Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-06-26

Хайку

Навън дърво и камък се пука от жега. От студентите, с без това размътени мозъци, се иска да напрягат закърнели сиви вещества и да вземат изпити...
Температурите ме карат да пусна 3 мои хайку, писани в една далечна зима.
Както съм писал и преди, хайку е специфичен японски поетичен жанр. Всяко хайку се състои от три стиха с определен брой срички.

I.
Ледена кора
блести, сковала целия
поток, зъзнещ сам.

II.
Сняг на покрива.
В камината тихо
пукат съчките.

III.
Идва Коледа.
В прозорците грее
празничен огън.

2008-06-25

Ний може да имаме много жени

Ний може да имаме много жени,
но една ще бъде от начало
до края ни:
тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни:
Тази, която ще каже: - Стани! –
ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Ний може да имаме много жени,
но една ще ни обича
истински:
тази, която ще ни измени,
щом превърнем в пари мечтите си.

Стефан Цанев

2008-06-22

22 юни

На 18 декември 1940 г. един луд, неудачник и бивш бояджия, в онзи момент ръководител на Германия, утвърждава плана "Барбароса" за нападение над Съветския съюз. Точно така, познахте, онзи зловещ психопат е Адолф Хитлер.
Според плана Червената армия трябва да бъде разгромена за 3 месеца, Москва и Ленинградз да бъдат превзети, за да се достигне до линията Архангелск - Волга.
В ранното утро на 22 юни 1941 г. пълчищата на Райха, смазали и сломили цяла Европа под дивашкия си ботуш, атакуват СССР. Границата е прегазена от 4 600 000 войници, 5000 самолета и 3700 танка.
Започват най-усилните дни за руския народ. Същевременно започва и началото на края на хитлеристките терминатори.
С непреходна слава се покриват защитниците на Брестката крепост, героите от Сталинград и Курската дъга...

Два етюда

Матросов, Александър Матвеевич (5.02.1924 - 27.02.1943 г.) - роден в Днепропетровск в Украйна. Рано остава сирак, учи в пехотно училище. След избухването на Великата отечествена война е изпратен на Калининския фронт. Служил в състава на 2 стрелкови батальон на 91-ва Сибирска доброволческа бригада (по-късно 254-ти гвардейски стрелкови полк от 56-та гвардейска стрелкова дивизия).
При боевете за село Чернушка, Псковска област, частите на Съветската армия попаднали под тежък картечен огън. Опитите за подавяне на картечните гнезда не сполучили, тогава Матросов, за да осигури атаката на своето съединение, запушил с гърдите си амбразурата на вражеския бункер. Тялото на Матросов било преградата пред куршумите на фашистите.
Посмъртно Герой на Съветския съюз.

Гастело, Николай - съветски пилот от ВВС. Още на 22 юни 1941 г. летището, на което бил разположен самолетът му, било обстреляно от вражеската авиация. Гастело скочил на мястото на стрелеца в кабината на своя бомбардировач и с точен картечен огън запалил и принудил да кацне неприятелска машина. Сваленият агресор бил известен немски ас с два ордена.
На 26 юни 1941 г. Николай Гастело и екипажът му получили задача да нанесат удар по танкова колона на настъпващата "кафява чума". Самолетът на Гастело бил подпален от противниковия зенитен огън. След кратка консултация екипажът - Гастело, още един русин, белорусин, украинец и немец - решава, че не иска унизителен плен. Металната им птица лети като запален факел към земята и се врязва в нацистката колона танкове и цистерни. Следва оглушителен взрив...
Кап. Николай Гастело изпълнява своя обет: "Каквото и да ни чака занапред, ще го минем и издръжим. Никаква буря няма да ни сломи, никаква сила няма да ни сдържи. Ако се разрази войната, ако врагът посмее да нападне нашата свещена земя, ние ще го запалим с огнена стена. Ако е нужно, за родината и живота си ще дадем."

Надписи от защитниците на Брестката крепост по стените й:
22 юни — 20 юли 1941 г.
"Нас было пятеро: Седов, Грутов И., Боголюб, Михайлов, Селиванов В. Мы приняли первый бой 22.VI.1941—3.15 ч. Умрем, но не уйдем! Умрем, но из крепости не уйдем.
Я умираю, но не сдаюсь! Прощай, Родина. 20 /VII—41 г."

Поклон пред героите!!!

Линкове:
Едно ново попълнение, посветено на Героите на Съветския съюз от войните:
http://www.warheroes.ru/

http://bibliotekar.ru/encGeroi/index.htm
http://gpw.tellur.ru/
http://www.iremember.ru/
http://www.svetskirat.net/index.html
http://artofwar.ru/
http://militera.lib.ru/

2008-06-21

Едно малко храбро селище

Всички сме чували историите как след Ньойския договор по границата между България ш Сърбия имало селища, които били разделяни през средата, така щото дори се стигало до куриози, че плевникът и външната тоалетна (с извинение, де) оставали в едната страна, а къщата - в другата държава - границата минавала през средата на двора!
В Палестина ни заведоха в едно точно такова селище. Идеята е била Стената, която Израел строи, да го разкъса и отдели от прилежащите му земи.
Според Израел Стената е за защита на заселническите селища, като плановете предвиждат тя да е с дължина 752 - 786 км. Състои се от 8-9 метрови бетонни блокове. Аналогиите с една друга стена в един германски град като че се натрапват от самосебе си...
Впрочем, през 2004 г. Международният съд в Хага постанови, че незаконните основания за строеж на Стената - незаконните според международното право израелски заселнически селища на Западния бряг - правят и Стената нелегитимна. Международният съд постановява, че в такъв случай се дължат обезщетения на палестинците за земите им, конфискувани за строежа на Стената.
Според редица наблюдатели често пъти става дума за целенасочена политика на Израел да разкъса палестниските територии - най-показателни са случаите в Калкилия и Източен Йерусалим.
При конфискациите на земи и градежа на съоръженията, израелската армия и полиция рядко се натъквали на съпротива, затова колко голяма била изненадата на всички, когато едно малко и никому неизвестно до този момент селища започнало люта и гневна борба за правата, земите и маслиновите си дръвчета... (Израел обича да разорава с булдозери земята и от 2000-та година насам, когато беше предприетат тази политика, досега са изкоренени ок. 1 189 400 дръвчета!)
Малкият храбър Bil'in се съпротивлявал в продължение на години, като неизменно рамо до рамо с жителите му били и шепа израелски мирни активисти, противопоставящи се на политиката на собственото си правителство по отношение на палестниците, както и членове на движенията за солидарност от целия свят - от Европа през двете Америка, та чак до далечна Австралия и Япония...
Аз спирам дотук, защото повече можете да научите от долния линк на френски и английски, на него можете да гледате и различни видео-записи и документални кадри.

http://www.bilin-village.org/index.htm

За всяко поколение има места, които надрастват географското си значение и стават символ на някакъв идеал - за прадядовците ни - Батак и Шипка, след това Одрин, Булаир и Чаталджа; за нашите дядовци - фронтовете по цялата планета, на които честните люде даваха отпор на фашизма - от Тахо и Гуадалахара през Москва и Сталинград до Берлин...
Нашите бащи живееха с новините от 1968 г. - Париж, Чехословакия, по-сетне - Виетнам; по-големите ни братя се радваха на падането на Берлинската стена, а за нас остана дългът да знаем имената на селища като Уади Фукин и Bil'in... И да се борим!

2008-06-19

Концерт на палестински фолклорен ансамбъл



Възстановка на традиционна палестинска сватба и танци

В рамките на проявите, организирани от Асоциацията на палестинците в Република България за отбелязване 60-годишнината от катастрофата на палестинския народ – Накба - Управителният съвет на Асоциацията има честта да покани всички желаещи да присъстват на концерт на палестински фолклорен ансамбъл. Гледал съм арабска фолклорна вечер - възстановка на сватба - и мога да ви гарантирам, че и музиката, и танците си заслужават.
Концертът ще се проведе на 25.06.2008г. (сряда) от 19:00 ч. в зала № 11 на НДК (Кино „Люмиер”). Входът е свободен.

