Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-09-02

Игрите на историята

Всичко живо се впусна да пише за Втората световна война. И аз няма да направя изключение :))
Ще се опитам обаче да представя факти, които не чух или не прочетох.
На първо място - много се говори за избухането на войната и по въпроса за вината. Не се любител на жанра за вините, но, ако така го подкараме, разбира се, най-голяма принос има Германия.
Любители на епистоларния жанр в интернет, с дежурно извратени мозъци, веднага обвиниха за всички възможни и невъзможни грехове и/само СССР. За съжаление, почти никой не каза нещо смислено и/или съществено за ролята на западните държави.
Трябва да отбележим, че след Първата световна доминанта в политиката на Великобритания и Франция е ограждането на победените страни със "санитарни кордони" и сдържане на червената заплаха. Така са образувани т. нар. "Малка Антанта" (Франция, Югославия, Чехословакия и Полша), Балканският съюз (Югославия, Гърция, Турция, Румъния, със сериозна насоченост срещу България)...
След идването на власт на Хитлер в Германия основен стремеж на дипломациите на "западните демокрации" бил апетитите на диктатора да бъдат насочени срещу Съветския съюз. По тази причина след споразумението от Мюнхен 1938 г. (след което британският премиер Чембърлейн се хвалеше, че бил осигурил мир за едно поколение!!!) бяха пожертвани първо Судетите, а няколко месеца по-късно нацистите окупираха цяла Чехословакия.
Мит е, че не е било възможно Хитлер да бъде спрян. Добър пример в това отношение е аншлусът (обединението) между Германия и Австрия. Голям процент от немската военна техника се оказва неизправна, множество бойни машини излизат от строя... Голямото нарастване на хитлеристката военна мощ става след прилапването на традиционно качествената и мощна чехословашка оръжейна индустрия (напр. заводите "Шкода").
Времето, което западните държави използваха, за да опитат да насочет агресията на Райха на изток, се оказа времето, в което Германия укрепи мощта и потенциала си...
Изписаха се и тонове думи по отношение пакта Рибентроп - Молотов. Пак не чух и друга гледна точка от вече втръсналият ни примитивен антикомунизъм и русофобство, прикрити зад разни форми.
Примерно взето, не беше отбелязано как английската и френска дипломация провалят турско-съветско споразумение, като по този начин още малко тласват СССР към подписване на неморалния пакт.
Не бяха отбелязани и част от правдивите аргументи и твърдения на съветската историография, настояваща, че чрез териториите, анексирани по това споразумение, германският удар след 22 юни 1941 г. беше забавен и притъпен. Истина е, че тези земи бяха бързо прегазени от Вермахта, но това разтегли съобщителните и продоволствени линии, спечели все пак някакво време, което позволи агресията да бъде задържана на линията Ленинград (Санкт Петербург) - Москва - Сталинград (Волгоград), а не много по на изток.
Тъй като в шумотевицата долният текст остана почти незабелязан, ще си позволя да приведа малко по-дълги цитати от интервюто на Елена Новосьолова от "Российская газета" с Александър Чубарян, директор на Института за по обща история в Руската АН. Текстът беше препечатан от в-к "Дума" (31 Август 2009, год. 19, брой 198) под заглавие "Военна тайна".
" - Защо според вас ОССЕ предложи да приравни вината на Хитлер и Сталин за разпалването на войната?
- Това е не научен, а политически въпрос. Резолюцията на ОССЕ е политическо решение. Върви явен процес на активна намеса на политиката в историята, използването на историята за политически цели. Самата тема за приравняването на сталинизма и фашизма не е нова. Тя се роди в Германия, където преди много години имаше цяла школа на ревизионисти, оглавявана от професор Ернст Нолте, който излезе с идеята, че германският тоталитаризъм е по-малко опасен от сталинския. Тази теория предизвика големи възражения в самата Германия. И Нолте беше сериозно критикуван. Много историци бяха разтревожени не от това, че хулят "другаря Сталин", а от това, че видяха в тази теория опит за оправдаване на нацизма.
От гледна точка на вътрешната политика има определени основания да се сравнява германският нацизъм със съветския режим. Например еднопартийната система, идеологията. Но има и съществени разлики. В основата на германския тоталитаризъм, германския нацизъм са били расовите геноцидни идеи. При Сталин това не е съществувало. Германският режим донесе огромни беди на цяла Европа, на целия свят. Сталинските репресии засегнаха преди всичко нашата страна. Сравнението няма никакви основания, когато възлагат на страната ни, след Сталин, отговорността за Втората световна война.
- Става въпрос и за края на Втората световна война, когато в страните от Източна Европа идват режими по съветски образец.
- Извинявайте, но тези режими не са били натрапени само отвън. Те са били подкрепяни и от мнозина вътре в тези държави: местните комунисти и привържениците им. Целият следвоенен елит и инфраструктурата в тези страни са били местни. И още нещо. "Съветският режим" идва след освобождението от германската окупация. Да си представим хипопетично, че бяхме стигнали до границата си и бяхме спрели. Не е сигурно, че западните съюзници щяха да успеят да стигнат до Полша и Чехословакия. Това, че Червената армия освободи Източна Европа от германския нацизъм, е признато от цялата международна общност.
Всички решения за тези страни са се приемали заедно със съюзниците. Но нито в Полша, нито в Чехословакия, нито в другите страни не ругаят сега американците за това, което са подписали в Ялта през 1945 г., за това, че са направили така, както е искал Сталин. Всичко по отношение на Източна Европа се е решавало колективно, била е голяма битка, но в крайна сметка това са били съгласувани действия. Да се предявява сметката само на Съветския съюз, струва ми се, е неконструктивно, неразумно и противоречи на историческите фактори."
По повод пакта Рибентроп - Молотов част от отговора на Ал. Чубарян звучи така:
"Аз например смятам, че национален егоизъм и недооценяване на фашизма са съществували навсякъде: и в Москва, и в Ландон, и в Париж... Какво е Мюнхен? Това е и посоченото недооценяване и опит за сделка с Хитлер. Той се е правил, че не иска да воюва, и това е било блъф, откупили са се от него с част от Чехословакия, а след пет месеца той е окупирал цялата Чехословакия. Сталинското споразумение с Хитлер е в тази обща система на недооценяване на германския фашизъм."
Други фрагменти от материала:
"В Прибалтика сега не обичат много да си спомнят за тази алтернатива: или СССР, или нацистка Германия."
Прибалтийските "са били авторитарни, а съвсем не демократични държави. И сред народите е зреело голямо недоволство от социално-икономическите и особено политическите действия на правителствата им. А във външната политика, за това пише в книгата си директорът на института по история на Естония Магнус Илмяров, голям спектър от левите сили се е ориентирал към Съветския съюз, предпочитайки го пред Германия. Между другото, тази книга предизвика голям шум на Запад."

Няма коментари: