокендрол цар на околността, фронтмен на пънк-рок бенда „Кактус“. през последните две-три години свиреше чалги по кръчмите и народно по сватби, рождени дни и кръщевки.
неговото „соло“, многократно отекваше в сайберо: „със себе си всякога си нося огледалце. насред некоя песничка от Саша Матич го вадя и се оглеждам в него. питам се – Злате, ти ли си това, бе братко...? не бе, не съм аз. идея си немам кой е човеко, това трябва да е некой друг!...“

2008-05-15

Ан Накба


На 15 май 1948 г. е обявено създаването на държавата Израел За някои отва е повод за тържества, но за други е голяма трагедия.
В целия арабски свят този ден обаче е известен повече като Ал Накба (изписва се "ал", но се чете "ан" Накба, тъй като в този случай определителният член "ал" се уподобява на следващата съгласна). В превод ще рече Катастрофата.
Арабите наричат така този ден, тъй като при създаването на Израел 800 000 палестинци са принудени да напуснат родните си домове. Само от Хайфа са принудени да изоставят домовете си 60 хиляди палестинци; от Яфа - днес предградие на Тел Авив - 50 000... И все тъй нататък...
Според различните данни, арабското е ок. 60 - 70% от цялото население на Палестина. Въпреки това, според плана за разделяне, предложен от ООН, за бъдещата израелска държава се предвиждат 54% от територията на цялба Палестина, за бъдещата арабска държава - 45%, а останалият 1% - Йерусалим - ще бъде свободен град под международен контрол.
В резултат от войната от 1948 г., Израел заема 78% от историческата територия на Палестина.
Както се казва, за едни сватба, за други - брадва...

P. S. На самата дата - 15 май - в "София прес" имаше пресконференция на Н. Пр. Исмаил Хасан, посланик на Държавата Палестина в България. Със Съзерцателя бяхме на събитието и той направи запис на речта на посланика. Можете да проследите публикацията му и там да изгледате видеото:
http://suzercatel.blogspot.com/2008/05/blog-post_17.html

Въпрос на стил

Да ви разкажа върху какво напоследък рефлектира впечатлителната ми душа...
Цяла София е залята с афиши за гостуването на Василис Карас в някаква видна чалготека. На плаката има снимка на гръцкия певец - с професионалната подкупваща усмивка на звезда, елегантен, с вратовръзка. До него на същия плакат е изтипосан (в етимологическото значение на думата) някакъв български чалгар. Името му не е важно, то няма значение, на негово място със същия успех би могъл да бъде всеки друг. Нашият човек е нискорасъл рошляк с невисок лоб, хванал се гаменски за реверите на сакото си. Отдолу се вижда ярка риза. Цялата поза издава бай Ганьо - балкански скот, който пие, бие жена си и се забавлява по най-див начин (справка - "О`азис", "Най клуб").
Очевидно и сред поп-изпълнителите има разлики. Без съмнение, въпрос на стил...

2008-05-14

451 или 1984?

Кое число предпочитате - 451 или 1984? Аз - нито едно от двете. При 451 градуса по Фаренхайт се запалва хартията. Това е и причината Рей Бредбъри да озаглави така прочутия си фанатастичен роман, в който пожарникарите имаха за задача да горят книгите.
Числото 1984 пък взех от заглавието на романа на Джордж Оруел "1984" - мрачната антиутопия, в която Оруел рисуваше обществото на тотален контрол над информацията и мислите.
Повод да ви накарам да избирате взех от една информация, която прочетох в блога на Съзерцателя http://suzercatel.blogspot.com/2008/05/blog-post_13.html.
Същностното е, че има съмнения, че Блоггър и Гугъл са цензурирали блогове с пропалестинска насоченост.
Не мога да коментирам верността на тези твърдения, но с положителност мога да кажа, че самото възникване на подозрения е безкрайтно плащещо.
Давам линковете, преценявайте сами:
http://uruknet.info/?p=m43776&hd=&size=1&l=e
http://arabwomanblues.blogspot.com/2008/05/bloggercom-and-google.html
Съвременните изследвания твърдят, че Оруел, обръщайки годината на написване на романа - от 1948 г. в 1984 г. всъщност е правел прогноза за западното общество, а не алюзия с обществата от Източния блок.
Дано не е бил прав.

2008-05-08

Денят на победата

На 9 май 1945 г. Европа отдъхва. Средновековното мракобесие, наречено фашизъм, хитлеризъм, нацизъм беше съкрушено. Поклон пред милионите жертви на човеконенавистната идеология, независимо под кое от имената й!
Славяните се оказаха не тор, а мор за прехвалената арийска раса.
Поклон и пред милионите знайни и незнайни съветски, английски, френски, югославски, китайски, американски, полски и все тъй нататък борци срещу фашизма!
Герои, честита победа!
Спете в мир!
Денят на Европа започва да се чества по-късно, след като на 9 май 1950 г. френски и немски държаници, доскорошни врагове, си подават ръка.
За мен обаче това е Денят на победата над хитлеро-фашизма, тъй като честването на Ден на Европа значи удобно да пропуснем и премълчим някои факти. А пропускането на факти значи къса памет. Което е най-сигурното средство една история да бъде повторена. А никой не иска отново да види Европа опустошена от война. Нито пък за втори път да запушат пещите на Дахау, Треблинка, Аушвиц, Майданек, Берген-Белзен, Заксенхаузен...
Така че, честит Ден на Победата!

2008-05-05

Познавате ли България?

В блога на съзерцателя, който блог тези дни имаше рожден ден, намерих тази игра. Трябва с мишката да посочиш местоположението на точки от нашата страна, които компютърът генерира произволно. В зависимост от отдалечеността на отговора, получаваш или губиш точки. Първото ми постижение беше много добро, ок. 1750, а резултат от 1850 точки те нарежда сред двадесетте най-добри играчи за деня.
Пробвай!
Успех!
http://www.games26.com/bulgaria/index.php
И накрая си помисли пак дали добре познаваш китната ни родина :)))

P. S. Точно преди 190 години, на 5 май 1818 г., в немския град Трир е роден Карл Маркс. Малко сайтове, посветени на големия философ:
http://marxists.org/
http://marx.be/
http://netx.u-paris10.fr/actuelmarx/
http://www.espaces-marx.org/