Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-05-01

1-ви май - ден първи!

В разгара на световна криза, при която десетки милиони хора навссякъде по света загубиха работата си, включително и милиони в сърцето на капитализма - Съединените щати, става още по-наложително да честваме Първи май като ден на труда и работническата солидарност.

Ще си позволя да предложа мой превод на основните моменти в статията на Joe Kishore, отпечатана в World Socialist Web Site. Не съм съгласен с всички моменти в нея, но част от целта (освен образователна) е и дискусия по изложениет мнения. Конкретния текст можете да намерите ... точно тук.

Освен хората, които се оказаха неспособни да правят своите плащания за къщите си, образование, медицинските грижи и други базови необходимости за живота, стотици милиони са хвърлени в лапите на крайната бедност и глада.
Важността на Първи май се подсилва и от положението на множество от "старите" партии - социалдемократическите, бившите комунистически партии, профсъюзите -, които са в колаборация с едрия бизнес и банките и които задушават всяка независима работническа инициатива за борба.
Значимостта на Първи май се корени в неговия произход. Повторната връзка с тази история е необходима, за да бъдат оборени тези, които казват, че нищо не може да бъде направено и за нищо не може да се води борба, за тези, които се стремят да унищожат съзнанието на работническата класа за връзката с тези велики традиции.
Корените на 1-ви май лежат в ранните и тежки борби на индустриалните и фабрични работници в САЩ, фокусирани върху борбата за 8-часов работен ден.
В опит да се демонстрира единството и силата на работническата класа, е обявен призив за стачка на всички работници с искане за легализиране нв САЩ на 8-часовия работен ден. Стачката е насрочена за 1-ви май 1886 г. Близо 350 000 работници вземат участие в тази първа крачка от дългата борба за социални и икономически права.
В Чикаго вземат участие 40 000 души. Два дни по-късно полицията отговаря с атака над невъоръжените участници и убива 6 души. Протестът на следващия ден на площад Хаймаркет (Haymarket Square) води ди прочутото Клане на Хаймаркет. Когато демонстрацията е към края си, избухва поставена от провокатор бомба. Полицията отговаря с безразборна стрелба по тълпата, убивайки неизвестен брой мъже, жени и деца и ранявайки ок. 200 души.
Клането на Хаймаркет дава удобен повод на чикагския бизнес истаблишмънт/ чикагската бизнес върхушка и на капиталистическите вестници да започнат кампания срещу "хвърлящите бомби анархисти". Осмина от водачите на първомайската демонстрация - Албърт Парсънс (Albert Parsons), Юджийн Шваб (Eugene Schwab), Август Спайс (August Spies), Самюъл Филдън (Samuel Fielden), Адолф Фишер (Adolph Fischer), Джордж Енгъл (George Engel), Луис Линг (Louis Ling) и Оскар Ниибе (Oscar Neebe) — са арестувани и след съдебен фарс, ръководен от корумпиран съдия, 7 от тях са осъдени на смърт. В края на краищата 4 от тези мъченици от Хаймаркет са екзекутирани, а 1 се самоубива. След международна кампания, двама от осъдените виждат присъдите си отменени. Тримата, които остават живи, са освободени.
Събитията от май месец 1886 г. в САЩ отекват по целия свят, особено в този период на интернационално работническо надигане. Вторият (Социалистически) Интернационал - който ще навърши 120 години този юли - приема на своя учредителен конгрес резолюция, обявяваща Първи май за Ден на труда и международната работническа солидарност. В сърцевината на 1-ви май е залегнала концепцията, че работническата класа може да брани интересите си само по пътя на международна солидарност.
Уплашена от случилото се, американската управляваща класа обявява през 1894 г. на друга дата Ден на труда за федерален празник. Това решение е взето два месеца след голяма демонстрация на May Day, предизвикана от паниката през 1893 г. и бързото покачване на безработицата.
Централните лозунги на първите първомайски демонстрации били за 8-часов работен ден, повишаване стандарта на живот на работническата класа, международна солидарност и борба против милитаризма и войната.
За съжаление, главните партии във Втория интернационал подкрепят водената от правителствата на техните страни Първа световна война.
Развиването на "една международна пролетарска организация за революционни действия" (по Троцки) се появява като належаща необходимост и днес, тъй като никой от фундаменталните проблеми, пред които човечеството е изправено, не може да бъде решен на национално ниво.
Всъщност, работническата класа е единствената истинска международна класа - само тя е класата, чиито интереси излизат извън, надскачат всички национални граници. Отговорът на икономическата криза на управляващите класи по света е да интензифицират борбата за техните собствени национални интереси, битка, която неизбежно води до война. В следващите години борбата срещу войната ще бъде един от базовите въпроси на живот и смърт за работническата класа във всяка страна.
Кризата доведе до подновяване и дори радикализиране на работническите борби, като примерите са многобройни - от Европа, през Китай до американските автомобилни работници.
Ключов въпрос, който може да конфронтира работниците във всяка страна, е въпросът за лидерството и политическите перспективи, тъй като изключителното обтягане на класовите отношения доведе и до "фалита" на всички онези организации, претендиращи, че представляват работническата класа.
И като подигравка с традиците на Първи май, на 29-ти април Съюзът на автомобилните работници сключи с "Крайслер" договор, който премахна и малкото неща, напомнящи за някогашните придобивки на авто-работниците. Според това споразумение се премахва допълнителното плащане за извънреден труд над 8-часовия работен ден. Тази последна измяна беше кулминацията на десетилетия от класова колаборация. В американските профсъюзи виждаме само най-отвратително проявление на глобален феномен.
..."

Все пак, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Няма коментари: