Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-07-23

Рожден ден...

... и край на сезона

Някъде тези дни на миналата година се роди идеята и първоначалната реализация на блога. На 03.08.2007 г. пуснах първите два поста. Малка равносметка:
Написах много неща, повечето глупости, много други не написах...
Неусетно (заедно с този) постингите станаха 147. Не съм гонил бройка, така се получи. Разделено на 365 дни, това не е малка активност. Обръщайки поглед назад, установявам, че не много от написаното има стойност извън моментната емоция или съобщението. За мен най-голяма ценност имаше възможността да поговоря с вас за история и впечатлили ме книжки.
Искрена благодарност и признателност на всички, които ме подкрепиха в първите дни (Преслава), помогнаха (брат ми Петко и приятелите ми, оказали ми техническа помощ). Специални и сърдечни поздрави и на челите, интересувалите се, коментиралите...
И този блог даде скромния си принос в борбата срещу беззаконията в ЮЗУ. Краят на част от тях е окуражителен. Може би това беше най-смисленото нещо, с което се заех като "блогър". Все е нещо. Поздравления за железните Стефан Дечев и Петко Дошков, които не се предадоха.
Ани ми препоръча този сайт - http://ipcri.org/ - Israel - Palestine Center for Research and Information. И има защо да ми го препоръчва. Богатата база от статиии, доклади и най-пълната колекция линкове за Близкия Изток, които съм виждал го правят много полезен. На всичко отгоре, това е едон от малкото места в Интернет, където заявената линия на обективност се прокарва неотклонно.
Имате на разпоожение точно 200 неповтарящи се линка в 13 групи и сте ми написали 146 коментара. Браво на вас! (е, и на мен, де, щото съм отговарял на вашите :))

Изчезвам по работа в Турция и след това на море, така че блогът е в почивка до 15 август.
Сърдечни благопожелания, весело лято и най-важното - бъдете здрави!!!

2008-07-22

Вапцаров падна


1942 г. Най-тежките дни на Втората световна война. След завръщането си в София от Годеч, където е интерниран, поетът Никола Вапцаров се свързва с Цвятко Радойнов и се присъединява към антифашистката минно-подривна дейност на комунистическата партия, която е в нелегалност. Става провал, групата му е разкрита, следват арести, започва следствие.
На 23 юли 1942 г. Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Антон Попов и Георги Минчев получават смъртни присъди за подривна дейност. Присъдите трябва да бъдат изпълнени в срок от 24 часа. Същия ден вечерта шестимата са разстреляни на стрелбището в Школата за запасни офицери в София.

Днес се навършват 66 години от разстрела на големия поет.

През 2003 г. Йордан Каменов, литературовед и изследовател на живота и творчеството на банскалията, публикува следния текст във вестник "Сега":

Вапцаров падна. А други консумират падението си

"Аз паднах". Да сте чули по-оглушително страшни и тъжни думи от тези? Аз паднах... Изправеният, гордо романтичен и с благ поглед момък падна. Помля го историята. И кой предизвика падането? И кой след това се опитва да говори, че това не било падане, а падение на един неумеещ да се приспособява човек. Но кой решава величието и падението?
Кой ли мислеше, че Кольо ще стане голям поет, са неведнъж повтаряни думи. А "ще стане" - това значи станал след 1944 г. Една теза, гарнирана с измислицата, че смъртта го е направила велик и обичан. Така скритом обезценяваха и смъртта му. Проста и лесна работа било то, след като Кольо я свършил. Да се противиш на пълната си природна откровеност, за да бъдеш конспиратор. Да си убеден противник на насилието, но да го приемаш като възможно действие, защото човешките ценности са в опасност. Да мечтаеш да подредиш много свои томчета на лавиците, а трусовете на историята да нареждат върху празния лист: "Не, сега не е за поезия, и да искаш не мож я изпя".
Много просто било да решиш, че си готов да умреш на 32 години. И не защото си луда глава и фанатик; не защото мечтаеш да пропъдиш някого от богатата му трапеза, за да седнеш на нея; не защото си лумпен и ти е все едно как ще се преселиш в отвъдното. А защото си отговорен за човеците, защото знаеш, че те са слаби и някой трябва да им помогне. Той знаеше, че светът е разделен на две и че едната, агресивната му част, наричаща се националсоциализъм, фашизъм и т.н. смята славяните за тор, евреите за всевиновници, а Европа за плацдарм на бъдещия световен властелин - хилядолетния Райх.
А щом си Вацаров и знаеш това, не можеш да си равнодушен зрител на историята.
"Аз паднах"... Защото те обичам, народе мой. Тези думи имат съдбата на последно българско изричане. Вече няма кой да ги повтори. А ако се опита, няма кой да му повярва. А ако повярват, ще е за малко. Това са съкровени думи не само на един човек, а за човечеството.
Но ако нещо не може да се оспори, то българският начин е то да се оскверни. В случая - като наречеш автора на думите терорист, неудачник, аутсайдер. Защото позицията на оялото се самодоволство и на покорния слугинаж е, че живот и съдба не се даряват на другите. И който го прави, е луд, неудачник и т.н. Къде по-важно е да обичаш блажното вместо ближния. И да се чувстваш блажен.
"Епична - личност". Каква рима и каква опозиция. И каква загадка за плитките умове. Ето - казваха ни предишните манипулатори - великият поет приема, че личността не е важна. Че важни са идеята и другите, заради които можеш да умреш. Живейте безличностно и бъдете винаги жертви. Следващите манипулатори пропяха - ето го защитникът на безжалостния колективизъм, отрицателят на личността. Боже мой, каква всеобща национална убогост. И какво величие - с две римувани думи в опозиция да се противопоставиш и иронизираш и епичните манипулатори, и прославата на безразличието, и замяната на пешките в епоса.
В часовете преди разстрела го е застигнало прозрение. "Но в бурята ще бъда пак със тебе, народе мой, защото те обичам."

2008-07-21

Да си спомним химна


"В триумфа и в радостта, в дни на
болка и тъга, винаги сме с вас,
не сте сами. Заедно с вас вървим,
заедно ще победим, нямат край
червените мечти."

Това е вторият куплет от "Сърца червени, сърца милиони", химнът на ЦСКА, написан от Ивайло Вълчев.
Струва ми се редно да подкрепяме отбора, донесъл ни толкова радост, не само когато побеждава. Заредиха се тежки дни и месеци за любимия клуб.
Нека сме заедно, нека сме до него!!!

2008-07-20

Графити от Западния бряг ІІ

Продължение от предния постинг "Графити от Западния бряг І".

Снимка 1. Удивително! ЕТА (баската организация) е акроним от Eustakadi Ta Askatasuna. Виждаме на израелската разделителна стена край Витлеем надпис Askatasuna. Това какво друго е, освен - потиснати от целия свят, обединявайте се!
Снимка 2. Снимах много отдалеко, затова не личи твърде, но зад "Бръмбарчето" червено-бялата е емблемата на Народния фронт за освобождение на Палестина, една от най-активните в близкото минало, но днес относително залязваща левичарска организация. Бир Зейт, близо до Рамала
Снимка 3. Добра идея! Контрол + Алт + Дилийт! Стената край Рамала.
Снимка 4. Трябва да има баланс. Горе е емблемата на НФОП, тук, до палестинското знаме, поставено вертикално, е написано "Фатах". Всеки с минимални познания по арабски, може да разпознае скелета от трите букви фа-та-ха. Огласовките липсват. Село Билейн, близо до Рамала.




Графити от Западния бряг

Вдъхновен от поста в "Интидар - блогът на Руслан Трад" "Графити от Газа", реших да пусна тук няколко мои снимки, представящи част от графитите, които снимах на Западния бряг на р. Йордан.

Снимка 1 говори сама за себе си.
На снимка 2 в бодливата тел са вплетени ключове. Те символизират ключовете от домовете им, които палестниските бежанци от Накба още пазят.
Снимка 3 - библейската история се е преобърнала. Малкият палестински Давуд срещу израелския танков Голиат.
Снимка 4 - част от 8 метровата израелска стена край Витлеем. Черното човече е стилизиран автопортрет на палестински художник, който с него е подписвал картините си. Понастоящем това човече е един от символите на Палестина, разпространявано от културни центрове, размножавано на тениски и ключодържатели.
Снимка 5. Четете текста на английски сами. Бежански лагер "Айда", Витлеем.





2008-07-12

Формален пудел?!?

Винаги съм си мислел, че две професии възпитават особено достойни мъже - военната и правоохранителната. Още е невръстна детска възраст ни се вменява образът на добрия, честен, смел и корав полицай и войник.
Всички качества, които са нужни в ежедневната работа на полицаите и военните, очевидно, трябва да присъстват в още по-голяма степен у техните офицери.
Именно поради това ме възмущава гуменогръбначието на един бивш офицер от МВР. Името му е Цветан Цветанов. Действащото българско право забранява съвместване на кметската длъжност с политическа дейност. Нещо, което Бойко Борисов постоянно прави. Цв. Цветанов му осигурява удобен параван, бидейки "формален лидер на ГЕРБ" (?!?). По този начин бивш високопоставен служител от министерството, натоварено със задачата да хваща нарушителите на законите, подпомага ежедневното саботиране на правния ред. Да си "Формален" еди-какъв си и да го знае не само цялата държава, но и всички международни партньори, е не само обидно, а и недопустимо за човек с развити понятия за чест и достойнство. Поради това такъв човек се нарича не лидер, а "пудел", според както един журналист нарече Тони Блеър заради сервилната му политика пред Буш.
Ще си позволя сравнение между два типа журналистика. Британската - с блестящото горецитирано остроумие - и българската - с венцехваленията на "неформалния лидер". Защото какво значи "неформален лидер"? Лидерът е водач, шеф, ръководител дори формално да не е такъв. И именно затова е лидер. Така че "неформален лидер" е нонсенс.
Не бива да се допускат промени на законодателството само заради болните амбиции на един човек и да се позволи партийни страсти да завладеят местната власт.
А изключителната нервност, която Б.Б.Б. демонстрира напоследък, е добър знак, че не е уверн в сигурността на триумфа си.

2008-07-06

Език мой - враг/драг мой

Покрай станалите емблематични взривове край София се наслушахме на какво ли не.
Вместо детонация руса и напориста журналистка използваше думата "трус" (?!? - има малка разлика, съгласете се); пролича и ползата от задължителната военна служба, щото нахакани млади репортерчето от мъжки пол да знаят какво значи думичката "осколки"...
Всичко това ме кара да споделя с вас 3 мои дребни наблюдения над репортерския език при използването на юридически термини.
Етюд 1
Какво прави прокурорът? Спи. Грешен отговор. Обжалва? Още по-грешен отговор. Обжалва защитата на дадена страна, прокуратурата "протестира" присъдата. Това е правилният термин, който ще рече, че виждането на държавното обвинение е, че присъдата е лека и размерът на наказанието може да бъде увеличен.
Етюд 2
"Смекчаващи вината обстоятелства". Какви? "Смекчващи вината". Да, да. Чл. 9, ал. 1 от НК обявява за престъпление всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. По-нататък (в чл. 11, ал. 1 НК) се дефинира, че "общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо". Иначе казано, това са двете основни форми на вина, които имат свои подразновидности.
Вината е поставена сред субективните елементи на престъплението. Теорията и българското наказателно право дефинират вината като проявеното чрез деянието конкретно психическо отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез деянието общественоопасни последици и (отношението) към общественоопасния характер на деянието, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се и се изразява, както имах случай вече да отбележа по-горе, в умисъл или непредпаливост.
Обществената опасност, противоправността (противоречие на деянието с определена правна забрана) и наказуемостта са обективни свойства на престъплението, а вината - субективен елемент.
Именно защото е психично отношение, вината няма как да бъде смекчена или отегчена.
Някои обстоятелства просто смекчават наказателната отговорност, която се следва за конкретното деяние. Вината е налице, именно отук произтича и наказателната отговорност. Вината няма как да бъде смекчена, но може да бъде нвамалено предвиденото наказание, стига тези обстоятелства да са визирани в закона като намалянащи наказателната отговорност.
Етюд 3
Айде сега малко облигационно право, не че съм си взел изпита (шегичка, бе, Уили).
Имаме цесия, т.е. прехвърляне на едно задължение от един кредитор на друг. Какъв сега е длъжникът? Цедиран или цедентен? И двама термина се употребяват в теорията, но превес започва да взема "цедиран". Струва ми се, не е коректно, тъй като това страдателно причастие навежда на мисълта, че самият длъжник е бил цедиран, каквото и да значи това. Горкичкият длъжник, но вие не се притеснявайте, на него физически нищо не му се случва (докато не пратят мутри да си плати). Именно поради това нека употребяваме цедентен длъжник.

Другояче казано, това е поредният случай, в който страдателните форми (страдателен залог, страдателни причастия) в българския език изиграват неприятен номер. Лошата шега, разбира се, е само за тези, които не умеят да се възползват от тях. А това, уви, е по-големият процент от нашите публични фигури - журналя, политици и прочее "скотове в сюртуци", според както е изразът на Гения (Христо Ботев, "Елегия").