Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-02-27

In memoriam Виолета Галънска

В съзнанието на всеки човек са се запечатали образите на важни за него хора – майката, учителят, главата на рода...
По някаккъв начин лелка, леля Виолета беше всичко това, че и много повече – заради учителската професия, защото бе паметта, спомените на рода, връзката между разбягалите се из атомизирания свят филизи от семейното дърво...
За мен тази възрастна жена винаги ще има особено присъствие, ще е обгърната в специфичен ореол – затова, че тя не се оплакваше никога, дори когато имаше защо, затова, защото ми предаде част от библиотеката си, с която вървеше нещо по-важно - родовата история и заветите й – да помним и да не забравяме за Одринско, но да не отмъщаваме.
Помня и нейните думи за младите хора, които избягаха след промените – "Да емигрираш, значи да се предадеш. А трябва да си много ограничен, за да се предадеш."
Леля не се предаде до последен дъх, който изпусна на 27.02.2005 г.
Вечна памет!

Всеки човек е жив, докато някой се спомня за него и ги има думите му. Думите от молитвата му:

„С всяка изминала година остарявам. Ето защо, Господи, научи ме на изкуството да остарявам достойно.
Научи ме да не си въобразявам, че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и че знам всичко, което трябва да се знае по всеки въпрос.
Не ми позволявай да вземам думата при всеки повод и при всеки случай.
Спаси ме от неудържимото желание за уча хората как да живеят.
Запази ми ума бистър и не ми позволявай да губя времето на хората с празни повторения на ненужни подробности.
Дай ми разсъдък да премълчавам удължаващия се списък на моите болки и болести, въпреки че удоволствието да ги изреждам става по-голямо с всяка изминала година. Осени ме с благородството търпеливо да изслушвам болките и болестите на другите.
Научи ме, че понякога е възможно и аз да греша.
Позоволи ми умно да използвам огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам твърде щедро, защото, Господи, искам да имам приятели и в края на своите дни.
Помогни ми да виждам у хората добри неща и дай ми благородството да им го казвам.

И най-важното, Господи, не ми позволявай да ставам смешна!”

2009-02-24

Няма заглавие

Гледам на масата има някакъв вестник със снимка на Бойко Борисов на първа страница. Хвърлих вестника за рециклиране, да ми простите богохулството със снимката Му, щото ми се стори, че е стар брой. Както знаем, няма нищо по-старо от вчерашен вестник. А ми се стори, че е стар брой, тъй като на корицата на броя от вчера - пак Бойко. Впоследствие майка ми се разтърси къде е сложила вестника и така схванах цялата история...
Като се приближих до чешмата, пуснах кранчето с известен страх и оттам да не потече бате Бойко. Слава Богу, не потече. Чудя се докога...

2009-02-21

Ави Шлаим - "Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа"

На 7 януари, когато израелските летци методично сриваха Газа, Ави Шлаим публикува в английския вестник "Гардиън" текста си "Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа".
Ави Шлаим е професор по международни отношения в Оксфордския университет. Автор е на книгите "The Iron Wall: Israel and the Arab World" [Желязната стена: Израел и арабският свят] и "Lion of Jordan: King Hussein's Life in War and Peace" [Йорданският лъв: Животът на крал Хусейн в години на война и мир]. Служил е в израелската армия и никога не се е съмнявал в законността на съществуването на Израел. Безчовечното нападение в Газа обаче го довежда до унищожителни изводи.

"Единственият начин да намеря какъвто и да е смисъл в тази безсмислена война е да се опитам да я разбера в нейния исторически контекст. Създаването на Държавата Израел през май 1948 г. било съпроводено с огромна несправедливост по отношение на палестинците. Официален Лондон яростно се съпротивлявал на американските усилия в посока на поддръжка на новородената страна.
На 2 юни 1948 г. сър Джон Траутбек изпратил на външния министър Ърнест Бевин писмо, в което говорил, че американците носят отговорност за създаването на бандитска държава, "начело на която стои група лидери, които не се гнусят от всякакви средства." Мисля, че той се е изразил твърде рязко, но омерзителното нападение над жителите на Газа и мълчаливото съгласие на администрацията на Буш с това нападение ни заставя да се върнем към този въпрос.
Аз пиша като човек, който в средата на 60-те години добросъвестно е служил в израелската армия и никога не се е съмнявал в законноста на съществуването на Израел в границите до 1967 г.
Но аз най-решително отхвърлям колонизаторския проект на ционистите, когато той преминава зад границите на Зелената линия. Израелската окупация на Западния браг и ивицата Газа в резултат на Юнската война от 1967 г. няма нищо общо с обезпечаването на сигурността на страната, а е откровена териториална експанзия. Целта се състояла в създаването на Велик Израел по пътя на постоянен политически, икономически и военен контрол над палестинските територии, в резултат на което се появи най-дългата и жестока военна окупация в новото време.
Четирите десетилетия израелски контрол причинили неизчислими загуби на икономиката на ивицата Газа. Огромната маса от бежанците от 1948 г. била изгнана на тясна ивица земя без инфраструктура и природни ресурси. Перспективите пред Газа никога не са били радостни. Но това не е просто пример за слабо икономическо развитие, а случай на преднамерено и безпрецедентно жестоко ограничение на възможностите за развитие.
Докато използва библейски фрази, Израел превръща жителите на Газа в дървосекачи и носачи на вода, източник на евтина работна ръка и чудесен пазар за израелски стоки. Израел активно възпрепятствал развитието на местна промишленост, за да направи невъзможно палестниците да прекратят тяхното подчинено положение и да не създат икономически предпостваки за политическа независимост.
Газа е класически пример за колониална експлоатация в постколониалния период. Еврейските селища върху окупираните територии са неморални, незаконни и се явяват непреодолимо препятствие по пътя към мира: те са едновременно инструмент за експлоатация и символ на ненавистната окупация. В Газа през 2005 г. имало по-малко от 8000 еврейски заселници и 1,4 млн. местни жители, но заселниците контролирали 25% от територията, 40% от плодородната земя и лъвския пай от оскъдните водни ресурси. А редом с тях огромна част от местното население живеела в невъобразима бедност и нищета. Доходът на 80% от тях не достига и 2 долара на ден, а условията в тази ивица оскърбяват представите за достойно човешко съществуване, предизвикват съпротива и служат за разсадник на политическия екстремизъм.
През 2005 г. правителството на Ликуд, оглавявано от Шарон, проведе едностранно изтегляне, като изведе от Газа всички 8000 заселници, и разруши на домовете и фермите, коите те оставиха след себе си. ХАМАС, Ислямското движение за съпротива, поведе ефективна кампания за прогонване на евреите от Газа. Изтеглянето беше унижение за Израелските сили за отбрана (израелската армия - б. м., М. К.). За външния свят решението на Шарон за изтегляне представлява принос за мирния процес, базиран на принципа - две държави за двата народа. Но, в следващата година други 12 000 израелци се заселват на Западния бряг, като отново намаляват бъдещите граници на независимата палестинска държава. Заграбването на земи и движението напред към мира са несъвместими. Израел имаше право на избор и Израел избра земята пред мира.
Истинската цел на изтеглянето на зеселниците се състояла в това, границите на Велик Израел да бъдат едностранно преначертани, като в границите на Израел бъдат включени главните блокове от селища на Западния бряг. По тази причина изтеглянето от Газа не е било прелюдия към сключване на мир с палестниската администрация, а прелюдия към последваща ционистка експанзия на Западния бряг. Това била едностранна крачка, предприета, по мое мнение, поради грешно разбиране на националните интереси на Израел. Уповавайки се на категорично отхвърляне (отричане, отрицание) на съществуването на палестинския народ, изтеглянето от Газа е част от дългогодишните усилия за отхвърляне на каквото и да е самостоятелно политическо съществуване на палестинците на тяхна земя.
Израелските заселници наистина бяха изтеглени от ивицата, но израелската армия продължи да контролира достъпа до Газа по суша, въздух и море. За една нощ Газа се превърна в затвор под открито небе, а израелските въоръжени сили получиха пълна свобода да се забавляват като хвърлят бомби; да произвеждат "звукови бомби" (sonic bombs), преминавайки звуковата бариера, докато летят на малка височина, по този начин тероризирайки беззащитните обитатели на затвора.
Израел обича да представя себе си като остров на демокрацията в морето на авторитаризма, но за цялата своя история не е направил нищо, с което да съдейства за развитието на демокрацията сред арабите, но пък е направил много, за да я подкопае.
в сметката си Израел има дълга история на сътрудничество с реакционните арабски режими, в опит да задуши арабския национализъм. Въпреки всички тези пречки, палестинците успяха да създадат единствената, ако евентуално изключим Ливан, демокрация в арабския свят. През януари 2006 г. се състояха свободни и справедливи избори за Законодателния съвет на палестинската администрация, в резултат на които властта отиде у оглавяното от ХАМАС правителство. Израел обаче отказа да признае това демократично избрано правителство, настоявайки, че ХАМАС е просто терористична организация.
Америка и ЕС безсрамно поддържаха Израел в остракизирането и демонизирането на правителството на ХАМАС и в опитите си да го свалят, като задържат приходите на палестинската автономия от данъци и такси и външната помощ. Възникна сюрреалистична ситуация, в която значителна част от международната общност наложи икономически санкции не на окупатора (окупанта), а на окупирания, не на угнетителя, а на угнетения. И, както нерядко и преди е бивало в трагичната история на Палестина, на жертвата се вменява вина за нейното нещастие. Израелската пропагандна машина непрекъснато разпространява представата за това, че палестинците – това са террористи, които отричат съсъществуването с еврейска държава; непрекъснато разпространява представата за това, че техният национализъм е дори нещо малко повече от антисемитизъм; непрекъснато разпространява представата за това, че ХАМАС е ни повече от сборище, банда религиозни фанатици и че ислямът е несъвместим с демокрацията. Но простата истина е това, че палестинците са нормален народ с нормални стремежи. Те не са по-добри, но и не са по-лоши от всяка, от която и да е друга национална група. Това, което желаят, както всички, преди всичко е парче земя, което да могат да нарекат свое и на което да живеят свободно и достойно.
Както и други радикални движения, ХАМАС, с приближаването си до властта, започна да променя своята политическа програма в дух на умереност. От безкомпромисна отрицателна позиция в своята Харта, ХАМАС започна да се приближава към прагматичното приемане на идеята "две държави за два народа". През март 2007 г. ХАМАС и Фатах сформираха правителство на националното единство, което беше готово да преговаря за дълготрайно примирие и спиране на огъня с Израел. Израел обаче отказа всякакви преговори с правителство, което включва ХАМАС, и продължил старата игра "разделяй и владей" с двете враждуващи палестински фракции.
В края на 1980-те години Израел, за да отслаби Фатах – светско националистично движение, оглавяно от Арафат -, оказваше подкрепа на неотдавна възникналия ХАМАС. Днес Израел окуражава отстъпчивото и корумпирано ръководство на Фатах да свали техните политически опоненти от религиозния лагер и отново да вземе влестта. В зловещия заговор по разпалване на палестинска гражданска война участие взеха и агресивните американски неоконсерватори. Тяхното вмешателство се яви основен фактор за падането на правителството на националното единство, което подбудило ХАМАС през юни 2007 г. да завземе властта в Газа, с което изпревари вземането на властта от Фатах.
Войната, подпалена от Израел на 27 декември 2008 г., стана кулминацията на множество стълкновения и противоборства с правителството на ХАМАС. В най-широк смисъл, от една страна, това е борбата между Израел и палестинският народ, защото именно народът доведе ХАМАС на власт. Обявената цел на войната била да отслаби ХАМАС, усилвайки натиска над него, докато лидерите му не се съгласят на ново примирие, но според условията на Израел. Необявената цел пък се състоеше в това, да накара света да гледа на палестинците в Газа само като на още един "хуманитарен проблем", дерайлирайки, отхвърляйки на втори план тяхната борба за независимост и собствена държава.
Изборът на време за тази война беше определен от политическите интереси. В навечерието на общите предрочни израелски избори, насрочени за 10 февруари, основните партии искали чрез случая да демонстрират своята твърдост. Армейската върхушка прояваваше нетърпение да нанесе съкрушителен удар по ХАМАС, за да подобри репутацията си след провала във войната с Хизбулла през юли 2006 г. Циничните лидери на Израел също така можеха да разчитат на апатията и безсилието на прозападните арабски режими и на сляпата поддръжка от страна на Джордж Буш на края на неговото президентство. Буш охотно се съгласил да прехвърли цялата вина за кризита на ХАМАС, наложи вето на внесеното в Съвета за сигурност на ООН предложение за незабавно прекратяване на огъня и даде на Израел карт-бланш за сухопътно навлизане в Газа.
Както винаги, притежаващият огромна сила Израел представи себе си като жертва на
палестинската агресия, но съвършено неоспоримото неравенство на силите на двете страни не оставя съмнение коя е истинската жертва. Това наистина беше схватка на Давид с Голиат, но библейският образ се оказал с разменени роли – малкият и беззащитен палестински Давид се изправил лице в лице с прекрасно въоръженият, безжалостен и абсолютно превъзхождащ го противник. Прибягването до брутална военна сила се съпровождаше, както винаги, с вопли за нещастните израелски жертви и смесваше себеожалването със самодоволството. На иврит за този синдром има удачен израз: "бохим ве йорим" ("ридаем, но стреляме").
В интерес на истината, в този конфликт и Хамас не е невинна страна. Бидейки лишен от плода на победата си на изборите и натъквайки се на безскрупилун в средствата си противник, той прибягна до оръжието на слабите – терорът. Бойци на ХАМАС и на Ислямски джихад обстрелваха с ракети Касам пограничните с Газа израелски селища по време на прекратяването на огъня от юни миналата година, договорено с посредничеството на Египет. Щетите, причинени от тези примитивни ракети, бяха нищожни, но психологическият ефект - огромен, подбуждайки обществото да търси защита от правителството. При тези обстоятелства Израел имаше право да предприеме действия по самозащита, но неговият отговор на дразненето му с ракетни атаки беше съвършено несъразмерен. Цифрите говорят сами по себе си: за три години след изтеглянето от Газа от ракетния обстрел са загинали 11 израелци, но само за 2005-2007 г. израелската армия е убила в Газа 1290 палестинци, включително 222 деца.
Убийствота на цивилни (граждански лица), независимо от техния брой, е недопустимо.
Това правило се отнася за Израел в същата степен, в която и за Хамас, но действията на Израел по отношение жителите на Газа - това е невъздържано и непрестанно зверство.
След влизането в сила на примирието, Израел не сне блокадата на Газа, което според лидерите на Хамас, представлява нарушение на споразумението. По време на примирието Израел възпрепятстваше всякакъв износ от ивицата, което също така се яваваше пряко нарушение на договореностите от 2005 г. и доведе до рязко съкращаване възможностите за жителите на Газа да намерят работа: официално безработните са 49,1% от населението на Газа. В това време Израел рязко ограничи числото на камионите, доставящи като хуманитарна помощ хранителни продукти, гориво, бутилки с газ за битови нужди, резервни части за системите за водоснабдяване и канализация, лекарства и медицинско оборудване. Трудно е да си представим, че гладът и студът, на които бяха обречени жителите на Газа, можеха да обезпечат безопасността на израелците от другата страна на границата. Но даже и в такива случаи, това е безнравствена форма на колективно наказание, което е строго забранено от международното хуманитарно право.
Безчовечността на израелските военни е сравнима единствено с лъжливостта на израелските официални представители. За 8-те месеца до началото на тази война в Газа Израел създаде Национална дирекция по информация. В основни линии, средствата за масова информация получавали от тази дирекция съобщения за това, че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население; и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на гражданското население. Израелските пи-ари постигнаха забележителни успехи в разпространявето на тези послания. Но все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.
Между реалността и риториката на израелските представители лежи огромна пропаст. Примирието беше нарушено не от ХАМАС, а от израелската армия, която на 4 ноември извърши рейд в Газа, като уби там шестима бойци на ХАМАС. Целта на Израел не е защитита на своето население, а сваляне на правителството на ХАМАС в Газеа, обръщайки против него жителите на территорията. Много далеч от целта да щади цивилните, Израел ги превърна в обекти на безредни бомбардировки и ги подложи на продължаваща над 3 години блокада, катко по този начин постави 1,5 милиона души на границата на хуманитарната катастрофа. Библейското "око за око" е достатъчно дивашка представа за справедливо възмездие, но безумното нападение над Газа следваше логиката "око за мигла". След 8 дни бомбардировки, в хода на които загинаха 400 палестинци срещу 4 убити израелци, необузданият израелски кабинет реши да започне сухопътно нахлуване с невъобразими (неизчислими) последствия.
Но не военна ескалация би могла да спаси Израeл от ракетния обстрел на военното крило на ХАМАС. Независимо от огромните жертви и разрушения, причинени от израелците, съпротивата продължаваше и ХАМАС продължаваха да изстрелват ракетите си. ХАМАС е движение, което величае жертвоготовността и мъченичество. И е ясно, че не може да има никакво военно решение на конфликта между двете общности. Проблемът с израелската концепция за безопасност е, че тя отрича и най-елементарната безопасност за другата страна. Единствената възможност за Израел да постигне сигурност за себе си не е чрез стрелба, а чрез преговори с ХАМАС, нееднократно деклариращ готовност да преговаря за дългосрочно - 20, 30 или даже и 50 години - примирие с еврейската държава в границите й от преди 5 юни 1967 г. Израел отхвръли тези предложения по същата причина, по която той отхвърли мирния план на Лигата на арабските държави през 2002 г., което все още стои на масата: отхвърли го, защото то включва отстъпки и компромиси.
Този кратък обзор на действиятна на Израел през последните четири десетилетия, прави трудно да се възрази против извода, че Израел се е превърнал в бандитска държава, "начело на която са група лидери, което не се гнусят от никакви средства". Бандитска държава, за която нарушаването на нормите на международното право стана норма, която притежава оръжия за масово унищожение и осъществява терор, използвайки насилие против цивилното населения с политически цели. Израел отговаря на всички 3 критерия – шапката му е по мярка и той е длъжен да я носи. Реалната цел на Израел не е мирно съвместно съществуване със своите палестински съседи, а военна доминиция. Израел повтаря и увеличава миналите грешки с нови и по-пагубни. Политиката, както и всичко друго, разбира се, е свободна да повтаря лъжите и грешките от миналото. Но може и да не го прави."

2009-02-19

Петиция

Днес е денят, в който си спомняме за Левски. а запитан какво ще прави след освобождението, Левски отвръща, че би помагал на други народи в борбата има за свобода.
Днес един народ - палестниският - има нужда всеки един от нас да му помгне в постигането на порива му към независим и достоен живот.
Един от специалните пратеници на ООН за човешките права в окупираните палестниски територии - Джон Дугард - е южноафриканец. Той, подбоно на много други политици и общественици от ЮАР, заяви, че това, което е видял на Западния бряг и Газа като резултат от израелската политика, е по-лошо от апартейда.
В тази връзка искам да поднеса на вниманието ви искането към ЕС да прекрати Споразумението за асоцииране ЕС - Израел, докато Израел не започне да зачита човешките права и международното публично право.

Израел внася най-много стоки от ЕС, като същевременно ЕС е и вторият по обем клиент на израелския износ. През 2006 г. общата сума на търговията между Израел и Ес е 23.5 млрд. евро.
Споразумението за асоцииране ЕС - Израел оформя правната база на тези отношения, давайки на Израел преференциални търговски условия със страните-членки на ЕС.
Член 2 от Споразумението настоява, че отношенията ще бъдат базирани върху уважението на човешките права и демократичните принципи във вътрешната и външната политика.
По тази причина Ес е задължен да замрази споразумението, докато Израел е в нарушение на човешките права.
Членове на организацията Peace Cycle са пътували до окупираните територии и могат да свидетелстват от първа ръка, че израелските власти допускат многобройни нарушения на човешките права, включващи:
* Възпрепятства свободата на движение на палестинците чрез разполагане на контролни постове и земни насипи на стратегичски позиции навсякъде из Окупираните територии, често правейки движението между селищата и градовете невъзможно, забранявайки търговското и професионално движение през териториите.
* Пътищата само за израелски граждани удължават ненужно пътуванията на палестинците, ако не ги правят изобщо невъзможни.
* Разрушаването на домовете на палестинци от изралеските власти води до тежки материални загуби, както и унищожава тяхното чувство за сигурност.
* Кражбите на палестинска земя за строежа на стената, която е обявена за незаконна от Международния съд, тъй като нарушава свободата на придвижване и, унищожавайки търговията, предизвиква висока безработица и нарастване нивата на крайна бедност.
* Бежанските лагери, в които семейства чакат по 60 години да се завърнат или да получат компенсации за заграбените от израелците техни домове.
* Изкореняването на милиони маслинени дръвчета, симвоът на палестинския живот, за продължаващото строителство на израелски селища върху земи, откраднати от палестинците, въпреки че селищата са незаконни и последната мирна инициатива в Анаполис ясно дефинира задължението на Израел да спре действията по заселването.
* Неизброивите и ежедневни израелски нападения над палестинци, които всеки път са извършвани под претекста на сигурността.
Тези нарушения, за които Peace Cycle свидетелства, илюстрират нарушенията на човешките права, в продължение на години осъждани като незаконни от международни съдилища навсякъде по света. Все още Ес не е направил нищо забележително да поиска сметка на Израел. Докато тези нарушения на човешките права продължават, Споразумението за асоцииране ЕС - Израел позволява търговията с Израел да процъфтява, като в добавка Планът за действие ЕС - Израел за 2005 - 2008 г.позволява това партньорство да се развива и да ства все по-близко.
Настояваме за незабавно прекратяване на Споразумението за асоцииране ЕС - Израел и на всяка последваща търговия между държавите-членки на ЕС и Израел в знак на протест срещу продължаването на нарушенията на човешките права на пелстинците.
Тези мерки на протест трябва да продължат, докато Израел не спре незаконната окупация на Окупираните палестински територии и на обсадата на Газа и не приеме изцяло международното хуманитарно право и правата на човека.

Петицията ще бъде връчена в Европейския парламент в Брюксел от организацията "THE PEACE CYCLE" на 31 март 2009 г., четвъртък.
http://www.thepeacecycle.com/
http://www.thepetitionsite.com/1/Suspend-EU-Israel-Trade-Agreement

Анализ за Споразумението за асоцииране ЕС - Израел от Стюарт Литълуд, публикуван от моите приятели и колеги от Центъра за блзкоизточни изследвания, можете да видите тук.

2009-02-17

Наоми Клайн за бойкот!


Наоми Клайн е популярна канадска журналистка. Интересува се от теми като глобализация, консуматорското общество и съвременни интернационални социални движения. Заради бестселъра й "No Logo" (преведен и отпечатан и у нас) и заради активната й обществена позиция лондонският "Times" обяви Наоми Клайн за най-влиятелната млада личност в света (родена едва 1970 г.). Други нейни известни книги са "Fences and Windows: Dispatches from the Front Lines of the Globalization Debate." и "The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism."
Повече за нея можете да научите от официалния й сайт, а там също така можете да прочетете нейни статии и части от книгите й.
Адресът е http://www.naomiklein.org/main.

Под заглавие "Israel: Boycott, Divest, Sanction" авторката публикува своя статия в списание "The nation".
Предлагам превод и коментар, оригиналът можете да прочетете на линка, даден по-горе.

Време е. Крайно време е. Най-добрата стратегия за приключване на все по-кървавата окупация е Израел да се превърне в мишена за такъв вид глобални движения, които сложиха край на расовата сегрегация в Южна Африка.
През юли 2005 голяма коалиция от палестински групи представи планове да направи точно това. Повикаха „хора със съвест от целия свят да наложат широк бойкот и да осъществят отнемане на инициативата от Израел подобно на това в Южна Африка през ерата на расова сегрегация”. Кампанията за "Бойкот, отнемане на права и санкции"(Boycott, Divestment and Sanctions - BDS) се роди.
Всеки ден, в който Израел удря Газа, носи повече привлечени към каузата на BDS; говоренето за прекратяване на огъня прави малко за намаляне на инерцията. Подкрепа се появява дори и сред израелските евреи. По средата на покушението приблизително ок. 500 израелци, дузини от тях известни артисти и учени, изпратиха писмо до чуждестранни посланици, изпратени и акредитирани в Израел. Писмото призовава за „предприемането на незабавни и ограничителни мерки и санкции” и рисува ясни паралели на битката за анти расистка сегрегация. „Бойкотът на Южна Африка беше ефективен, но към Израел се отнасят с мека ръка… Тази международна подкрепа трябва да престане.”
И все пак, мнозина не могат да достигнат до тези изводи. Причините са сложни, емоционални и разбираеми. И, честно казано, просто не са достатъчно добри. Икономическите санкции са най-ефективното средство в арсенала на ненасилието.

Ето четирите най-силни възражения на BDS стратегията, последвани от контра-аргументи.
1. Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците. Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа чрез брутална блокада. Въпреки това нарастване, Израел не е бил изправен пред наказателни мерки, а точно обратното. Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Йерусалим изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента. Като не става с добро, може и с лошо.

2. Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Връзката с южно-африканския модел е, че доказва, че тактиката на BDS може да бъде ефективна, когато по-слаби мерки като протести, петиции, въздействащи разговори с управляващите в задната стаичка са се провалили. И действително има дълбоко печален отзвук: кодираните цветни лични карти и визи, съборените къщи и насилственото изселване, пътищата само за местожители. Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, казва, че архитектурата на сегрегация, която е видял в Западния бряг през 2007 г. била „безкрайно по-лоша от расовата сегрегация”.

3. Защо отделяме Израел, когато САЩ, Великобритания и други западни държави вършат същите неща в Ирак и Афганистан? Бойкотът не е догма; той е тактика. Причината стратегията на BDS да бъде изпитана срещу Израел е фактическа: в толкова малка и търговски зависима държава всъщност може и да проработи.

4. Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не по-малко. На този аргумент ще отговоря с лична история. За осем години книгите ми бяха публикувани в Израел от комерсиално издателство, наречено Вавилон. Но когато публикувах Шокиращата доктрина, исках да зачета бойкота. По съвета на активисти от BDS се свързах с дребен издател, на име Андалус. Андалус е активист от пресата, дълбоко замесен в анти–окупационното движение и единственият израелски издател, отдаден изключително на преводи от арабски на иврит. Скицирахме договор, който гарантира, че всичко се отнася към работата на Андалус и нищо към мен. С други думи, бойкотирам израелската икономика, а не израелците.
Измислянето на този план изискваше дузини телефонни обаждания, е-мейли и съобщения, разпростиращи се от Тел Авив до Рамала до Париж и Торонто и до Газа. Това, кото искам да кажа е, че веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. И защо не? Да създадеш движение изисква безкрайна комуникация, толкова колкото битката срещу сегрегацията ни напомня. Аргументът, че подкрепянето на бойкота би ни откъснало един от друг, е особено показен, имайки предвид масата от евтини информационни технологии с толкова лесен достъп. Давим се в начини да говорим гръмко помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.
Точно сега, много горди ционисти са се впрегнали усилено за отбелязване на точки: дали не зная, че много от тези високо технологични играчки идват от израелски изследователски центрове, световни лидери в информационните технологии? Да вярно, но не всички. Няколко дни сред израелските нападения в Газа, Ричард Рамзи, изпълнителния директор на Бритиш Телеком Къмпани, изпрати е-мейл на израелската технологична фирма MobileMax. „В резултат от действията на израелското правителство през последните няколко дни, ние няма повече да сме в позиция да предприемем някакъв бизнес с Вас или която и да е израелска компания.”
Когато от Обединение Нации потърсиха Рамзи, той каза че решението му не е политическо. „Не можем да си позволим да загубим някой от клиентите си, така че това си беше чиста рекламна отбрана”.
Това бе видът студени бизнес сметки, които доведоха много компании до отдръпване от Южна Африка преди няколко десетилетия. И точно това е видът сметки, които са нашата най-реалистична надежда да донесат толкова дълго отричаната справедливост за Палестина.

2009-02-13

Д-р Жорж Хабаш


"Основателят д-р Жорж Хабаш". Източник - сайтът на НФОП.

Под патронажа на Посолството на Държавата Палестина в България Постоянният комитет за почитане на д-р Жорж Хабаш кани на политическо събрание в памет на видния палестински и арабски борец и революционер, политически лидер и мислител д-р Жорж Хабаш - "Мъдрецът на революцията".
Събранието ще бъде по повод една година от смъртта му.
Неделя, 15.02.2009 г., 18.00 часа, в залата на читалище "Славянска беседа", ул. "Г. С. Раковски" №127.
Д-р Жорж Хабаш (1925 - 2008 г.) повече от 50 години е в центъра на промените, които преживя арабското идейно движение и опит в борбата.
Той беше радетел на общоарабската идея, неразривно свързан със своята палестинска принадлежност, и палестинец, неразривно свързан със своята арабска принадлежност.
Основател и лидер на Движението на арабските националисти (1951 - 1967 г.); създател и водач на Народния фронт за освобождение на Палестина (1967 - 2000 г.) и основател на изследователския център "Алгад".

2009-02-11

Зелен офис

Чета книжка с това заглавие. Е, не е "Атласа на околната среда" на "Монд Дипломатик", за който атлас писах, но има интересни неща и реших да не бъда егоист и да ги споделя с вас... :))

Парниковите газове съставляват едва 1% от атмосферата, но са основен регулатор на климата. До началото на Индустриалната революция моретата и лесът са абсорбирали парниковите газове. В нашата епоха обаче, освен колосалното им нарастване, повърхността на океаните е пренаситена със СО2, а много гори са изсечени. Понястощем емисиите им са 450 ppm, т.е. 1,5 пъти над нивото, за което Земята е „програмирана”.
Горите се топят с 6% за 10 години. През 1970 г. в Бразилия е имало тропическа джунгла с размерите на европа. Днес тя е с 20% по-малко. Ако искаме да компенсираме загубите на гора през последното десетилетие, ще трябва да залесим 130 000 000 хектара. Това прави по ок. 14 000 000 000 дръвчета годишно, всяка година за десет години. Или пък да внимаваме каво разпечатваме... А защо не и двете?
При сегашните темпове на потребление, запасите от оловото ще стигнат за още ок. 18 години, от калай – след 20 години, медта – за 25 год., желязо – ехе, „цели” 64 години... А след това? Рециклирайте, братци, рециклирайте!!!
Проблемът с понятията – всъщност, това, на което викаме боклук, са вторични суровини и ресурси. Германия рециклира 72% от хартията. Ако всички правим така, това ще доведе до спадане с 2/3 на изсичането на дървета. В ЕС средно 505 от хартията и стоманата, 43% от стъклто и 40% от другите сплави се преработвам и използват отново. Значи можело, а, както ми каза веднъж Милена.
Енергоспестяващите крушки издържат ок. 8 пъти по-дълго от останалите и използват електроенергията 60-80% по-ефективно.
„Правилото А4”. Офисът изисква динамичност и пестене на време. Освен това, хората са тъпи и мързеливи. Това не ме кара да ги обичам по-малко или да не им съчувствам, но са такива. И тъй като са тъпи и мързеливи и мениджърите искат да се отметне повече работа, никой не чете и ред над обем от лист А4. Сбутвай всичко, намалявай полета и други глупости и ще събереш всичко нужно на А4.
Не насърчавай екологично неотговорни компании. Най-често и политическите им действия са безкрайно несимпатични. Обаче, като купуваш продуктите им, ти одобряваш тяхната политика. Компании, взели присърце екологията, ама наистина, са например HP, Samsung, ViewSonic, Dell.
До тук с химикалките еднодневки, чиито пълнители не могат да се сменят. Купете си някаква по-гъзарска, за да сменяте само пълнителя и да не хабят вода, нефт, време и ресурси за произвеждането на повече пластмаса.
Прости правила:
1. Спестявай енергия, когато може. Намали климатиците с градус-два, не дръж включени излишно уреди; на тръгване изключвай компа.
2. Купувай 100% рециклирана или FSC хартия.
3. Не ползвай пластмасови чаши. Донеси си една от вкъщи. Да я позамиеш отвреме-навреме хаби доста по-малко вода и ресурси, отколкото да изхвърляш купища пластмаса.
4. Не се ли разбрахме вече за това? Мисли преди да принтираш и това е.
5. Изхвърляй разделно отпадъците. Смачквай ги хубаво преди да ги хвърлиш. Така се намалява обемът им и заеманото пространство на сметището.
6. Ходи на работа пеш, с колело или обществен транспорт.
Някои позабравени архитектурни решения се връщат на мода. Оказва се, че температурата и светлината могат да се поддържат на добро ниво и без изкуствено осветление...
Само за век човеците сме изразходвали над половината от въглеводородните горива като нефт и природен газ, които обаче са се трупали над 60 милиона години.

Въпроси и отговори:
- Твърде сложно е.
- Напротив, това ще ти улесни работата.

- Твърде просто е, за да работи.
- Чудесно, не се налага да се мориш.

- Никой друг не го прави.
– Идеално, ние ще сме първите. Пък и важното е да ти е чиста съвестта.

- Това не е мой проблем.
– Колко си прав! Цялата работа е проблем на всички ни.

- Не можем да си го позволим.
– Тъкмо напротив, това е неща, което ще ти спести пари.

- Нищо няма да стане.
– Не може да си сигурен в това, ако не опиташ.

- Пробвали сме и преди, но не става.
– Хайде тогава този път да го направим като хората.

Чакайте втора част.

Това са фирми за разделно събиране на отпадъците в България:

"Импакт Корпорейшън"
http://impact-corporation.com/

"Екобулпак" АД
http://www.ecobulpack.com/

"Екопак България"
http://www.ecopack.bg/bg/index.php

"Булекопак" АД
http://www.bulecopack.com/

"РеПак" АД
http://repack.bg/

"Реко Пак" АД
http://recopak.com/

2009-02-05

Какво не знаеш за Газа?

Представям ви друг мой превод - "Какво не знаеш за Газа?" от Рашид Халиди (Rashid Khalidi), публикувана в "Ню Йорк Таймс".

Много от нещата, които си мислим, че знаем за Газа, не са верни.
ЖИТЕЛИТЕ НА ГАЗА
Много от хората, живеещи в Газа, не са там по свой избор. По-голямата част от населението от 1 500 000 души натъпкани в приблизително 360-те кв. км. принадлежат към семейства, които са дошли от градове и села извън Газа като Ашкелон и Беершева. те са били закарани в Газа от израелската армия в 1948 г.

ОКУПАЦИЯТА
Жителите на Газа са живели под израелска окупация преди Шестдневната война от юни 1967 г. Израел като окупационна сила все още носи широка отговорност, въпреки че изтегли частите и заселниците си през 2005 г. Израел все още контролира достъпа до територията, вноса и износа, движението на хора навън и навътре. Също така контролира въздушното пространство и крайбрежието, както и силите му навлизат в Газа, когато пожелаят. По силата на ІV-та Женевска конвенция, като окупационна сила, Израел е отговорен за благоденствието на цивилното население на ивицата.

БЛОКАДАТА
Израелската блокада на Газа, осъществявана с подкрепата на САЩ и Европейския съюз, стана изключително строга откакто Хамас през януари 2006 г. спечели изборите за Палестински законодателен съвет. Гориво, електричество, внос, износ, движението на хора навън и навътре от Газа беше бавно задушавано, включително и животозастрашаващи проблеми като здравеопазване, канализация, водоснабдяване и транспорт.
С постиганата чрез блокадата безработица, немотия и недохранванесе постига колективно наказание на населението, всичко това мълчаливо подкрепяно от САЩ.

ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ОГЪНЯ
Вдигането на блокадата, редом със спирането на ракетния огън, беше един от ключовите термини при примирието между Израел и Хамас от юни 2008 г. Това споразумение доведе до намаляване броя на изстрелваните ракети от Газа от стотици през май и юни до общо по-малко от двадесетина през следващите 4 месеца (според данни на лица от израелското правителство). Това споразумение напълно беше изпразнено от съдържание, когато израелските сили извършиха множество въздушни и удари по земя в началото на ноември; беше докладвано, че са убити 6 дейци на Хамас.

ВОЕННИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
Вземането на прицел на цивилни, независимо от Хамас или от Израел, е военно престъпления. Всеки човешки живот е ценен. но числата говорят сами по себе си: 700 палестинци, повечето от тях цивилни (понастоящем бройките са следните: 1300 убити, 5500 ранени), бяха убити срещу около дузина убити от израелска страна, предимно войници.
........

Целта на войната не е нещо друго, а, както през 2002 г. каза израелският началник на Генералния щаб ген. Моше Яалон: "Трябва да дадем на палестинците да разберат, да набием дълбоко в съзнанието им, че те са победен народ."


Ако текстът ти харесва, можеш да го подкрепиш, като кликнеш на бутончето на ТопБлогЛог долу вляво.

2009-02-04

Как работи израелската пропагандна машина?

Представям ви мой съкратен превод на статията "Как работи израелската пропагандна машина" ("How Israel`s propaganda Machine works") от д-р Джеймс Зогби (James J. Zogby), публикувана във "Washington watch".
Статията също така е пусната и в много блогове и други сайтове, така че, който се интересува и владее английски, ще може лесно да намери пълния текст.
Поради сесийни ангажименти няма да превеждам дословно, а ще дам основните точки. Стремил съм се не да следвам английския текст, а да предам смисъла.

В САЩ медиите следват доста близко израелското говорене за войната. Същевременно, осъзнавайки значението на пропагандната война, Израел воюва виртуозно на този фронт.
1. Ти определяй и дефинирай термините на дебата и ще спечелиш дебата.
Израелците се стремят да определят контекста, стартовата точка и сюжетната линия, която ще формира разбирането за войната. По този начин, чрез постоянно повтаряне, те успяват да наложат виждането, че началната точка на конфликта е 19 декември 2008 г., краят на шестмесечното примирие (което Израел описва като едностранно прекратено от Хамас). Така израелците игнорират извършените от тях самите насилия в началото на ноември, както и неизпълнението на ангажимента си да отворят границите на Газа по време на прекратяването на огъня. Също така те пренебрегват превръщането на Газа в абсолютно зависима територия.
2. Израелците отлично съзнават, че стереотипите работят.
За много поколения, сблъсъкът е бил дефиниран с позитивния културен образ на Израел и негативния стереотип за палестинците. (Израел като единствената демокрация в Близкия изток и пр. неща, които не са съвсем верни; по въпросите за стереотипите за исляма незаменими са "Ориентализмът" и "Отразяването на исляма" на непрежалимия проф. Едуард Саид - б.м. - М. К.).
Дълго време историята беше за "израелската хуманност, сблъскваща се с палестниския проблем". ... Независимо от непропорционално по-големите страдания, понасяни от палестинците, медийното отразяване опитва да "балансира" разказа чрез снимки на страдащите израелци и на последиците на войната за тях. Палестинците са сведени, всъщност както винаги, в обикновени числа или са просто "съпътстващи щети", "съпътстващи поражения".
3. Предизвиквай и брой гафовете на твоя съперник.
Хамас глупаво играе според израелската стратагия. Никой не може да пренебрегне факта, че Хамас наистина изстрелва ракети. Това позволява на Израел да разчита на симпатии, този факт може да бъде експлоатиран, и е използван в пропагандната война.
4. Бъди навсякъде и казвай едни и същи неща.
Засилено присъствие в западните медии на тези, които биха направили добро впечатление там - например родени на Запад израелски говорители; създаване на положителен имидж чрез ходове като този в Атланта (където е централата на CNN) да бъде изпратен израелски "арабин".
В същото време Израел може да наложи забрана на достъпа на медии до Газа. На малцина западни журналисти се позволява да работят под надзора на израелската армия в близост до военната зона, като по този начин се орязва възможността за независимо потвърждение на ужаса, развиващ се в Газа.
5. Никакво отстъпление!
Целият истаблишмънт служи като ехо сам на себе си. Мнението на конгресмените - израелските говорители - коментаторите образува затворен кръг.
6. Отричай, отричай и пак отричай!
Когато все пак истината излезе наяве, израелската пропаганда се включва с "на кого вярваш - на мен или на твоите лъжливи очи"? Скроява се контра-разказ, преобръщащ вината - "не ние го направихме, те ни принудиха" - смъртта на палестински цивилни винаги е грешка на някого другиго.
7. Последното убежище
Когато всичко друго пропадне - посочи няколко примера на анти-семитизъм, генерализирай ги и кажи, че антисемитизмът мотивира критиките. Това поставя критиците в отбрана.
Докогато се връзваме на тези номера на пропагандата.

2009-02-03

Овцооо!!!

Нали знаете от предишни мои постове кой ми е "любимият" съдебен журналист? Канна Рачева от bTV, разбира се. Същата, дето за 30 секунди каза 8 пъти "безпрецедент" (sic!). За нещо, което съвсем не е "безпрецедентно". Но, млъкни сърце...
Та, днес я слушах в централните новини на същата телевизия.
В следствието били разпитани над 8 души. Значи са разпитани 9 човека. За да не се окаже, че броим като племената по поречието на амбези - едно, две, три..., осем, много...
Чете ни от някакъв обвинителен акт, че еди-кое си било извършено по "занаятие". Нито "занаят", нито по "занятие" (което е по-вероятно).
Човек, преди да стане лекар, учи 10 години медицина.
А защо не се изисква нищо, дори да чете и мисли, преди да стане журналист и да опитва да лекува обществения организъм?!? С това не мога да се примиря.

2009-02-02

Февруари

Скромна историческа справка за някои исторически събития, разиграли се през февруари месец.

04.02.1901 г. – Основаната преди 8 години ВМРО набира сили и на тази дата се води първото голямо сражение между чета на ВМРО и турските части близо да с. Баялци.

10.02.1885 г. – В Източна Румелия Захари Стоянов и негови съмишленици основават Българския таен революционен централен комитет, чиято цел е да подготви съединението между Княжеството и Източна Румелия.

18/19.02.1873 г. - на 06.02.1873 г. (стар стил - 18.02.1873 г. - нов стил) турските власти обесват Апостола на българската свобода Васил Иванов Кунчев. Понастоящем гражданственост за честване е добила датата 19.02 г.

20.02.1900 г. – Умира капитан Петко Воевода.

27.02.1870 г. – Със султански указ е учредена Българската екзархия. Нейният диоцез покрива почти всички земи, населени предимно с българи.

28.02.1867 г. – Роден е ген-лейт. Александър Протогеров. Български офицер, отличавал се с висока култура и пламенно родолюбие, ръководител на Лявото крило на ВМРО.