Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-06-28

Речта на Бенямин Нетаняху

В последните няколко седмици светът стана свидетел на събития в Близкия изток, които може би ще имат дългосрочни последици.
В хронологичен ред това са проведените в седмицата между 18-22 май първо предварителни срещи между екипите им, последвани от тричасова среща в Белия дом между американския президент Барак Обама и израелския премиер Бенямин Нетаняху; речта на Обама в Кайро; последвалата реч на Бенямин Нетаняху и президентските избори в Иран.
На пресконференцията след двустранната среща с Нетаняху, макар и да потвърди, че според него решението на израело-палестинския конфликт да се състои в създаването на 2 държави, Обама още веднъж подчерта „неразрушимата връзка между САЩ и Израел”. Призивът за спиране на строежа на израелски селища на Западния бряг на р. Йордан не беше подкрепен с натиск за изтегляне от Западния бряг или Източен Ерусалим, а разговорите с Нетаняху бяха определени като „извънредно продуктивни”.
Последва словото на американския лидер, произнесено в университета ал-Азхар в египетската столица – един от най-старите арабски университети, а понастоящем - бастион на ислямската опозиция в Египет.
Изказването на президента на САЩ предизвика разнопосочни коментари.
Повечето от анализите бяха позитивни, говореше се за нов подход към ислямския свят, подадена ръка и нов стил на вашингтонската администрация.
Другата гледна точка изтъкваше, че, макар и да се обяви срещу убийствата на невинни мъже, жени и деца, Обама подкрепи войните, водени от САЩ в Ирак и Афганистан. Не беше отронена нито дума за Газа; макар фразите за демокрация и човешки права да присъстваха доста често, най-важните срещи на Обама бяха с египетското и саудитско ръководство, едни от основните нарушители на същата тази демокрация и човешки права в района на Близкия изток.
Според либералния коментатор Дейвид Корн (сп. „Mother Jones”) Обама иска да е честен брокер в Близкия изток. Същевременно обаче неоконсерваторите отбелязвата със задоволство, че подходът на Обама, въпреки че не се различава съществено от този на Джордж У. Буш, е много по-ефективен (в този дух бяха коментарите на Майкъл Кроули, Макс Буут, дори Збигнев Бжежински). Дясното списание „Ню Рипъблик” на базата на анализ на речта на Обама ред по ред твърди, че ако четем само текста, без да виждаме жестовете и чуваме гласа му, думите са доста сходни на използваните от Буш-младши.
По отношение израело-арабския конфликт Обама настоятелно иска от твърдолинейния Нетаняху, който беше премиер и при президентството на Бил Клинтън през 90-те години, да замрази действията по заселването в земите, искани от палестинците за тяхна бъдеща държава и да възприеме международното решение за създаване на две държави.
Всичко това е важно, за да видим своебразния „диалог”, който речта на Нетаняху проведе с изказването на Барак Обама.
На 14 юни 2009 г. израелският премиер Бенямин Нетаняху е поканен да изнесе лекция пред Центъра за стратегически изследвания „Бегин – Садат” на университета „Бар – Илан” в Рамат Ган – скъпо дипломатическо предградие на Тел Авив. Също както в ал-Азхар в Кайро се преподава ислямска юриспруденция, в университета „Бар – Илан”, бастион на крайната десница в Израел, се изучава религиозно право..
В свой коментар „Асошиейтед прес” определи речта на Нетаняху като „необичаен открит спор с Обама за пътя към мира с палестинците”, който „със сигурност е предизвикал разочарование в Белия дом”.
В речта си Нетаняху настоя, че създаването на палестинска държава зависи недвусмислено от приемането на серия от израелски условия, които, взети в целостта си, лишават бъдещата палестинска държава от почти всички атрибути на държавността и суверенитета. Освен това Израел нарича тези свои настоявания „принципи”.
1. Признаване не на Държавата Израел, а на нейния характер като „държава на еврейския народ”. Припомням, че Организацията за освобождение на Палестина още през 1988 г. призна Израел и правото му на съществуване, но, независимо от проведените редица срещи от конференцията в Мадрид през 1991 г. до последните преговори в Анаполис, палестинците не са получили почти нищо в замяна на признаването. Пряка последица от евентуално признаване на Израел като „държава на еврейския народ” ще бъде повдигане на въпроса за статута на израелските граждани от палестински произход, чийто брой е немалък. Също така, друг пряк ефект ще бъде невъзможността за справедливо уреждане на въпроса с палестинските бежанци, прогонени от домовете си по време на създаването на Държавата Израел през 1948 г. и израелската окупацията на нови земи след Юнската (Шестдневната) война от 1967 г. Правото на завръщане е потвърдено от десетки резолюции на ООН. Заслужава да се спомене и за саудитския мирен план от март 2002 г., според който престолонаследникът Абдулла предложи и всички страни-членки на Лигата на арабските държави одобриха план, предвиждащ отстъпки, дори по-големи от тези, с които основните играчи в международните отношения са съгласни и са закрепени в резолюциите на ООН. В замяна на пълно израелско изтегляне този план предлагаше не само безусловно признаване на Израел, но и „нормални отношения с него” и призоваваше не за „правото на завръщане”, а просто за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците.
2. Друг основен пункт в изказването на Нетаняху беше пълната демилитаризация. Според неговото виждане бъдещета палестинска държава не бива да разполага с никакво въоръжение или армия, не може да подписва военни спогодби и да влиза в алианси с друти съседни държави; не може да контролира въздушното си пространство. Това са все елементи от държавния суверенитет, без които една независима държава е немислима. Също така, много важна последица е, че по този начин Палестина се превръща в лесна жертва на мощната израелска армия, когато Израел пожелае това. Ситуация, в която марионетно на САЩ и Израел правителство в Рамала разполага с полицейски сили, които да използва срещу вътрешните си опоненти, но не и с части, способни да окажат ефективен отпор на външен враг, е идеална за Израел.
3. Неприемливо е Източен Ерусалим да бъде столица на Палестина. Въпреки резолюциите на ООН, призоваващи Израел да се изтегли от окупирания Ерусалим (Рез. 252 / 21 май 1968 г.; Рез. 267 / 3 юли 1969 г.; Рез. 271 / 15 септември 1969 г.; Рез. 298 / 25 септември 1971 г.; Рез. 465 / 1 март 1980 г.; Рез. 476 / 30 юни 1980 г.; Рез. 478 / 20 август 1980 г.), Нетаняху желае „неделим” Ерусалим за израелска столица.
4. Защитени граници. Според Нетаняху тук трябва да се приложи отдавнашното израелско твърдение, че единственият начин за гарантиране на сигурни граници, е разполагането на негови части на Западния бряг.
5. „Заселниците не са врагове на мира”. Нетаняху настоява за разширяване на съществуващите селища в „Юдея и Самария”. С това име крайната израелска десница нарича Западния бряг на р. Йордан.
Според независими наблюдатели обаче заселниците предизвикват чести сблъсъци с палестинците, израелската армия нерядко е принудена да се намеси в тях, като при нейн огън срещу палестинците са ранявани десетки. Интересен факт е, че в деня преди срещата на Нетаняху с Обама, израелското правителство одобри план за строеж на нови 20 къщи в Маскиот, едно от най-оспорваните от палестинци и израелци места на Западния бряг.
Разширяване на вече съществуващите селища е удобна формула за продължаване на еврейската колонизация. За пример може да послужи селището Маале Адумим, една от най-големите еврейски колонии, създадена с цел разкъсването на палестинските квартали в Източен Ерусалим. Според израелския общественик и мирен активист Ури Авнери административните граници на Маале Адумим са по-големи от тези на Тел Авив.
Заселниците са едни от най-компактните гласоподаватели на крайната израелска десница, разполагащи с влияние в ред менистрества – на земеделието, на образованието и пр. – затова Нетаняху ще бъде много внимателен да не засегне интересите им.
6. Нетаняху настоя в преговорите между двете страни да липсват предварителни условия. Това лишава палестинците от подкрепата на международното право, тъй като признатите им от междунвародния закон права биват определени като „предварителни условия”. В същото време, предварителните условия са любим похват на израелската дипломация - „принципите”, кото Нетаняху изтъкна, са именно такива; чрез 14 „уговорки” беше обезсилена в същността си „Пътната карта”.
В речта си Нетаняху не уточни бъдещите граници на палестинската държава, нито пък спомена нещо за израелско изтегляне от окупираните територии.
Израелският премиер избра да завърши речта си с библейски цитат.
Белият дом се опита да придаде положителен оттенък на изявленията на Нетаняху. Според говорителя Робърт Гибс Обама “вярва, че решението може и трябва да осигури както сигурността на Израел, така и да удовлетвори законните аспирации на палестинците за държава, и приветства определянето на тази цел от премиера Нетаняху.”
Въпреки умерения оптимизъм на редица европейски дипломати, позициите на други важни участници в конфликта не вещаят поводи за радост.
Сътрудникът на палестинския президент Махмуд Аббас Набил Абу Рудейна отхвърли исканията на Нетаняху: „коментарите му саботираха всички инициативи, парализираха всички усилия, които бяха направени”.
Саеб Ерекат, главният преговарящ от палестинска страна, не беше никак дипломатичен, заявявайки, че Нетаняху „трябва да чака 1000 години, за да намери и един палестинец”, готов да го подкрепи за тази неясна и хилава държава.
Подобна е и оценката на изследователя и университетски преподавател Норман Финкелщайн, потомък на родители, оцелели от Холокоста: „ Речта на Нетаняху торпилира всички практични принципи във връзка с преговорния процес за селищата и затръшна вратите... Не виждаме нищо важно или позитивно”.

3 коментара:

Мариян Карагьозов каза...

Пускам този текст чак сега, защото водих разговори с няколко печатни издания да го публикуват. Поради ред причини това не се случи.
Тъй като липсват бележки откъде е взета информацията, ако някой се интересува, мога да му препратя линковете.

Irshad каза...

"Поради ред причини това не се случи. "

Ох, Мариане...
Благодаря ти и се надявам повече хора да четат блога ти.

Мариян Карагьозов каза...

Извинявам се за горната информация.
Днес открих текста публикуван под формата на статия в бр. на в-к "Дума" от 29-ти юни 2009 г., понеделник, в рубриката "Глобус".