Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-11-24

Поредният бисер

Прочетох предложенията за борба с просията на общинския съветник в СОС от ГЕРБ Илия Илиев, публикувани от в-к „Монитор” (24.11.2008 г., бр. 3388) и направо се потресох.

„Просията трябва да бъде регламентирана, защото една категорична забрана със сигурност няма да бъде увенчана с желания успех. Опитът показва, че в други страни, където има закони и нормативи срещу просията, тя съществува под някаква скрита форма.”
Уникално концептуално безумие. По същата логика можем да регламентираме убийствата, тъй като категоричната забрана в НК не работи и убийства има. Опитът на другите страни, в които има забрана, само показва, че ако не бъдат изкоренени социалните причини и условия, раждащи просията, нищо не работи. Когато един гладен е гладен, никакви закани и забрани няма да го спрат да проси, ако само това му е останало.

„Просенето трябва да бъде регламентирано така, че да не създава напрежение сред гражданите и смут в обществото. Със сигурност трябва да бъде забранено моленето за милостиня на входовете на държавни институции и по булевардите. Знаете колко е опасно за движението, когато застанете с колата си на светофара и дойде някое хлапе, което иска пари, за да ви измие стъклата. Още по-смущаващо е майка да моли за помощ с бебе на ръце.
Добре е също да няма просяци пред банки и банкомати, в заведения и магазини, както е в други държави в Европа. Много е важно човек да не бъде разсейван от искащи милостиня, докато си тегли пари от банкомат. Има и случаи, в които просякът може да стане агресивен, да му дръпне банкнотите и да избяга. Важно е да се запази личното пространство на софиянци и те да имат контакт с просяците само по тяхно желание. В случай, че искащите помощ го нарушават - те трябва да бъдат задържани.”
Така е, контакт не бива да има, не трябва да има „смут в обществото”, не трябва да виждаме, че има майки, които нямам как да нахранят децата си. Не бива да бъдем смущавани, докато теглим пари от банкомата. Как така ние теглим 400 лв., а някакъв ще ни иска стотинки? Не вижда ли, че ние с тези пари сме по-закъсали от него?
Пазене на лично пространство, дрън-дрън. Говори се за нещо друго – това е цяла концепция богатите и бедните да бъдат държани в различни светове. И тези светове да имат досег само в две ситуации – при назначаването и уволняването. Само тогава светът на бедните и този на богатите се докосват.
Не е редно да ни се месят с личното пространство, нали? Особено пък ако усещаме едно гризене на съвестта като членове на българското общество. Особено ако нещо ни задавя при вида на някои гледки. Решението, предложено от господина, е замитане – не да преодолеем проблема, а да го скрием...
Контакт само по желание на едната страна, ако другата наруши това правило – следва арест. Коя е следващата стъпка? Оруел ли? А какво ще стане, ако ГЕРБ дойде на власт? Всички български граждани ще бъдем разделени на категории ли? Аз ще мога ли да общувам с моя кадърен, но зле платен асистент в Университета? А дали ще ме карат да покажа колко пари нося, ако искам да се разходя по Витошка?

„Парична глоба за просия е някак си нереална. Наказанията трябва да бъдат такива, че просяците да си вземат поука. Възможно е в някои случаи нахалниците да бъдат задържани. Тези мерки обаче трябва да бъдат регламентирани в закона.”
Да, трябва да им дадем строг урок. А защо да не дадем на просяците хляб?

„Аз лично давам пари на просяци - особено ако видя сакат човек или инвалид. И 20 стотинки да му дадеш на този човек, пак са му от полза. В центъра на София много хора с отрязани крайници молят за милостиня. Как да ги подминеш? Как да не съжалиш един човек инвалид, като той не може да работи и е абсолютно безпомощен?
Вие знаете, че социалната политика в България не е на европейско ниво, така че сакатите хора не могат да водят нормален живот: не могат да си платят тока и парното, дори не могат да си купуват храна. Именно заради това инвалидите имат нужда от подкрепа. Защо да не им я дадем?”
Малко популизъм на дребно как и той давал пари на просяците. Очевидно 20 стинки е разбирането на господина за помощ. Вместо идеи как да подобри социалната политика, господинът се занимава с палиативи – да разрешим на инвалидите и сакатите да просят. Вместо нещо друго, нашата подкрепа ще бъде да им разрешим да бъдат унижавани (защото, нека го кажем ясно, просията е унижение)!!!

„Затова аз ще внеса в комисиите на Столичния общински съвет едно предложение, което ще бъде конкретно насочено към инвалидите - да им бъде разрешено да молят за милостиня. За другите човек невинаги е в състояние или настроение да бръкне в джоба си и да даде пари. Но на инвалид как да не помогнеш? Нали сме християни все пак!”
В цялата словесна помия на господина общински съветник няма нищо християнско!!!

Няма коментари: