Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-06-28

Речта на Бенямин Нетаняху

В последните няколко седмици светът стана свидетел на събития в Близкия изток, които може би ще имат дългосрочни последици.
В хронологичен ред това са проведените в седмицата между 18-22 май първо предварителни срещи между екипите им, последвани от тричасова среща в Белия дом между американския президент Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху; речта на Обама в Кайро; последвалата реч на Бенямин Нетаняху и президентските избори в Иран.
На пресконференцията след двустранната среща с Нетаняху, макар и да потвърди, че според него решението на израело-палестинския конфликт да се състои в създаването на 2 държави, Обама още веднъж подчерта „неразрушимата връзка между САЩ и Израел”. Призивът за спиране на строежа на израелски селища на Западния бряг на р. Йордан не беше подкрепен с натиск за изтегляне от Западния бряг или Източен Ерусалим, а разговорите с Нетаняху бяха определени като „извънредно продуктивни”.
Последва словото на американския лидер, произнесено в университета ал-Азхар в египетската столица – един от най-старите арабски университети, а понастоящем - бастион на ислямската опозиция в Египет.
Изказването на президента на САЩ предизвика разнопосочни коментари.
Повечето от анализите бяха позитивни, говореше се за нов подход към ислямския свят, подадена ръка и нов стил на вашингтонската администрация.
Другата гледна точка изтъкваше, че, макар и да се обяви срещу убийствата на невинни мъже, жени и деца, Обама подкрепи войните, водени от САЩ в Ирак и Афганистан. Не беше отронена нито дума за Газа; макар фразите за демокрация и човешки права да присъстваха доста често, най-важните срещи на Обама бяха с египетското и саудитско ръководство, едни от основните нарушители на същата тази демокрация и човешки права в района на Близкия изток.
Според либералния коментатор Дейвид Корн (сп. „Mother Jones”) Обама иска да е честен брокер в Близкия изток. Същевременно обаче неоконсерваторите отбелязвата със задоволство, че подходът на Обама, въпреки че не се различава съществено от този на Джордж У. Буш, е много по-ефективен (в този дух бяха коментарите на Майкъл Кроули, Макс Буут, дори Збигнев Бжежински). Дясното списание „Ню Рипъблик” на базата на анализ на речта на Обама ред по ред твърди, че ако четем само текста, без да виждаме жестовете и чуваме гласа му, думите са доста сходни на използваните от Буш-младши.
По отношение израело-арабския конфликт Обама настоятелно иска от твърдолинейния Нетаняху, който беше премиер и при президентството на Бил Клинтън през 90-те години, да замрази действията по заселването в земите, искани от палестинците за тяхна бъдеща държава и да възприеме международното решение за създаване на две държави.
Всичко това е важно, за да видим своебразния „диалог”, който речта на Нетаняху проведе с изказването на Барак Обама.
На 14 юни 2009 г. израелският премиер Бенямин Нетаняху е поканен да изнесе лекция пред Центъра за стратегически изследвания „Бегин – Садат” на университета „Бар – Илан” в Рамат Ган – скъпо дипломатическо предградие на Тел Авив. Също както в ал-Азхар в Кайро се преподава ислямска юриспруденция, в университета „Бар – Илан”, бастион на крайната десница в Израел, се изучава религиозно право..
В свой коментар „Асошиейтед прес” определи речта на Нетаняху като „необичаен открит спор с Обама за пътя към мира с палестинците”, който „със сигурност е предизвикал разочарование в Белия дом”.
В речта си Нетаняху настоя, че създаването на палестинска държава зависи недвусмислено от приемането на серия от израелски условия, които, взети в целостта си, лишават бъдещата палестинска държава от почти всички атрибути на държавността и суверенитета. Освен това Израел нарича тези свои настоявания „принципи”.
1. Признаване не на Държавата Израел, а на нейния характер като „държава на еврейския народ”. Припомням, че Организацията за освобождение на Палестина още през 1988 г. призна Израел и правото му на съществуване, но, независимо от проведените редица срещи от конференцията в Мадрид през 1991 г. до последните преговори в Анаполис, палестинците не са получили почти нищо в замяна на признаването. Пряка последица от евентуално признаване на Израел като „държава на еврейския народ” ще бъде повдигане на въпроса за статута на израелските граждани от палестински произход, чийто брой е немалък. Също така, друг пряк ефект ще бъде невъзможността за справедливо уреждане на въпроса с палестинските бежанци, прогонени от домовете си по време на създаването на Държавата Израел през 1948 г. и израелската окупацията на нови земи след Юнската (Шестдневната) война от 1967 г. Правото на завръщане е потвърдено от десетки резолюции на ООН. Заслужава да се спомене и за саудитския мирен план от март 2002 г., според който престолонаследникът Абдулла предложи и всички страни-членки на Лигата на арабските държави одобриха план, предвиждащ отстъпки, дори по-големи от тези, с които основните играчи в международните отношения са съгласни и са закрепени в резолюциите на ООН. В замяна на пълно израелско изтегляне този план предлагаше не само безусловно признаване на Израел, но и „нормални отношения с него” и призоваваше не за „правото на завръщане”, а просто за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците.
2. Друг основен пункт в изказването на Нетаняху беше пълната демилитаризация. Според неговото виждане бъдещета палестинска държава не бива да разполага с никакво въоръжение или армия, не може да подписва военни спогодби и да влиза в алианси с друти съседни държави; не може да контролира въздушното си пространство. Това са все елементи от държавния суверенитет, без които една независима държава е немислима. Също така, много важна последица е, че по този начин Палестина се превръща в лесна жертва на мощната израелска армия, когато Израел пожелае това. Ситуация, в която марионетно на САЩ и Израел правителство в Рамала разполага с полицейски сили, които да използва срещу вътрешните си опоненти, но не и с части, способни да окажат ефективен отпор на външен враг, е идеална за Израел.
3. Неприемливо е Източен Ерусалим да бъде столица на Палестина. Въпреки резолюциите на ООН, призоваващи Израел да се изтегли от окупирания Ерусалим (Рез. 252 / 21 май 1968 г.; Рез. 267 / 3 юли 1969 г.; Рез. 271 / 15 септември 1969 г.; Рез. 298 / 25 септември 1971 г.; Рез. 465 / 1 март 1980 г.; Рез. 476 / 30 юни 1980 г.; Рез. 478 / 20 август 1980 г.), Нетаняху желае „неделим” Ерусалим за израелска столица.
4. Защитени граници. Според Нетаняху тук трябва да се приложи отдавнашното израелско твърдение, че единственият начин за гарантиране на сигурни граници, е разполагането на негови части на Западния бряг.
5. „Заселниците не са врагове на мира”. Нетаняху настоява за разширяване на съществуващите селища в „Юдея и Самария”. С това име крайната израелска десница нарича Западния бряг на р. Йордан.
Според независими наблюдатели обаче заселниците предизвикват чести сблъсъци с палестинците, израелската армия нерядко е принудена да се намеси в тях, като при нейн огън срещу палестинците са ранявани десетки. Интересен факт е, че в деня преди срещата на Нетаняху с Обама, израелското правителство одобри план за строеж на нови 20 къщи в Маскиот, едно от най-оспорваните от палестинци и израелци места на Западния бряг.
Разширяване на вече съществуващите селища е удобна формула за продължаване на еврейската колонизация. За пример може да послужи селището Маале Адумим, една от най-големите еврейски колонии, създадена с цел разкъсването на палестинските квартали в Източен Ерусалим. Според израелския общественик и мирен активист Ури Авнери административните граници на Маале Адумим са по-големи от тези на Тел Авив.
Заселниците са едни от най-компактните гласоподаватели на крайната израелска десница, разполагащи с влияние в ред менистрества – на земеделието, на образованието и пр. – затова Нетаняху ще бъде много внимателен да не засегне интересите им.
6. Нетаняху настоя в преговорите между двете страни да липсват предварителни условия. Това лишава палестинците от подкрепата на международното право, тъй като признатите им от междунвародния закон права биват определени като „предварителни условия”. В същото време, предварителните условия са любим похват на израелската дипломация - „принципите”, кото Нетаняху изтъкна, са именно такива; чрез 14 „уговорки” беше обезсилена в същността си „Пътната карта”.
В речта си Нетаняху не уточни бъдещите граници на палестинската държава, нито пък спомена нещо за израелско изтегляне от окупираните територии.
Израелският премиер избра да завърши речта си с библейски цитат.
Белият дом се опита да придаде положителен оттенък на изявленията на Нетаняху. Според говорителя Робърт Гибс Обама “вярва, че решението може и трябва да осигури както сигурността на Израел, така и да удовлетвори законните аспирации на палестинците за държава, и приветства определянето на тази цел от премиера Нетаняху.”
Въпреки умерения оптимизъм на редица европейски дипломати, позициите на други важни участници в конфликта не вещаят поводи за радост.
Сътрудникът на палестинския президент Махмуд Аббас Набил Абу Рудейна отхвърли исканията на Нетаняху: „коментарите му саботираха всички инициативи, парализираха всички усилия, които бяха направени”.
Саеб Ерекат, главният преговарящ от палестинска страна, не беше никак дипломатичен, заявявайки, че Нетаняху „трябва да чака 1000 години, за да намери и един палестинец”, готов да го подкрепи за тази неясна и хилава държава.
Подобна е и оценката на изследователя и университетски преподавател Норман Финкелщайн, потомък на родители, оцелели от Холокоста: „ Речта на Нетаняху торпилира всички практични принципи във връзка с преговорния процес за селищата и затръшна вратите... Не виждаме нищо важно или позитивно”.

2009-06-25

Пълзяща реставрация

Бях решил да не пиша за скандалната идея за кръщаване сна улица на името на Богдан Филов, но, както пише Щастливеца, проклети хора, накараха ме...
Нещата изглеждат горе-долу така: общинският съветник от СДС Борислав Бориславов прави предложение за въпросното кръщаване. Трябвало да отдадем почит на големия учен и археолог Богдан Филов. СОС го гласува с гласовете на всички, без БСП.
Защо съм против.
Няма как последователно да бъде прокарана идеята, че отдаваме почит само на археолога с цитируемо и до днес творчество, а не и на политика Филов. Става дума за една личност, която е интегрална...
А това значи - министър-председателят, ратувал активно и положил подписа си под присъединяването на България към хитлеристката коалиция. При това Филов извършва това не за да спаси България от прегазване от немските части на маршал Лист, които висят на Дунава, а с вътрешна убеденост. Части на Вермахта започват да се прехвърлят у нас и преди официалното подписване.
Добре все пак, че лисицата Борис ІІІ винаги си оставял резервен вариант и вес пак български войски не са пратени на Източния фронт.
2. Депортирането на евреите от Беломорска Тракия и Македония (над 11 000 души) в лагери на смъртта и приемане на расистко и фашистко законодателство.
Както пише в дневника си: "Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина... Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че вече е много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт", каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно (...) Казах му какво вредно влияние упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме...". По-късно, два дни след този разговор, на 19 март 1943-та, подпредседателят Димитър Пешев внася в Народното събрание изложение в защита на евреите. Филов пише: "Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са те вредни."
3. Филов е премиерът, при когото къщи и хора бяха палени, деца и старци разстрелвани, жени и мъже зверски мъчени и насилвани само заради участие в антифашистката съпротива. За зверствата на жандармерията съм писал и на други места, затова няма да се повтарям.

Отвратително е да се правят опити за извършване на постепенна реабилитация на безкрайно несимпатични люде, само защото по-късно пострадали при Народния съд. Лошите комунисти разстреляли добричкия и благ професор...
Аман от дивотии!!! Никой никъде по света не съчувства на нацистките палачи и главорези само защото по време на Нюрнбергския процес чрез смъртните им присъди донякъде са си получили заслуженото.
Никаква улица "Богдан Филов" в София!!!

2009-06-22

Дмитрий Хворостовский - "На Безымянной Высоте"

Днес е 22 юни - денят на нападението на хитлерова Германия срещу Съветския съюз. Това е песен, родена от подвига на 18 момчета-сибиряци, които в една топла септемврийска нощ на 1943 г. в яростен бой срещу многоброен противник отбраняват Безименната височина край Смоленск. Удържат позициите цялата нощ. На сутринта Смоленската дивизия заема височината. От 18 живи са останали двама. Другите завинаги пазят височината!

2009-06-21

20th of July - World Refugee Day

On the Occasion of World Refugee Day this press release was published by
Badil Resource Center for Residency and Refugee Rights

Palestinian Refugees: A Wound to the Conscience of Humanity that Gets Deeper With Every Year

Occupied Bethlehem, 20 June 2009 - Statistics released by UN agencies on
the occasion of the 2009 World Refugee Day testify to the fact that
Palestinian refugees are the largest and longest standing refugee
population world wide. They lack access to just solutions and
reparations, including return, because Israel and western governments
continue to deny or belittle the scope of the problem and make no effort
to respect and implement relevant international law and best practice.

According to a forthcoming Survey of Palestinian Refugees and Internally
Displaced Persons for the years 2007-2008 produced by Badil, at least
7.6 million Palestinians have been forcibly displaced since 1948 as a
consequence of Israel's systematic policies and practices of
colonization, occupation and apartheid. That figure represents 71
percent of the entire worldwide population of 10.6 million Palestinians.
Only 28.7 percent of all Palestinians have never been displaced from
their homes.

The great majority of the displaced (6.2 million people - 81.5 percent)
are Palestinian refugees of 1948 (the Nakba), who were ethnically
cleansed in order to make space for the state of Israel and their
descendants. This figure includes 4.7 million Palestinian refugees
registered with the United Nations (UNRWA) at the end of 2008. The
second major group (940,000 – 12.5%) are Palestinian refugees of 1967,
who were displaced during the 1967 Arab-Israel war and their descendants.

More attention and concern should be given to the phenomenon of forced
displacement of Palestinians because it is ongoing.

Steadily growing populations of internally displaced Palestinians (IDPs)
are the result of ongoing forced displacement in Israel (approximately
335,000 IDPs since 1948) and the Occupied Palestinian Territory since
1967 (approximately 120,000 IDPs since 1967). Badil's Survey identifies
a set of distinct, systematic and widespread Israeli policies and
practices which induce ongoing forced displacement among the indigenous
Palestinian population, including deportation and revocation of
residency rights, house demolition, land confiscation, construction and
expansion of Jewish-only settlements, closure and segregation, as well
as threats to life and physical safety as a result of military
operations and harassment by racist Jewish non-state actors. Israeli
governments implement these policies and practices in order to change
the demographic composition of certain areas (“Judaization”) and the
entire country for the purpose of colonization.

Data about the scope of ongoing forced displacement of Palestinians is
illustrative and indicative, because there is no singular institution or
agency mandated and resourced to ensure systematic and sustained
monitoring and documentation. The total number of persons displaced in
2007 – 2008 is unknown. UN agencies, however, confirm that 100,000
Palestinians were displaced from their homes in the occupied Gaza Strip
at during Israel's military operation at the end of the year; that 198
communities in the OPT currently face forced displacement; and that
60,000 Palestinians in occupied East Jerusalem are at risk of having
their home demolished by Israel.

The Palestinian refugee question has remained unresolved and forced
displacement continues, because Western governments and international
organizations have been complicit in Israel's illegal policy and
practice of population transfer and have failed to protect the
Palestinian people. Indicators of the severe gaps existing in the
protection of Palestinian refugees and IDPs are seen in the recent
crises in Iraq - where thousands of Palestinian refugees became stranded
on the Jordanian/Syrian and Iraqi borders, Lebanon - where 27,000
Palestinians refugees of the Naher al-Bared camp are still waiting to
return to their 2007 destroyed camp, and Gaza - where over 1,400
Palestinians were killed and 100,000 displaced, most of them 1948
refugees).

On this World Refugees Day, Badil calls upon all those concerned with
justice, human rights and peace to:

Challenge Israel's racist notion of the “Jewish state” and immediately
halt its practices of displacement, dispossession and colonization;
Strengthen the global Campaign for Boycott, Divestment and Sanctions
(BDS)
in order to ensure that Israel other states become accountable to
international law and respect their obligations;
Improve the mechanism of international protection so that all
Palestinians receive effective protection from, during and after forced
displacement, including the right to return as part of durable solutions
and reparation;
Ensure that the Palestinian refugee question is treated in accordance
with international law and UN resolutions in future peace negotiations,
including return and reparation.

2009-06-19

Palestine think - tank (funny)


Качвам една картинка за радост на многобройните и острастени фенове на близкоизточния конфликт.

2009-06-15

Проблеми на водата

Едва 0.3% от водата на земята е годна за пиене.
За изработването на една платмасова бутилка отива повече вода, отколкото тя съдържа. Затова използвай максимално големи разфасовки. Една халба бира глътва 6 литра вода, един вестник – над 10 литра (не ги чети и без това, много са зле), една памучна тениска – 150 литра, за да се нахрани един човек ДНЕВНО отиват над 2000 литра – за напояване на земеделските култури и животни, които ядем, за обработката им и пр. За направата само на една кола се похарчват към 20 000 литра вода.
Ако потреблението на вода продължи както досега, през 2025 г. 2/3 от хората ще живеят в условията на водна криза. Дори и сега ок. 1 200 000 души нямат достъп до чиста питейна вода. В същото време, 10 служители в офис за 1 год. изразходват 300 000 литра питейна вода само за тоалетни нужди. Това количество е достатъчно на 4-членно африканско семейство за 20 години!!! Средно човек изразходва ок. 150 литра дневно. 2/3 от тях са от казанчето. Ако не можете да монтирате водоспестяващи казанчета, поставете в тях бутилка, пълна с вода, за да отнемете поне част от обема му.
Капещ кран значи нови 10 литра вода дневно нахалос, или поне 2 кубика вода месечно. ЗАЩО, бе джанъм? Нужно ли е?
За тоалетните и за поливане може да се използва събрана дъждовна вода. Предпочитай капковото напояване. Устройствата струват стотинки...
Вече 55 държави от ок. 200 по света са изгубили повече от 90% от горите си. Близо 80% от първичните гори по света са изсечени или засегнати, а тропическата джунгла е намаляла наполовина.
Не избирай продукти от тропическа дървесина. Сред причините можем да наброим поне тези – така подпомагаш изсичането на белите дрбое на планетата; тази дървесина пътува отдалеч (най-често – от Бразилия или Индонезия) и така спомага за увеличаването на емисиите от вредни газове; повечето компании секат безразборно и освен че съсипват природата, грабвата безмилостно ресурсите на местното население, което експлоатират и то не може да получи справедливо възнагражднение за труда и ресурсите си.

2009-06-12

Един смел и достоен мъж или Езра Нави / Support Israeli Human Rights Activist Ezra Nawi

На това видео се вижда как булдозер на израелската армия и войници разрушават дома на палестинци-бедуини, живеещи в района на Южен Хеброн.
По думите на журналистката от Лефт.ру Катерина Полозова, става думи за почти "битово явление" в окупираните палестински територии.
Булдозерът е традиционният за действията на израелската армия "Катерпилър".
В последните кадри израелският мирен активист Езра Нави, пита смеещите се окупатори – кое ви е смешно, че деца остават под открито небе през нощта ли? Според Катерина Полозова "Езра още не е разбрал, че за израелските войници палестинците не са деца, не са жени и мъже, не са хора. Навярно, даже не са и кучета, защото, както с гордост заявяват някои ционисти, Израел се отличава от палестинците по това, че шие дрехи за кучетата, и накрая - израелските войници не биха станали да гонят куче на улицата."
(цитатите са от http://www.left.ru/2009/5/polozova187-2.phtml)
Обърнете внимание, че това ства в Хеброн, на Западния бряг, а не в Газа...
Езра Нави ще бъде съден през юли месец.
В интернет текат редица подписки в негова защита.
Чудесен текст написаха съвестта на Америка Ноам Чомски, красивата канадска журналистка Наоми Клайн и Neve Gordon.
Към тях се присъедини и Норман Финкелщайн, независим изследовател и преподавател, син на родители, преживели Холокоста.
Вижте "Фейсбук":
http://www.facebook.com/note.php?note_id=90994850921&ref=nf#/note.php?note_id=90994850921
Разпространете сред ваши приятели!
Направете каквото можете!!!
Официалният сайт - "Подкрепете Езра!"

2009-06-09

Поетична вечер на Роберто Ретамар

Довечера, от 18 часа, в Музикалната зала на Централния военен клуб (Бул. "Цар Освободител" №7) ще бъде представена поетична антология с избрани стихове от големия съвременен кубински поет Роберто Фернандес Ретамар. Преводът е Тамара Такова.
Слова ще произнесат Н. Пр. Херардо суарес Алварес, посланик на Република Куба в България, и Никола Петев - председател на Съюза на българските писатели.
Стихове от ретамар щще рецитира Вели Чаушев, а кубинска пианистка гостува за музикалната програма на вечерта. Проявата се организира със съдействието на Международната полицейска асоциация.
Роберто Фернандес Ретамар е директор на културния институт Каса де лас Америкас, председател на Кубинската академия за езика, Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски". Освен многобройните си другите международни награди, кубинският творец е и последният носител на Международната награда за литература на името на Никола Вапцаров (1989 г.).

2009-06-03

Аз съм СРЕЩУ стереотипите!

Моят приятел Руслан Трад вчера създаде група с име "Аз съм СРЕЩУ стереотипите!" във "фейсбук" (можете да я видите ТУК)

Тъй като инициативата ми харесва, реших да ви предложа много интересното въведение, посветено на стереотипите:

Понятието "стереотип" е въведено през 1922 г. от американският журналист и социолог Уолтър Липман в книгата му “Общественото мнение”, в която той определя стереотипа като опростена, предварително възприета представа, непроизтичаща от личния опит на човека.
Стереотипът има положителни функции като икономия на време и укрепване на традициите и навиците, но заедно с това влияе силно върху възприемането на нови впечатления, като налага върху тях съхраненото в паметта старо виждане за света.
“Стереотипът е еднозначен: той дели света на две категории - “познато” и “непознато”. Познатото става синоним на доброто, а непознатото - на лошото”.
Джек Нахбар и Кевин Лаузи в книгата "Въведение в популярната култура" (Popular Culture: An Introductory Text) отбелязват, че стереотипите са съставна част на масовата култура.
Стереотипите могат да се формират на основата на:
- възрастта - "Младите слушат само хип - хоп";
- пола - "Всички мъже искат от жените само едно нещо";
- расата - "Всички японци са еднакви - не е възможно да ги различиш";
- религията - "Ислямът е религия на терора";
- професията - "Всички адвокати са мошеници";
- националността - "Всички евреи са алчни".
Повечето стереотипи имат неутрален характер, но когато се прави пренос от конкретен човек върху цяла група хора, те често придобиват отрицателен оттенък. Така те стават основа за явления като като расизма и сексизма.
Липман разграничава четири аспекта на стереотипа:
- първо, стереотипът винаги е опростена представа за реалността;
- второ, хората "получават" стереотипите от други хора, от средствата за масова информация и пр., а не ги формулират възоснова на личния си опит;
- трето, всички стереотипи са лъжливи в една или друга степен. Това произтича от факта, че стереотипът приписва на човека едни или други черти само на основата на принадлежността му към определена група.
- четвърто, стереотипите са много устойчиви. Дори когато хората се убеждават, че стереотипът не съотвества на действителността, те не са готови да се откажат от него, а предпочитат да твърдят, че изключенията потвърждават правилото.
В публикацията си "Манипулиране на общественото мнение" доц. д-р Иванка Цонева от Стопанска академия “Д. А. Ценов”, катедра “Международни икономически отношения”, цитира Дж. Хамилтън, който нарича стереотипите "илюзорни корелации". Хората създават илюзорни връзки между социалните групи и техните характеристики, търсят и намират тези връзки и там, където ги няма, като пренебрегват фактите. Такива стереотипи са предубежденията срещу раси, полове и малцинствени групи, но и срещу обществени фигури.
Сера Кан, професор в Университета на Калифория, в своя статия в списание Journal of Cross-Cultural Psychology твърди, че е крайно опасно човек да се доверява на стереотипите.
Функциите на стереотипа са две – познавателна и мотивационна. От познавателна гледна точка стереотипът може да улесни познанието, като дава информация в лека и лесноразбираема форма, но от друга страна може да дезориентира човека. Човекът от тълпата, средният човек, мисли със стереотипи и често зад тях не може да схване дори как е устроено собственото му общество. Руският автор Константин Кривцун в статията си "Манипулацията на съзнанието от СМИ" привежда пример с експеримент, проведен от един американски вестник в средата на миналия век. Резултатите били повече от любопитни. Сътрудниците на редакцията на вестника помолили хората да се подпишат под петиция, чийто текст гласял: "Ако някоя форма на държавно управление стане вредна за достигане на целите на народа, то народът има право да промени или да прекрати тази форма, да създаде ново правителство, като го основе на такива принципи и да организира неговата власт в такава форма, каквито му се струват най-подходящи, за осигуряване на неговата безопасност и щастие." От 112 участници в експеримента, 111 отказали да подпишат документа с опрадванието, че съществува опасност заради това да бъдат уволнени от работа. Всъщност текстът на петицията бил цитат от Декларацията за независимост на САЩ.
От мотивационна гледна точка стереотипите са още по-ненадеждни. Човек, който определя решенията си на основата на масови представи, а не на проверени факти, рискува безразсъдно.
Често за илюстрация за лъжливостта на стереотипите се цитират думите на баскетболната звезда Чарлз Баркли: „Разбирате, че светът не е такъв, какъвто го мислите, когато научавате, че най-добрият рапър е бял – Еминем, че най-добрият играч на голф е черен – Тайгър Уудс, и че най-високият баскетболист е китаец – суперзвездата на NBA Яо Мин, висок 2 м. и 29 см.”
Фред Джандт, профессор в Университета на Калифорния в Сан-Бернардино, автор на книгата «Въведение в Междкултурната Комуникация» (An Introduction to Intercultural Communication: Identities in a Global Community), обръща внимание на факта, че често стереотипите се използват за не дотам добри цели.
Стереотипите нерядко се използват за целите на пропагандирането на расизъм и ксенофобия. Азбучен пример е антисемитската пропаганда, масирано осъществявана през 20-те и 30-те години на миналия век в Германия, в резултат на която немският народ доста индиферентно се отнася към унищожаването на 6 милиона евреи.
Характерно за стереотипа е, че той има свойството да се променя вследствие на промени в условията (например Gregory Tillett, Resolving Сonflict. A Practical Approach, разглежда промяната в отношението на местното население към емигрантите в зависимост от състоянието на икономическата ситуация в страната. При влошени икономически условия и безработица на емигрантите се гледа като на врагове, отнемащи от местните жители работни места, докато в условията на икономически просперитет местните жители обръщат внимание на културата на имигрантите, пречеща им да се интегрират по-добре в обществото).
Benjamin Barber, в книгата си «Джихад срещу Мак Света» (Jihad vs. McWorld), смята, че днешната вълна на международния тероризъм до голяма степен има за основа стереотипите. Ислямският свят възприема Запада като свят на материализма, потребителството и нарцисизма, безнравствеността и пр.
И се сещаме за определението на полския изследовател на пропагандата Л. Войтасик, който определя стереотипа като "разпространени с помощта на езика или на образите сред определени социални групи устойчиви представи за фактите от действителността, които представи водят до значително опростени или преувеличени оценки и твърдения от страна на индивидите." (Л. Войтасик, "Использование психологии в системе пропаганды. // Реклама: внушение и манипуляция. Медиа-ориентированный подход, стр. 245)
С. Г. Ихсанова в стаията си "Психология на манипулациите и психология на сътрудничеството" (Психология манипуляции и психология сотрудничества) пише: "... нашата менталност е препълнена със стереотипи. Печално е, че човешката природа е по-податлива на формирането на стереотипи, отколкото на изработването на собствени позиции."

2009-06-02

2 юни

По повод 2-ри юни предлагам два фрагмента от Иван Динков, посветени на Ботев:

"Може да сме бедни българите - може.
Може да се въдим под коноп и лен.
Може да миришем на рачел и кожи.
Може да живеем ден за ден.
Но зад нас Клисура мята гевен пламък,
но зад нас Марица шава и шуми.
Но зад нас високо - върху Милин камък -
свободата точи яростни ками!"

"Премислям книгите -
с Ботеви страници, с ботевски страници:
възпяват страна,
в която винаги
е имало мъжко месо за враните!"

2009-06-01

Месец юни

09.06.1923 г. – Черна дата. Деветоюнският преврат слага начало на редица братоубийства, в които живота си дават хиляди синове и дъщери на България, включително и най-ярките интелектуалци на епохата.

13.06.1865 г. – Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав и се отправя към Балкана, героизма, смъртта и безсмъртието.

15.06.1877 г. – след лъжливи маневри за заблуда на неприятеля руското командване предприемане мащабно форсиране на р. Дунав край Свищов. Под ковандването на ген. Драгомиров руските части заемат града – Свищов се превръща в първия свободен български град.

15.06.1913 г. – Четите на ВМРО превземат Неготино.

16.06.1913 г. – Начало на „Престъпното безумие” – без ясен план, без съюзници, в зле преценена международна обстановка цар Фердинанд заповядва начало на Междусъюзническата война. Първоначалният успех на българските армии не е развит. Всичко завършва с национална катастрофа.

19.06. - БПЦ чества ден на преп. Паисий Хилендарски

19.06.1913 г. - Четите на ВМРО завземат Кавадарци.

24.06. – Ден на падналите за Македония.

24.06.1241 г. – Най-вероятно от сърдечна недостатъчност умира цар Йоан-Асен ІІ. При него България достига апогея на своята мощ през Второто българско царство.

28.06.1913 г. – В Македония избухва Тиквешкото въстание срещу сръбската власт.

28.06.1921 г. – Убит е Гьорче Петров.

29.06.1903 г. – В местността Петрова нива в Странджа се провежда конгресът на Одринския революционен окръг (Тракия) и се взема решение вдигналите се вече на оръжие братя от Македония да бъдат подкрепени и в Тракия също да бъде обявено въстание, въпреки наличието на силни турски войски.