Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-01-25

Не ми съдружавайте!

В монотеистичните религии основен постулат е единството на Бога. Баналното "Да нямаш друг Бог, освен мене". Така е и в исляма. Най-важната му норма е таухид или единобожието. Един от най-големите грехове пък, да не кажа най-големият, е да "съдружаваш" на Бога - да твърдиш, че има и други божества.
Паралелно с тези идеи, у нас се разказва и следния виц. "Как отиват различните нации на рожден ден?
- Англичанинът - с достойнство;
- Руснакът - с водка и подаръци;
- Французинът - с шампанско и торта;
- Българинът - с приятели."
Продължението на вица - как си тръгват същите тези хора от рожден ден - също е хубаво, но е извън нашата тема.
А тя е да не ми съдружавате!
Следващия път, когато поканя само теб вкъщи, не води още три млади рендета, въпреки че ги познавам. Просто не са ми симпатични. Ако исках, и сам щях да ги поканя. Трябвало да бъда приятел с тях, щото сме ходили заедно на екскурзия в Италия. Всъщност, макар и да бяхме на едно и също място чисто физически, ние пребивавахме в различни светове - аз - в омаята на Ренесанса и "Галерията на Академията", а те - в туристическия свят на магазинчетата за сувенири.
Бандата пристига вкъщи и една млада дама от тайфата, влизайки при родителите ми, се изцепва - "Абе тука има нек`ви хора?!?". Само по причина на това, че беше момиче, не я изхвърлих с шутове. Защото истинските ми приятели са и приятели на моите родители и съм много щастлив от това.
Дойде време аз, колективиста, да кажа - не вярвам в това, че трябва да съм приятел с някого, само защото по силата на сляпата съдба съм се случил с него на едно и също място по еднакво време. Не вярвам и в химерата "един задружен ..." (клас, трудов колектив, група от университета...). Не е ли редно да избираме хората около нас по качествата им, по това колко струват като люде, а не по това дали ведно сме се оказали впримчени някъде?
Следващия път, когато ти кажа само на теб, че ще пием кафе двамата с Пламен и поканя изрично само теб, щото имаме да си говорим разни работи, може ли да помислиш 1 минута преди да го издрънкаш на още още 5 човека?!? В резултат срещата не минава лошо, ама трябва да организирам нова по същия въпрос в първоначалния състав от трима души, за да отметнем набелязаните за среща №1 проблеми. Ерго, губя време, и то не по моя вина. А когато учиш на две места и искаш да четеш, времето ти е скъпо.
Както и приятното прекарване.
Никога не съм можел да разбера това "да сме заедно, за да сме заедно". Ако е ей-тъй, за спорта, няма смисъл...
Така че, моля, не ми съдружавайте!

2 коментара:

Мариян Карагьозов каза...

Маги каза, че тъкмо искала да доведе две красиви нейни приятелки да пием кафе и, прочитайки текста, се отказала... Язък! Правя уговорката, че в такива и случаи принципът за несъдружаването не важи!!! :)))

Make каза...

хахахаха трябваше и в изложението си да го напишеш изрично това :)))
Хареса ми голяма част от тази статия.