Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-02-27

In memoriam Виолета Галънска

В съзнанието на всеки човек са се запечатали образите на важни за него хора – майката, учителят, главата на рода...
По някаккъв начин лелка, леля Виолета беше всичко това, че и много повече – заради учителската професия, защото бе паметта, спомените на рода, връзката между разбягалите се из атомизирания свят филизи от семейното дърво...
За мен тази възрастна жена винаги ще има особено присъствие, ще е обгърната в специфичен ореол – затова, че тя не се оплакваше никога, дори когато имаше защо, затова, защото ми предаде част от библиотеката си, с която вървеше нещо по-важно - родовата история и заветите й – да помним и да не забравяме за Одринско, но да не отмъщаваме.
Помня и нейните думи за младите хора, които избягаха след промените – "Да емигрираш, значи да се предадеш. А трябва да си много ограничен, за да се предадеш."
Леля не се предаде до последен дъх, който изпусна на 27.02.2005 г.
Вечна памет!

Всеки човек е жив, докато някой се спомня за него и ги има думите му. Думите от молитвата му:

„С всяка изминала година остарявам. Ето защо, Господи, научи ме на изкуството да остарявам достойно.
Научи ме да не си въобразявам, че годините са ми дали цялата мъдрост на вековете и че знам всичко, което трябва да се знае по всеки въпрос.
Не ми позволявай да вземам думата при всеки повод и при всеки случай.
Спаси ме от неудържимото желание за уча хората как да живеят.
Запази ми ума бистър и не ми позволявай да губя времето на хората с празни повторения на ненужни подробности.
Дай ми разсъдък да премълчавам удължаващия се списък на моите болки и болести, въпреки че удоволствието да ги изреждам става по-голямо с всяка изминала година. Осени ме с благородството търпеливо да изслушвам болките и болестите на другите.
Научи ме, че понякога е възможно и аз да греша.
Позоволи ми умно да използвам огромния си запас от натрупана мъдрост и да не го изразходвам твърде щедро, защото, Господи, искам да имам приятели и в края на своите дни.
Помогни ми да виждам у хората добри неща и дай ми благородството да им го казвам.

И най-важното, Господи, не ми позволявай да ставам смешна!”

Няма коментари: