Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-07-06

Език мой - враг/драг мой

Покрай станалите емблематични взривове край София се наслушахме на какво ли не.
Вместо детонация руса и напориста журналистка използваше думата "трус" (?!? - има малка разлика, съгласете се); пролича и ползата от задължителната военна служба, щото нахакани млади репортерчето от мъжки пол да знаят какво значи думичката "осколки"...
Всичко това ме кара да споделя с вас 3 мои дребни наблюдения над репортерския език при използването на юридически термини.
Етюд 1
Какво прави прокурорът? Спи. Грешен отговор. Обжалва? Още по-грешен отговор. Обжалва защитата на дадена страна, прокуратурата "протестира" присъдата. Това е правилният термин, който ще рече, че виждането на държавното обвинение е, че присъдата е лека и размерът на наказанието може да бъде увеличен.
Етюд 2
"Смекчаващи вината обстоятелства". Какви? "Смекчващи вината". Да, да. Чл. 9, ал. 1 от НК обявява за престъпление всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. По-нататък (в чл. 11, ал. 1 НК) се дефинира, че "общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо". Иначе казано, това са двете основни форми на вина, които имат свои подразновидности.
Вината е поставена сред субективните елементи на престъплението. Теорията и българското наказателно право дефинират вината като проявеното чрез деянието конкретно психическо отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез деянието общественоопасни последици и (отношението) към общественоопасния характер на деянието, което отношение получава отрицателната морална оценка на обществото и се и се изразява, както имах случай вече да отбележа по-горе, в умисъл или непредпаливост.
Обществената опасност, противоправността (противоречие на деянието с определена правна забрана) и наказуемостта са обективни свойства на престъплението, а вината - субективен елемент.
Именно защото е психично отношение, вината няма как да бъде смекчена или отегчена.
Някои обстоятелства просто смекчават наказателната отговорност, която се следва за конкретното деяние. Вината е налице, именно отук произтича и наказателната отговорност. Вината няма как да бъде смекчена, но може да бъде нвамалено предвиденото наказание, стига тези обстоятелства да са визирани в закона като намалянащи наказателната отговорност.
Етюд 3
Айде сега малко облигационно право, не че съм си взел изпита (шегичка, бе, Уили).
Имаме цесия, т.е. прехвърляне на едно задължение от един кредитор на друг. Какъв сега е длъжникът? Цедиран или цедентен? И двама термина се употребяват в теорията, но превес започва да взема "цедиран". Струва ми се, не е коректно, тъй като това страдателно причастие навежда на мисълта, че самият длъжник е бил цедиран, каквото и да значи това. Горкичкият длъжник, но вие не се притеснявайте, на него физически нищо не му се случва (докато не пратят мутри да си плати). Именно поради това нека употребяваме цедентен длъжник.

Другояче казано, това е поредният случай, в който страдателните форми (страдателен залог, страдателни причастия) в българския език изиграват неприятен номер. Лошата шега, разбира се, е само за тези, които не умеят да се възползват от тях. А това, уви, е по-големият процент от нашите публични фигури - журналя, политици и прочее "скотове в сюртуци", според както е изразът на Гения (Христо Ботев, "Елегия").

Няма коментари: