Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-11-29

Ден за солидарност

По решение на Организацията на обединените нации (ООН) в системата й се честват или отбелязват редица международни дни и седмици.
Сред тях е и датата 29 ноември.
В 1977 г. Общото събрание (Генералната Асамблея) на ООН с Резолюция 32/40 B постановила ежегодно да се отбелязва 29 ноември като Международен ден за солидарност с палестинския народ. В този день през 1947 г. Асамблеята приела прочутата Резолюция 181 (II) за разделяне на Палестина.
В Резолюция 60/37 от 1 декември 2005 г. Общото събрание предлага на Комитета по осъществяване на неотменимите права на палестинския народ и на Отдела по правата палестинците, в рамките на проведения Международен ден на солидарност с палестинския народ 29 ноември, да продължи да организира ежегодно изложби на тема «Правата на палестинците» и предлoжила на държавите-членки да продължат да обезпечават най-широка подкрепа и публичност на провежданията на този Ден за солидарност.

По този повод Министерството на Външните работи на Република България, Представителството на ПРООН в България, Съветът на арабските посланици в Република България и Посолството на държавата Палестина в България имат честта да поканят желаещите да отбележат деня на 4 декември 2008 г, четвъртък, от 12 ч. в зала “Киев” на Парк-хотел “Москва”.


Това е карта, представяща съвременното състояние на територията на Палестина. Източник - http://www.ifamericansknew.org/history/maps.html
За други карти, свързани с конфликта -
http://www.un.org/russian/peace/palestine/maps.shtml
http://www.palestineremembered.com/Maps/index.html

Части от горния текст са мой превод, направен по руския и английски текст от страницата на ООН за честване на деня. На нея също така можете да откриете допълнителни връзки по въпроса:
http://www.un.org/depts/dhl/palestinian/index.html

2008-11-24

Поредният бисер

Прочетох предложенията за борба с просията на общинския съветник в СОС от ГЕРБ Илия Илиев, публикувани от в-к „Монитор” (24.11.2008 г., бр. 3388) и направо се потресох.

„Просията трябва да бъде регламентирана, защото една категорична забрана със сигурност няма да бъде увенчана с желания успех. Опитът показва, че в други страни, където има закони и нормативи срещу просията, тя съществува под някаква скрита форма.”
Уникално концептуално безумие. По същата логика можем да регламентираме убийствата, тъй като категоричната забрана в НК не работи и убийства има. Опитът на другите страни, в които има забрана, само показва, че ако не бъдат изкоренени социалните причини и условия, раждащи просията, нищо не работи. Когато един гладен е гладен, никакви закани и забрани няма да го спрат да проси, ако само това му е останало.

„Просенето трябва да бъде регламентирано така, че да не създава напрежение сред гражданите и смут в обществото. Със сигурност трябва да бъде забранено моленето за милостиня на входовете на държавни институции и по булевардите. Знаете колко е опасно за движението, когато застанете с колата си на светофара и дойде някое хлапе, което иска пари, за да ви измие стъклата. Още по-смущаващо е майка да моли за помощ с бебе на ръце.
Добре е също да няма просяци пред банки и банкомати, в заведения и магазини, както е в други държави в Европа. Много е важно човек да не бъде разсейван от искащи милостиня, докато си тегли пари от банкомат. Има и случаи, в които просякът може да стане агресивен, да му дръпне банкнотите и да избяга. Важно е да се запази личното пространство на софиянци и те да имат контакт с просяците само по тяхно желание. В случай, че искащите помощ го нарушават - те трябва да бъдат задържани.”
Така е, контакт не бива да има, не трябва да има „смут в обществото”, не трябва да виждаме, че има майки, които нямам как да нахранят децата си. Не бива да бъдем смущавани, докато теглим пари от банкомата. Как така ние теглим 400 лв., а някакъв ще ни иска стотинки? Не вижда ли, че ние с тези пари сме по-закъсали от него?
Пазене на лично пространство, дрън-дрън. Говори се за нещо друго – това е цяла концепция богатите и бедните да бъдат държани в различни светове. И тези светове да имат досег само в две ситуации – при назначаването и уволняването. Само тогава светът на бедните и този на богатите се докосват.
Не е редно да ни се месят с личното пространство, нали? Особено пък ако усещаме едно гризене на съвестта като членове на българското общество. Особено ако нещо ни задавя при вида на някои гледки. Решението, предложено от господина, е замитане – не да преодолеем проблема, а да го скрием...
Контакт само по желание на едната страна, ако другата наруши това правило – следва арест. Коя е следващата стъпка? Оруел ли? А какво ще стане, ако ГЕРБ дойде на власт? Всички български граждани ще бъдем разделени на категории ли? Аз ще мога ли да общувам с моя кадърен, но зле платен асистент в Университета? А дали ще ме карат да покажа колко пари нося, ако искам да се разходя по Витошка?