Повече за Ан Накба вж. на:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/05/blog-post_225.html
или пък http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/05/blog-post_9837.html

За видео от танца "дабка", игран на сватби, и източен фолклор вижте
http://ruslantrad.wordpress.com/2008/06/19/palestinian-folk-group-in-bulgaria/

2008-06-17

"Завръщане"


Тук живеят хора. Руините на Нахр Ал Барид, един от най-"малтретираните" бежански лагери, Ливан.

Не, не става дума за Дебелянов. "Завръщане" е заглавието на един филм, който имах възможността да гледам във връзка с 60-годишнината от Ан-Накба (вж. http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/05/blog-post_225.html; http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/05/blog-post_9837.html).
Освен това, 20 юни е обявен от ООН за Световен ден на бежанците, така че и тези, които са свикнали да обвързват мисленето си с календарни поводи, ще имат такъв, тъй като лентата е посветена на нечовешките условия, в които живеят палестинските бежанци в бежанските лагери, разпиляни навсякъде из арабския свят.
Филмът е колажно построен от интервюта с хора, живеещи в различни места (Айн ал Хелуа и Нахр ал Барид в Ливан; кадри от Сирия и Йордания), коментари зад кадър и исторически данни.
Мисля, че всички, които присъствахме на първата прожекцията, бяхме дълбоко развълнувани.
Други излъчвания ще бъдат организирани в киносалона на Евро-Българския културен център (бул. Ал. Стамболийски №17). Те ще се проведат на 20.06.2008г. (петък) от 18:30ч. до 19:30ч.; 21.06.2008г. (събота) от 17:30ч. до 18:30ч. и на 25.06.2008г. (сряда) от 16:00ч. до 17:00ч.
Приятно гледане!

2008-06-15

Атлас на околната среда




Вече писах за събитието на книжния пазар "Атлас на околната среда" на "Монд Дипломатик - България" (вж. http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/06/blog-post_04.html).
Поради големия интерес, за който съдя от електронните писма, които получих, и защото никъде из Мрежата не открих снимка/и на вътрешните страници на "Атласа", горе може да видите две произволно избрани от мен и снимани статии ("Утрешният пик на петрола - повратната точка", стр. 18 - 19 и "От Севера към Юга: болни от околна среда", стр. 60 - 61).

2008-06-13

Символите на България

Или за класацията за символ на родината ни

Трудна работа е да избираш символ на каквото и да е.
Особено пък на цяла страна.
Винаги се появяват мрънкания защо това, а не онова, поради що не един, а друг обект.
По-общо казано, всеки символ трябва да отговаря на сложен набор от характеристики. Ето някои от тях: да представя същностни черти, да е разпознаваем, да има код и разчитаемост (колкото по-широк, толкова по-добре - по-благо е общобалкански, отколкото само български, за предпочитане - европейски, отколкото общобалкански), да е свързан с репрезентираното...
Да видим сега как се справя с всички тези изисквания кампанията "Символ на България".
Подбрани са три категории - природни забележителности, културно и историческо наследство и храни и напитки - от които трябва да бъде избран глобален символ на отечеството ни.
Първо, не може глобален символ просто така. В зависимост от аудиторията, таргет-групата или както там искате го наричайте, символът трябва да варира. Не е едно и също дали става въпрос за балгарски символ в България или пред света, ако е за "пред хората" това символът-запазена туристическа марка на таковината ни ли ще е? Въпросите могат да се обвържат с това какви видове туризъм ще развиваме и все тъй нататък. Питанията обаче са доста повече, отколкото отговорите.
Да видим някои особености и по категории.
Във всичките три категории люшкането е от безкрайно общи до невъзмутимо лични идеи.
В графата "Природни забележителности" едновременно са ни предложени Балкана, Белоградчишките скали (все едно те са нещо различно), еделвайс и пещерите в България. Удивително! А ако изберем Балкана, Белоградчишките скали ли ще сложим като картинка на Балкана?
Сред културното и историческо наследство открих роза и розово масло. Изтъпях. Мислех си, това е природа. Карай.
Българският фолклор, четем ред по-надолу. Пак неумолимо се изправяме пред въпроса какво ще е представянето на фолклора? Ако мислим във визуални образи - каква картинка; ако мислим в звуци - коя песен, мелодия, инструмент?
Боянската църква (при все че е защитен обект от световното културно наследство на ЮНЕСКО) и Рилската обител са абсолютно неразпознаваеми извън pax orthodoxia, и категорично не са физиономични. Манастири и църкви дори в България наспорил Господ, да не говорим за Гърция, Русия и къде ли още не. Горе-долу за Мадарския конник важат подобни съображения, като при него обаче люшкането е към прабългарското, варварското. Наистина е трудно да бъдат обединени в едно тракийската, прабългарската и средновековната ни християнска култура. Така разположени, лично на мен предложенията не ми създават усещане за континюитет, а по-скоро за безразборно намяткване на каквото първо хрумнало.
Но най-готино става в раздела "Храни и напитки".
Първо, там са най-малко уникалните неща. Ракия пият навсякъде на Балканите. Дори названията кюфте и кебапче са с близкоизточна етимология - арабско-персийско-турска.
Преди време, в една своя статия, Александър Кьосев се гавреше с подобни инициативи за символи и твърдеше, че за символ трябва да издигнем "banitza". Пародирайки подобни аргументи, културологът редеше доводи като - използа се в ежедневния живот (нещо много важно) и пр. Статията беше много готина, съжалявам, че не мога да я открия в нет-а, но очевидно е, че някой сериозно смята - баницата е добра национална емблема...
Лютеница... Смазващо
Опаааа... шопска салата... Любим момент. Знаете ли, че тя е толкова "традиционна", че е измислена през 70-те години. Изключително аргументирана дискусия за българската кухня и социалната история можете да прочетете тук:
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=372.0
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=372.15
http://anamnesis.info/forum/index.php?topic=372.30
Всички митове за доматите и шопската салата са направени на салата от участниците във форума на електорнно-историческо списание Анамнезис и особено от моя приятел Стефан Дечев.
Преди дни слушах едно семинарно занятие в НБУ, водено от Лора Шумкова, посветено на местата на памет. Там обсъждахме някои от софийските "места на памет", включително и храмът "Св. Александър Невски". За мен липсата му сред предложенията беше изненада. Разбира се, ставропигиалният храм се сблъсква с възражения от подобен род на тези за Рилския манастир, но аз само казвам, че липсата му след предложенията събуди у мен изненада. Подобен огледален двойник на хълма Царевец в Търново е Асеновата крепост в Асеновград, която също не е попаднала сред номинираните. Което според мен иде да покаже, че, след като има двойник, един символ не си върши добре работа на символ.
Айде, и умната за какво ще гласувате.

Клубинг

Прави впечатление, че все повече в профили, във фейсбук и пр. на въпроса за интереси или хоби отговорът е едносложен (в пряко и преносно значение) - клубинг.
Любопитно що за интерес е това?
Да анализираме заедно.
Възникването на клуба е свързано с аристократичните традиции за събиране на съмишленици или хора с общ интерес. Клуб ще рече елитарност и затвореност.
Тези клубове, за които става въпрос, са отворени за всички. Привидният им демократизъм значи, че там можеш да се представиш за всеки, за когото пожелаеш. Да се самоизмислиш, точно така, както се самоизмисля симпатичното дете на Алфонс Доде - Тартарен Тарасконски.
Съвременният денс клуб не е място, където се събират единомишленици, там се стичат еднакво изглеждащи. И по-лошо - там се събират единомисленици, да простите езиковата ми инвенция. Няма лошо хората да изглеждат еднакво, има лошо, когато мислят еднакво. Ако въобще мислят.
В задачата се пита и друго. Как може, когато си на 16, т.е. законът забранява достъпа ти до такива места, хоби да ти е "клубинг"? Може би на тази възраст, когато някой те вкара вътре, си мислиш, че си прецакал системата, но, както винаги, системата те прецаква. Прецаква те, когато, ако си момиче, те "бройне" някоя мутра и пак същата система те пре...ва, ако си момче, когато те зарибят с трева или хероин.
Питам се, само за няколко години така ли успяхме да опустошим душите на децата - за мен - мои връстници, но за други - техните деца...
Такива ми ти интересни интереси...

И по-рано съм писал нещичко по темата, вижте го тук:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/09/blog-post_28.html

2008-06-08

Прашинки


Една страница

"Да живееш в миналото е додадно и самотно; от гледане назад ти се схваща вратът, а и се блъскаш в хората, които не вървят в твоятна посока."
Направо умрях от смях, като прочетох тази (без)мисъл на американската писателка Една Фърбър. И се смях много не защото се сетих за множеството афоризми за връзката между минало, посока и бъдеще. Не се смях и защото в самата метафора има грешка - ако вървиш напред и се блъскаш с хора, които вървят в обратна на твоята посока, защото гледаш назад, това значи, че не само ти гледаш назад, а дори има хора, които вървят натам. Смях се много, защото си припомних стария виц за бащата кроманьонец, който се карал на малкото кроманьонче, че е останало на поправки по много предмети.
Добре бе, сине, викал неандерталецът, по физика - разбирам, по математика - разбирам да си на изпит, ама по история защо не научи, бе, нали е една страница...
Та тъй и с американците. Не щат една страница история да научат.

Несъгласие с класика

Андрей Платонов: "Висш критик е бил Шекспир: вземал е готови, чужди произведения и преписвайки ги, е показвал как трябва да се пише и какво може да се направи по-нататък от изкуството, ако се приложи висша, творческа сила. Това е критика в идеален вид".
Съгласен съм с твърдението на руския писател за Шекспир. Бардът от Стратфор, чрез развитието на езика, което е осъществил, е спомогнал днес английският да е "lingua franca".
Наскоро обаче прочетох фраза на класика, с която не мога де се съглася.
"Който е беден и доволен, е богат и пребогат".
Социалистите се борим никой да не е доволен от бедността. Защото по-добре богат и доволен, отколкото беден и доволен, нали?

2008-06-06

Кефия... Ъъъ?!?


Примерен диалог:
- Какъв е този-бяло черен шал, дето го носиш, прилича на покривка за маса, която си взел от майка ти.
- Ааа, куфията ми. - отговарям аз.
- Куфия... Ъъъ?!? - спечелвам си учуден поглед.

