Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2008-12-24

Между Сцила и Харибда

Коледа е. Значи е време пак да пиша за политика.
Не знам кои са троянските коне в Евросъюза. Знам обаче някои факти за войната в Грузия от това лято.
Отдавна стана ясно, че грузинският президент Михаил Саакашвили е планирал преди много време военния удар с цел завладяване на Южна Осетия. Заяви го бившият министър на отбраната на Грузия Ираклий Окруашвили. Окруашвили, който заемаше длъжността министър на отбраната на Грузия от 2004 до 2006 г., сега се намира в Париж. Грузинските власти искат неговото екстрадиране по обвинение в корупция. В края на април 2008 г. Френската служба за бежанците предостави политическо убежище на Окурашвили. „Абхазия беше наш стратегически приоритет, но през 2005 г. ние разработихме военни планове за завземане както на Абхазия, така и на Южна Осетия. Планът първоначално предвиждаше двойна операция по нахлуване в Южна Осетия и вземане под контрол на Рокския тунел и Джава", твърди още Окруашвили. По въпроса за бойните действие бившият военен министър заяви: „Настъпателните действия на Саакашвили имаха за цел единствено завземането на Цхинвали, тъй като президентът смяташе, че САЩ ще блокират реакцията на руснаците чрез дипломатически канали." (вж. в-к „Монитор”, 15.08.2008 г., бр. 3328 – „В Тбилиси планирали удара още през 2005 г.”). Подобни изказвания направиха е редица други грузински опозиционери.
Държавите в ЕС, които подкрепят САЩ по болшинството, да не кажа всички, въпроси, са основно Обединеното кралство, и страните от Централна и Югоизточна Европа (само споменаването на Полша е повече от достатъчно).
Тези държави подкрепяха инвазията в Ирак, подкрепиха и осъжването на Русия по повод конфликта.
За хората обаче масово остана извън новините, че за последните 5 години (от "цветната революция" през 2003 г., идвършена с подкрепа от САЩ и представляваща генерална репетиция за "оранжевата революция" в Украйна) Грузия е увеличила военния си бюджет 14 пъти (няма грешка, 14 пъти!)!!! Официалният военен бюджет на Грузия е ок. 1 млрд. американски долара. Към тази сума трябва да се добавят и други, неофициални средства, отделяни за армията.
Напоследък грузинската армия беше обучавана от израелски, турски и американски инструктори.
Освен обучение, Израел осигурява модернизацията на самолети "Су" (Конструкторско Бюро "Сухой), напр. "Су-25", както и безпилотни разузнавателни машини; Турция и САЩ пък доставят хеликоптери "Апачи".
Доста преди войната Европейската комисия беше предвидила 31,5 млн. евро за периода 2007 - 2010 г. за развитие и насърчаване на мирното разрешаване на конфликти и права на човека. Други близо 20 000 000 евро са предвидени за решаване на вътрешните конфликти и превенция на разпространението на леки оръжия.
Оказва се обаче, че редом с Украйна, най-големи износители на оръжие за Грузия са Чехия и България (отделен въпрос е недалновидната политика на България по отношение търговията ни с оръжие). България също така и подарява оръжие на Грузия.
Основното, от което се интересува Грузия, са стари руски танкове, но най-вече - леки оръжия - РПГ, ПЗРК-та и автоматично оръжие... За конфликт като този в Южна Осетия...
Т.е. ние действаме против общата европейска политика за ограничаване на оръжията в Кавказ. Защо?
Отговорът е прост. САЩ имат интереси в Кавказ. На американските "съюзници" се натрапва, че трябва да насочат дипломатическите си усилия в региона на Кавказ. Доскоро диктовката беше за обръщане на погледа към Западните Балкани. С признаването на Косово вече можем да гледаме към Кавказ.
Контактите ми сред българските дипломатически среди ясно са ме убедили в това натрапване на дневен ред. Освен в частни разговори, интересът към Кавказ все повече се заявява и в официални канали.
Абсолютно не съм съгласен с този курс. България няма защо да вади горещи картофи от кавказкия огън, за да ги поднася след това на САЩ. Няма защо да се конфронтираме едновременно с ЕС и Русия, защото продажбите на оръжие за грузинския агресор значат точно това.
Редно е да обърнем поглед към Западните Балкани, но за да видим българския национален интерес. А той в тази зона не е задължително да се покрива с интересите на разни чужди проконсули (всички знаем кого имам предвид).

Повече вж. в "ЕС разединен по проблема „Грузия“" от Федерико Сантопинтое, в-к "Монд Дипломатик", Декември 2008 г., год. 5, бр. 12 /50/; Войн Божинов, "За Грузинско-осетинския конфликт или как се провали Саакашвили", сп. "Ново Време", бр. 11, ноември 2008.

Няма коментари: