Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-05-07

9-ти май - Денят на победата

9-ти май – Денят на Победата!
Свой принос в победата над фашизма и нацизма дават и мнозина българи.
Представям ви в хронологичен ред някои от най-светлите примери за себеотрицанието на българските антифашисти.

По време на въоръжената съпротива, България е разделена на 12 въстанически оперативни зони. В тях действат 20 000 партизани и 10 000 членове на бойни групи, разделени в 11 бригади, 37 отряда, 2 самостоятелни чети и стотина бойни и бойноспомагателни групи по градове и села.
На 22 август 1941 г. Георги Григоров – Гарибалди и Ангел Георгиев – Бомбата поставят адска машина във влак с бензин, предназначен за Източния фронт. Въпреки успеха на акцията им, полицията влиза в дирите на двамата другари и на 22 септември 1941 г. завързва престрелка с тях. Григоров е тежко ранен, заловен и изтезаван жестоко. Осъден на смърт, преди да бъде обесен пожелава да го обърнат на изток – там, където по думите му изгряват слънцето и свободата. Кой казваше, че в България съпротива имало само през септември 1944 г.?
На 23 октомври 1941 г. в Русе Леон Таджер атакува склад с бензин. Изправен пред военен съд, заявява гордо и смело – „По-добре умри прав, отколкото да живееш на колене!”.
На 23 юни 1943 г. покосен пада поетът Христо Кърпачев.
На 14 февруари 1944 г., предадени и обкръжени в къщата на ятака Бочо Станчев, двама души – поетът Цветан Спасов и командирът на Плевенския въстанически район Слави Алексиев - Туриста - водят люта битка с полицията и с последните куршуми слагат край на живота си.
На 15 февруари 1944 г. партизанските чети „Стефан Караджа” и „Кочо Чистеменски” водят осемчасов неравен бой на връх Еледжик. И под турско героите за народна свобода са умирали под Еледжик!
В изключително тежки условия между 21.02. – 03.03.1944 г. отрядът „Антон Иванов” се бие с десетхиляден противник. От 153 души от отряда оцеляват само 17. Все пак, 17 е по-добре, отколкото баташките партизани – от излезлите 26 души не се завръща нито един!
На 25 март 1944 г. 14 партизани от отряд „Хаджи Димитър” отбиват атаките на жандармерия и войска. Патроните са на привършване, но не и ентусиазмът. Някои от шумкарите си правят прашки и с тях успяват да пробият обръча. Ранена на бойното поле остава седемнадесетгодишната Д. Манолова. Докато агентите я пренасят, тя разкъсва бинтовете си, за да не попадне жива в лапите им и за да не бъде разпитвана.
В началото на април 1944 г. полиция и войска опитват да обкръжат отряда „Чавдар”. За да осигури път за отстъпление на другарите си, Огнян Жотето доброволно остава да ги прикрива. Следва бой до последен патрон, смърт и .... отрязаната му глава е разнасяна на кол из съседните села. Но, къде, казвате, фашистите не са диваци и варвари?
Партизанското движение има и своя Кочо. Койо Иванов от Балканската чета на Омуртагския партизански отряд се сражава рамо до рамо с другарката си. Обградени, те се самоубиват пред настъпващия враг. Смъртта ги заварва прегърнати.
Полицаите заравят жив комуниста Стоян Стоянов. Очевидци разказват, че на сутринта, когато минали край лобното му място, видели от земята да стърчи един юмрук.
А как се държат заловените антифашисти?
На 24 май 1944 г. в ръцете на жандармеристите попада партизанинът Стефан Николов – Антон. Бият го с цепеници – „Къде е отрядът?” – „Не знам.”. Побоят продължава – „Колко сте?” – „Много!”. Трошат ръцете и краката му – „Кой ви поддържа?” – „Народът!!!”.
Легендарен е и подвигът на секретарят на Централния Комитет на Работническия младежки съюз – Адалберт Антонов. Тъй като е дребен и слаб, му викали Малчика. Заловен е и инквизиран жестоко. Разпитва го лично „топполицаят” (?!?) Никола Гешев. Единствените отговори, които той получава, са „не знам”, „дал съм честна дума, ако ме заловят, да не предам другаря, който ме укриваше.”. Мъчителят Гешев беснее: „Дърво да беше, щеше да проговори от толкова бой, а този – мълчи...”.
А какво се случва с ятаците?
В с. Крушуна за 1 ден са избити без съд и присъда 30 ятаци.
На 20 декември 1943 г. в с. Ястребино фашагите арестуват 18 души и ги разстрелват. Сред тях са дядо Стойне на 75 г. и 6 деца – двете деца на Иван Димитров – близначките Ценка и Цветанка (на 12 г.), трите деца на Петър Калайджиев – Надежда (12 г.), Иван (9 г.), Стойне (7 г.) и Дъщеричката на Петко Цветанов – Димитринка (11 г.).
Фашистите запалват къщата на Трифон Милушев, чийто син е партизанин, и го хвърлят жив да изгори сред пламъците. Всесъжжение!

Какво написах на миналия 9-ти май можете да видите тук

Няма коментари: