Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-07-22

Вапцаров падна


1942 г. Най-тежките дни на Втората световна война. След завръщането си в София от Годеч, където е интерниран, поетът Никола Вапцаров се свързва с Цвятко Радойнов и се присъединява към антифашистката минно-подривна дейност на комунистическата партия, която е в нелегалност. Става провал, групата му е разкрита, следват арести, започва следствие.
На 23 юли 1942 г. Антон Иванов, Петър Богданов, Никола Вапцаров, Атанас Романов, Антон Попов и Георги Минчев получават смъртни присъди за подривна дейност. Присъдите трябва да бъдат изпълнени в срок от 24 часа. Същия ден вечерта шестимата са разстреляни на стрелбището в Школата за запасни офицери в София.

Днес се навършват 66 години от разстрела на големия поет.

През 2003 г. Йордан Каменов, литературовед и изследовател на живота и творчеството на банскалията, публикува следния текст във вестник "Сега":

Вапцаров падна. А други консумират падението си

"Аз паднах". Да сте чули по-оглушително страшни и тъжни думи от тези? Аз паднах... Изправеният, гордо романтичен и с благ поглед момък падна. Помля го историята. И кой предизвика падането? И кой след това се опитва да говори, че това не било падане, а падение на един неумеещ да се приспособява човек. Но кой решава величието и падението?
Кой ли мислеше, че Кольо ще стане голям поет, са неведнъж повтаряни думи. А "ще стане" - това значи станал след 1944 г. Една теза, гарнирана с измислицата, че смъртта го е направила велик и обичан. Така скритом обезценяваха и смъртта му. Проста и лесна работа било то, след като Кольо я свършил. Да се противиш на пълната си природна откровеност, за да бъдеш конспиратор. Да си убеден противник на насилието, но да го приемаш като възможно действие, защото човешките ценности са в опасност. Да мечтаеш да подредиш много свои томчета на лавиците, а трусовете на историята да нареждат върху празния лист: "Не, сега не е за поезия, и да искаш не мож я изпя".
Много просто било да решиш, че си готов да умреш на 32 години. И не защото си луда глава и фанатик; не защото мечтаеш да пропъдиш някого от богатата му трапеза, за да седнеш на нея; не защото си лумпен и ти е все едно как ще се преселиш в отвъдното. А защото си отговорен за човеците, защото знаеш, че те са слаби и някой трябва да им помогне. Той знаеше, че светът е разделен на две и че едната, агресивната му част, наричаща се националсоциализъм, фашизъм и т.н. смята славяните за тор, евреите за всевиновници, а Европа за плацдарм на бъдещия световен властелин - хилядолетния Райх.
А щом си Вацаров и знаеш това, не можеш да си равнодушен зрител на историята.
"Аз паднах"... Защото те обичам, народе мой. Тези думи имат съдбата на последно българско изричане. Вече няма кой да ги повтори. А ако се опита, няма кой да му повярва. А ако повярват, ще е за малко. Това са съкровени думи не само на един човек, а за човечеството.
Но ако нещо не може да се оспори, то българският начин е то да се оскверни. В случая - като наречеш автора на думите терорист, неудачник, аутсайдер. Защото позицията на оялото се самодоволство и на покорния слугинаж е, че живот и съдба не се даряват на другите. И който го прави, е луд, неудачник и т.н. Къде по-важно е да обичаш блажното вместо ближния. И да се чувстваш блажен.
"Епична - личност". Каква рима и каква опозиция. И каква загадка за плитките умове. Ето - казваха ни предишните манипулатори - великият поет приема, че личността не е важна. Че важни са идеята и другите, заради които можеш да умреш. Живейте безличностно и бъдете винаги жертви. Следващите манипулатори пропяха - ето го защитникът на безжалостния колективизъм, отрицателят на личността. Боже мой, каква всеобща национална убогост. И какво величие - с две римувани думи в опозиция да се противопоставиш и иронизираш и епичните манипулатори, и прославата на безразличието, и замяната на пешките в епоса.
В часовете преди разстрела го е застигнало прозрение. "Но в бурята ще бъда пак със тебе, народе мой, защото те обичам."

1 коментар:

Dr.Abdulrahman Akra каза...

Bih se radwal da se wkliuchiesh
www.tworchestwo.com