Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-02-17

Наоми Клайн за бойкот!


Наоми Клайн е популярна канадска журналистка. Интересува се от теми като глобализация, консуматорското общество и съвременни интернационални социални движения. Заради бестселъра й "No Logo" (преведен и отпечатан и у нас) и заради активната й обществена позиция лондонският "Times" обяви Наоми Клайн за най-влиятелната млада личност в света (родена едва 1970 г.). Други нейни известни книги са "Fences and Windows: Dispatches from the Front Lines of the Globalization Debate." и "The Shock Doctrine: The Rise of Disaster Capitalism."
Повече за нея можете да научите от официалния й сайт, а там също така можете да прочетете нейни статии и части от книгите й.
Адресът е http://www.naomiklein.org/main.

Под заглавие "Israel: Boycott, Divest, Sanction" авторката публикува своя статия в списание "The nation".
Предлагам превод и коментар, оригиналът можете да прочетете на линка, даден по-горе.

Време е. Крайно време е. Най-добрата стратегия за приключване на все по-кървавата окупация е Израел да се превърне в мишена за такъв вид глобални движения, които сложиха край на расовата сегрегация в Южна Африка.
През юли 2005 голяма коалиция от палестински групи представи планове да направи точно това. Повикаха „хора със съвест от целия свят да наложат широк бойкот и да осъществят отнемане на инициативата от Израел подобно на това в Южна Африка през ерата на расова сегрегация”. Кампанията за "Бойкот, отнемане на права и санкции"(Boycott, Divestment and Sanctions - BDS) се роди.
Всеки ден, в който Израел удря Газа, носи повече привлечени към каузата на BDS; говоренето за прекратяване на огъня прави малко за намаляне на инерцията. Подкрепа се появява дори и сред израелските евреи. По средата на покушението приблизително ок. 500 израелци, дузини от тях известни артисти и учени, изпратиха писмо до чуждестранни посланици, изпратени и акредитирани в Израел. Писмото призовава за „предприемането на незабавни и ограничителни мерки и санкции” и рисува ясни паралели на битката за анти расистка сегрегация. „Бойкотът на Южна Африка беше ефективен, но към Израел се отнасят с мека ръка… Тази международна подкрепа трябва да престане.”
И все пак, мнозина не могат да достигнат до тези изводи. Причините са сложни, емоционални и разбираеми. И, честно казано, просто не са достатъчно добри. Икономическите санкции са най-ефективното средство в арсенала на ненасилието.

Ето четирите най-силни възражения на BDS стратегията, последвани от контра-аргументи.
1. Наказателни мерки по-скоро биха отказали, отколкото убедили израелците. Светът опита така нареченото „конструктивно обещание”. То напълно се провали. От 2006 г. Израел непрестанно увеличава престъпните си действия: разширява заселването, започна жестока война срещу Ливан и налага колективно наказание на Газа чрез брутална блокада. Въпреки това нарастване, Израел не е бил изправен пред наказателни мерки, а точно обратното. Оръжията и 3-те милиарда долара годишна помощ от САЩ, изпращани на Израел, са само началото. През този ключов период Израел се наслаждава на драматично подобрение в дипломатическите, културните и търговските връзки с множество от съюзниците си. Например, през 2007 г. Израел стана първата не латинско-американска страна, която подписа договора за свободна търговия с Меркосур. През първите девет месеца от 2008 г. израелският износ към Канада се повиши с 45%. Нова търговка спогодба (търговско споразумение) се сключи с Европейския съюз, за да удвои износа от Израел на консервирана храна. На 8 декември европейските министри „подобриха” договора за асоцииране ЕС-Израел, една дългоочаквана от Йерусалим изгода.
Ето в този контекст израелските лидери започнаха последната война: уверени, че не биха се сблъскали със значими загуби. Забележително е как за седем дни търговия по време на война на стоковия пазар в Тел Авив индексът всъщност се вдигна с 10.7 процента. Като не става с добро, може и с лошо.

2. Израел не е Южна Африка. Разбира се, че не е. Връзката с южно-африканския модел е, че доказва, че тактиката на BDS може да бъде ефективна, когато по-слаби мерки като протести, петиции, въздействащи разговори с управляващите в задната стаичка са се провалили. И действително има дълбоко печален отзвук: кодираните цветни лични карти и визи, съборените къщи и насилственото изселване, пътищата само за местожители. Рони Касрилс, виден южно-африкански политик, казва, че архитектурата на сегрегация, която е видял в Западния бряг през 2007 г. била „безкрайно по-лоша от расовата сегрегация”.

3. Защо отделяме Израел, когато САЩ, Великобритания и други западни държави вършат същите неща в Ирак и Афганистан? Бойкотът не е догма; той е тактика. Причината стратегията на BDS да бъде изпитана срещу Израел е фактическа: в толкова малка и търговски зависима държава всъщност може и да проработи.

4. Бойкотът прекъсва комуникацията; нуждаем се от повече диалог, а не по-малко. На този аргумент ще отговоря с лична история. За осем години книгите ми бяха публикувани в Израел от комерсиално издателство, наречено Вавилон. Но когато публикувах Шокиращата доктрина, исках да зачета бойкота. По съвета на активисти от BDS се свързах с дребен издател, на име Андалус. Андалус е активист от пресата, дълбоко замесен в анти–окупационното движение и единственият израелски издател, отдаден изключително на преводи от арабски на иврит. Скицирахме договор, който гарантира, че всичко се отнася към работата на Андалус и нищо към мен. С други думи, бойкотирам израелската икономика, а не израелците.
Измислянето на този план изискваше дузини телефонни обаждания, е-мейли и съобщения, разпростиращи се от Тел Авив до Рамала до Париж и Торонто и до Газа. Това, кото искам да кажа е, че веднага щом се задейства стратегията за бойкот, диалогът се увеличава драматично. И защо не? Да създадеш движение изисква безкрайна комуникация, толкова колкото битката срещу сегрегацията ни напомня. Аргументът, че подкрепянето на бойкота би ни откъснало един от друг, е особено показен, имайки предвид масата от евтини информационни технологии с толкова лесен достъп. Давим се в начини да говорим гръмко помежду си през държавните граници. Никакъв бойкот не може да ни спре.
Точно сега, много горди ционисти са се впрегнали усилено за отбелязване на точки: дали не зная, че много от тези високо технологични играчки идват от израелски изследователски центрове, световни лидери в информационните технологии? Да вярно, но не всички. Няколко дни сред израелските нападения в Газа, Ричард Рамзи, изпълнителния директор на Бритиш Телеком Къмпани, изпрати е-мейл на израелската технологична фирма MobileMax. „В резултат от действията на израелското правителство през последните няколко дни, ние няма повече да сме в позиция да предприемем някакъв бизнес с Вас или която и да е израелска компания.”
Когато от Обединение Нации потърсиха Рамзи, той каза че решението му не е политическо. „Не можем да си позволим да загубим някой от клиентите си, така че това си беше чиста рекламна отбрана”.
Това бе видът студени бизнес сметки, които доведоха много компании до отдръпване от Южна Африка преди няколко десетилетия. И точно това е видът сметки, които са нашата най-реалистична надежда да донесат толкова дълго отричаната справедливост за Палестина.

1 коментар:

Irshad каза...

Предлагам ти да разпространиш идеята за международния ден за БДС на Израел - 30.03.2009. Има много идеи за отбелязването по света, но в България не знам да се готви нещо. Което много ме натъжава - все сме встрани от борбата и от честно изказаното си човешко мнение и отношение. От друга страна не, че ми е все едно, защото всячески се опитвам да разпространявам идеята за подкрепа на Палестина и за бойкот на Израел. Така че донякъде отговарям за себе си.
Но пак ми е чоглаво...