Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-01-31

Силата на хубавата книга

Скромното представяне, което написах в блога за книгата на Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила" ми донесе много приятни изживявания. Не говоря за няколкото часа, прекарани с книгата.
Имам предвид друго. На първо място - коментарите под публикацията. Това е форма на общуване с четящи и мислещи хора, на която много държа.
На следващо място е фактът, че една от дамите, оставила ми коментар, по това време беше на работа в Кабул. С нея впоследствие развихме много приятна кореспонденция.
Вчера пък, на честването, за което писах, една друга много симпатична жена ме заговори и каза, че причината да попадне на блога е била именно това, че е търсела в интернет отзиви за "Ловецът на хвърчила" и че след това е станала редовен читател на материалчетата ми. Това, освен изключително приятна и мотивираща новина за всеки пишещ човек, е и много ангажиращо. Но съзнанието за отговорност поне при мен дойде в по-сетнешните мигове. В първия момент съзнанието ми беше заето с радоста от открития нов приятел и на силата на красивото и въздействащо слово, което ни свързва.
Това е голямата литература!

2009-01-28

Норман Финкелщайн и чуцпата

Наскоро един приятел, знаейки че съм сложил линкове и банери към сайта на Норман Финкелщайн, ме попита как се превеждата заглавието на последната му отпечатана книга.
Но, преди всичко, кой е Финкелщайн?
Краткият отговор гласи - син на европейски евреи, избегнали Холокоста. Защитава докторат през 1988 г. в Департамента по политология на Принстънския университет. В продължение на дълги години преподава теория на политиката и израело-палестинския конфликт. Понастоящем е независим изследовател.
Автор на 5 книги, преведени на повече от 40 чужди езика.
В момента подготвя нова книга с работно заглавие на английски език "A Farewell to Israel: The coming break-up of American Zionism", която ще бъде публикувана през 2009 година.
Другите му книги са:
"Индустрията на Холокоста: размисли върху използването на страданието на евреите" (The Holocaust Industry: Reflections on the exploitation of Jewish suffering (Verso, 2000; expanded paperback edition, 2003; "Привидност и реалност в израело-палестниския конфликт" (Image and Reality of the Israel-Palestine Conflict (Verso, 1995; expanded paperback edition, 2003); "Нация на съд: Тезите на Голдхаген и историческата истина" - в съавторство с Рут Бетина Бърн (A Nation on Trial: The Goldhagen thesis and historical truth (with Ruth Bettina Birn) (Henry Holt, 1998); "Възход и падение на Палестина: лична равносметка от годините на интифада" (The Rise and Fall of Palestine: A personal account of the intifada years (University of Minnesota, 1996).
Видно дори само от заглавията, Финкелщайн е крайно критичен към ционистката политиката и разнищва механизмите, чрез които (експлоатиране на темата за Холокоста и пр). израелското правителство си осигурява безнаказаност.
По причина на отстояваните от него академични и политически позиции, той дори не беше допуснат в Израел (вж. статията в wsws.org - "US academic Norman Finkelstein denied entry to Israel")
Трудното за превод заглавие е следното - "Beyond Chutzpah: On the misuse of anti-Semitism and the abuse of history" (University of California Press, 2005; expanded paperback edition, 2008). Другото е ясно - "Погрешното използване на анти-семитизма и злоупотребата с историята". Но "chutzpah"?
И за да не обяснявам аз, давам думата на Димитри Иванов. "Чуцпа". Настина страхотен текст!
А напоследък, и аз като Джимо, си препрочитам "Жития на поети" от Доктороу...

Честване


Асоциацията на палестинците в България Ви кани да присъствате на тържество под надслов "Газа - твърдост и победа" под патронажа на посланика на Държавата Палестина в България и на почетния гост - посланикът на Боливарска република Венецуела на 30.01.2009 г. (петък), в зала №11 - кино "Люмиер" в малкото НДК от 17.45 часа.

Когато загинат над 1200 души, човешката съвест не трябва да мълчи!
Според много източници по време на кошмарните седмици на бомбардировки в Газа, поради липсата на стабилна връзка с интернет, блокадата, прекъсванията на електрическото захранване, не на последно място - цензурата на медиите и пр., много от жителите на Газа не са били наясно дали тяхното страдание е предизвикало някаква реакция след световното обществено мнение. По тази причина е ключово важно масовото участие на хората с позиция по въпроса на събитието в петък. Така ще дадем кураж на хора в много тежка ситуация.
Вече ги цитирах веднъж, но няма да се уморя да повтарям словата на Виктор Юго от 29 август 1876 г., произнесени във френския парламент след кланетата от Април 1876 г.:
"Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Необходимо е да се обърне внимание на европейските правителства върху един факт, толкова дребен, че правителствата, изглежда, никак не го забелязват. Ето този факт: избива се един народ. ... Този факт има ли свидетели? Само един свидетел - целият свят. ... Дошъл е моментът да се издигне глас... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така... Да се убие един човек е престъпление, а да се избие един народ е само "въпрос".

2009-01-25

Не ми съдружавайте!

В монотеистичните религии основен постулат е единството на Бога. Баналното "Да нямаш друг Бог, освен мене". Така е и в исляма. Най-важната му норма е таухид или единобожието. Един от най-големите грехове пък, да не кажа най-големият, е да "съдружаваш" на Бога - да твърдиш, че има и други божества.
Паралелно с тези идеи, у нас се разказва и следния виц. "Как отиват различните нации на рожден ден?
- Англичанинът - с достойнство;
- Руснакът - с водка и подаръци;
- Французинът - с шампанско и торта;
- Българинът - с приятели."
Продължението на вица - как си тръгват същите тези хора от рожден ден - също е хубаво, но е извън нашата тема.
А тя е да не ми съдружавате!
Следващия път, когато поканя само теб вкъщи, не води още три млади рендета, въпреки че ги познавам. Просто не са ми симпатични. Ако исках, и сам щях да ги поканя. Трябвало да бъда приятел с тях, щото сме ходили заедно на екскурзия в Италия. Всъщност, макар и да бяхме на едно и също място чисто физически, ние пребивавахме в различни светове - аз - в омаята на Ренесанса и "Галерията на Академията", а те - в туристическия свят на магазинчетата за сувенири.
Бандата пристига вкъщи и една млада дама от тайфата, влизайки при родителите ми, се изцепва - "Абе тука има нек`ви хора?!?". Само по причина на това, че беше момиче, не я изхвърлих с шутове. Защото истинските ми приятели са и приятели на моите родители и съм много щастлив от това.
Дойде време аз, колективиста, да кажа - не вярвам в това, че трябва да съм приятел с някого, само защото по силата на сляпата съдба съм се случил с него на едно и също място по еднакво време. Не вярвам и в химерата "един задружен ..." (клас, трудов колектив, група от университета...). Не е ли редно да избираме хората около нас по качествата им, по това колко струват като люде, а не по това дали ведно сме се оказали впримчени някъде?
Следващия път, когато ти кажа само на теб, че ще пием кафе двамата с Пламен и поканя изрично само теб, щото имаме да си говорим разни работи, може ли да помислиш 1 минута преди да го издрънкаш на още още 5 човека?!? В резултат срещата не минава лошо, ама трябва да организирам нова по същия въпрос в първоначалния състав от трима души, за да отметнем набелязаните за среща №1 проблеми. Ерго, губя време, и то не по моя вина. А когато учиш на две места и искаш да четеш, времето ти е скъпо.
Както и приятното прекарване.
Никога не съм можел да разбера това "да сме заедно, за да сме заедно". Ако е ей-тъй, за спорта, няма смисъл...
Така че, моля, не ми съдружавайте!

2009-01-19

Israelis Soldiers refuse to serve in Gaza

Най-силно впечатление ми направиха думите на момчето, което каза, че отказвайки да служи в армията, си и приготвило книги и всички други необходими неща за отиване в затвора...
А пък най-прав беше онзи, който изтъкна, че сигурлността на Сдерот не се гради върху репресията и несправедливости в Газа.
Траен и сигурен мир може да има само тогава, когато мирът е честен и справедлив. И за двете страни.

2009-01-16

Последен рубеж - кефията!

Започнах работа в правния отдел на голяма транснационална корпорация. От онези глобални капиталистически конгломерати, пред които никога не съм изпитвал телешки възторг. Започнах да се трудя там основно за опит и пари. Пък и да видя какво точно от правото ще ми е интересно.
Наложи се да сменя модела си на обличане. Вместо небрежния ми, спортен и полувоенен стил до сега, в момента нося панталони с ръб и ризки. Но въпреки това, макар че не се връзва особено, не се разделям и с куфията ми. Бяло-черното каре ми дава особено усещане.
И постоянно си мисля за "Приказка за стълбата". Радостното е, че все още си го мисля. Проблем ще има, когато спра. По-неприятно е не когато ти сменят стила на обличане, а стила на мислене. Дано не се случи.
А ако се случи, ще разберете лесно - кефията ми вече ще стои само на закачалката.

Другите текстове, посветени на палестинския шал, можете да прочетете тук:
"Кефия... Ъъъ?"
и "Странна мода".

Бягството като липса на аргументи

Искам да споделя няколко много показателни случки, разиграли се напоследък.
Когато някъде на планетата загинат 1000 души вв рамките на няколко дни, нормално е съвестта на световното обществено мнение да е развълнувана. Пък и теорията на международните конфликти счита 1000 убити за границата, от която започва класификацията "локална война".
Въпреки това, като че ли свикнахме. След десетия ден бомбардировк, "в ивицата Газа има ... убити" вече не е новина.
По повод войната в Газа си позволих да пиша в тук в блога, в информационния сайт "Бг Репортер", да говоря по различни електронни медии.
Тъй като съм студент по ориенталистика, е логично да познавам по-добре едната - а именно арабската - страна в конфликта. По тази причина никога не съм избягвал, дори напротив, стремил съм се, да имам опоненти и партньори от израелска страна.
За съжаление обаче, хората от посолството категорично отказва публични дебати. За тях приемливи са само едностранни изявления пред пресата, когато няма опонент. Подобно нещо се случи на една лекция в НБУ преди 1-3 години. Лектор беше дипломат от Посолството на Израел, който обясняваше колко демократична и уважаваща международното право била страната му. Така де, както казват англичаните, дипломатът е джентълмен, пратен в чужбина да лъже в полза на отечеството си.
Чел съм, че веднъж един британски дипломат бил обвинен, че аргументите му са йезуитски, на което той отвърнал: "Родината ми - права или не!"
Като дойде време за въпроси и дискусия след лекцията попитах въпросния дипломат как така Израел спазва международното право, а не изпълнява 2400 резолюции на 5-те главни органа на ООН? Той повтори за дамокрацията и гражданските права в Израел и изведнъж нещо се присети, че има работа, разбърза се...
По същата схема пишещите из интеренет фенове на нападението над Газа пък си позволят само един-два коментара и когато се стигне до конкретни въпроси, не се вясват повече. За нагледно потвърждение можете да видите публикуваната от мен "БгРепортер", новина "Шествие за мир".
В такива случай бягството трябва да се тълкува като липса на аргументи.

2009-01-05

Часовникът на Ботев

Утре, 6 януари, се навършват 161 години откак в едно малко подбалканско градче, Калофер, се роди един от най-великите синове на България.
С още един лазарник се отдалечихме от идеалите и жертвоготовността на Ботев и априлци.
А сега думите са на поета Димитър Христов:

Часовникът на Ботев

Джобният часовник на Христо Ботев работи и днес.

Звучи ли в нас часовникът на Ботев,
духът ни няма как да е залостен,
навием ли го, ще работи,
забравим ли го, ще изгнием в робство.
Часовникът на Ботев продължава
да съизмерва минало и бъдеще -
позор ли, слава ли или забрава -
часовникът на Ботев ще отсъди!
Споходи ли съдбата мни затишие,
настъпи ли безродство и безвремие,
с перо и сабя трябва да напишем
къде е пътя наш за саможертва.
Сверете си мечтите и сърцата,
сверете ги с часовника на Ботев,
защото не достига свободата
сред лъжепатриоти и идиоти!...
България, Балкани, Европа,
планетата и цялата вселена
оглеждат се в часовника на Ботев
пред гибел или пред спасение?
Часовникът на Ботев в нас тиктака,
дошло е време на съдбовен жребий:
безсмъртие или смърт ни чака -
часовникът на Ботев ще отмери!

(2007 г.)

2009-01-02

България не остана равнодушна!

На 30 декември в София се проведе шествие във връзка трагедията в Газа. Множеството издигна лоузнги за мир и срещу войната и тръгна от НДК, мина по бул. "Витоша" и завърши пред Президентството.
Шествието беше сравнително многобройно - присъстваха представители на палестинската общност у нас, българи, имащи роднини или познати араби, хора от другите арабски диаспори у нас. Протестните демонстрации срещу израелското насилие в Газа и за мир в другите страни бяха подкрепени от левите партии, което, уви, не се случи у нас.
Все пак, България не остана равнодушна! Въпреки опитите за манипулации, българите все още интуитивно разбират, че в конфликта има жертви и палачи и че не жертвите разполагат с най-модерните изтребители от сериите F.
Скандиранията бяха "PLO - Israel - no!" (PLO у нас е известна като ООП - Организация за освобождение на Палестина) и "Viva viva Palestina!", а след това на български - "Да живее Палестина!"
Най-емоционално беше клетвеното скандиране на арабски в ритъм: "С дух, с кръв - ще те защитим, Палестина!". Просто друго оръжие няма, остана духът и кръвта. Но, както ни учи и българската военна история, понякога чисто военното превъзходство в цеви и бомби не успява да надделее над готовността кръв да бъде щедро лята в защита на родината!
И докато шествието се движеше, неволно си спомних думите на Виктор Юго от 29 август 1876 г., произнесени във френския парламент след кланетата от Април 1876 г.:

"Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Необходимо е да се обърне внимание на европейските правителства върху един факт, толкова дребен, че правителствата, изглежда, никак не го забелязват. Ето този факт: избива се един народ. ... Този факт има ли свидетели? Само един свидетел - целият свят. ... Дошъл е моментът да се издигне глас... Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ? Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така... Да се убие един човек е престъпление, а да се избие един народ е само "въпрос"."

Интересни гледни точки за Газа от Центъра за близкоизточни изследвания прочетете тук:
Марк Стиил
Йохан Хари
Робърт Фиск

2009-01-01

Януари

Честита Нова година! Желая ви, мои верни фенове и съпричастници, благата и пълна с успехи 2009-та година!
А сега е ред да публикувам кратка справка за някои исторически събития, случили се през януари месец.

01.01.1851 г. – В Копривщица е роден Тодор Каблешков

02.01.1878 г. – Отрядът на ген. Гурко освобождава Пазарджик.

03.01.1903 г. – Открит е Солунският конгрес на ВМРО. На него се взема решение през лятото да се обяви въоръжено въстание.

04.01.1878 г. – Отрядът на кап. Бураго освобождава Пловдив.

06.01.1848 г. – В Калофер се ражда Христо Ботев.

13.01.1928 г. – В центъра на Скопие Мара Бунева застрелва Велимир Прелич

18.01.1879 г. – В Ресен е роден Симеон Радев

23.01.1872 г. – В Кукуш на бял свят се появява Гоце Делчев.

26.01.1877 г. – В Пловдив се ражда Михаил Герджиков, едни от тримата най-главни водачи на Преображенското въстание в Тракия.

26.01.1913 г. – Българската армия е спряна пред турските позиции на Чаталджа. Турското командване решава да стовари десант в Тракия, да разбие слабите български части, прикриващи бреговата ивица и да нанесе удар в гръб на основните български сили пред Цариград, и като ги постави между два огъня, да ги унищожи. Юнаците на ген. Стилиян Ковачев осуетяват плановете на турскато главна квартира, като с цената на свидни жертви и масов героизъм отбиват деснатите при Булаир и Шаркьой.