Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-11-01

Исторически събития през ноември

Ще си позволя да припомня няколко, поне според мен, важни исторически събития от най-новата история, случили се през ноември месец.
Вече ще пускам съобщението с интересните събития в началото на месеца, за да може всеки, който иска, да узнае и да се приготви предварително.

1885 г.
• 02.11 – Обявяване на Сръбско-българската война. Поредното безсмислено братоубийство в световната история
• 03.11 – упоритити отбранителни боеве срещу сръбските войски – вр. Мали Руй, Трън, Драгоман
• 05.11 – начало на Сливнишкото сражение
• 07.11 – бой при Гургулят
• 15.11 – българските войски влизат в Пирот. Тук те получават ултиматум от Австро-Унгария, донесен от граф Кевенхюлер –Меч, че ако напредването продължи, българските части ще срещнат австрийски съединения.

1912 г. – По време на Балканската война
• 04.11 – българските военни летци правят първия в света опит за заснемане от самолет
• 08.11 – много по-малкият български миноносец „Дръзки” торпилира турския крайцер „Хамидие”. Турският кораб успява да се прибере в пристанището си, но до края на войната действията на турската флота са сковани.

11.11.2004 г. Във военна болница край Париж умира Ясер Арафат, президент на палестинската национална автономия. Мохамед Абед Ару Арафат е роден през 1929 г. в Кайро. Прекарва детството си в Йерусалим, занимава се с контрабанда на оръжия за арабските партизани, борещи се срещу Израел. През септември 1957 г. става съосновател на Ал Фатах. След сливането с други органзации през 1964 г. се формира ООП, от 1969 г. е нейн председател. През 1974 г. ООП е призната от ООН. Напуска Ливан след войната от 1983 г. и от главната си квартира в Тунис се стреми да постигне компромис с Израел. През септември 1993 г. подписва споразумение с израелския премиер Ицхак Рабин, признаващо съществуването на израелската държава срещу съгласие арабите да получат автономия в някои райони. През 1994 г., заедно с Рабин и Шимон Перес, външен министър на еврейската държава, получават Нобелова награда за мир. През май 1996 г. дясната партия Ликуд печели изборите в Израел и за Арафат става все по-трудно да сдържа екстремистите, а посещението през 2000 г. на Ариел Шарон на свещения хълм в Йерусалим, където освен съкралната за евреите Стена на плача, се намира и третото най-свято място за мюсюлманите – джамията Ал Акса, провокира нова вълна насилие и палестинска Интифада (въстание). През 2002 г. Арафат е обсаден в щаб-квартирата си в Рамала (Мукаата).
След смъртта му, карираният черно-бял палестински шал се превръща в международен символ на борбата срещу потисничеството, несправедливостите, ционизма, расизма, апартейда и всички видове съюзничество с тях. Младежи по цял свят носят своите "арафатки", за да покажат солидарността си с мъченичеството и борбата на палестинския народ.

13.11.1944 г . – Българските войски влизат в освободеното от немците Скопие.

17.11.1973 г. – диктатурата на военната хунта на “черните полковници” в Гърция довежда до масови студентски протести, особено в Политехническия университет в Атина. Бунтът е смазан с помощта на войската. Популярността на режима, без това ниска, тъй като през същата година, след турската военна операция "Атила" е завладяна севрната част на о-в Кипър, спада още повече. След смазването на бунта в Политехниката се ражда се групировката “17 ноември”, която не беше разкрита до 2000 г. Събитията се превръщат в знакови за международното комунистическо движение, тъй като показват готовността на студентите дори да умрат, но да се борят за идеалите и свободата си. Вълнения от 17 ноември 1973 г. бележат решимостта на гърците никога вече да не допуснат диктатура.

24.11.1915 г. – По време на Първата световна война българските юнаци освобождават Охрид и са посрещнати тържествено.

2 коментара:

Ivaylo каза...

Мариане, виж статията на Hew Strachan “Back to the trenches (Why can't British historians be less insular about the First World War?)” в новия брой на литературната притурка на “Таймс” (The Times Literary Supplement, November 5, 2008) - http://entertainment.timesonline.co.uk/tol/arts_and_entertainment/the_tls/article5087161.ece.
Английските историци не спорят като българските по позитивистки теми като дали Възраждането е започнало в 5 сутринта или в 5 следобед, а по интерпретацията и оценката, мястото и ролята на личности, решения, иновации, нагласи, среща на обстоятелства.
Ние сме си наясно с Първата световна война, нали? Всички сме единодушни дали решенията на ръководствата на армиите, Генералния щаб и Фердинанд са правилни или не, знаем си как са били мотивирани войниците, нямаме съмнения около превъоръжаването, имаме пълна информация за тифа и скорбута, наясно сме с икономическите измерения, до каква степен климатичните обстоятелства са помогнали или попречили на армиите и на селските стопанства, знаем до каква степен различните религиозни общности са подкрепили или са се противопоставили, всички сме на едно мнение за развитието на позицията на социалдемократите, спортните дружества, артистичните общности, масоните, вегетарианците и теософите, нямаме никакви тъмни места около транспорта и инфраструктурните проекти от второто десетилетие на века.
Да обсъждаме мястото на интелектуалците – защо? Нали и те като един са подкрепили общонационалната кауза? Вазов и Кирил Христов били малко попрекалили с шовинизма? Е, малко. Не кой знае колко, нали? Защо да си припомняме текстовете им, там няма нищо смущаващо.
Оценката на българското участие в Първата световна война като национална катастрофа е нещо толкова очевидно, колкото, че слънцето изгрява от Изток. Както и че българските войници са били непобедими, с невероятен дух. Не, не е имало дезертьори (а онзи, описан от Елин Пелин в “Косачи” не е дезертьор, а мечтател и поетичен ревнивец). Каузата на националния идеал за обединение е бил общосподелим. Всички сме сигурни, че каквото армията е спечелила, политиците са прогубили. Тези ужасно некадърни български преговарящи! Този самовлюбен кретен Фердинанд, лишен от всякакъв политически разум и само жаждащ златен трон насред Протоците!
Да, българските историци са безкрайно информирани и единодушни в оценките си! Да, нови документи не могат да се извадят. А и да се извадят, какво? Ще се докаже това, дето всички си го знаем. Урааааа!

Мариян Карагьозов каза...

Блестящ коментар, изтъкан от ирония и информираност! Допадна ми!
Би могъл да бъде самостоятелен пост!
Аз самият също се интересувам от други типове история, не основно военна и политическа. Предпочитам социалната (наистина, колко книги по социална история имаме?), стопанската и пр.
И ва мен ми е по-интересно да разбера не коя кота е превзета, а за униформата - не как е изглеждала, а дали е била удобна...
Трудно ми е обаче да пиша за нещо такова като постинги в блога - изисква се повече място, бележки под линия, не е особено атрактивно за широката публика, затова, когато съм изправен между Сцила и Харибда, предпочитам следното решение - във времена на масово отродителство да напиша нещо за бранната ни слава, отколкото в кое кафе съм ходил.
Пред лишена от концепция и традиционно поднесена интерпретация на историята или никаква история, избрах по-малката злина и тя е първото.
Ако би ти било интересно и ми пишеш на мейла или кю-то, с най-голямо удоволствие бихме могли да се срещнем, за да говорим за история или Първата световна!
Поздрави!