Днес във Фейсбук (чудя се кога ще си изтрия тъпата регистрация там) ме поканиха да взема участие в световния ден за носене на куфии в знак на солидарност с Палестина. За мен този ден е всеки ден, когато вън не е 40 по Целзий - вече 4 години - откакто ми подариха първата куфия. След екскурзия в Египет скъп човек ми донесе куфия, защото знаеше, че искам. На събитието вчера, за което вече писах (http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/06/blog-post.html; впрочем филмът беше страхотно въздействащ), стана въпрос дали мнозина от хората, носещи куфии, знаят за какво иде реч и дали това не е просто атрибут на радикалния шик, с който младите обичат да се кичат, без много да разбират символиката. Наистина, в Западна Европа понякога това е моден елемент.
Твърдя, че за мен не е така. Все пак, какво е куфията?
В арабския свят традиционно най-популярни са 4 цвята - бял, зелен, черен и червен. Тези цветове присъстват на флаговете на повечето арабски държави, включително и на Палестина. Семиотиците ги тълкуват по различни начини, като според една от версиите зеленият цвят олицетворява исляма, червеният - вярата на арабите от предислямската епоха (наречена "джахилия" - или невежество по отношение исляма), белият цвят - единството на арабите, а черният - тяхното славно минало и кръвта на героите. Според друга версия, зеленият е цветът на богатствата на земята, червеният символизира кръвта на враговете, белият - на арабското благородство, а черният - победата над враговете на исляма. Така наречената "монархическа" версия релевира всеки цвят с една от четирите най-велики арабски династии - бял за дамаските Умаяди, зелен за каирските Фатимиди, черен за багдадските Абасиди и червен за Хашимитите, претендиращи, че са преки наследници на Пророка Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, него и целият му дом (това е формула, използвана след всяко споменаване на името на Пророка. Сунитите не казват частта за семейството му). Шалът за глава, наречен кефия или куфия, е традиционна част от арабското облекло в страните от Близкия изток. Той може да се носи навит като тюрбан или прикрепен с обръч върху главата и с пуснати краища Най-често тези шалове също са в две разцветки - бяло-черна и бяло-червена.
Черно-бялата разцветка на шала е типична за палестинската традиция. Именно този тип палестински шал се превръща в символ на палестинското национално самосъзнание по време на арабските въстания през 30-те години на ХХ в. срещу колониалното владичество и масовата имиграция на евреи към територията на Британския мандат в Палестина. В онези времена, черно-белият шал се носи предимно от селското и работническо население – т.е. хората, които работят на открито. Материята на плата, от която се изтъкава палестинският шал, включва памук и вълна и така шалът изсъхва лесно и топли през студените сутрешни и вечерни часове от деня. Когато палестинските селяни се вдигат на въстание срещу британския мандат, палестинското градско население също започва да носи традиционния шал, за да затрудни британската армия при идентифицирането на членовете на въстаническите дружини.
В Йордания и Кувейт, части от Ливан и Ирак предпочитат бяло-червените шалове; в Египет, Сирия и, както вече стана дума, в Палестина - бяло-черното каре - в зависимост най-вече от присъствието на сунити или шиити. Дори нещо повече - например в Палестина шаловете могат да заявяват и политическата принадлежност - привържениците на по-левите фракции носят бяло-червената разцветка, а бяло-черната е предпочитана от симпатизантите на "Фатах", за разлика от ислямистите, които носят зелени шалове. Въпреки тези разлики, в чужбина всички палестинци, независимо към коя група принадлежат, носят бяло-черна пепитена кърпа като тази, с която неизменно ходеше Ясер Арафат. Именно Арафат превърна куфията в международен символ на солидарността и съпричастността с каузата на Палестина. Арафат носи традиционния черно-бял шал при всички свои публични прояви. Дори когато е облечен във военна униформа, палестинският лидер увива около врата си парче плат с черно-бели шарки, за да заяви своята отдаденост към каузата за опазване на националната идентичност, национална съпротива срещу израелската окупация и борба за справедливост. Носенето на палестински шал се превръща в негова запазена марка. Нещо повече, според някои наблюдатели самият начин, по който палестинският политик пуска краищата на шала само върху дясното рамо, а не върху двете рамена, както е по традиция, има допълнително символно значение. Носен по този начин, шалът в известна степен придобива триъгълна форма, каквато има и територията на самата на Палестина.
Днес палестинският шал има и още едно символно значение – носенето на този аксесоар към облеклото се превръща в израз на подкрепа за справедливата палестинска кауза. През 2009 г. стартира и проект на правозащитни организации за запазването на традиционното производство на черно-белия шал в самата Палестина, защото черно-белите шарки не са просто модна тенденция, която мнозина днес следват без да познават добре, а са графичен символ на духа на една горда нация, която защитава своето самоопределение.

2008-06-04

Атлас на околната среда



„За човечеството се съди не по това, което създава,
а по онова, което решава да не унищожи.”
Едуард Озбърн Уилсън

Пред мен е специалното издание на групата "Le Monde Diplomatique" "Атлас на околната среда" ("Монд Дипломатик - България", 2008 г., ISBN 978 – 954 – 921 119 – 1 -7). "Льо Монд Дипломатик" има 71 международни издания, половината от които печатни, а другите - електронни. Излизат на 26 езика в повече от 30 страни. Общо тиражът на "Льо Монд Дипломатик" (средно 300 000 броя на френски език) и на неговите чуждестранни издания надхвърля 2.2 милиона копия на тираж. Както неведнъж съм писал, "Монд" е вестник на световна класа в предлаганите анализи.
"Атласът на околната среда" е съставен от 42 автори. Съдържа 98 страници, на които са разположени ок. 150 графики и илюстрации. Накрая е добавена библиография и справка за авторите. Хартията е луксозна, печатът - прекрасен, наборът и шрифтовете - изискани. Всичко това прави дори докосването на книгата цяло удоволствие.
Освен многобройните графики и илюстрации, към всяка от статиите са предложени и по няколко интернет-връзки. Те позволяват човек да разшири знанията си по дадените проблеми и са чудесно допълнение към библиографията в края на книгата.
Разгледани са въпросите на водите, почвите, горите, ядреното замърсяване...
Не са пренебрегнати и парливите в днешния ден въпроси за биогоривата, като анализът на авторския екип е изключително интересен и обвързва производството на биогорива с въпросите за прехраната и изсичането на тропическите гори в Амазония и Африка.
По думите на журналиста Игнасио Рамоне : "Както показва настоящият "Атлас", промяната на енергийния модел без промяна на икономическия модел рискува само да измести екологичните промени”.
Екологичните проблеми не правят разлика, твърди Сюзън Джордж – „Всички ние плаваме на „Титаник”, въпреки че някои пътуват в първа класа.”
Атласът е разделен на две части: първата е „Какво застрашава планетата”, а втората – „Какво може да я спаси”.
В заключение мога единствено да кажа, че препоръчвам горещо атласа на всички заинтересувани от темата. А бъдещето на нашата планета и оцеляването на човечеството не бива да оставя никого равнодушен.

Можете да намерите атласа в книжарници „Хеликон” или книжарниците на НБУ (една от тях е на ул. „Мальовица”, на две крачки от Патриарха и с 10% отстъпка за всеки студент от всеки ВУЗ).
Ще направя и раздел с линкове за екология, само да ми остане малко повече време след шибаните изпити.

Позволявам си да приложа съдържанието, което звучи изключително апетитно.
„Ужасът и печалбите” – Игнасио Рамоне
1. Какво застрашава планетата...
- „Как да тълкуваме случващото се”
- „Да обърнем перспективата”
- „Всеобщо прилагане на принципа „замърсителят плаща”
- Половината плодородни площи са с влошени качества”
- „Утрешният пик на петрола – повратна точка”
- „Други начини за превоз на стоките”
- „Как да се освободим от колите и самолетите”
- „Разрастващи се градски зони – моделът на САЩ е заразителен”
- „Конфликт и околна среда, случаят с Палестина”
- „От Бхопал до „Ерика” – времето на катастрофите”
- „Отровното ядрено наследство на СССР”
- „Промените в климата нарушават кръговрата на въглерода”
- „Дългата история на климатичните промени”
- „Когато горите отделят въглерод, вместо да го поглъщат”
- „Топене на ледовете, първо действие в Гренландия”
- „Затоплянето нарушава режима на мусоните”
- „Капризите на Ел Ниньо: тук – суша, там – потоп”
- „Векът на „климатичните бежанци”
- „Нов климат, нова земеделска карта”
- „Залезът на биоразнообразието застрашава човечеството”
- „Бавно възстановяване на озоновия слой”
- „Водата – от недостиг към хронична липса”
- „Застрашени острови, крайбрежия и делти”
- „Риболовът в открито море – гавра с морското дъно”
- „Нанонауките – смайващите безкрайно малки неща”
- „От Севера към Юга: болни от околната среда”

2. ...И какво може да я спаси
- „От селото към региона и от държавата към ООН”
- „Киото ІІ, ключов етап за климата”
- „Национално самозатваряне или международна битка?”
- „Как Швеция се превръща в общество без петрол”
- „Негаватовете – „значително „находище” на енергия”
- „Възобновяеми енергии, индийската динамика”
- „Агрогоривата – лекуват или влошават болестта?”
- „Алтернативи на колата в града”
- „Лион –Торино: спорен проект за жп и автотранспорт”
- „Отпадъци: Сен-Флобер дава пример”
- „Ню Йорк – пионер в защитата на водите”
- „Фрайбург, Векшьо, Гюсинг – градове в мрежа”
- „Донгтан – китайският екоград на бъдещето”
- „Екостроителството – поврат в облика на сградите”
- „Към коренна промяна в модела на хранене”
- „Възобновяемите енергии са вече приоритет и за Юга”

Библиография
Показалец на авторите

2008-06-02

Шестдесет години история на изгнанието и надеждата

Под този надслов Центърът за близкоизточни изследвания (http://mesbg.com/) организира дискусия, посветена на израелско-палестинския конфликт и неговото отразяване в медийната публичност.
След прожекцията на документалния филм „Завръщане”, разказващ за страданията на палестинските бежанци в света, встъпления към дискусията ще направят д-р Весела Табакова (заместник-главен-редактор на списание "Изток - Запад") и д-р Мохд Абуаси, ръководител на Центъра за близкоизточни изследвания.
Дискусията ще се проведе на 5 юни, четвъртък, от 15.15 ч. в Червената къща, ул. „Любен Каравелов” № 15.