Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-09-12

Мейнстриймът и Димитър Методиев

Всички пишещи братя очевидно страдат от особен вид амнезия или слепота, която ги кара от 11 септември 2001 година насам да забравят или да не виждат никакви други събития.
Докато всички се упражняват в писане за "терористичните атентати" (малоумници, да сте виждали не-терористичен атентат?), аз реших да поднеса друго.
Ще говоря за поезия.
На 11 септември 1922 г. на гара Белово е роден Димитър Методиев Христов, по-известне като българския поет Димитър Методиев. Жизненията му път приключи през 1995 г.
Автор на над 15 книги, издадени в периода 1945 г. – 1988 г., той е носител и на международни отличия - украинската лит. награда „Максим Рилски”(1974 г.), на международният приз „Солензара” (1982 г., Франция).
След промените 1989 – 1991 г. мнозина ръфаха крачолите на Димитър Методиев, че бил партиен поет и заради членството му в ЦК на БКП. Разбира се, повечето от критиците му са забравени, защото не са оставили следа в българската литература, която да е дори и малко подобна на тази на Димитър Методиев. А младите хора все още продължаваме да ухажваме момичетата с неговите стихове и сонети...
Критиците му също така забравят членството му в РМС в период, когато това не е носело облаги, а само риск от мъки, страдания, затвори, побои и куршум. Забравят и за участието му на фронта по време на Отечествената война.
Удобно е да забравяш. Да си спомним!
Анатемосването му буди недоумение с крайността си и очевидното си несъобразяване с таланта на твореца. Струва ми се важно да проумеем, че не става дума за бездарник, писал само и единствено венцехваления за партията, а за поет, творил и изключително качествени и затрогващи със своята човешка топлота стихове.
Безспорно, на Димитър Методиев принадлежат и редове като:

Не съм от пръст. И няма пръст да стана.
И няма бог и дявол да спорят
за моята душа: пред тях на съд
аз нито жив, ни мъртъв ще застана.

Дух от духа ти, път от твоя път,
от теб дойдох, при тебе ще се върна -
когато твойто знаме ме прегърне
и твоите ръце ме понесат.

("На БКП", мисля, че стихотворението е от 1958 г.). Мнозина изследователи намират писаното от него в този стил за резултат на искрено убеждение, вяра и ентусиазъм. За пример могат красноречиво да служат "Песен за комунизма" (1956 - 1959 г., от цикъла "Малки поеми"), "И няма да дочакате Възкресе!" (8 ноември 1956 г., "Слънчево привличане").
Малко коментирана страна от творчеството на лирика обаче са стихотворенията му за Италия и Франция, интимната му произведения ("Италианско бяло пладне", "Сбогуване с Парма", "Изкачване на Сен Бернар", "Шлепове по Сена", "Фен д`Оаз", "Пер Лашез" - всички от сборника "Затваряне на кръга").
По-долу си позволявам да представя 4 негови стихотворения:

Молитва

Умните хора трупат имоти:
имотът не щял ни хляб, ни сол.
Умните хора живеят самотни.
А на мен -
дай ми, Господи, бол,
верни приятели, хляб и сол,
сърце широко, широки пръсти,
сили на моята булка чевръста,
турни ме, Господи, на кръстопът,
та който мине, при мен да влезе
да раздели с мене мойта трапеза,
нещо да вземе за из по път
и щедро вкъщи да ми остави
свойто "Сполай ти!", свойто "Със здраве!"

Времето бяга, дните се нижат.
Дари ме, Боже, с хорската грижа -
всичко, що имам, да го раздам.

А там -
в земята -
ще поживея и сам...


Душата ми е пълна с теб

На мойто детство люлката е тука -
сред тия планини, нивя, лозя, ливади...
Мой роден край!
Тук кукувица първа ме закука
и ясната звезда изгря над мойта младост.

Къде не бях!
Видях страни далечни.
Пред дивни красоти прекланях аз глава.
Но и в Шанхай, в Париж, в Хавана и в Москва -
към теб сърцето теглеше ме вечно.

Душата ми е пълна с теб.
И не мечтая
над цялата земя праха ми да разпръснат -
аз бих желал, когато дойде края,
да ме положат в теб.
Та в тебе да възкръсна!


***

Така ще си умра:
недоживял и недолюбил,
с прощална яснота разбрал,
че твърде малко съм раздал,
че твърде малко съм загубил...

... че тъй ще си умра:
недоживял
и недолюбил...


Вишни

В градината е тихо.
Нито лъх.
И само подлудяващ дъх на влажна нощ и разцъфтели вишни
душата ми изпълва с тъжен зов
от дни предишни.

Къде си ти, несбъдната любов?
Нощта, душата ми и вишните
те молят:
- Виж ни! -

Не трепва клонче.
Нито звук.
Ни лъх.
И само тноя щедър, властен дъх
на спомени
и вишни...

Нарочно пускам стихотворения, които не открих в интернет.
http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=55103
http://liternet.bg/publish2/nivanov/podrezhdane/d_metodiev.htm

1 коментар:

faierpol каза...

Добър ден Марияне!Запознах се с доста от твоите статии!Имам голяма молба към теб.Издирвам под дървои камък "Песен за комунизма" (1956 - 1959 г., от цикъла "Малки поеми")на Димитър Методиев.Ако я имаш ми звънни моля те на този телефон:0888036597