Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-09-09

Да кажем истината за 9-ти септември

По-долу ви предлагам статия на Венцислав Петков, публикувана във вестник "Виж" на 09.09.2004 г. От снимката ме гледа лице на млад човек, може би малко по-голям от мен, което ми вдъхва оптимизъм.

"Да кажем истината за 9 септември
Противоречието по оста комунизъм-антикомунизъм е бич за нашето развитие

Днес е 9-ти септември. Дата толкова обичана и мразена типично в български дух. Обича крайностите нашият народ. Дай му да се люшка ту вляво, ту вдясно и да се води ппо инерцията.
От онова, което знаем за 9 септември като историческа даденост, можем да кажем, че трепетно е бил очакван от предците на същите тези хора, които сега оплюват тази дата. И ако ви прави впечатление липсата на приемственост между поколенията, то е защото шепа от нагаждачи и политически хамелеони върлува при смяната на всяка власт. Затова и се изписаха толкова тонове мастило за пренаписване на учебниците по история, само и само да се изкара идването на народната власт преврат, а не въстание.
Почти всички живи свидетели ще признаят за формирането не само от комунисти на антифашистката съпротива у нас и битките й с подлогите на Хитлер у нас в началото на септември 1944 г.
Някои политически персони много обичат да обясняват неуспехите си в настоящето с отблясъците от миналото. И да стават смешни. Типичен пример - "земеделката" Анастасия Мозер, която не е сътворила нищо за правата на селскостопанските производители, но пък при всеки удобен повод плюе 45-те години от нашата нова история.
В смутните години на Втората световна война непрекъснато е имало кръвопролитни акции на привържениците на "червения" и "белия" терор. Може би още тогава е прокарана непреодолимата бразда в нашето общество, която рефлектира върху поведението на хората и до наши дни.
В годините на прехода политиците ни се изпотрепаха да заклеймяват режима отпреди 10.11.1989 г. и изхабиха много ценно време за сътворяването на полезни закони.
А когато фактите говорят, и боговете мълчат.
Колкото и противници да има соцреализмът у нас, дори и те не могат да отрекат, че той им даде сигурност, жилища, работа, възпитание. И най-важното - научи ги на човешки ценности - взаимопомощ, вяра, любов и състрадателност. Никой режим не може да си присвои тези ценности. Дали бяха част от идеологията на живковизма, или не, е друг въпрос, но е факт, че ги е имало.
Днес равносметката на прехода е просто печална. тотален икономически упадък, морална деградация и липса на нормални условия за живот. Българите не искат да създават семейства и от това страда раждаемостта. Работят на две-три места, за да могат да свържат двата края. А младите хора растат с промити мозъци за "безчовечния тоталитаризъм" и благоговеят пред субкултурата на САЩ.
Никой не зачерква с лека ръка историята си. 45-те години от 1944 до 1989 г. са част от историята на България, и то в голямата си част успешна за хората, независимо от приказките, че сме били в сянката на СССР. Цивилизованите държави правят бизнес от историческото си минало, а ние бутаме паметниците си на културата, защото сме безпомощни пред противопоставянето по оста комунизъм-антикомунизъм.
Трябва да спрем с цената на всичко безумното разделение на сини и червени, което спъва нашето развитие."

3 коментара:

Stoyan_D каза...

Изумен съм, че един млад и интелигентен човек толкова сляпо и безрезервно пише апологии за социализма - времето, когато течало мед и мляко от чешмите... Определено е имало положителни черти, даже много. Но аз винаги съм задавал един и същи въпрос на подобен тип хора, лелеещи по соца - защо тогава системата рухна, защо? ако беше перфектна - защо, защо накрая щандовете бяха празни, но зад всеки щанд висеше продавачка?? Истината е, че всички тези 50г. бяха една пълна илюзия, един отвратителен и за жалост неуспешен експеримент с българския народ и с много други, разбира се... Да не говорим за човешките права в онзи период-пълен срам!... И да не говорим за кастовото общество - деленето на врагове ан народа и активни борци!...И ако сега сме в отвратителен преход, то това е заради същата тази петдесетгодишна лъжа! Защото не е лесно 50г. да живееш в облаците и след това да се приземиш...и то с гръм и трясък! Дай Боже никога повече в България да няма такава нечовешка система!

bericd каза...

Марияне, също и аз не мога да те разбера. Не може да си затваряш очите - България е била един изолиран остров, изкуствено поддържан от всички страни в края. Безплатни материали оттам, заеми оттук, но това е една изкуствена система, която е било невъзможно да се запази. И все пак, сме били много назад в много неща. Имало е предимства - сравнение с днес наистина е било спокойно, тихо, по-щастливо. Но няма какво да спорим - не е стояла възможността да се запази това. И все пак - 80-те години са предшествани от 50-те години.

Unknown каза...

Нкво не разбирате пък вие? Марянчо е роден тогава,когато вече в магазините имаше всичко-скъпо,но го имаше! Той никога няма да има "щастиетоЩ да стане в 6 часа сутринта и да виси 2-3 часа на опашка за кисело мляко,за да може синът му да е сит! Никога няма да разбере какво е жена му да е бременна,а той да се моли на озъбената продавачка за парче шпеков салам,който тя е свила под тезгяха за роднините си. Лесно му е да пише за комунистически идеали,след като вероятно родителите му са си омазали пръстите в комунистическата каца с мед. Да,имаше и добри неща,така е. Но те бяха създавани и налагани с терор и насилие. И сега всички плащаме за грандоманщината и показността на комунистите-плащаме "кухите" заводи,проектирани да работят на загуба,плащаме всички онези "безплатни" неща за които някои реват,че вече ги няма. Ами тогава ги нямаше и за мен,но аз плащам! Кажи ми,Марияне,колко данъци плащаш ти сега на тая държава? Дай да видим кой къде е в списъка на платците. Аз получавам добра заплата-около 1800 лева бруто и си плащам до стотинка данъците и осигуровките. В свободното си време поработвам малко,че не съм свикнал да седя без работа. И отново плащам. Ти какво плащаш,че ми четеш лекции тук в блогчето си?