Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-05-27

За едни може, за други - не

Медиите по света тръбят за проведените от Северна Корея ядрени опити. Япония и Южна Корея настояват за "сурово наказание"...
Съществува Договор за неразпространение на ядреното оръжие от 1964 г., който предвижда забрана на ядрените опити и предотвратяване на сдобиването с атомни бомби на неядрените към онзи момент страни.
Всичко това е хубаво, но Израел в момента разполага с ядрено оръжие и никой не го прави на въпрос. Израел има между най-малко 60 до 400 бойни глави с атомен заряд. Башка различните видове ракети "Йерихон" за пренасянето на тези заряди, плюс авиацията - американски бомбардировачи от серията "F" и израелски разработки на основата на щатските машини...
За други държави обаче дори и ядрените експерименти са забранени. Защо?!? Ако има правила, то не трябва ли те да важат за всички?
Не съм фен на севернокорейците, нито пък на разпространението на ядрено оръжие. Просто настоявам когато има правила, те да се спазват от всички играчи.
И както знаете, любимият ми цитат от Ноам Чомски по отношение на двойните стандарти е, че не става дума за двоен, а за ЕДИНСТВЕНИЯТ стандарт, който Западът прилага.

2009-05-21

Малко разнообразие - екология, а не Палестина

Хартията представлява 70% от изхвърляните от всеки офис консумативи. Бяла хартия с много високо качество. И макар тя да е най-търсена за целта, едва 15% от нея отива за рециклиране. 400 000 хиляди дървета щяха да умрат само за последното издание на „Хари Потър” само в САЩ, ако издателите не бяха решили да използват само рециклирана хартия. По този начин в света от 2000 г. досега са отпечатани над 6 млн. книги.
Ако принтираш двустранно, на всеки 100 пакета хартия (ако е и рециклирана, още по-добре :), спасяваш 2 дървета, спестяват се повече от 1 тон вредни газови емисии от различни производства и 1 куб. м. обем от сметището. То, Суходолското, и без това е претъпкано, горкото...
Намалявай до приемлив минимум белите полета на страниците и изполвай функциите за спестяване на мастило (Toner Save(r), когато разпечатваш.
Предпочитай всичко трайно пред еднодневките – химикалки, нормални чаши вместо скапаните боклуци, истински прибори вместо платмасовите вилички, които не могат да набодат, ножчета, които не режат и бъркалки, които се чупят; за офиса - избери хавлиени кърпи пред попивателната хартия; бяла дъска вместо флип-чартове... и каквото още ти хрумне.
Тъй като се състоят от по 40% метал и пластмаси, тонер-касетите се рециклират до 97%.
Батериите са един от най-вредните бокуци, тъй като съдържат различни киселини. Също така, голям процент от масата им е от сравнително скъпи и редки суровини, затова се старайте да ги рециклирате. Това вече е възможно и у нас в магазините на „Метро”. Възможни решения са ползването на повече слънчеви или многократно презареждаеми със зарядно устройство.
Електронният боклук също е проблем. Той не е само виртуален, тъй като изисква компютърна памет и сървъри за съхраняването му. Можеш да се бориш със спама като просто самият ти не разпространяваш допълнителен.
Богатите страни хвърлят толяма част от електронните си боклуци в развиващите се страни - в Африка, Индия, Китай. Старите обемни монитори обаче съдържат десетки вредни компоненти, като например кадмий, хром, арсеник, по ок. 2 кг олово... Дори малки количества от този тежък метал са достатъчни да предизвикат болестта сатурнизъм, увреждаща мозъка, бъбреците и репродуктивната система. В същото време, запасите от олово на планетата ВЕЧЕ са на привършване и е необходимо всеки грам от него да се използва разумно. Не си мислете, че новите плоски монитори също са безвредни при изхвърляне – те пък съдържат живак. Същото, по отношение съдържащите се в тях вредни вещества, се отнася и до GSM-ите, телевизорите и други електронни уреди.
Нещо на пръв поглед малко и незначително – дербито кламер или телбод. Предпочитай кламера, тъй като това е вещ за многократна употреба.
Фините частици във въздуха, отделяни от автомобилите, са причина за преждевременната смърт от различни заболявания на 300 000 души годишно. И това е само в рамките на ЕС. И то при положение, че ок. 40% от пътуванията с кола са на разстояние под 4 км! Освен консуматор на горива, фактор, подхранващ глобалното затопляне и предизвикващ ред болести, автомобилите са и сериозна причина за киселинните дъждове. Ако използваме по-малко лека кола, това е здравословно, а и при намаляване на позването на автомобил с 20% на всеки 100 000 души, чистотата на въздуха нараства с над 35%! Оптимално е използването на автомобила при скорост 90-95 км. Тогава той е 100 % енергийно ефективен, а и рискът от пътни инциденти е по-скромен.
В цял куп градове в Европа – Барселона, Лондон, на много места във Франция - Лион, Париж, Марсилия, Тулуза -, в Германия – Берлин, Кьолн, Франкфурт на Майн, Щутгарт, Мюнхен - , Дъблин и Люксембург ползването на велосипеди е много масово. Ако се оплакваш, че у нас няма инфраструктура, можеш да споделяш автомобил с някой друг – виж кой колега (от университета или работата) живее наблизо и ползвайте една и съща кола. Освен еко-резултатите, това е и добро сплотяване на хората.

Това са фирми за разделно събиране на отпадъците в България:

"Импакт Корпорейшън"

"Екобулпак" АД
"Екопак България"
"Булекопак" АД
"РеПак" АД
"Реко Пак" АД

2009-05-18

61 години история на несправедливостта и унижението ІІ

През целия месец май Израел празнува 61 години оит основаването на държавата. Но какво точно се празнува?
6 войни (1948 г., 1956 г., 1967 г., 1973 г., 1982 г., 2006 г.)? Двете Интифади (1988 г. и 2000 г.)?
4-те милиона бежанци ли?
Окупацията на 3 милиона души?
Построените стотици километри (415 км - по данни на United Nations Office for the Coordinator of Humanitarian affairs in Occupied Palestinian territory) от Стената на апартейда?

Celebrations of 61 years of Israel. What is there to celebrate ??
The 6 wars ??
The 4 million refugees ??
The 3 million occupied ??
The hundreds kilometres of an Apartheid - Wall ??



20 000-те хиляди политически затворници ли?
468 831 израелски заселници в територии, които според международното право са окупирани ли?
630-те унизителни контролни поста ли?

The 20.000 Political-prisoners ??
468.831 new settlers on an occupied land??
The 562 humiliation- check-points ??



Или пък открадната земя?

2009-05-14

Поезия и картини


Утре, 15.05, от 18 часа Форумът за арабска култура "Махмуд Даруиш" кани на вечер на арабската поезия. Литературното четене ще включи произведения от антология на модерната арабска поезия. Става дума за стихове, които за пръв път виждат бял свят на български.
Събитието ще се проведе в Мраморната зала на Руския културно-информациоен център (ул. Шипка 34) сред картините на палестинския художник Мухаммад Рукуи. Това ми дава повод да ви разкажа малко повече за него.
Цялата изложба е под егидата на министъра на културата – проф. Ст. Данаилов - и посланика на Държавата Палестина в България – н.пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, с подкрепата на българското външо министерство.
На откриването на изложбата в понеделник присъстваха арабски, датски и азиатски дипломати.
Лигата на арабските държави обяви "Ерусалим за арабската културна столица 2009 г." и събитието е част от тези прояви.
Изложени са 53 картини, някои от тях рисувани в затвора. Затвор ли казах? Да, Мохамед Рукуи прекарва 13 години в израелски затвор. Обвинението е "съпротива срещу окупацията". Затворен е в град Ашкелон - а Ашкелон е новото име на иврит на арабския град Аскалан - всъщност това е родният град на твореца!
Често го питат как е успявал да рисува в затвора. "Важна е идеята, а не с какви материали разпологаш", отвръща палестинецът.
В крайна сметка, можеш да си свободен по дух и в килия 3 на 2 метра...
Картините от затвора оцеляват благодарение на майката на художника - той е изнасял по 4 платна, навити в ръкава си, а тя ги е криела в пазвата си! Точно както баба Тонка или сръбската съпруга на Любен Каравелов през българското Възраждане!
Първата изложба на Мохамед Рукуи е била през 1984 г., докато той е в затвора! Оттогава насам творецът е имал свои самостоятелни изложби в над 15 държави. След България му предстоят Румъния, Индонезия, други азиатски страни...
Запитан за темите на картините си, Рукуи отговаря - "фолклора, мечтите ни... а в нашите мечти има цветя".
Лично аз в много от картините на палестинвския художник виждам прилики с християнските мадони на големите италиански майстори. Като цяло, толкова много фигури на хора не са традиционни за арабската живопис, която е развила до съвършенсто флоралните и геометрични мотиви, тъй като ислямът забранява изобразяването на хора и животни...
Наличието на много въздух, светлина и топли цветове в картините му сродява художеството на Рукуи с импресионистите и поантилистите. Арабски Жорж Сьора?!? Или пък палестински Кеазим Исинов?

Интервю можете да видите тук.





2009-05-10

61 години история на несправедливостта и унижението



Този постер е носител на първа награда на тазгодишното състезание Al-Awda, организирано всяка година от Националния комитет за отбелязване на Накба.
„Ал - Накба” значи „Катастрофата” и с този термин се обозначават трагичните събития, разиграли се в Палестина за периода 1947-1948 г. При създаването на Израел от еврейски милиции са прогонени поне 750 000 палестинци, а 531 селища са разрушени или пък жителите им са прокудени.
Възпоминанията се организират през май месец – месецът на провъзгласяване създаването на държавата Израел. Тази година отбелязваме 61-вата годишнина от Накба.
Както виждате, постерът е издържан предимно в 3 цвята – червено, зелено и черно. Те, заедно с бялото, съставляват палестинските национални цветове.
От изобразената ключалка струи светлина, като светлинните лъчи са образувани от имената на сринати или обезлюдени от еврейските милиции палестински селища.
Ключът символизира страданията на палестинските бежанци навсякъде по света, които още пазят ключовете от своите разрушени домове. Понастоящем броят им, в това число и техните потомци, е най-малко над 4 000 000 души.
Не мислете, че Палестина е далеч. По думите на Хосе Марти, един от освободителите на Латинска Америка от испанците, „всеки истински човек трябва лично да почувства на гърба си удара, който друг човек някъде понася.” Затова, говорейки за Палестина, мога да кажа "ние".
Мечтата за завръщане съществува. Все още не е намерено оръжие, което да разруши мечтите ни. Докато някой не го открие, ние ще продължаваме да мечтаем, а това означава, че ще продължаваме да побеждаваме.
Ние знаем, че нямаме оръжията, парите и медийното влияние на олигархията и на Израел. Знаем, че САЩ никога няма да ни дават по 7 милиона долара дневно. Знаем, че никога няма да притежаваме техните „Апачи", танкове или изтребители. Но също така никога няма да спрем или да се откажем от борбата. Защото също така знаем, че ако не действаме, не протестираме и не помагаме, ние ставаме съучастници във всяко убийство, което израелците извършват срещу хора, които се борят против несправедливостта.
В момента на палестинския народ му е нужна солидарност с него. А солидарността – това е нежността между народите!

За повече информация за Накба:
http://alnakba.org/index.htm
http://www.badil.org/
http://www.deiryassin.org/
http://www.palestineremembered.com/
http://www.un.org/unrwa/

и две важни мои предишни публикации тук и тук

2009-05-07

9-ти май - Денят на победата

9-ти май – Денят на Победата!
Свой принос в победата над фашизма и нацизма дават и мнозина българи.
Представям ви в хронологичен ред някои от най-светлите примери за себеотрицанието на българските антифашисти.

По време на въоръжената съпротива, България е разделена на 12 въстанически оперативни зони. В тях действат 20 000 партизани и 10 000 членове на бойни групи, разделени в 11 бригади, 37 отряда, 2 самостоятелни чети и стотина бойни и бойноспомагателни групи по градове и села.
На 22 август 1941 г. Георги Григоров – Гарибалди и Ангел Георгиев – Бомбата поставят адска машина във влак с бензин, предназначен за Източния фронт. Въпреки успеха на акцията им, полицията влиза в дирите на двамата другари и на 22 септември 1941 г. завързва престрелка с тях. Григоров е тежко ранен, заловен и изтезаван жестоко. Осъден на смърт, преди да бъде обесен пожелава да го обърнат на изток – там, където по думите му изгряват слънцето и свободата. Кой казваше, че в България съпротива имало само през септември 1944 г.?
На 23 октомври 1941 г. в Русе Леон Таджер атакува склад с бензин. Изправен пред военен съд, заявява гордо и смело – „По-добре умри прав, отколкото да живееш на колене!”.
На 23 юни 1943 г. покосен пада поетът Христо Кърпачев.
На 14 февруари 1944 г., предадени и обкръжени в къщата на ятака Бочо Станчев, двама души – поетът Цветан Спасов и командирът на Плевенския въстанически район Слави Алексиев - Туриста - водят люта битка с полицията и с последните куршуми слагат край на живота си.
На 15 февруари 1944 г. партизанските чети „Стефан Караджа” и „Кочо Чистеменски” водят осемчасов неравен бой на връх Еледжик. И под турско героите за народна свобода са умирали под Еледжик!
В изключително тежки условия между 21.02. – 03.03.1944 г. отрядът „Антон Иванов” се бие с десетхиляден противник. От 153 души от отряда оцеляват само 17. Все пак, 17 е по-добре, отколкото баташките партизани – от излезлите 26 души не се завръща нито един!
На 25 март 1944 г. 14 партизани от отряд „Хаджи Димитър” отбиват атаките на жандармерия и войска. Патроните са на привършване, но не и ентусиазмът. Някои от шумкарите си правят прашки и с тях успяват да пробият обръча. Ранена на бойното поле остава седемнадесетгодишната Д. Манолова. Докато агентите я пренасят, тя разкъсва бинтовете си, за да не попадне жива в лапите им и за да не бъде разпитвана.
В началото на април 1944 г. полиция и войска опитват да обкръжат отряда „Чавдар”. За да осигури път за отстъпление на другарите си, Огнян Жотето доброволно остава да ги прикрива. Следва бой до последен патрон, смърт и .... отрязаната му глава е разнасяна на кол из съседните села. Но, къде, казвате, фашистите не са диваци и варвари?
Партизанското движение има и своя Кочо. Койо Иванов от Балканската чета на Омуртагския партизански отряд се сражава рамо до рамо с другарката си. Обградени, те се самоубиват пред настъпващия враг. Смъртта ги заварва прегърнати.
Полицаите заравят жив комуниста Стоян Стоянов. Очевидци разказват, че на сутринта, когато минали край лобното му място, видели от земята да стърчи един юмрук.
А как се държат заловените антифашисти?
На 24 май 1944 г. в ръцете на жандармеристите попада партизанинът Стефан Николов – Антон. Бият го с цепеници – „Къде е отрядът?” – „Не знам.”. Побоят продължава – „Колко сте?” – „Много!”. Трошат ръцете и краката му – „Кой ви поддържа?” – „Народът!!!”.
Легендарен е и подвигът на секретарят на Централния Комитет на Работническия младежки съюз – Адалберт Антонов. Тъй като е дребен и слаб, му викали Малчика. Заловен е и инквизиран жестоко. Разпитва го лично „топполицаят” (?!?) Никола Гешев. Единствените отговори, които той получава, са „не знам”, „дал съм честна дума, ако ме заловят, да не предам другаря, който ме укриваше.”. Мъчителят Гешев беснее: „Дърво да беше, щеше да проговори от толкова бой, а този – мълчи...”.
А какво се случва с ятаците?
В с. Крушуна за 1 ден са избити без съд и присъда 30 ятаци.
На 20 декември 1943 г. в с. Ястребино фашагите арестуват 18 души и ги разстрелват. Сред тях са дядо Стойне на 75 г. и 6 деца – двете деца на Иван Димитров – близначките Ценка и Цветанка (на 12 г.), трите деца на Петър Калайджиев – Надежда (12 г.), Иван (9 г.), Стойне (7 г.) и Дъщеричката на Петко Цветанов – Димитринка (11 г.).
Фашистите запалват къщата на Трифон Милушев, чийто син е партизанин, и го хвърлят жив да изгори сред пламъците. Всесъжжение!

Какво написах на миналия 9-ти май можете да видите тук

2009-05-05

Свинщини

Здравейте!
Сега ще ви разкажа някои неща за епидемиите. Повечето вече са казани, но ще се опитам да обобщя.
Първо дойде истерията с "лудата крава". Най-вероятно като резултат от игрички на "стани Бог" - опити за генно модифициране, бъркане в работите на майката-природа и пр. Вместо обаче категорично да осъдим тези опити (разбира се, не и полезните подобрения на сортове растения и животински видове следствие селекция), а бъркането във все още слабо и зле изследваните гени, енергията беше хвърлена в избиването на стотици милиони животни, което доведе до сериозни финансови и икономически сътресения за ред страни по света. Нещо подобно каза и Андрей Райчев преди десетина дни в предаването "Отпечатъци" по bTV. За това колко са смъртните случаи от луда крава се спори и до днес, но със сигурност - броят се на пръстите на едната ръка.
Да не пренебрегваме истерията "луда крава" от началота на столетието като една от причините за част от икономическите проблеми на Аржентина - един от най-големите производители на говеждо...
След лудата крава дойде птичият грип...
До момента от птичата "пандемия" в цял свят са заразени ок. 400 човека за 5 г.
Въпреки че рискът от пандемия в САЩ беше оценен на 0.33%, Буш отпусна $3.8 млрд. за ваксини. Естествено, намазаха големите фармацевтични компании.
Само за сравнение ще кажа, че от обикновен грип в света умират по 500 000 души. Само че обикновеният грип не е подходящ за истерия и затова никой няма и намерение да отпусне поне част от тези пари за лечение на хора в бедните страни.
Пък и стара истина за фармацевтичните гиганти е, че е по-добре хроничните болести да не бъдат лекувани, а болните всеки месец да приемат скъпоструващи лекарства...
След това - хайде свински грип.
След като се чу за новата зараза, а може би и малко преди това, стана ясно, че само "Тамифлу" помага. Което е чудесно, но ваксината е разработена от "Gilead sciences", в която ексвоенният министър на САЩ Доналд Ръмсфелд, касапинът от Ирак, има дялове. "Тамифлу" е произвеждан от друг колос - "Рош".
Американският секретар по здравеопазването (тя е жена) Наполитано съобщи, че от държавния резерв на САЩ ще бъдат предоставени над 12 млн. дози "Тамифлу". В аптеките в САЩ дозата струва $91.99. Значи само от американския резерв към "Рош" потеглят $1 103 880 000. За такива пари може да се измисли грип от всяко животно.
Великобритания обави, че също разполагала с достатъчно ваксина (още към милиард!).
В България имаме резерв от 82 000 дози (при цена на дребно 50 лв. - 4.1 млн.) Проверка на "Труд" по аптеките показва, че "Тамифлу" изчезнало от аптеките... И това при цена 50 лв. на доза!
В един от популярните романи на американския автор Джон Гришам част от сюжетната линия беше за експериментите, извършвани от голяма корпорация за тестване на новото й лекарство. Медикаментът се тестваше първоначално върху хора от страни в Третия свят, а чак на следващо ниво - върху американци от заведения за социално слаби. Т.е. върху най-уязвимите слоеве, които няма как да се защитят - нито по съдебен ред, нито чрез адекватна (заради високата й цена) медицинска помощ...
Когато четох този роман, взех това за авторово попреувеличаване на фактите. Оказа се, че не е така. Сериозни журналистически разследвания твърдят, че това е честа практика на колосите в лекарствената индустрия.
Сред чудесните статии на "Монд Дипломатик" можем да обърнем внимание на "Медикаментите от Севера се изпитват върху бедните от Юга" на канадската журналистка Соня Шах ("Монд Дипломатик", май 2007 г., год. 4, бр. 5 (31).
Тя убедително доказва, че въобще не може да се говори за "осведомено съгласие", тъй като участниците в експериментите не са били информирани достъпно, асно и разбираемо (ако въобще са били информирани). Задължителните клинични експерименти се провеждат в бедните южни страни, тъй като там пациентите са по-покорни, поради липсата на друга възможност за лечение, етичните и правни ограничения не са добре разработени и липсват ефективни механизми за контрол...
СРЕД ТЕЗИ СТРАНИ Е И БЪЛГАРИЯ!!!
Други от "групата" са Индия, Малайзия, Филипините, Тайланд, Чили, Мексико, Бразилия, Замбия, Южна Африка, Естония, Румъния...
Същевременно, големите корпорации се интересуват от пазари за не по-малко от 200 000 000 долара, така че тези страни не са сред приоритетните за продажби на новите медикаменти...
До 80% от участващите в тези експерименти не знаят, че могат да се откажат.
Медийното отразяване пропуска и факта, че без подобряване на социалните условия, медицината не може да се бори с големите епидемии. Доказателство са болести като малария, туберкулоза, холера... От тях годишно в бедните страни заболяват стотици хиляди. А няма стотици хиляди болни от свински грип. Значи, тази болест не се разпространява по такъв експлозивен начин.
СЗО пише, че НЕ съветва гражданите да прекратяват пътуванията си, тъй като това само ще създаде затруднения и смущение, без реално да има някакво отношение към идентифицирането на вируса, респективно заразените с него.
До този момент СЗО е преброила 787 официално потвърдени случая на зараза, като от тях 506 са в Мексико. Мексиканското правителство намали броят на смъртните случаи от свински грип от 176 на 100, като от тях обаче само 19 са потвърдени.
Истинските пандемии като Черната смърт (чумата) са убивали до 3-ма от десет заболели и са предизвиквали милиони смърти - ок. 20 млн. от "испанския грип" след Първата световна война.

Следващият път, когато чуете някоя медийна бомба, почетете и се поинтересувайте. След това отиваме и заедно потрошаваме офисите на сеещите масови истерия медии и възползващите се от здравето ни фармацевтични компании...

Прочете повече оттук:
http://soniashah.com/
Media sensationalism, corporate power and the swine flu outbreak:
http://www.wsws.org/articles/2009/may2009/pers-m04.shtml

2009-05-03

Месец май

Заради 1-ви май си позволих забавяне и публикувам историческата справка за този месец днес.

04.05.1903 г. – На път за конгрес на ВМРО в сражение с потеря край с. Баница загива Гоце Делчев.

05.05.1876 г. – Баташкото клане.

05.05.1912 г. – Загива Пере Тошев, деец на българското освободително движение в Македония.

06.05.1876 г. – Българските опълченски дружини получават Самарското знаме.

06.05.1869 г. – Роден е Апостол Петков – легендарен войвода, добил прозвището Ениджевардарското слънце.

07.05.1876 г. – Пада Брацигово. Последната останала крепост на Априлското въстание се предава. Числото на обсаждащите редовни турски части и башибозук десетократно превъзхожда броя на защитниците.

12.05.1876 г. – В местността Костина, край Рибарица, Тетевенско, след предателство, е убит Георги Бенковски. С него загиват и двама от другарите му, спасява се само Захари Стоянов, който ранен, успява по чудо да се измъкне от засадата.

17.05.1867 г. – Четата на Филип Тотю преминава Дунава и стъпва на българска земя.

17.05.1876 г. – Четата на Христо Ботев завладява парахода „Радецки”. Четниците се качват от различни румънски пристанища, преоблечени като градинари. В определен момент те обличат четническите си дрехи и поемат контрола над кораба. Изпратени са обръщения на западни езици до обществеността в Западна Европа.

18.05.1872 г. – Роден е Яне Сандански

20.05.1943 г. – В бой с фашистите в Плевенско пада убит поетът-партизанин Христо Кърпачев.

25.05.1916 г. – Официално приемане на служба на първата българска подводна лодка.

27.05.927г . – Най-вероятно от инфаркт (сърдечен удар) умира Симеон І Велики.

27.05.1917г . – По време на Първата световна война, в боевете на завоя на р. Черна, при кота 1050 покосен пада полк. Борис Дрангов.

2009-05-01

1-ви май - ден първи!

В разгара на световна криза, при която десетки милиони хора навссякъде по света загубиха работата си, включително и милиони в сърцето на капитализма - Съединените щати, става още по-наложително да честваме Първи май като ден на труда и работническата солидарност.

Ще си позволя да предложа мой превод на основните моменти в статията на Joe Kishore, отпечатана в World Socialist Web Site. Не съм съгласен с всички моменти в нея, но част от целта (освен образователна) е и дискусия по изложениет мнения. Конкретния текст можете да намерите ... точно тук.

Освен хората, които се оказаха неспособни да правят своите плащания за къщите си, образование, медицинските грижи и други базови необходимости за живота, стотици милиони са хвърлени в лапите на крайната бедност и глада.
Важността на Първи май се подсилва и от положението на множество от "старите" партии - социалдемократическите, бившите комунистически партии, профсъюзите -, които са в колаборация с едрия бизнес и банките и които задушават всяка независима работническа инициатива за борба.
Значимостта на Първи май се корени в неговия произход. Повторната връзка с тази история е необходима, за да бъдат оборени тези, които казват, че нищо не може да бъде направено и за нищо не може да се води борба, за тези, които се стремят да унищожат съзнанието на работническата класа за връзката с тези велики традиции.
Корените на 1-ви май лежат в ранните и тежки борби на индустриалните и фабрични работници в САЩ, фокусирани върху борбата за 8-часов работен ден.
В опит да се демонстрира единството и силата на работническата класа, е обявен призив за стачка на всички работници с искане за легализиране нв САЩ на 8-часовия работен ден. Стачката е насрочена за 1-ви май 1886 г. Близо 350 000 работници вземат участие в тази първа крачка от дългата борба за социални и икономически права.
В Чикаго вземат участие 40 000 души. Два дни по-късно полицията отговаря с атака над невъоръжените участници и убива 6 души. Протестът на следващия ден на площад Хаймаркет (Haymarket Square) води ди прочутото Клане на Хаймаркет. Когато демонстрацията е към края си, избухва поставена от провокатор бомба. Полицията отговаря с безразборна стрелба по тълпата, убивайки неизвестен брой мъже, жени и деца и ранявайки ок. 200 души.
Клането на Хаймаркет дава удобен повод на чикагския бизнес истаблишмънт/ чикагската бизнес върхушка и на капиталистическите вестници да започнат кампания срещу "хвърлящите бомби анархисти". Осмина от водачите на първомайската демонстрация - Албърт Парсънс (Albert Parsons), Юджийн Шваб (Eugene Schwab), Август Спайс (August Spies), Самюъл Филдън (Samuel Fielden), Адолф Фишер (Adolph Fischer), Джордж Енгъл (George Engel), Луис Линг (Louis Ling) и Оскар Ниибе (Oscar Neebe) — са арестувани и след съдебен фарс, ръководен от корумпиран съдия, 7 от тях са осъдени на смърт. В края на краищата 4 от тези мъченици от Хаймаркет са екзекутирани, а 1 се самоубива. След международна кампания, двама от осъдените виждат присъдите си отменени. Тримата, които остават живи, са освободени.
Събитията от май месец 1886 г. в САЩ отекват по целия свят, особено в този период на интернационално работническо надигане. Вторият (Социалистически) Интернационал - който ще навърши 120 години този юли - приема на своя учредителен конгрес резолюция, обявяваща Първи май за Ден на труда и международната работническа солидарност. В сърцевината на 1-ви май е залегнала концепцията, че работническата класа може да брани интересите си само по пътя на международна солидарност.
Уплашена от случилото се, американската управляваща класа обявява през 1894 г. на друга дата Ден на труда за федерален празник. Това решение е взето два месеца след голяма демонстрация на May Day, предизвикана от паниката през 1893 г. и бързото покачване на безработицата.
Централните лозунги на първите първомайски демонстрации били за 8-часов работен ден, повишаване стандарта на живот на работническата класа, международна солидарност и борба против милитаризма и войната.
За съжаление, главните партии във Втория интернационал подкрепят водената от правителствата на техните страни Първа световна война.
Развиването на "една международна пролетарска организация за революционни действия" (по Троцки) се появява като належаща необходимост и днес, тъй като никой от фундаменталните проблеми, пред които човечеството е изправено, не може да бъде решен на национално ниво.
Всъщност, работническата класа е единствената истинска международна класа - само тя е класата, чиито интереси излизат извън, надскачат всички национални граници. Отговорът на икономическата криза на управляващите класи по света е да интензифицират борбата за техните собствени национални интереси, битка, която неизбежно води до война. В следващите години борбата срещу войната ще бъде един от базовите въпроси на живот и смърт за работническата класа във всяка страна.
Кризата доведе до подновяване и дори радикализиране на работническите борби, като примерите са многобройни - от Европа, през Китай до американските автомобилни работници.
Ключов въпрос, който може да конфронтира работниците във всяка страна, е въпросът за лидерството и политическите перспективи, тъй като изключителното обтягане на класовите отношения доведе и до "фалита" на всички онези организации, претендиращи, че представляват работническата класа.
И като подигравка с традиците на Първи май, на 29-ти април Съюзът на автомобилните работници сключи с "Крайслер" договор, който премахна и малкото неща, напомнящи за някогашните придобивки на авто-работниците. Според това споразумение се премахва допълнителното плащане за извънреден труд над 8-часовия работен ден. Тази последна измяна беше кулминацията на десетилетия от класова колаборация. В американските профсъюзи виждаме само най-отвратително проявление на глобален феномен.
..."

Все пак, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!