Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-12-13

Студентите, убитите, образованието

Всичко живо се изреди да пише за убитото в Студентски град момче. Затова, казах си, защо да не се пробвам и аз?
Първо, що е то Студентски град?
Много специфично място. Въпреки лошите условия за живот в повечето общежития там, кварталът няма вид на гето. Просто е твърде оживен, при това по-населен и пълен с живот нощем.
Стаите са в лошо състояние, тъй като никой не пази. А никой не пази, защото постоянно те местят от стая в стая, всеки семестър. Ако човек знае, че ще бъде по-дълго време в една стая, той би се грижил за нея по-добре. Едно на ръка, че си принуден да споделяш стая с, най-често, двама други души. На Запад това не е така. Разбира се, непосилно е с този сграден фонд всеки да има самостоятелно място, но рязко и неоправдано нарастналият брой на студентите е една от причините.
Засега ползването на жилище е обвързано с изисквания за успех. А тук роля играе не само ученето, но и социални фактори. Стар икономически закон е, че в периферията парите са по-редки и скъпи, отколкото в центъра. Иначе казано, левче в Шумен е равно на над 1.50 лв. в София. Хората в провинцията вземат по-ниски заплати. С тези хем по-малко, хем по-евтини в София пари те са принудени да издържат студенти в столицата, където е по-скъпо и стандартът е по-висок. Очевидно логически невъзможно положение. След като е парадокс, студентът се оказва принуден да работи. Ако иска да учи. А ако работи, не може да учи.
Отделен въпрос са идиотите, дето могат (т.е. имат възможността, не са принудени) да не работят, за да учат, но предпочитат да не се вясват на лекции с аргумента "бачкам".
Така че изведнъж се оказва, че изискването за успех, за да си запазиш общежитието, не е само образователно, а свързано и със социален статус и свободно време.
Очевидно е трудно да учиш, когато около теб стават постоянно купони или пък двете ти съквартирантки се шибат с по един пич всяка (истинска история, разказаха ми я наскоро)...
Възможни решения - възможност да живееш в една стая по-дълго време срещу ремонт; затягане на контрола; ограничаване на кухите бройки студенти за безсмислени и безперспективни специалности.
Така стигаме да втория кръг въпроси. Не, я по-добре да си ги наречем проблеми...
За двайсе годин димукрация се получи едно поколение кухи като кюнци съвършени консуматорчета. За да бъдат задоволени потребностите на тези консуматорчета, в Студентски град се създават разни неща - закусвални, ресторанти, пицарии, дискотеки, боулинги, перални, барове.... Списъкът може да бъде продължен до безкрайност.
Чудесно е тези люде да бъдат държани по дискотеките, а не в дискусионните клубове, по-добре читалните да бъдат закрити, иначе, божем, може някому да хрумне да мисли и протестира... Пък и собственците на разните обекти, които се отварят в Щутгарт, играя с пари... Затова общинските и полицейски власти предпочитат да не се намесват.
В цялата ситуация има и няколко други неща.
От една страна, да учат в София идват момичета от малки градове, в които са били под строгия контрол на мама и тате, на общественото мнение и на това, че всички се познават. И тези момичета изведнъж се оказват в абсолютно безконтролна среда. Ура, започва купонът...
Оттук - правят добри свирки и по тази причина всички мутри и футболистчета отиват на лов за плът в Студград (наречен така поради високите температури и добра изолация на стаите).
Идва 8-ми декември и всеки се чувства длъжен да се напие до безпаметство. Повечето го и правят...
На някаква компания алкохолът е в повече, а пишките - къси. Трябва да се избият комплекси. Изпречва се друга компания или някакъв друг студент. Сбиване, побой, шутове в главата на който е паднал... Смърт.
Сред това - подписка с искане за справедлива присъда. Като цяло, нещо абсолютно излишно, ако всяко дело завършва със справедлива присъда.
Възможни решения - мобилизация на цялото общество срещу беззаконията и превръщане на Студентски в нормално място за престой и отдих на студентите с библиотеки и спортни площадки, ще рече ограничаване на дивия капитализъм с цел печалба; някои искат засилено полицейско присъствие нощем (ако може не само в Студентски), а други - студентите да не бъдат поставяни с такива аргументи под полицейски контрол; спиране на продължаващото чалгаджизиране на обществото.
Затваряне на чалготеките и отваряне на концертни зали за класическа музика на тяхно място. Концертните зали фалират. Отново отваряме чалготеките.

P. S.
От целия шум, струва ми се, най-много си заслужават:
http://suzercatel.blogspot.com/2008/12/blog-post_18.html
http://neverlandsprincess.blogspot.com/2008/12/blog-post.html
Елена Кодинова, "Къде са бунтарите", Сега (20.12.2008 г.)

Отварям в понеделник (15.12.2008 г.) "Сега" и гледам, че Емил Спахийски е написал почти същото:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3200§ionid=5&id=0000901
и се чудя да се радвам ли, че съм на един акъл със сериозните журналисти, или да съм нещастен, щото мисля шаблонно...

2 коментара:

wH1sp каза...

Добро!
Събуди коментари и мисли, затова направо пуснах пост в моя блог. Бтв редактирай грешки към края.

Aivanova каза...

..ами това са плодовете на уродливото ни общество...няма закони..няма религия...няма образование...а както всички знаем от стари времена попа, даскала и кмета са ядрото на държавата ...няма го и семейството...няма ги и добродетелите, защото те се оказват недостатъци а не качества...излиза че порното, телевизия "планета" и хорърите като средство за възпитание водят до убийствени последствия...и все пак това не е оправдание....