Мъжът и полупразникът

Днес е полупразник. Преди 123 години Княжеството и Румелия се съдинеха, но още поне 60 000 кв. км. си останаха извън пределите на България. Така останаха. Несъединени.
Де е Македония, де е Тракия, де са и други парчета от земята на дедите ни.
Това обяснява защо пиша "полупразник".
А кой е мъжът, ще запитате?
Преди всичко, не е Цветан Цветанов. Истинският мъж не е формален каквото и да е. Ясно, че не е Иван Костов или Пламен Юруков. Партиите им поотделно могат да съберат гласове, чието процентно изражение би било някъде около стойността на числото е. Обединени - около числото пи...
Героите на деня не са и шепата техни симпатизанти, които с поведението си безсъмнено доказаха, че хората и маймуните са имали общи праотци, както твърди Дарвин.
За мен мъжът на днешния ден е кметът на Пловдив Славчо Атанасов. Той спечели моята лична номинация с достойно поведения. Знайно е, градоначалникът беше избран с гласовете на опозиционните ГЕРБ и ВМРО-БНД. Въпреки това, господин Атанасов демонстрира рядко принципно поведение. Смелото му опълчване на собствената му столична партийна централа, е явление, не така често срещано в родния политически живот.
Мои приятели от ВМРО винаги са ми казвали, че при тях уважават българските интитуции. Почвам да им вярвам.
И най-важното - дано примерът на Сл. Атанасов не остане изолиран.
Трябват ни повече мъже, мислещи първо и преди всичко за България. Пък тогава може и да се окаже, че нещата при нас вървят така, че не ние ще искаме България да влезе в Македония, а обратно...
Да не си помислихте нещо. Последното беше само условен пример...