Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-09-28

Литературно четене в памет на Махмуд Даруиш


Корицата на английското издание на "Памет за забравата", може би най-блестящият шедьовър на Махмуд Даруиш.

На 9-ти август тази година в болница ва САЩ почина световноизвестният поет и писател от Палестнина Махмуд Даруиш. "Гласът на Палестина" замлъкна завинаги.
Във връзка с кончината му, по инициатива на Берлинския международен литературен фестивал, която ще се осъществи едновременно в целия свят, Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България и Посолството на Държавата Палестина в София, организират литературно четене в памет на най-големия палестински поет. Събитието ще се състои на 5 октомври 2008 г., неделя, от 18 ч. в Аулата на СУ “Св. Климент Охридски”.
Гарантирам за две неща - качеството на поезията на Даруиш и качествата на българския превод, вдъхновено дело на Мая Ценова.

Кратка биография
Интелектуалецът е роден в заможно сунитско палестинско семейство в селището Ал-Бируа, край Акка в Галилея на 13 март 1941 г. След атака на ционистка милиция през 1948 г. жителите са принудени да го напуснат . Седемгодишният Даруиш се оказва в Ливан, без да знае нищо да съдбата на семейството си. Понастоящем на мястото на родното му селище има израелско поселение.
Без съмнение, бягството и разрушаването на родния му дом оставят траен отпечатък в живота и творчеството му.
След завършване на средното си образование, Даруиш се установява в Хайфа, където работи като журналист. През 1961 г. се присъединява към Израелската комунистическа партия и за кратко е редактор във вестника на партията „Ал- Итихад”. Често е задържан или поставян под домашен арест. Не получавал работа, тъй като нямал висше образование. Удало му се да замине за Москва през 1970 г. Завърнал се, през 1971 г. го виждаме в Кайро, където работи в престижния вестник „Ал- Ахрам”, а след Кайро - и в Бейрут, средище още от 19 век на арабската интелигенция. Бейрут е и убежище за много палестинци, борещи се срещу Израел. В ливанската столица младият Махмуд работи за Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и издава списанието „Шуун Филастиния” („Палестински проблеми”). Оглавявал е Центъра за палестински изследвания, бил е председател на Всеобщия съюз на палестинските писатели и журналисти, както и главен редактор на печатния орган на Съюза. Основава и ръководи издаването на „Ал- Кармел”, периодично издание за палестинска литература и култура. Издаването на списанието беше подновено през януари 1997 г. от центъра „Сакакини”.
Друг повратен момент в съдбата на писателя е израелската атака на Бейрут през лятото на 1982 г. За пореден път в рамките само на един живот, Даруиш е принуден да бяга. Установява се наблизо до дома, в средиземноморски Кипър. Всъщност, след 1970 г., бягствата са верен спътник на Даруиш – политическата му активност, в зависимост от настъпилите политичeски промени, го кара да търси сигурност в Йордания, Тунис, Франция.
През 1987 г. Даруиш е избран за член на Изпълнителния комитет на ООП. Участва в съставянето на палестинската декларация за независимост през 1988 г. Поетът е и автор на химна на ООП „Баляди, баляди” („Родина”). През 1993 г. Махмуд Даруиш, заедно с още няколко души от ръководството, подават оставки. Причината е, че преди подписването на споразуменията от Осло, които някои палестници считат за неизгодни, от палестинска страна нито един юрист не преглежда проектоспоразуменията и консултации са правени само с ръководителя на ООП Ясер Арафат.
Все пак, след 26 години на разлъка, Даруиш се завръща в обичаната от него Палестина и се установява в Рамала.
През 2000 г. израелското правителства се изправя пред политическа криза, тъй като министърът на образованието Йоси Сарид предлага няколко стихотворения на Даруиш да бъдат включени в учебната програма по литература. Реакцията на министър-председателя Ехуд Барак е, че „времето да се изучава Даруиш още не е дошло.”
Даруиш, заедно с няколко други арабски интелектуалци, остро осъждат конференция, отричаща Холокоста, проведена в Техеран.
Считан е за най-значимия съвременен и работещ в наши дни арабски поет, както и за национален палестински поет. Известен е в целия арабски свят, като много от стиховете му се пеят като песни.
В рамките на творческия си път преживява значителна еволюция, която води до все по-сериозното усложняване и натоварване със смисъл на поемите му.
Пише стихове още от ученическите си години в Дейр ал - Асад. Публикува първата си стихосбирка през 1960 г., „Asafir bila ajniha” („Птици без криле”), когато е едва на 19.
Още с втората си книжка от 1964 г., „Awraq al-zaytun” („Листата на маслината”), се утвърждава като един най-добрите поети на Съпротивата.
В текстовете му се преплитат две големи теми – любовта и родината. Любовта към любимата жена неусетно се свързва и трансформира в ненарушим съюз между поета и неговата татковина. Други често срещани образи в творчеството му са птицата и библейски персонажи.
Автор е на ок. 30 книги с проза или поезия, които са преведени на 35 езика, сред които основните европейски езици (английски, френски, руски, немски, италиански, португалски, турски). Радва се на световна слава за дълъг период, което е недвусмислено доказателство за качествата на текстовете му.

Поетът е лаурет на множество престижни литературни награди.
1969 г. – наградата „Лотус” на Афро-азиатските писатели;
1983 г – Ленинска награда за мир, присъдена му за цикъла стихотворения, писани през предходната 1982 г. в обсадения Бейрут, посветени на античовешките престъпления на израелските въоръжени сили и ливанските им съюзници;
1997 г. – кавалер на френска награда за литература и изкуства
2001 г. – Махмуд Даруиш печели наградата Ланън за Свобода на народите. Този приз отличава хората, които са се осмелили да напишат самобитни текстове, описващи правото на човек на свобода, както на мисълта, така и на словото. Фондацията дефинира свободата като право на хората и на общностите да определят и запазват своите специфики, застрашавани в наши дни от глобализацията;
2003 г. - носител на приз на името на немския писател Ерих Мария Ремарк.
2004 г. – награда на името на холандския принц Клаус
2007 г. бе удостоен с престижната награда на Стружките поетични вечери (Учредени през 1962 г., до момента в поетичните вечери в град Струга са участвали над 4000 поети, есеисти, преводачи и критици от 95 страни. Сред носителите на тази награда четем имената на Нобелови лауреати като Пабло Неруда (Чили, 1971 г.), Еуженио Монтале (Италия, 1975 г.), Йосиф Бродски (СССР, 1987 г.), Сиймъс Хини (Ирландия, 1995 г.), други значими творци като Мирослав Кърлежа, Булат Окуджава, американците У. Х. Одън и Алън Гинзбърг).

За повече информация, текстове и критика за Даруиш, можете да погледнете предишните ми публикации:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/08/blog-post_14.html

http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/08/blog-post_15.html

Няма коментари: