Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-10-05

"Утрешният ден на България е пълен с тревожни изненади"

Това изречение записва на 10 март 1990 г. в дневника си поетът Христо Радевски (вж. "Разговор със себе си. Непубликуван дневник", Издателство "Захарий Стоянов", С., 2000 г.)
Някои случки от последните няколко дни ми напомниха тази фраза.
Първо. Мотках се на летището да изпращам чужденец. Преди да си тръгна забелязах глухоням на чужди езици шофьор да товари на такси с тарифа по ок. 4 лв. на километър и минута престой чужденец. Индиец или пакистанец по външен вид. Не знам дали трябваше да се намесвам, но го направих и предупредих иноземеца. Добре, че се обадих. Човекът се оказа индиец, живеещ в Австралия и работещ за софтуеърна компания. Мястото, до което искаше да стигне, беше френски град на име София Антиполис или нещо такова. Купихме българска карта за телефон, звъняхме по офиси в Сидни и Лондон; обяснявахме се има ли такъв и такъв адрес в София или не и пр. Загубих доста време, но не съжалявам.
Междинен извод - дори на летището е много трудно за чужденец да се оправи. Служителите по гишетата на авиокомпаниите говорят чужди езици и се държат възпитано, но това съвсем не важи за другите офиси там (например пощата) или пък таксиджиите отвън.
Не знам докъде щеше да го заведе таксито-пират. А според вас? С шофьор, който не знае чужд език, кара чужденец на безумна тарифа из не просто друг град, а различна страна? Щеше да го закара до скандал, разправии и неприятности за този западен тъпак (в случая западно-източен невежа), сбъркал Франция с България. Като резултат той щеше да е уверен, че България се състои от неграмотни мошеници и щеше да популяризира това си убеждение по света.
В резултат на намесата ми сега ситуацията е коренно противополжна - за индо-австралиеца изведнъж всички българи станаха учтиви, любезни и мили хора.
Два дни по-късно ми се обади и каза, че непременно ще дойде в родината ни за ваканция.
Пред сградата на летището се оказа, че глухонемите на чужди езици мангали-бакшиши са доста изобретателни в псувните и заканите на български. Занимавам се с чужденеца, затова не им обръщат внимание. По-лесно ще е вместо да се бия с тях, да извикам някой от много полицаи наоколо, но в мен се обажда атавистичното "да не се изложим пред чужденците", затова решавам да не правя циркове. Макар че можех да се оплача и да ги арестуват за поне няколко неща - обида (която се преследва по тъжба на пострадалия, т.е. аз), заплахи и хулиганство, което вече се преследва по общия ред (чл. 325 НК, ако не съм се объркал :)).
С подобни таксита е пълно край всяка, независимо каква, гара в София.
И на никой не му пука и не прави нищо...
Тръгвам си от летището. Стигам на "Плиска". Задава се някакъв рейс. На спирката има кошчета. Това няма значение. След дълго последно дръпване няколко фаса описват дъга, след което се разсипват в оранжеви искри по асфалта на "Цариградско море"...
И на никой не му пука и не прави нищо...
Ден следващ. Превечер ми звъни познат. Не се е сещал той да звънне пръв от месеци, но сега има причина. Иска ходатайство. Думата отново има Христо Радевски: "Какъв любезен, внимателен и ухажващ е - когато все пак за нещо си му нужен, и какъв сдържжан, чужд и дори враждебен е, когато усети, че вече не си му нужен!" (30 април 1991 г., стр. 324). Каква хамелеонщина, а? Добре че рядко ми се налага да искам нещо от такива люде!
Как обаче свърши денят. След обаждането зачаках трамвай. Виждайки ръб с тъповата физиономия да допушва цигарата си, предвидливо прибрах очилата в калъфа им и зачаках. На крачка от кошчето, юнакът пусна фаса на земята. Остро, но учтиво му направих забележка. Последва отговор "Само мое ли е?". Как да обясниш на глупака, че всеки така разсъждава и затова тънем в боклуци? Опитах да му обясня. Останалите хора на спирката се "окешваха", както пише Емилиян Станев. Бях готов и да се бия. Очевидно глиганът прочете решимостта в погледа ми и скорострелно спря такси, с което отпраши нанякъде.
Към 20.45 е. Транспортът идва. Качвам се. Вътре е ужас.
Момче с вид на клошар, озлобен на живота и обезверен (че Пламен Юруков ли да му вдъхва вяра?) очевидно търсещо конфликт с когото и за каквото и да е, започна да се заяжда с някакъв друг. В другия край на трамвая съм, но се прибилжавам и се оказва, че другият, кльощав наркоман, диша лепило. В трамвая така смърди на пот и непрано, че и бездруго нищо не можеш да усетиш. Пълно е с шумни и нагли цигани.
Утрешният ден на България е пълен с тревожни изненади. Тоест, изненади няма, ясно е, че след 20-30 години тук ще е пълно само с необразована маса, отчаяни хора и старци.
Освен ако ние, младите и образованите, не се опитаме да променим нещо. Не нещо, а всичко, което не ни харесва. При това трябва да започнем да опитваме бързо, чевръсто и направо.
Следваща случка. Предната ми публикация в блога беше призив за нужда от доброволци за бране на маслини в Палестина. Нещо жизнено важно за много фермери - ако маслините не се оберт бързо, те ще умрат от глад през следващата година.
По-предната публикация - за литературно четене.
Разпратих и двете информации до доста хора - историци, юристи, студенти по международни отношения.
Приятели от други държави изявиха голямо желание да се включат в брането на маслини. Руса сладурана от Естония каза, че научава късно, има други ангажименти, свързани с работата й, но наистина иска да помогне и ще зареже всичко друго. Тези, които наистина не можеха (майка ми е тежко болна, трябва да се грижа за нея, ми писа едни румънец), изразиха съпричастност и обещаха и те да пишат до други хора.
Получих само едно критично писмо. Текстът му гласеше следното - цитатът е дословен: "Mariane, molq da ne pra6tash pove4e kakvato i da bila informaziya! Merci". Не коментирам шльокавицата. Важен е смисълът, който нашият герой, да го наречем Груйо, Стамат или най-добре - Ганьо - влага. А той е следният. "Мен нищо не ме интересува. Не ме интересува светът около мен. Няма значение дали става дума за история, политика, международни отношения или литература, мен нищо не ме засяга (това е само според теб, иначе те бърка). Искам да не знам, за да не ми се смути рахатът (този тип гечинмек е трудно смущаем). Искам да си остана невеж." Спокойно, ще си останеш :)
По-горе споменах Пламен Юруков. Да му се възхитим дружно! Единственият политик, който превръща в дела думите си. Призова да не се плащат данъци и сега сам даде пример. Повече за това как да не внасяте ДДС и да лъжете в декларациите си до Сметната Палата, прочетете ето тук.
http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=1238888
Това се казва сериозен човек.
Така ще е, докато всички не се обединим и не спрем мърлявщината и безнаказаността на самозабравили се такси-тарикати, не започнем според случая да глобяваме или бием тези, дето си хвърлят фасовете и ни цапат на всички, докато търпим типове като тези управляващи и като тази опозиция.
И като свършите да четете, помислете за утрешния ден на България.

2 коментара:

Pistache каза...

Добре казано!

freya каза...

хм...цялата тази история е позната изцяло,или от части на всеки...аз имах един подобен случай с чужденци-французи,дошли да прекарат седмица в България за лятната ваканция. Запознахме се на гарата във Варна, където им правиха проблеми за билетите, понеже (както спомена) никой на касите не знае дори английски,а какво остава за френски,но както и да е,не беше това бедата...те искаха да отидат в Белград,и ние им помогнахме да го обяснят на некъдърната овца на гишето. По-късно,вече във влака,те ме намериха и ме повикаха защото имало някъкъв проблем,но не знаели какво,защото от 3-ма кондуктори и 3-ма полицаи,никой не знаеше чужд език...отивам аз и питам :"какъв е проблемът с билетите на момчетата(те бяха 4-ма)?", а глупавата кондукторка почва да ми крещи,че билетите им били до Русе,а не до София(което се оказа грешка на овцата-касиерка във Варна) и как те искали да минат тънко,за това били изиграли БДЖ (!)...След дълъг разговор,който премина в скандал я обедих,че на французите не им е зор да си платят билети до София,и че колежката и е виновна,а тя започна да се възмущава "как може да идват в БЪЛГАРИЯ и да не знаят български"...и също:"Аз като не знам други езици,не ходя в други страни(!)"...е...мисля, че няма нужда да коментирам колко невероятно тъпо беше от страна на нея и дебелите и колеги да се заяждат с нищо не подозиращите французи. Изводът е,че ако не бях аз(в твоя случай ти) щяха да ги свалят от влака,или да намажат някое друго евро...ужасно,ама е така....а и за всичко друго,което пишеш-няма решение,всеки знае,че промяна трябва,ама никой не действа по въпроса...