Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-06-03

Аз съм СРЕЩУ стереотипите!

Моят приятел Руслан Трад вчера създаде група с име "Аз съм СРЕЩУ стереотипите!" във "фейсбук" (можете да я видите ТУК)

Тъй като инициативата ми харесва, реших да ви предложа много интересното въведение, посветено на стереотипите:

Понятието "стереотип" е въведено през 1922 г. от американският журналист и социолог Уолтър Липман в книгата му “Общественото мнение”, в която той определя стереотипа като опростена, предварително възприета представа, непроизтичаща от личния опит на човека.
Стереотипът има положителни функции като икономия на време и укрепване на традициите и навиците, но заедно с това влияе силно върху възприемането на нови впечатления, като налага върху тях съхраненото в паметта старо виждане за света.
“Стереотипът е еднозначен: той дели света на две категории - “познато” и “непознато”. Познатото става синоним на доброто, а непознатото - на лошото”.
Джек Нахбар и Кевин Лаузи в книгата "Въведение в популярната култура" (Popular Culture: An Introductory Text) отбелязват, че стереотипите са съставна част на масовата култура.
Стереотипите могат да се формират на основата на:
- възрастта - "Младите слушат само хип - хоп";
- пола - "Всички мъже искат от жените само едно нещо";
- расата - "Всички японци са еднакви - не е възможно да ги различиш";
- религията - "Ислямът е религия на терора";
- професията - "Всички адвокати са мошеници";
- националността - "Всички евреи са алчни".
Повечето стереотипи имат неутрален характер, но когато се прави пренос от конкретен човек върху цяла група хора, те често придобиват отрицателен оттенък. Така те стават основа за явления като като расизма и сексизма.
Липман разграничава четири аспекта на стереотипа:
- първо, стереотипът винаги е опростена представа за реалността;
- второ, хората "получават" стереотипите от други хора, от средствата за масова информация и пр., а не ги формулират възоснова на личния си опит;
- трето, всички стереотипи са лъжливи в една или друга степен. Това произтича от факта, че стереотипът приписва на човека едни или други черти само на основата на принадлежността му към определена група.
- четвърто, стереотипите са много устойчиви. Дори когато хората се убеждават, че стереотипът не съотвества на действителността, те не са готови да се откажат от него, а предпочитат да твърдят, че изключенията потвърждават правилото.
В публикацията си "Манипулиране на общественото мнение" доц. д-р Иванка Цонева от Стопанска академия “Д. А. Ценов”, катедра “Международни икономически отношения”, цитира Дж. Хамилтън, който нарича стереотипите "илюзорни корелации". Хората създават илюзорни връзки между социалните групи и техните характеристики, търсят и намират тези връзки и там, където ги няма, като пренебрегват фактите. Такива стереотипи са предубежденията срещу раси, полове и малцинствени групи, но и срещу обществени фигури.
Сера Кан, професор в Университета на Калифория, в своя статия в списание Journal of Cross-Cultural Psychology твърди, че е крайно опасно човек да се доверява на стереотипите.
Функциите на стереотипа са две – познавателна и мотивационна. От познавателна гледна точка стереотипът може да улесни познанието, като дава информация в лека и лесноразбираема форма, но от друга страна може да дезориентира човека. Човекът от тълпата, средният човек, мисли със стереотипи и често зад тях не може да схване дори как е устроено собственото му общество. Руският автор Константин Кривцун в статията си "Манипулацията на съзнанието от СМИ" привежда пример с експеримент, проведен от един американски вестник в средата на миналия век. Резултатите били повече от любопитни. Сътрудниците на редакцията на вестника помолили хората да се подпишат под петиция, чийто текст гласял: "Ако някоя форма на държавно управление стане вредна за достигане на целите на народа, то народът има право да промени или да прекрати тази форма, да създаде ново правителство, като го основе на такива принципи и да организира неговата власт в такава форма, каквито му се струват най-подходящи, за осигуряване на неговата безопасност и щастие." От 112 участници в експеримента, 111 отказали да подпишат документа с опрадванието, че съществува опасност заради това да бъдат уволнени от работа. Всъщност текстът на петицията бил цитат от Декларацията за независимост на САЩ.
От мотивационна гледна точка стереотипите са още по-ненадеждни. Човек, който определя решенията си на основата на масови представи, а не на проверени факти, рискува безразсъдно.
Често за илюстрация за лъжливостта на стереотипите се цитират думите на баскетболната звезда Чарлз Баркли: „Разбирате, че светът не е такъв, какъвто го мислите, когато научавате, че най-добрият рапър е бял – Еминем, че най-добрият играч на голф е черен – Тайгър Уудс, и че най-високият баскетболист е китаец – суперзвездата на NBA Яо Мин, висок 2 м. и 29 см.”
Фред Джандт, профессор в Университета на Калифорния в Сан-Бернардино, автор на книгата «Въведение в Междкултурната Комуникация» (An Introduction to Intercultural Communication: Identities in a Global Community), обръща внимание на факта, че често стереотипите се използват за не дотам добри цели.
Стереотипите нерядко се използват за целите на пропагандирането на расизъм и ксенофобия. Азбучен пример е антисемитската пропаганда, масирано осъществявана през 20-те и 30-те години на миналия век в Германия, в резултат на която немският народ доста индиферентно се отнася към унищожаването на 6 милиона евреи.
Характерно за стереотипа е, че той има свойството да се променя вследствие на промени в условията (например Gregory Tillett, Resolving Сonflict. A Practical Approach, разглежда промяната в отношението на местното население към емигрантите в зависимост от състоянието на икономическата ситуация в страната. При влошени икономически условия и безработица на емигрантите се гледа като на врагове, отнемащи от местните жители работни места, докато в условията на икономически просперитет местните жители обръщат внимание на културата на имигрантите, пречеща им да се интегрират по-добре в обществото).
Benjamin Barber, в книгата си «Джихад срещу Мак Света» (Jihad vs. McWorld), смята, че днешната вълна на международния тероризъм до голяма степен има за основа стереотипите. Ислямският свят възприема Запада като свят на материализма, потребителството и нарцисизма, безнравствеността и пр.
И се сещаме за определението на полския изследовател на пропагандата Л. Войтасик, който определя стереотипа като "разпространени с помощта на езика или на образите сред определени социални групи устойчиви представи за фактите от действителността, които представи водят до значително опростени или преувеличени оценки и твърдения от страна на индивидите." (Л. Войтасик, "Использование психологии в системе пропаганды. // Реклама: внушение и манипуляция. Медиа-ориентированный подход, стр. 245)
С. Г. Ихсанова в стаията си "Психология на манипулациите и психология на сътрудничеството" (Психология манипуляции и психология сотрудничества) пише: "... нашата менталност е препълнена със стереотипи. Печално е, че човешката природа е по-податлива на формирането на стереотипи, отколкото на изработването на собствени позиции."

Няма коментари: