Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-10-28

Честит празник, г-н Евтимов!

Днес поетът Евтим Евтимов достигна 75 лазарника! Честито!
На многая лета!

Интервю с лирика можете да прочетете в днешния "Дума":
http://www.duma.bg/2008/1008/281008/index.html

Време да из-"Вик"-аме

"Фото Стоянович" на Евгения Иванова стана тазгодишният победител в конкурса на фондация "Вик" за български роман на годината. Авторката не е професионална писателка, а книгата е първата й художествена творба.
Наградата от 10 000 лева и превод на произведението на английски език се присъждат за пети път от англичанина Едуард Вик.
Останалите номинирани бяха Алек Попов ("Черната кутия"), Александър Секулов ("Колекционер на любовни изречения"), Елена Алексиева ("Рицарят, Дяволът, Смъртта") и Теодора Димова ("Адриана") и криещият се зад енигматичен псевдоним Пип Волант ("Мамка"), който взе наградата от 1000 лв. чрез вота на читателите, които гласуват по интернет.
Журито се състоеше от проф. д.ф.н. Валери Стефанов, литературен кртик и до миналата година декан на ФСФ на СУ "Св. Климент Охридски", доц. Георги Лозанов, кинорежисьора Андрей Слабаков, еврокомисаря по защита на потребителите Меглена Кунева и проф. Боряна Христова, директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
В петото издание на конкурса тази година организаторите включиха като съпътстващо жури и пет известни имена - народната представителка Мая Манолова, бизнесмена Христо Ковачки, "Мис България" Таня Карабелова, Галя от ексдуета "Каризма" и футболиста от "Левски" Николай Димитров.

Първо, съставът на журито никак не ме респектира. Имената на Валери Стефанов, Георги Лозанов и Боряна Христова безспорно тежат на мястото си. Андрей Слабаков се отличава с иключително нестнадартен поглед, затова е подходящ за литературно жури. Какво обаче прави сред тези имена Меглена Кунева? Тя е юрист. Един от най-блестящите български литературни критици, Владимир Василев, сащо е бил правник. Само че до този момент М. Кунева не е дала особена заявка за литературна гениалност или сериозен литературно-критически талант.
Съпътстващото жури - спаси, Боже, мене раба твой грешен! За Мая Манолова и Христо Ковачки - виждам някакви основания, те се водят за грамотни хора, ама другата троица? Футболистчето, манекенката и певичката какво са написали до този момент, че да преценяват? Не какво са писали, какво са чели? Списание "Стори" сигурно. Или пък "Блясък"? Помози, Господи, простете и вие четиридесет светци от Севастие...
Имам отлични впечатления от другите три текста - "Черната кутия" на Алек, "Колекционер на любовни изречения" от Александър Секулов и "Адриана" на Теодора Димова. Без да може да достигне таланта на баща си, сама по себе си идеята на Адриана Димова за "дописване" е много интересна.

Промених първоначалната публикация, в която остро критикувах Евгения Иванова, не затова защото изказаното от мен мнение беше твърде крайно, а тъй като просто промених мнението си за текста и авторката.

2008-10-24

Колко са дълги на лъжата краката?

Отивам към офиса на Дружеството. Три малки циганета преобръщат кофа за боклук, от онези, малките, цилиндричните, за да докопат някакъв спрей. В алуминиевата опаковка все още има нещо и това ги е привлякло. Започват да пръскат насам-натам, включително и, сигурен съм, съвсем нарочно, по бутона на пешеходен светофар. Подвиквам -"Ей,ей" при което онова от тях, което държеше спрея, вдигна веднага поглед и съвсем "невинно" отрони: "Без да искам". А съвсем не беше без да иска.
Това ми напомни и за друг случай.
На връщане от НБУ се возех в рейс в компанията на красива колежка. В автобуса се качиха трима мургави. Единият дъвчеше нещо. След като си дояде, когато бусът отвори врати на следващата спирка, той, невъзмутим, си хвърли опаковката през отворената врата. Просто я хвърли. Просто така.
Откачих. Пък и да се направя на мъж пред момата. Веднага остро му направих забележка, а той с олимпийско спокойствие ме парира: "Падна." Измисли лъжата за секунда. Откъде знам, че е лъжа ли? Друг от тримата го пита какво искам. Той отговори - "Ааа, нищо, че си хвърлих боклука". Той сам се издаде, оттам знам.
Не съм расист, но ми е странно що за население може за секунда да измисли лъжа и след това да те гледа все едно нищо не е станало.
Очевидно, единственото решение на циганския(те) проблем(и) е образование. Образование повсеместно, образование качествено и достъпно, образование на всяка цена. За да се случи тази утопия обаче, трябва разбиране "отдолу". Засега цялата работа е като местене на гробища - отдолу никой не помага.
Ако това не се промени скоро, тежко ни и горко на цялото общество.

Заложна къща

Не по Деян Енев

В нашия блок, на ъгъла, откриха заложна къща.
Някои религии, например ислямът, се противопоставят на лихварството. Счита се, че е неестествено парите да нарастват от самосебе си. Това влече сложни догматически въпроси за чудото и божията намеса.
Пък и наистина - сайбията на заложната къща до нас по цял ден нищо не прави, пък богатее. Това ако не е цяло чудо?
Но не това е най-важното. Нека оставим метафизичните понятия и разсъждения, за да видим някои не така свръхземни въпроси. Откакто я откриха, край къщата се навъртат разни типове, които по принцип биват определяни като "съмнителни". Определението е неточно, защото и дума не може да става за съмнения те от коя страна на закона са.
Заложните къщи са и доказано криминогенен фактор, защото, когато в подобни къщи вещи се купуват без контрол и доказване на притежание и произход, това е сигурен път за стимулиране на кражби, обири и грабежи.
Разбира се, както винаги, най-пострадали от дейността на заложните къщи са и обществено най-уязвимите слоеве. Хората с ниски или непостоянни доходи не могат да изтеглят нормални банкови кредити, защото не могат да ги обезпечат. От това се възползват мошениците от заложните къщи, които за няколко хиляди лева заем ти вземат апартамента. Който струва десет пъти повече. И ти не можеш да направиш нищо.
Или пък за двайсетина лева оставаш без телевизор. Не че е загуба да гледаш нашите телевизии.
Изтрополя някаква решетка. А, да, оня от заложната къща пак се окопава вътре.

Да се вмъкнеш в съня

На П. Л.

Далечна, но не екзотична страна. Хотел в чужд град. Чужд, но го чувствам като свой.
Полунощ. Онова полу-будно, полу-сънено състояние, когато човек се унася преди да заспи.
Няколко бързи и енергични почуквания, не, по-скоро удари по вратата, ме изтръгват от това състояние. Скачам, отварям.
На прага е Тя.
Целува ме отривисто, прошепва ми "Обичам те!", бързо се сбогува и изчезва преди да съм имал време и възможност да се окопитя.
Остава ми само дълго да се чудя сън ли беше, или всичко се случи наяве.

2008-10-23

Empty warhead found in White House

2008-10-18

Парашутната дружина

Немският генерал Курт Щудент е един от хората, които първи осъзнават перспективите пред парашутните части. Това става в годините на Втората световна война.
България също създава своя парашутна дружина. Съставът й е от 429 бойци, специално подбрани и обучени от над 3000 кандидати.
След като става ясно, че България ще воювя с Райха, на 11 октомври в гр. Кюстендил е проведен парад на заминаващите за бойното поле части. Ген. Стойчев, командващ Първа българска армия, се обръща към парашутистите с думите: „Парашутисти, синове мои, вие ще бъдете челикът на моята стоманена армия!“.
На Парашутната дружина е възложена задачата да овладее укрепената позиция Стражин.
18 октомври е първият боен ден на десантчиците. Мисията е изпълнена успешно и немците са отхвърлени, включително и с използване на страшния български "патент" - ударът "На нож!".
Въпреки, а може би и точно заради това, висока е цената, която плащат парашутистите – 36 убити и 69 ранени или близо една четвърт от личния състав.
Бойците дават пример за храбрости себеотрицание. Вражеска картeчница стреля във фланг на Парашутната бригада. Ефрейтор Никола Паскалев, картечар, открива огън. Патроните свършват. Ранен е от граната. Със зъби откопчава предпазителя на своя граната, хвърля я по неприятеля, и стиснал още няколко ръчни бомби, полита срещу врага. Следва взрив.
Когато по-късно ген. Иван Маринов пита ген. Владимир Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“, без да се колебае, легендарният командир отговаря: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“.

18 октомври е обявен за Ден на парашутиста. Всяка година се провежда честване на Парашутната алея на Централните софийски гробища.
Поклон пред героите, загинали за България и в борба срещу нацизма!

Още за първия боен ден на българските парашутисти можете да научите оттук:
http://www.vi-books.com/vis/vis3/13_zastoto.htm

17 октомври – Международен ден за изкореняване на бедността

16 октомври е обявен от ООН за Световен ден на прехраната, а пък 17 октомври – за Международен ден за изкореняване на бедността по света.
Правото на храна е признато от Всеобщата декларация за правата на човека през 1948 г. През 1966 г. Общото събрание на ООН го включва в Международния пакт за икономически, социални и културни права (открит за ратификация на 16 дек. 1966 г. с Рез. 2200А (ХХІ). Пактът е ратифициран от нужния брой страни и влиза в сила на 23 март 1976 г. До момента са го подписали близо 160 страни.
Правото на подходяща храна е записано и в конституциите на двайсетина държави.
Всичко това е чудесно, но не съм сигурен, че храни гладните.
Двата дни са пряко свързани, тъй като набелязаните проблеми са в тясна връзка.
В началото на Третото хилядолетие повече от 1 млрд. души по света живеят с по-малко от 1 (един) USD дневно, считано за граница на абсолютната бедност, а почти половината от населението на земята живее с под 2 долара на ден. Огромен процент от тези хора са жени.Близо милиард са неграмотните – 860 млн. възрастни и над 104 млн. деца. 70% от тях са жени. Според ЮНЕСКО всеобщото начално образование би струвало на света, на целия свят, 11 млрд. USD годишно. Това е само ок. половината от сумата, която американците дават за сладолед! Не е нужно да казвам, че проблемите на бедността са пряко свързани и с проблемите на достъпа до образование.
1,4 млрд. души по света нямат достъп до здравословна питейна вода. Те водят ежедневна борба за оцеляване и достъп до ресурси. Това е предпоставка за разпространение на болести.
И през миналата година 11 млн. деца под 5 години ще умрат оп причини, които лесно биха могли да бъдат предотвратени.
От 1990 до 2000 г. в Африка абсолютоното число на хората, живеещи изключително бедно, е нарастнал със 140 000 000.
Повече от 800 000 000 души си лягат гладни всеки ден... 300 000 000 от тях са деца. От тях под 10% са жертви на бедствени ситуации. За останалите 90% недохранването и липсата на пълноценна храна са постоянно положение.
На всеки 3,6 секунди по един човек умира от глад. Най-често това е дете под 5 год. Докато прочетете това, едно дете е издъхнало. Това прави по над 1000 деца на час.
Тези цифри се равняват на три вълни цунами месечно. Всяка година 6 милиона деца умират от недояждане преди да навършат 5 години. Огромното мнозинство от тези хора умира от една и съща болест, наречена бедност.
През 1960 г. Африка е сериозен износител на храни. Днес тя внася 1/4 от необходимото й зърно. Срещу всяка единица помощ от страна на богатите за бедните страни стоят ок. 8 пъти по-големи субсидии за тяхното земеделие. Понастоящем 40% от африканците ежедневно не получават достатъчно храна.
Намаляващото плодородие и ерозията на земята, липсата на вода и болестите са довели до намаляване с ¼ на производтсвото на хрлани per capita за 25 год. Същевременно населението на Земята се увеличава. Това обяснява защо ок. 70 на сто от гладуващите живеят в селата.

За още информация можете да прочетете тук:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/10/blog-post_16.html
http://mkaragyozov.blogspot.com/2007/10/blog-post_15.html

2008-10-09

Обикновена новина

"От снощи в Израел започна празникът Йом Кипур, който се счита за най-свещения ден в еврейския календар. По този повод израелската армия наложи блокада на окупирания Западен бряг."
Честит празник!
Спомням си как през 1999 г. американските пилоти убива православни сърби гадно, подло, отвисоко с бомби с надпис "Честит Великден!".
Но, както знаем,
"Едничка остава
- стои и пребъдва
през вековете -
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
- и в с и ч к о с е с б ъ д в а."

Гео Милев, "Септември", 1924 г.

2008-10-08

Странна мода

Една разходка до двата ми университета - СУ и НБУ - ме убеди в избуяването на нова мода. Кефиите или куфиите, както предпочитате ги наричайте - онези бяло-черни карирани палестински шалове - в момента са моден атрибут. Освен най-популярната бяло-черна разцветка, големите модни къщи са пуснали и какви ли още не - виолетови, лилави и пр. Да отиват на тоалета на фръцлата...
За символиката на цветовете на шала, за произхода му и за радикалния шик съм писал доста подробно ето тук:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/06/blog-post_06.html
Именно поради това - за да не се повтарям и да отегчавам вече челите - ще си спестя някои обяснения.
Ще ми се обаче да коментирам някои други моменти. Тези популярни напоследък шалове могат да бъдат купени от скъпите бутици на "Витошка". В това няма лошо, лошото обаче е, че модните компаниии правят луди пари на гърба на каузата на бедни и потиснати хора. Лошо е и друго - пълното невежество по отношение символиката на това, което носиш омотано около врата си.
Арафат превърна куфията в международен символ на солидарността и съпричастността с каузата на Палестина. Карираният черно-бял палестински шал се превръща в интернационален знак на борбата срещу потисничеството, несправедливостите, ционизма, расизма, апартейда и всички видове съюзничество с тях. Младежи по цял свят носят своите "арафатки", за да покажат солидарността си с мъченичеството и борбата на палестинския народ.
Перча се с подобен шал от години, да кажем от 11 клас. Но ще продължа да се кипря с него и след като мине модата му. Защото за мен той е символ.
Подобен "бум" на кефиите не ме радва, защото е мимолетен. Далеч съм от мисълта, че изведнъж много хора са станали солидарни с каузата на Палестина и затова са се втурнали да носят шаловете. Популярни кефиите станаха, след като Енрике Иглесиас се снима в свой клип с такъв шал. Да не остане по-назад, последва го и Влади Ампов – Графа – София беше залята с плакати за негово участие в някакъв клуб, на които плакати той, увит с шамия, държи китара.
Според мен, каузата на свободата не може да бъде въпрос на мода. Каузата на свободата не е шал, който сменяш според модната тенденция или линия този сезон. Каузата на свободата просто е кауза на свободата. И е символизирана от шал.

2008-10-05

"Утрешният ден на България е пълен с тревожни изненади"

Това изречение записва на 10 март 1990 г. в дневника си поетът Христо Радевски (вж. "Разговор със себе си. Непубликуван дневник", Издателство "Захарий Стоянов", С., 2000 г.)
Някои случки от последните няколко дни ми напомниха тази фраза.
Първо. Мотках се на летището да изпращам чужденец. Преди да си тръгна забелязах глухоням на чужди езици шофьор да товари на такси с тарифа по ок. 4 лв. на километър и минута престой чужденец. Индиец или пакистанец по външен вид. Не знам дали трябваше да се намесвам, но го направих и предупредих иноземеца. Добре, че се обадих. Човекът се оказа индиец, живеещ в Австралия и работещ за софтуеърна компания. Мястото, до което искаше да стигне, беше френски град на име София Антиполис или нещо такова. Купихме българска карта за телефон, звъняхме по офиси в Сидни и Лондон; обяснявахме се има ли такъв и такъв адрес в София или не и пр. Загубих доста време, но не съжалявам.
Междинен извод - дори на летището е много трудно за чужденец да се оправи. Служителите по гишетата на авиокомпаниите говорят чужди езици и се държат възпитано, но това съвсем не важи за другите офиси там (например пощата) или пък таксиджиите отвън.
Не знам докъде щеше да го заведе таксито-пират. А според вас? С шофьор, който не знае чужд език, кара чужденец на безумна тарифа из не просто друг град, а различна страна? Щеше да го закара до скандал, разправии и неприятности за този западен тъпак (в случая западно-източен невежа), сбъркал Франция с България. Като резултат той щеше да е уверен, че България се състои от неграмотни мошеници и щеше да популяризира това си убеждение по света.
В резултат на намесата ми сега ситуацията е коренно противополжна - за индо-австралиеца изведнъж всички българи станаха учтиви, любезни и мили хора.
Два дни по-късно ми се обади и каза, че непременно ще дойде в родината ни за ваканция.
Пред сградата на летището се оказа, че глухонемите на чужди езици мангали-бакшиши са доста изобретателни в псувните и заканите на български. Занимавам се с чужденеца, затова не им обръщат внимание. По-лесно ще е вместо да се бия с тях, да извикам някой от много полицаи наоколо, но в мен се обажда атавистичното "да не се изложим пред чужденците", затова решавам да не правя циркове. Макар че можех да се оплача и да ги арестуват за поне няколко неща - обида (която се преследва по тъжба на пострадалия, т.е. аз), заплахи и хулиганство, което вече се преследва по общия ред (чл. 325 НК, ако не съм се объркал :)).
С подобни таксита е пълно край всяка, независимо каква, гара в София.
И на никой не му пука и не прави нищо...
Тръгвам си от летището. Стигам на "Плиска". Задава се някакъв рейс. На спирката има кошчета. Това няма значение. След дълго последно дръпване няколко фаса описват дъга, след което се разсипват в оранжеви искри по асфалта на "Цариградско море"...
И на никой не му пука и не прави нищо...
Ден следващ. Превечер ми звъни познат. Не се е сещал той да звънне пръв от месеци, но сега има причина. Иска ходатайство. Думата отново има Христо Радевски: "Какъв любезен, внимателен и ухажващ е - когато все пак за нещо си му нужен, и какъв сдържжан, чужд и дори враждебен е, когато усети, че вече не си му нужен!" (30 април 1991 г., стр. 324). Каква хамелеонщина, а? Добре че рядко ми се налага да искам нещо от такива люде!
Как обаче свърши денят. След обаждането зачаках трамвай. Виждайки ръб с тъповата физиономия да допушва цигарата си, предвидливо прибрах очилата в калъфа им и зачаках. На крачка от кошчето, юнакът пусна фаса на земята. Остро, но учтиво му направих забележка. Последва отговор "Само мое ли е?". Как да обясниш на глупака, че всеки така разсъждава и затова тънем в боклуци? Опитах да му обясня. Останалите хора на спирката се "окешваха", както пише Емилиян Станев. Бях готов и да се бия. Очевидно глиганът прочете решимостта в погледа ми и скорострелно спря такси, с което отпраши нанякъде.
Към 20.45 е. Транспортът идва. Качвам се. Вътре е ужас.
Момче с вид на клошар, озлобен на живота и обезверен (че Пламен Юруков ли да му вдъхва вяра?) очевидно търсещо конфликт с когото и за каквото и да е, започна да се заяжда с някакъв друг. В другия край на трамвая съм, но се прибилжавам и се оказва, че другият, кльощав наркоман, диша лепило. В трамвая така смърди на пот и непрано, че и бездруго нищо не можеш да усетиш. Пълно е с шумни и нагли цигани.
Утрешният ден на България е пълен с тревожни изненади. Тоест, изненади няма, ясно е, че след 20-30 години тук ще е пълно само с необразована маса, отчаяни хора и старци.
Освен ако ние, младите и образованите, не се опитаме да променим нещо. Не нещо, а всичко, което не ни харесва. При това трябва да започнем да опитваме бързо, чевръсто и направо.
Следваща случка. Предната ми публикация в блога беше призив за нужда от доброволци за бране на маслини в Палестина. Нещо жизнено важно за много фермери - ако маслините не се оберт бързо, те ще умрат от глад през следващата година.
По-предната публикация - за литературно четене.
Разпратих и двете информации до доста хора - историци, юристи, студенти по международни отношения.
Приятели от други държави изявиха голямо желание да се включат в брането на маслини. Руса сладурана от Естония каза, че научава късно, има други ангажименти, свързани с работата й, но наистина иска да помогне и ще зареже всичко друго. Тези, които наистина не можеха (майка ми е тежко болна, трябва да се грижа за нея, ми писа едни румънец), изразиха съпричастност и обещаха и те да пишат до други хора.
Получих само едно критично писмо. Текстът му гласеше следното - цитатът е дословен: "Mariane, molq da ne pra6tash pove4e kakvato i da bila informaziya! Merci". Не коментирам шльокавицата. Важен е смисълът, който нашият герой, да го наречем Груйо, Стамат или най-добре - Ганьо - влага. А той е следният. "Мен нищо не ме интересува. Не ме интересува светът около мен. Няма значение дали става дума за история, политика, международни отношения или литература, мен нищо не ме засяга (това е само според теб, иначе те бърка). Искам да не знам, за да не ми се смути рахатът (този тип гечинмек е трудно смущаем). Искам да си остана невеж." Спокойно, ще си останеш :)
По-горе споменах Пламен Юруков. Да му се възхитим дружно! Единственият политик, който превръща в дела думите си. Призова да не се плащат данъци и сега сам даде пример. Повече за това как да не внасяте ДДС и да лъжете в декларациите си до Сметната Палата, прочетете ето тук.
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1238888
Това се казва сериозен човек.
Така ще е, докато всички не се обединим и не спрем мърлявщината и безнаказаността на самозабравили се такси-тарикати, не започнем според случая да глобяваме или бием тези, дето си хвърлят фасовете и ни цапат на всички, докато търпим типове като тези управляващи и като тази опозиция.
И като свършите да четете, помислете за утрешния ден на България.

2008-10-02

Маслината - символ на мира


"About olives trees"
The text in English is further down.

От най-дълбока древност маслината е символ на мира. На някои места по света маслината е залог за оцеляване на фермерите, които изкарват поминъка си благодарение на нея.
Случаят Палестина.
Според докладите на ООН, 70% от палестинците в Газа и на Западния бряг живеят в крайна бедност (под 1 долар дневно), а 50% зависят от доставките на хуманитарни помощи.
Според британския правителствен Департамент за международно развитие "бедността в окупираните палестински територии е продукт на окупацията и конфлика". Единствено прекратяване на окупацията може да изкорени причините за бедността.
Според оценки на ООН, понастоящем 60% от палестинските селяни са отделени от земите си по причина на израелската стена. Еврейската държава също така не дава разрешителни на земеделците за достъп до нивите и градините им. По думите на Кофи Анан, бивш Генерален секретар на ООН, "израелската блокада е основна предпоставка за бедността и хуманитарната криза в окупираните палестински територии."
(вж. повече на адрес http://www.waronwant.org/palestine)
Освен това, следва още веднъж да се подчертае незаконният характер на Стената. На 9 юли 2004 г. Международният съд в Хага осъди стената и напомни на Израел задължението му да я разруши и да плати компенсации на засегнатите палестинци. Международният съд в Хага едновременно с това потвърждава задължението на всички държави да вземат ефикасни мерки, с които да принудят Израел да спазва международното право. Това становище на Международния съд е потвърдено с огромно мнозинство и на 20 юли 2004 г. и от Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН - главният съвещателен орган на световната организация, в който орган са представени всички страни и те имат равен глас.
Стената на Израел конфискува земи, но главната й цел е да раздели палестинските територии на Западния бряг поне на 3 парчета - 1) - от най-северните части до Наблуз; 2) - районът на Йерусалим; 3) - Южен Западен бряг. В рамките на тези парчета допълнително ще бъде разбита инфраструктурата и комуникациите, като се предвижда палестинците да бъдат натикани в т. нар. бантустани - отделни градове, които нямат връзки с другите палестински земи. Мнозина наричат така създалата се ситуация "затвори под открито небе". За целите на разделянето Израел използва не само Стената, но и ситема от над 561 контролни постове, бариери и трайни прегради
(според доклада на Джон Дугард – специален докладчик на ООН за състоянието на човешките права в окупираните през 1967 г. палестински територии).
Междувременно започва сезонът на събиране на реколтата от маслини.
Да видим какво се случва със село Ni'lin. След като през май 2008 г. Израел стартира строежа на стената в този район, военните власти конфискуват 2700 дюнюма земя (дюнюмът е традиционна мюсюлманска мярка за земна площ, стойността му в различните земи и епохи варира, но можем да го приемем за 1 декар). На тези земи са разположени над 5000 маслинови дръвчета. Те са основен източник на доходи за 130 семейства. Израел съзнателно не издава разрешителни за достъп на палестинските селяни (ако издава, те са за безкрайно недостатъчни срокове) за достъп до земите им, тъй като оставянето им без доходи е най-сигурният път те да бъдат принудени да емигрират. Както съм писал и по-рано, Израел обича да разорава с булдозери земята и от 2000-та година насам, когато беше предприетат тази политика, досега са изкоренени над 1 189 400 дръвчета (данните ми са към май 2008 г., но бройката постоянно нараства)!
Маслиновите дръвчета живеят по няколко хиляди години, така че, когато Израел изкорени маслините в Гетсиманскаа градина, еврейската държава посегна на преки свидетели на Христос! Аргументът - маслиновите горички били удобно убежище за терористи. Всеки, виждал маслини, знае, че те изискват много място заради кореновата си система, растат нарядко, покрай тях не вирее никаква растителност и е невъзможжно сред тях да се скрие човек. Той просто не се скрива в маслинова гориичка!
Именно по тази причина, международната помощ и солидарност е решаваща за потърпевшите. За да успеят да съберат плодовете на своя труд, на местните фермери е нужна помощ. Въпреки че е малко късно, аз се присъединявам към апела - нека всеки, който има възможност, се опита да се включи в брането на маслини! Гарантирам ви, че преживяването е много приятно - компанията на доброволци от целия свят е страхотна, палестинските домакини, и без друго гостоприемни, се отнасят безкрайно гостолюбиво към хората, които са пристигнали, за да ги подкрепят и да им окажат помощ. Осигурени са места за спане у местните хора, които ще поемат и изхранването в периода на събирането на реколтата. Има и друго - със сигурност участие потвърди поне едно красиво българско момиче :))
Началната дата на кампанията е 10 октомври, а крайната - 31-ви октомври. Дори и да закъснеете, мисля, че няма да е проблем.

За повече информация:
http://www.new.facebook.com/inbox/#/event.php?eid=27412497346
или контакти
Hindi Mesleh: 0599839843
Ahmad Mesleh: 0599858739
Email: nilinvillage@gmail.com

За едно друго подобно селище прочетете тук:
http://mkaragyozov.blogspot.com/2008/06/blog-post_21.html
Международна кампания срещу "Стената на апартейда"
http://stopthewall.org/index.shtml
Сайтове на международните движения за солидарност:
http://www.france-palestine.org/
http://bigcampaign.org/
http://www.bilin-village.org/index.htm
http://palsolidarity.org/
http://palestinecampaign.org/index2b.asp
http://icahd.org/eng/

http://left.ru/2008/11/nikonova180-2.phtml

For many farmers all around the world olives are very important part of their incoms.
The UN reports that 70% of Palestinians in the West Bank and Gaza are now living in acute poverty, a figure comparable to poverty levels in sub-Saharan Africa. Over 50% are now dependent on food aid.
According to the UK government's Department for International Development: "Poverty in the Occupied Palestinian Territories is a product of occupation and conflict." Only by ending the occupation can the root causes of poverty be addressed.
Israel has confiscated thousands of acres of fertile Palestinian land in order to build its illegal Separation Wall. The UN estimates that 60% of farming families are now cut off from their land due to lack of permits. Palestinian homes, farms and water systems have been purposefully destroyed. (you can read more about poverty in Palestine and illegal Separation Wall in English here http://www.waronwant.org/palestine)
Even though, I want to emphasize on the illegal character of the Separation Wall – International court of Justice in Hague decided (9th of July 2004) that Israel is indebted to destroy the wall and give compensations to the palestinian citizens. Member countries of the UN General Assembly supported this decision with vast majority on 20th July 2004.
Separation wall is only part of Israeli system of restrictions. According to the report of John Dugard, UN special envoy for occupied palestinian teritories, Israel also has constructed over 561 check-points and other bariers. Policy of restrictions about palestinian citizens is called from many people policy of “open air prisons”.
Since 2000, Israel has uprooted 1 189 400 trees!!!
Lets see the case with Ni'lin village.
Ni'lin village is located in the West Bank, 26 km to the west of Ramallah city, and at the centre of 7 other villages. In May 2008, the Israeli army began constructing the Wall on the southern side of the village, through which 2,700 dunums (dunum is traditional measure of area; 1 dunum = about 1 decare) of village lands and more than 5,000 olive trees will be isolated and confiscated.
In the run up to the annual harvest season, the Ni'lin municipality was informed last week by the Israeli military administration that the residents of Ni'lin village will not be issued permits to reach their olive trees that have been isolated by the Wall. The 130 families affected depend on these trees for their livelihoods. For these families, the sale of olives and olive oil is central to their household incomes, and the inability to harvest their olives will have serious implications for their welfare. In addition, it will mean that they will have to purchase olive oil, obviously at greater cost than if they produced their own.
As such, the people of Ni’lin are calling on international friends and supporters to come to Ni’lin this October to (1) help these families access their lands and pick their olives during the upcoming harvest season; and (2) show solidarity with the Palestinian people and support their right to remain on their land.
This season used to be the happiest, most beautiful and joyful moment of the year, where several generations of extended families – from young to old - would gather together to harvest their olives. As with so many other spheres of Palestinian life, this has now been shattered by the Israeli occupation.
We believe that with the support of our international friends, and by standing together, we can succeed in helping the villagers pick their olives, remain on their land, and oblige Israel through non-violent means to stop its violations and collective punishment in the village of Ni'lin.
Accommodation can be arranged with Palestinian families or in a venue provided by the Ni’lin municipality. The harvest season will start on October 10th 2008, and will end on 31 October 2008.

For more info please email or call
Hindi Mesleh: 0599839843
Ahmad Mesleh: 0599858739
Email: nilinvillage@gmail.com

(for pictures you can see http://www.new.facebook.com/event.php?eid=27412497346)

Information about solidarity movemnts all around the world
http://stopthewall.org/index.shtml
http://www.france-palestine.org/
http://bigcampaign.org/
http://www.bilin-village.org/index.htm
http://palsolidarity.org/
http://palestinecampaign.org/index2b.asp
http://icahd.org/eng/
http://left.ru/2008/11/nikonova180-2.phtml