„Парична глоба за просия е някак си нереална. Наказанията трябва да бъдат такива, че просяците да си вземат поука. Възможно е в някои случаи нахалниците да бъдат задържани. Тези мерки обаче трябва да бъдат регламентирани в закона.”
Да, трябва да им дадем строг урок. А защо да не дадем на просяците хляб?

„Аз лично давам пари на просяци - особено ако видя сакат човек или инвалид. И 20 стотинки да му дадеш на този човек, пак са му от полза. В центъра на София много хора с отрязани крайници молят за милостиня. Как да ги подминеш? Как да не съжалиш един човек инвалид, като той не може да работи и е абсолютно безпомощен?
Вие знаете, че социалната политика в България не е на европейско ниво, така че сакатите хора не могат да водят нормален живот: не могат да си платят тока и парното, дори не могат да си купуват храна. Именно заради това инвалидите имат нужда от подкрепа. Защо да не им я дадем?”
Малко популизъм на дребно как и той давал пари на просяците. Очевидно 20 стинки е разбирането на господина за помощ. Вместо идеи как да подобри социалната политика, господинът се занимава с палиативи – да разрешим на инвалидите и сакатите да просят. Вместо нещо друго, нашата подкрепа ще бъде да им разрешим да бъдат унижавани (защото, нека го кажем ясно, просията е унижение)!!!

„Затова аз ще внеса в комисиите на Столичния общински съвет едно предложение, което ще бъде конкретно насочено към инвалидите - да им бъде разрешено да молят за милостиня. За другите човек невинаги е в състояние или настроение да бръкне в джоба си и да даде пари. Но на инвалид как да не помогнеш? Нали сме християни все пак!”
В цялата словесна помия на господина общински съветник няма нищо християнско!!!

2008-11-18

Чужд разследващ журналист

Напоследък у нас доста нашумяха няколко книги на чужди разследващи журналисти.
Предимствата им са, че те по-малко се боят от политически, икономически или силов натиск. Техен минус е недостаъчното познаване на местната ситуация, играчи, подробности от пейжаза.
Ще ми се (и след като ми се ще го правя) да кажа няколко думи за телешкия възторг пред писанията им.

Разбира се, че авторите на тия лъжовни източници, повечето чужденци и заклети врагове на българския народ, умишлено и със злонамерени цели крият истинските причини на нашите проблеми.
Няма съмнение, че както по другите ни работи, така и по проблемите на мафията най-напред ще да се заинтересуват спекулантите чужденци. Ще да се появат те в страната ни с консулски препоръки и отечественото ни правителство, да не скърши хатъра на приятелската държава, ще им се усмихне във всяко отношение. Най-напред ще да се издаде окръжно до административните власти, че като се появи такъв и такъв фон, професор или симпатична лейди, да му се окажат всякакви поддръжки за постигание на благородната му цел. Бях очевидец, когато един такъв протеже учен пътуваше из отечеството ни с конвой жандарми, кметове и пъдари, на които като че той да заплащаше, а в същото това време друг един наш скромен труженик, който познава България заедно с колибите й, рискуваше да бъде жертва на гладните вълци в балканските клисури!... Кой му е крив? Защо се е родил той българин? Чудни хора сме ние. Чужденецът-българофил ще кръстоса страната направо и наляво (гдето има само железници и шосе, забележете), ще да се срещне той със самохвалствующите се първенци, със заинтересуваните началници и кметове, както в турско време с мюдюрите и владиците, ще поразпита надве-натри, па за останалото: да живеят библиотеките и официалните статистики. Гръмко титулира своята книга "скъпият ни гост", пълна с лъжи и фабрикосани факти, написани тенденциозно за в полза на партията и на обществото, което е изпратило пътешественика от неговото отечество. А нашите гарги, които мислят, че "тайните" на народния ни бит не са достъпни на нас самите, невъзможно е да се изследват, докато не е човек професор с някоя титла - примират от радости и гьлтат апетитно притотвените за друг стомах хапове... Който не вярва в моите думи, то нека отвори книгите на Миша Глени, Юрген Рот и пр., и пр. В тия книги са пуснати такива ерунди за българския народ, на коричките на които, ако да нямаше написано лейди и фонове, а Петко и Иван, то отдавна биха опънали за ушите тогова Ивана и го биха попитала: "Защо ти лъжеш?" Но виновати ли са фоновете и лейдитата? Виновато ли е нашето лакейство, което се проявява пред всеки златни очила. Аз бих наброил имената на мнозина учени иностранци, които от нравоописатели и историографи достигнаха до шпионство, но хайде да не отварям загорелите рани...
Ех, народ, народ, кога ще да погледнеш на своята изпокъсана черга?

Радикално, нали? Глупости, нищо такова, просто остаряло. От празния ред надолу до други празен ред са един абзац и две други изречения, които извадих и комбинирах от предговора на Захари Стоянов към неговите "Записки". Вместо "народни движения" турих "проблеми" и "проблеми на мафията", поправих тук-там правописа и стила да не личи много и замених цитираните от него имена на пътешественици със съвременни журналисти и удивително! - получих точна картина на днешното наше българско общество!
По особен начин чувствам цитата за "отечественото ни правителство", което "да не скърши хатъра на приятелската държава, ще (...) се усмихне във всяко отношение".
От една страна - поредното доказателство колко издълбоко Захари е познавал народа си и как гениално е описал психологията му, а от друга - Боже Господи, все това ли и орисията на правителствата ни - да се усмихват учтиво на чуждоземните господари! От Освобождението насам!
Колкото до другото - гледах Юрген Рот и в Хеликон, тогава го разби Велислава Дърева, а на другата сутрин Коритаров (точно него най-малко можем да обвиним в пристрастие към социалистите) го направи смешен.
Но нищо, да се преклоним пред чуждия немскоезичен "фон".

2008-11-14

Големият брат

"Големият брат" е измислен от Джордж Оруел.
Тъй като вече върви не знам кой сезон на шоуто "Биг Брадър", се заблуждавах, че няма човек в България, която да не знае това.
Тази ми илюзия се сблъска (сблъсъкът беше болезнен) със суровата реалност. В една почивка пиехме кафе в НБУ с двама колеги, когато единият ни открови, че имало книга "Големият брат". След известен брой уточнения му изясних, че иде реч за "1984". Докато не му казах, че съм я чел, все ме гледаше скептично.
Вижте, драмата не е че двама души не са чели Оруел. Драмата е, че става въпрос за българската студентска младеж - която би трябвало да е най-просветена, най-знаеща, бъдещ елит на обществото. А след като е отбрана част, трябва да може да се ориентира в политическото и в дебнещите ни отвсякъде манипулации. Въобще не говорим дали бай Пешо и байчо Цецо от село Горно нанадолнище са чели. Думата ми е за двама млади хора, имащи предимствата на столичен град и сравнително високо социално положение. Второто е видно от таксите за обучение на НБУ.
Тук е драмата - всички знаят за шоуто, никой не чете Оруел.
Ауу, и аз говоря с онзи патос, характерен за обръщенията към младежта. Ужас!
Пък и звуча като поредния побелял интелектуалец, дето ни се кара, че не четем.
Карай, така дойде :)

2008-11-10

10-ти ноември

Днес е ... Всъщност не знам каква дата е днес. Знам само, че Петя има рожден ден. Честит да ти е!
Всъщност, какво значи преход? „Род доходжа и род прехожа, а земята остава” – това ли изречение от Еклесиаст характеризира прехода? И има ли общество, което постоянно да не е в преход от едно състояние към друго?
И можем ли да фиксираме началото на един процес само в една дата? Защо говорим само за 10-ти ноември 1989 г., а не за целия период до драматичното приемане на новата Конституция в горещото лято на 1991 г.?
Знам единствено, че искам да коментирам текста на една песен от епохата, когато нещото, наречено Преход, започваше.
Спомянате ли си я? Не? Нищо, не е загуба...

„Аз не съм комунист и никога няма да бъда.
Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.
Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!”

Дали?
„Аз не съм комунист и никога няма да бъда.”
Лъжеш! Ти си комунист – партиен секретар, преподавател по научен комунизъм, комсомолски активист. В това няма нищо лошо. Но ти бързо се пребоядиса. Освен това си достатъчно нагъл да ни лъжеш, че не си комунист, като си бил партиен член. Всъщност, парадоксално си прав. Ти никога не си бил истински комунист. Ти си бил нагаждач и приспособленец. Такъв си и сега.
„Аз не съм нихилист и никога няма да бъда.”
Лъжеш! Ти ли не си бил нихилист? А как се нарича, когато предадеш интересите на родината си и ги продадеш на нови чуждоземни господари?
„Аз не съм антихрист и никога няма да бъда.”
Лъжеш! Антихрист се нарича човек, който разделя църквата, антихрист се нарича и човек, който подкрепя синод, съставен от попове-мутри и търгаши. Антихристиянско е и да мислиш повече за църковни имоти и власт (като Фори Светулката), а не за душите на паството си.

„Аз не съм екстремист и никога няма да бъда.
Аз не съм шовинист и никога няма да бъда.
Аз не съм терорист и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!”
Лъжеш! Цялото ти поведение от двадесет години насам доказва, че си екстремист. Пък и обичаш да се заиграваш с националистическата карта.

Пр: „Обичам синьото небе, обичам земята.
Обичам твоето лице, обичам светлината.
Обичам вашите ръце-зовящи свободата!
И мразя всеки, който ми пречи да бъда Човек!”
Изведнъж от този толтоист, обичащ неща като синьото небе, се пръкна едно същество, дето мрази всеки, който му пречи... да бъде лъжец, както ви показах по-горе, а не човек.

„Аз не съм бюрократ и никога няма да бъда.
Аз не съм технократ и никога няма да бъда.
Аз не съм тарикат и никога няма да бъда.
Аз съм просто човек.
Аз съм просто човек!”
Лъжеш! Мечтата ти е да си гаден бюрократ. И да ти викат „Мистър 10%”.
Виж, тук си прав. Ти не си технократ. Затова е в руини химическата ни промишленост, затова „Балкан” кацна завинаги, затова само в Перник за няколко години бяха затворени над 100 предприятия. Ти не разбираш от нищо, затова нямаме земеделие, затова „Кремиковци” е на този хал, затова така скандално беше проведена приватизацията.

Пак припяват...

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!”
Лъжеш! По други въпроси вече се разбрахме – че си комунист, нихилист, шовинист и антихрист. Сега нека видим и че си терорист. Терорист си, защото даде българското небе, за да може един братски, славянски, православен и съседен народ да бъде бомбардиран. Да бъдат убивани медицински персонал и журналисти, само защото си вършеха работата. Да бъдат убивани гадно, подло, страхливо, от високо.
За терорист те смятат и народите на Афганистан и Ирак.

„Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!”
За бюрократ и технократ вече видяхме. Интензивно се съмнявам, че ни си тарикат или плутократ. Видно пък от някои твои къщички, май си и плутократ.
Лъжеш! Ти си психопат! Искаш примери ли? Ми виж блясъка в очите на Ани Илков и Едвин Сугарев, примерно взето...
Да, ти не си общопризнат, като изключим областите корупция, некадърност, лъжи и пр. Там си световноизвестен!

„Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!”
Лъжеш! Ти си милитарист! Ти подкрепяш войните срещу народите навсякъде по света! Може и да не си маоист, но със сигурност си ционист. Не знам как иначе да си обясня, че един от твоите хора, Филип Димитров, беше първият министър-председател в света, който отиде на окупирана територия (окупираните незаконно през 1967 г. Голански възвишения). Може и да не си ленинист, но е абсолютно сигурно, че не си утопист. Ти си егоист и прагматик, гледащ само себе си и никого другиго.

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!”
Това-онова. Общи приказки. Като цялата ти песен.

„Аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм пропагаднист, аз не съм парашутист,
аз не съм сталинист, аз не съм рецидивист.
Аз съм просто човек!”
Не е лошо човек понякога да е мъничко националист, само да вметна. А, и да и щях да забравя – щом става въпрос за депутатски листи, всички изведнъж ставате паршутисти.
И леви, и десни, и ти включително. Който и да си ти, по дяволите!

2008-11-06

Статия на Тери Игълтън


ТЕРИ ИГЪЛТЪН е роден през 1943 г. в Англия. Завършва Тринити Колидж в Кеймбридж, където получава магистърска и докторска степен. Ученик е на Реймънд Уилямс, голям изследовател, автор на прочути съчинения като "Култура и общество".
От 1964 до 1969 г. Игълтън е преподавател и член на научното общество на Jesus College, Кеймбридж, а от 1969 г. е професор в Wadham College, Оксфорд.
В последните години Тери Игълтън е професор в Манчестърския университет, където преподава културология.
Той е може би най-известният съвременен литературовед и критик в англоезичния свят. Диапазонът на интересите му е изключително широк: от историята и теорията на литературата (19-ти и 20-ти век) през англоезичната литература и културата на Ирландия до сравнителното литературознание.
Сред най-известните му книги са: "Шекспир и обществото" (1971 г.), "Литературознание и идеология" (1976 г.), "Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание" (1981 г.), "Увод в литературната теория" (1982 г., 1995 г.), "Идеология на естетиката" (1990 г.), "Витгенщайн" (1993 г.), "Функции на литературознанието" (1996 г.), "Илюзиите на постмодернизма" (1997 г.), "Идеята за култура" (2000 г.), "Gatekeeper" (2002 г.), "Sweet violence (The Idea of the Tragic)" (2002 г.) и др. Съавтор на христоматията "Марксистката литературна теория" (1996 г.). Тери Игълтън е автор, който използва различни текстови форми за изразяване на разбиранията си, затова не е чудно, че сред книгите му са и романът "Светци и учени" (1987 г.), както и пиеси, между които "Свети Оскар" (1990 г.); сценарият за филма на Дерек Джарман "Витгенщайн" (1993 г.).

У нас под марката на "Агата А" излезе "Увод в литературната теория", както и "Теория на литературата" в превод на Румяна Рубенова (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 2001 г.)

Получих много запитвания във връзка с моя текст "Историята се смее последна". Там бях цитирал статията на Тери Игълтън "Историята се смее последна", публикувана във вестник "Гардиън" в броя му от 18 май 2002 г.
По-долу предлагам провод, а английския оригинал можете да видите ТУК.
Поради големия интерес си позволявам да я предложа цялата на вниманието ви. Тя съдържа доста дискусионни моменти и не бива да пренебрегваме ситуацията (малко след 11.09.2001 г.), в който е писана.

ЕДНА от мрачните иронии на ХХ век е, че социализмът се оказа най-малко осъществим, точно когато е най-необходим. За да имаш социализъм, трябва да имаш материални ресурси, демократични традиции, благосклонни съседи, процъфтяващо гражданско общество и образовано население.Това са именно онези жизненоважни съставки, от които колониализмът лиши своите неразвити мизерстващи колонии. В резултат на това една мрачна ирония роди друга - опитът да бъде изграден социализъм в страни с неподходящи условия доведе до сталинизъм, а стремежът към свобода беше изкривен, за да доведе до подтисничество.
Изглежда, сегашният век ще бъде под знака на друга ирония. Капитализъмът посрещна новото хилядолетие, като с едната ръка размахваше "Богатството на народите" на Адам Смит, а с едниния крак беше стъпил върху трупа на своя съперник, социализма. Но новият век едва бе започнал и победата на капитализма започна да изглежда подозрително пирова.
Може скоро да видим как капитализмът с носталгия поглежда назад към социалистическата идея, която така ефикасно провали.
В крайна сметка, социализмът цели да експроприира собствеността на собствениците, а не да ги унищожи. Неговите оръжия са общите стачки и класовата борба, а не антракс и мръсни ядрени бомби. Целта на социализма е хората да се радват на изобилие, а не да ровят за троха храна в съсипаните от война градски пустини.
Социализмът бе последният ни шанс да победим тероризма, като променим условията, които го раждат. Няма ли да стане така, че като победи социализма, капитализмът сам да се срази? Онези, които определят правилата на играта, обърнаха гръб на единственото нещо, което можеше да гарантира оцеляването им, ако не политически, то поне физически.
Маркс описва работническата класа като гробокопач на капитализма. Да се лишиш от тази теория означава сам да започнеш да копаеш гроба си, защото нещастните на Земята не са изчезнали, само са си сменили адреса. Маркс ги търсеше в бордеите на Брадфорд и Бронкс, докато сега те могат да бъдат открити по пазарите на Триполи и Дамаск. И някои от тях не мислят за щурм на Зимния дворец, а за едра шарка.
"Комунистическият манифест" дълго е бил критикуван и защитаван. Той правилно предрече, че бедността и богатството ще доведат до поляризация в глобален мащаб. "Манифестът" бе прав, лишените от имущество ще въстанат срещу управниците си. Но "Манифестът" мислеше повече за фабрики, отколкото за Световния Търговски Център, за профсъюзи, вместо за тиф. Ако Маркс е грешал за работническата класа, това е лоша новина за транснационалните корпорации, защото означава, че увереността, която дава колективната сила, се заменя с жестокостта на отчаянието. Онези, които тръбят, че индустриалният пролетариат на Маркс е изчезнал без да остави следа, би трябвало да протегнат ръка към хапчетата против радиация, а не към чашите с шампанско.
Преди няколко годии много се говореше за "края на историята". Тази претенциозна фраза трябваше да означава, че след като капитализмът е единствената останала игра, която може да се играе, сега значимите политически конфликти са малко вероятни. Това е и тъпо, и невярно, знаехме го още преди 11 септември. Но сега имаме ярко доказателство за това, че "краят на историята" може да означава наистина край на историята. Фактът, че капитализмът сега няма истински съперници е именно онова, което предизвиква скритата омраза, способна да взриви огромни дупки в него, включително и ядрени. Социализмът можеше да изглежда страшна заплаха за онези, които имаха какво да изгубят от установяването му, но той поне бе едно светско, напълно модерно учение, незаконородено дете на либералната философия. Социализмът имаше дълбоко вкоренено презрение към политическия тероризъм, който отричаше като неморален или просто като дребнобуржоазен. За разлика от фундаментализма, независимо дали е от тексаски или талибански тип, социализмът не отрича алтернативните начини на живот, или символизма в поезията, или избите, пълни с вино "Кианти". Той просто питаше защо всички тези блага се оказват само в ръцете на малцина. За разлика от фундаментализма, социализмът е земен, скептично настроен към измислените идеали и абсолюти. Същото може да се каже и за американския прагматизъм, който винаги е предпочитал лесно спечеления долра пред размишленията за безкрайността. Но колкото повече тероризмът заема мястото, освободено от социализма, толкова по-малко прагматична ще става Америка. В крайна сметка Америка може да стигне до там да се защитава от ислямските фундаменталисти, като започне да се страхува от свободата не по-малко от тях. Тогава няма да има какво да се защитава. Врагът ще е победил, защото ще те е накарал да се превърнеш в негово чудовищно огледално копие. Ако наистина искаш да докажеш, че либералните свободи са куха измама, най-добрият начин е да ги нападнеш със саоубийствени бомбени атаки, вместо със социологически есета, тъй като тези атаки ще предизвикат авторитарни мерки. Американците, като най-конформистката група индивидуалисти на планетата, имат традиции да защитават свободите си с авторитарни средства, и по тази причина могат лесно да бъдат дискредитирани с терористични атаки.
В действителност, либералните ценности не са фалшиви. Те просто не могат напълно да скъсат с лицемерието. Базов недостатък на либералните капиталситически държави е, че те по принцип са против фундаментализма, но не могат да оцелеят без него. Само държава с няколко абсолютни ценности, в които вярва, може в крайна сметка да овладее анархията на пазара и човешкото нещастие, която тя създава. Но това, което тези държави правят, е непрекъсната подигравка с ценностите, в които вярват.
Джордж Буш наистина вярва в религията и в американските морални ценности. Главорезите на Бин Ладин може да да са морално отвратителни фанатици, но те нямат проблема на Буш. Те искат една брутална невежа държава, а не държава, която непрекъснато бива принуждавана да защитава своите високи ценности с помощта на брутални средства. Хората на Бин Ладин може да постигнат победа като взривят това присъщо на Запада противоречие. Ако, разбира се, междувременно левицата не завоюва отново позиции. По някакъв начин тя вече го е сторила, но тя си е променила адреса. Онова, което се наричаше социализъм, днес се казва антикапитализъм. Разликата е твърде голяма.

2008-11-04

Не им вярвайте!

Докато вчера си изпапквах вечерята като добро и послушно дете, гледах "Денсинг страс".
Интересно шоу, само дето половината не знаех кой в двойката е звездата. Но, млъкни сърце.
Да, щях да казвам друго. И аз да ви кажа за кого да (не)гласувате.
Първо, в никакъв случай Ники Кънчев! Толкова беше жалък, когато опиташе да импровизира и да покаже знания в "Стани богат"! Такива дивотии плещеше! Дивотия и забава, както писа Wh1sp на друго място и по друг повод.
Такаа.
Също - в никакъв случай не гласувайте за чалгаджийките. Що ли? Щот` те гледат в очите и лъжат нагло.
Давам пример. Има една сръбска песен, в която се пее, че героинята не искала някой, който може лесно да плати "скъпи дарове" и да й купи злато и диаманти, а "младо", дето да я "обича без ограничения".
Но, както се пее в тази песен, не е достатъчно само да ми говориш...
Първо, излишно е да приказвам за мутренско-чалгаджийската симбиоза. Досега не се е чуло, няма и да се чуе за едрогърда певачка, дето да е избрала някое "младо" пред някоя мастита звезда от ъндърграунд сцената. Оттук и феноменът на млади вдовици...
О бозе почившият Маймунек и всякакви други физиономии, да не кажа мутри с екзотични прякори, са най-честите спътници на поп-фолк (?!?) изпълнителките. Двойката Цеца Величкович - Аркан е само най-емблематичната.
Очевидно, не можем да вярваме на музика, която се самоотрича. Няма да се уморя да го повтарям - Шандор Петьофи, Ботев и Вапцаров са обичани, защото претвориха в дела думите си. Едно е да четеш "Хаджи Димитър" и да знаеш, че авторът му се е сторил курбан за свободата, съвсем друго би било, ако си наясно, че под турско същият този автор бил примерно султански чиновник и се радвал на добър гечинмек.
Сигурен съм, че всички щяха да се отвърнат от Вапцаров, ако, обричал се на каузата за борба с фашизма в Испания, той беше проявил малодушие във времето, когато удари този час и у нас.
Това едно на ръка.
Не бива да подценяваме чалгата като културен феномен. Тя заслужава своето изследване без предрасъдъци, защото популярността й е нагледно доказателство, че "широки слоеве от населението", както гласеше едно клише, имат нужда от нещо такова. Изследователите трябва да сериозно да се занимаят с механизмите й за поддържане на интереса, за завладяване на такова широко пространство и пр.
Исках да река друго. Защо феновете да не пращат sms-и. Защото не е редно един изпълнител да се сеща за феновете си само в такива моменти, затова. Не че всички изпълнители от всички жанрове особено са залетели да мислят за феновете си.
Или казано на техен език - не ми е достатъчно да ми говориш, че всичко съм за теб и всичко да преувеличаваш, не ми е достатъчно, че се кълнеш, че ме обичаш, не ми е достатъчно да ме молиш.
Щом думите ти не са подкрепени с дела.

2008-11-03

Новини и новиноиди

Писателят Нормън Мейлър е измислил термина фактоид. Фактоидът е факт, който не съществува преди появата му в печата. Фактоидите не са факти, но хората са склонни да им вярват, защото те частично се основават на факти и се вписват в общата картина на събитията. Военната пропаганда се базира именно на фактоиди.
По тази логика, българското общество живее в постоянна война, създавана от медиите.
Ние рядко получаваме информация - позитивна в смисъл на позитивно знание, да не говорим пък за обективна.
Медиите измислят своя реалност, имаща допирни точки с тази реалност, в която живеем ние. В съвременния свят най-доброто средство за дезинформация не е налагането на една единствена гледна точка. Източниците на информация са много и разнообразни и макар че съществуват множество начини за поставяне под контрол на СМИ, най-вече икономически, някои от тях осигуряват достъп до различна и независима информация.
Затова класическите средства за масово осведомяване (и заблуждаване) практикуват друго - измислят се "новиноиди" (честито, току-що измислих термина). Това означава, че най-сигурното средство за дезинформация е да бъдеш залят с огромен брой новини, повечето от тях напълно безсмислени.
За да напиша този си материал аргументирано, се насилих да изгледам цялата централна емисия новини на bTV преди ден-два.
Първо слушахме дълъг като Китайската стена репортаж за депутатските кюфтета.
Репортажът беше скудоумен, протяжен и със сигурност не засяга повече от 500 души - депутатите ядат отсреща в "Радисън", остават парламентарния персонал и журналисти. Накрая не разбрах какъв извод трябваше да направим от съпоставката с кварталната закусвалня и разликата в цените от 10 стотинки.
Класически пример за малоумен репортер и репортаж-новиноид.
Следващ материал - бомбена заплаха срещу Министерството на отбраната. Точно както в стария виц за шведската и съветската кола - всъщност заплахата не била първа; всъщност била и фалшива и нямало нищо. Нищо. Пак триминутна тъпня.
Радио с картинки. Това е разбирането на Габи Наплатанова за телевизия.
Следва - псевдо анализ за Кадафи. Владимир Чуков говори някакви неща. Именно по причина, че се обажда по всякакви теми, свързани с целия арабски свят, Средна Азия (от която не разбира нищо), та чак до Пакистан, всички арабисти му се смеят. Някои му се хилят зад гърба, други - открито. Светъл лъч - за няколко секунди се появява Киряк Цонев. Блестящ арабист, страхотен преводач на "1001 нощ", дипломат и посланик. Представянето му е лаконично - "дипломат". Само толкова ли?
За телевизията няма значение, поредният новиноид е произведен.
Някой някъде връчва някаква награда. Появява се Бареков, който бил спечелил един от призовете. Е, не, тоя кретен се появява всяка сутрин, няма да го гледам и сега.
Изключвам.
Стигат ми толкова новиноиди.
А на вас?

2008-11-01

Исторически събития през ноември

Ще си позволя да припомня няколко, поне според мен, важни исторически събития от най-новата история, случили се през ноември месец.
Вече ще пускам съобщението с интересните събития в началото на месеца, за да може всеки, който иска, да узнае и да се приготви предварително.

1885 г.
• 02.11 – Обявяване на Сръбско-българската война. Поредното безсмислено братоубийство в световната история
• 03.11 – упоритити отбранителни боеве срещу сръбските войски – вр. Мали Руй, Трън, Драгоман
• 05.11 – начало на Сливнишкото сражение
• 07.11 – бой при Гургулят
• 15.11 – българските войски влизат в Пирот. Тук те получават ултиматум от Австро-Унгария, донесен от граф Кевенхюлер –Меч, че ако напредването продължи, българските части ще срещнат австрийски съединения.

1912 г. – По време на Балканската война
• 04.11 – българските военни летци правят първия в света опит за заснемане от самолет
• 08.11 – много по-малкият български миноносец „Дръзки” торпилира турския крайцер „Хамидие”. Турският кораб успява да се прибере в пристанището си, но до края на войната действията на турската флота са сковани.

11.11.2004 г. Във военна болница край Париж умира Ясер Арафат, президент на палестинската национална автономия. Мохамед Абед Ару Арафат е роден през 1929 г. в Кайро. Прекарва детството си в Йерусалим, занимава се с контрабанда на оръжия за арабските партизани, борещи се срещу Израел. През септември 1957 г. става съосновател на Ал Фатах. След сливането с други органзации през 1964 г. се формира ООП, от 1969 г. е нейн председател. През 1974 г. ООП е призната от ООН. Напуска Ливан след войната от 1983 г. и от главната си квартира в Тунис се стреми да постигне компромис с Израел. През септември 1993 г. подписва споразумение с израелския премиер Ицхак Рабин, признаващо съществуването на израелската държава срещу съгласие арабите да получат автономия в някои райони. През 1994 г., заедно с Рабин и Шимон Перес, външен министър на еврейската държава, получават Нобелова награда за мир. През май 1996 г. дясната партия Ликуд печели изборите в Израел и за Арафат става все по-трудно да сдържа екстремистите, а посещението през 2000 г. на Ариел Шарон на свещения хълм в Йерусалим, където освен съкралната за евреите Стена на плача, се намира и третото най-свято място за мюсюлманите – джамията Ал Акса, провокира нова вълна насилие и палестинска Интифада (въстание). През 2002 г. Арафат е обсаден в щаб-квартирата си в Рамала (Мукаата).
След смъртта му, карираният черно-бял палестински шал се превръща в международен символ на борбата срещу потисничеството, несправедливостите, ционизма, расизма, апартейда и всички видове съюзничество с тях. Младежи по цял свят носят своите "арафатки", за да покажат солидарността си с мъченичеството и борбата на палестинския народ.

13.11.1944 г . – Българските войски влизат в освободеното от немците Скопие.

17.11.1973 г. – диктатурата на военната хунта на “черните полковници” в Гърция довежда до масови студентски протести, особено в Политехническия университет в Атина. Бунтът е смазан с помощта на войската. Популярността на режима, без това ниска, тъй като през същата година, след турската военна операция "Атила" е завладяна севрната част на о-в Кипър, спада още повече. След смазването на бунта в Политехниката се ражда се групировката “17 ноември”, която не беше разкрита до 2000 г. Събитията се превръщат в знакови за международното комунистическо движение, тъй като показват готовността на студентите дори да умрат, но да се борят за идеалите и свободата си. Вълнения от 17 ноември 1973 г. бележат решимостта на гърците никога вече да не допуснат диктатура.

24.11.1915 г. – По време на Първата световна война българските юнаци освобождават Охрид и са посрещнати тържествено.