Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-08-26

Историята се смее последна

"... човечеството, смеейки се, се прощава със своето минало."
Карл Маркс

"Историята се смее последна" - така озаглави едно свое блестящо есе професорът по културология и литература в Манчестър Тери Игълтън. Ще ползвам изречението като надслов, под който да кажа две-три злобни приказки.
Когато преди няколко месеца някои хора бяхме против независимостта на Косово, други викаха - "сръбски мекерета" и "сърбомани"... Тогава едната страна, към която принадлежах и аз, твърдеше, че независимост на Косово ще се отрази дестабилизиращо на рамката на международните отношения. Възразяваха ни, че ефект на доминото нямало да има. Къде сте, бре, анализатори (в буквален смисъл лизатори)?
Същите се обаждаха - "Косово е уникален случай". Очевидно днес им е трудно да обяснят уникалността на шиптърския казус на абхазците или осетинците...
Уникални случаи наспорил Господ.
Англия раздели нарочно зле границите в Азия (между Индия, Пакистан, по-късно отцепилият се Бангладеш, Афганистан), за да има поводи да се намесва. Неведнъж съм цитирал случая с лорд Маунтбатън, който прокарвал граници по картата без да има ни най-малка идея кое племе кои земи обитава и дали няма да бъде разпокъсано. На тръгване от Индия той казал на помощника си, че свършили добра работа...
Последиците виждаме днес - сепаратизъм и междуособни изтребления... Според известната крилата фраза - който сее ветрове, жъне бури...
Историята се смее последна!
САЩ научиха този (римски) урок от англичаните и от векове винаги са се стараели да намерят удобни клиенти, за да се бъркат в чужди работи, първо само в Западното полукълбо, а по-после - навсякъде по планетата. (Нека само си спомним афоризма на Марк Твен, че американец е човек, който обича да си пъха носа в чужди работи, но много мрази някой да му се бърка в неговата работа.)
Този път обаче тази изпитана тактика се обърна срещу залязващите задокеански провокатори...
Историята се смее последна!
Горчивите плодове на британскат политика стопанисваме днес.
Кога ли ще дойде време да берем тези на Косово? Дали пък вече не е дошло?
Тя, Великата учителка на народите - Историята, не бърза. Твърде заета е да ни се смее...

Не ме разбирайте погрешно, просто съм за равни и справедливи стандарти. Или спазваме териториалната цялост и не може независимост ни за Косово, ни за Абхазия и Осетия, или щом може за едните - трябва да може и за другите!

Преди век и половина в една своя острословна статия Любен Каравелов се жалеше, че докато в Италия действа Гарибалди, наука и техника се развиват бързо, на Сахат тепе в Пловдив правоверните чакат да гръмне топът за Рамазан, а коконите варят дренки за сладко. И днес така - светът е на прага на интересни трансформации и вълнуващи събития, а новите кокони се радват на "мурйенциту".
Айде със здраве!

2008-08-15

Моята виза


Една сутрин по време на обмена в Палестина, за разсънване, играехме игра - столовете са с един по малко, някой обявява какво обича, например кафе, и всички фенове на кафето са длъжни да сменят местата си. Когато аз останах без място и трябваше да кажа каво харесвам, изрекох:
" - Аз харесвам Махмуд Даруиш!".
Това беше моята виза за сърцата на палестинските участници.

http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/08/blog-post_14.html
http://jacketmagazine.com/35/r-darwish-rb-metres.shtml

http://www.progressive.org/node/1575
http://www.opendemocracy.net/arts-Literature/murdered_houses_3893.jsp
http://www.france-palestine.org/article9703.html

2008-08-14

Тъп като американец

Ралф Уолдо Емерсън пише, че би разцелувал всеки американец, който чете книга или нещо въобще във влака. За този анекдот се сетих, когато научих, че новината, че руски танкове са нападнали Джорджия, предизвикала сериозни притеснения в съседните щати.
Спокойно, все още е онази, далечната Джорджия.
Засега това са само метастазите на гадната токсикация, наречена Косово. Щом може независимост за едни, защо да не може и за други...

Едно весело сайтче. От него ще научите някои неща за "жертвите" на руски бомбардировки, които се оказват актьори, които възкръсват след поредния ракетен удар...
http://glavnoe.nnm.ru/ih_informacionnaya_voiyna_fotki_iz_gruzii_1

Една грузинска гледна точка, която в България не е често пъти представяна:
http://left.ru/2008/8/ekpb177.phtml

и две руски:
http://left.ru/2008/8/yakushev177-3.phtml

http://left.ru/2008/8/stolz177.phtml

Поетът се срещна с Нея


"И ще бъда онова, което ще съм станал/
в сетното небе."
Махмуд Даруиш


Махмуд Даруиш.
Наричан "Гласа на Палестина". Смятан за най-великия съвременен арабски автор. Определян от критиката като "насъщния дъх на палестинските хора".
Всеки път, когато ми се е налагало да пиша за него, а аз съм писал доста за тази Личност, съм се чувствал едновременно окрилен и обезсърчен. Окрилен, защото творчеството и идеите му винаги дълбоко и искрено са ме вълнували, и обезсилен, защото с парадоксите на мисълта и стила си Даруиш оставаше лабиринт и загадка...
Едва днес от Съзерцателя разбрах, че на 9-ти август големият певец на Палестина е замлъкнал завинаги...
Не знам какво да напиша, объркан съм, преживявам загубата лично...

В поемата си "Фреска" бардът описваше своя имагинерна среща със Смъртта.
Той се срещна с Нея. И вече няма значение, че с всеки миг има "една роза по-малко", и вече няма да чувства "колко леки са нещата, /нито колко тежки са догадките."

Прочетете за и от Даруиш на английски и руски тук:

http://mahmouddarwish.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Mahmoud_Darwish
http://www.dhfaf.com/poetry.php?name=Poetry&op=lsq&diwid=17
http://www.geocities.com/marxist_lb/mahmoud_darwish.htm
http://amalgrad.ru/viewtopic.php?id=53
http://pipl.com/directory/people/Mahmud/Darwish

http://www.arablit.narod.ru/Pisisrsol.htm
http://www.barghouti.com/poets/darwish/
http://www.kirjasto.sci.fi/darwish.htm
http://www.sakakini.org/literature/mdarwish.htm

Засега на български разполагаме с поемата „Фреска”, С., БП, 2004 г., както и няколко поетични фрагмента в „На среща със сбогуването – Антология на съвременната палестинска поезия”, С., БП, 1999 г.; алманхът „Ах, Мария!” (бр. 14/2003 г.) и в сп. „Панорама” (бр. 12/2004 г.), както и с прозаичното произведение „Памет за забравата” (УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2000 г.), в прекрасен превод на Мая Ценова.

2008-08-06

Не се сдържах!

Бях обещал да не проповядвам до към средата на август, но просто не мога да си държа устата затворена.
Две случки:

Пияният игумен на Гложенския манастир Панкратий (Гложенският манастир е невероятно красива обител, междувпрочем) пална повереното му имущество, след това джипа си (sic!), върна се и отново "запали искрата най-първа" във вече загасеното свето място.
Божи служител, свят човек, дума да няма! Ще се върнат в лоното на православната църква чедата й, как иначе. С такива пастири! Да питам в крачка - някой да е виждал кльощав поп?

Бизнесменът и лидер на СДС Пламен Юруков призова да не се плащат данъци.
Браво, Пламене, евала Юруков!!! Това се казва нестандартно мислене и нетрадиционен подход! Велик държавник! Мога да го равня единствено със Стамболов!
Подобно изказване подобава на кръчмарски разпивки или политически маргинал, но не и на водач на парламентарно представена сила, с претенции да управлява страната. Обаче, знайно от Витгенщайн е, че границите на моя език са и граници на моя свят. Видно от маргиналното изказвване, уважаемият господин си представя СДС като маргинална партия, чиито единствен шанс да се докопа до някаква власт е ГЕРБ.
Призоваването за неплащане на данъци е призив към промяна на установения конституционен ред. Посегателствата срещу установения в страната правопорядък пък ги пише в една мъдра книга, наречена Наказателен кодекс... Ако пък което прокуратурата наистина се заеме този призив към промяна на правопорядъка, то, сигурен съм, от синята партия ще ореват всичко как институциите били използвани за политически цели и изпълнявала поръчки...

За още идиотии - купете си "Труд" или "24".