Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-11-16

Местни избори

Участието ми в секционните избирателни комисии като секретар на последните няколко избори ме изпълва с нетленни впечатления... На няколко пъти даже писах из блога как се правят избори у нас...
Извинете ме за тежката квалификация, но институционалното и политическо невежество, което наблюдавах сред членовете на комисиите, може би подсещаше за крайния изход в урните.
Циркът беше пълен - "Атака" нямаха достатъчно хора, та в някои секции техните членове и застъпници бяха даже партийни членове на БСП; една лелка от РЗС не знаеше, че е член на комисия, мислеше, че е застъпник, при положение, че на удостоверението й доста ясно пишеше, че е член на комисия...
Хората на ГЕРБ бяха въоръжени с една енциклика. Пълна със сгрешени пълни и кратки членове и написана като модернистична поезия - без запетаи. В тази интифа се призоваваше към бдителност спрямо комунистическата опасност и марсианската заплаха... Препоръчваше се да се броят бюлетините вътре в стаичката - предварително, следварително, въобще всякогаш, че да не се случи така, щото някой, жаждеещ да пусне за Б. Б. или някоя от ипостасите му да не успее.
Това изискване беше твърде неадекватно, с оглед, че комисиите връчваха лично по една бюлетина и ги и подпечатваха дважди.
Имаше настояване задължително (забележете термина от казармено-полицейския речник) да се осигури представител на ГЕРБ при предаването но протоколите, ако председателят или секретарят не са от Партията.
Слава Богу, някакви остатъци от здрав разум надделяха и това масово не се случи. Тъй като изборите не бяха парламентарни и столицата не беше разделена на три многомандатни района, цяла София предаваше протоколите си на едно място - зала Универсиада. Там беше нещо средно между ад и пълна лудница. Нашият номер беше 1114.
За да занесем в общината листчето с извлечението от ОИК, трябваше да чакаме другите, а чакайки се лутахме из тъмнината в търсене на бусовете за Красна Поляна. Един вика - "Триадица?", друг му отговаря - "Тук сме за Връбница"...
Ще се запитате защо съм си го причинил?
Става дума за няколко неща. Едното е гражданският дълг. Защото съзнателно винаги съм в секция за гласуване на хора "с трайни физически увреждания", където писането е най-много. Избирайки да бъда секретар, знам че съм длъжен, че трябва да отида при предавенето на протоколите. Другото е съзнанието, че си си свършил добре твоята работа.
Има и едно по-трудно дефинируемо - усещането да си част от една общност с планетарни мащаби (социалистическата) е достатъчно, за да компенсира всичко описано дотук. Не мога инак, не мога другояче, гледайки престарелите другари, които идват да гласуват или са застъпници на БСП; които горят с победите и пораженията на тяхната кауза, въпреки всичко трудности и огорчения... Преди да кажете за недоубитите комунисти, изпитайте уважение към хората, които отстояват своите принципи и позиции.

2009-11-13

Andrea Bocelli and Dulce Pontes - "O Mare e Tu"

...

2009-11-10

Проглушиха ни ушите!

Шумотевица около 10-ти ноември доби истерични размери. По тази причина съм решил да не пиша и аз. Според френската поговорка - "когато всички се надприказват, а един мълчи, скоро всички чуват само него."
Отдавна не е имало такова драстично разминаване между медиите и истаблишмънта от една страна, и хората от друга. Разминаването е в две плоскости.
Първата е, че в момента хората се вълнуват от съвсем други неща. Този натрапен дневен ред не е адекватен.
Второто разминаване е, че медиите и самоизмислилият се, самозабравил се и самовъзпроизвеждащ се елит представят промяната, настъпила след 10.11.1989 г., като единствено и само положително приемана. Което съвсем не е вярно. в Обществото консенсус по въпроса не само че няма, но то е дълбоко разделено в отношението си към промяната.

Предлагам на вашето внимание двете статии, които ми направиха най-голямо впечатление. Макар името на авторите да е едно и също, става дума за различни хора.

Доц. Иво Христов - в-к "Гласове" - "Има прекрасни условия за създаването на авторитарен режим" (макар че заглавието не е много удачно, става дума за анализ на целия преход)

Иво Христов
- "Изгубени в прехода"

2009-11-05

Вавилонската кула

Вавилонската кула

Ние сме фигури на шах в една игра на власт.
Нужно е да се научим да живеем в хармония,
защото докато едни умират от глад,
други прахосват пари и време в нещо без смисъл.

Tова е обаждане, събуди се, времето ти изтича.
Пусни го.
Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И може би няма да имаш втори шанс,
да видиш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти се разтваря
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

От нашата сделка вече не остана нищо.
Не ти дадохме това, което очакваше.

Разбито сърце, кървящо от болка.
Заради кормчията, група от слепци
zаседнали в това море от хора.
Вече нищо не е от значение.
Нищо не е на мястото си.
Може да вдишаш такова отчаяние
и сълзи, носени от вятъра.
И един кръст върви в средата на шествието.

Виж добре.
Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.
Виж добре.

Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си
върху останките на Вавилонската кула.

Необходимо е да поговорим по темата.
Появяват се проблеми.
Или се спасяваш, или се погубваш.

Някой давят мъките в алкохол,
други си прерязват вените.

Бори се с трудностите, корабът ти изгаря, виждам кръв по сцената.
Ако бях на твое място, бих приел Исус.
Слагам емблемата, връщам се и променям системата.
Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.
Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Слепи, глупави, безразлични.
Трескава маса от бедни и богати,
kоято не знае накъде отива.

Ние сме като фигури на зловещ шах.

Залагаме напълно телата си
в тази игра на власт, разпръскваща огън навсякъде.

Разумните хора - изчезващ вид.
Умира съзнанието и остава само ехото на отчаянието.

Събуди се, времето ти изтича.
Отвори очите си пред пропастта,
kоято те кара да страдаш, защото си
пленник на своя егоизъм.

Не обръщай гръб на плача на хората,
защото това, което убива, е безразличието.
Не обръщай внимание на бурята,
защото накрая ти ще платиш сметката.

Искам прозрачно небе в целия свят.

Понякога страданието ти показва как да живееш.
Престани да се преструваш, не чакай да умреш.
Трябва да издържиш в тази джунгла от цимент.
Започни да даваш, за да получаваш.

Ти сам избираш края си, искам да ти кажа.

Престани да плачеш, светът върви на зле,
не искам да те лъжа.
Само спри да помислиш, трябва да реагираме,
времето ни минава.

Виж добре.

Всичко върви зле и наопаки.
И, може би, няма да имаш втори шанс
да погледнеш червените рози на Еден.

Виж добре.
Земята под краката ти ще се разтвори
и ще паднеш, без значение къде си,
върху останките на Вавилонската кула.

Torre de babel

Somos fichas de ajedrez en un juego de poder,
es necesario aprender a vivir en armonía,
porque mientras unos mueren de hambre,
otros derrochan dinero y tiempo en cosa sin sentido, eso es claro,
esto es un llamado, y agúzate que se acaba el tiempo ¡¡suéltaoa!!

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Oye Brother
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

De nuestro trato ya no que queda nada,
no te hemos dado lo que tú esperabas,
roto el corazón,
ahora sangra de dolor.

Por timonel un grupo de invidentes,
que se ha encallado en este mar de gente
nada importa ya,
nada tiene su lugar,
se puede respirar,
tanta desolación,
de lágrimas al viento,
y va una cruz en medio de la procesión.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien,
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

Es necesario que te hable del tema, están pasando,
problemas, o te salvas o te condenas, algunos en el alcohol,
ahogan las penas, otros en el barrio se destrozan las venas,
rema, que el barco se te quema, yo veo sangre en la escena,
yo que tú acepto a Jesucristo y me pongo el emblema, me recojo,
y cambio el sistema.

Sólo tú decides tu final, te quiero hablar,
sólo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
sólo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Ciegos, estúpidos e indiferentes,
masa febril de ricos e indigentes,
pasto de cortar,
que no sabe adonde va.
Somos fichas de un ajedrez siniestro,
para apostar en pleno nuestros cuerpos,
juego de poder,
sembrar fuego por doquier.

Los hombres de razón,
especie en extinción,
ha muerto la consciencia,
y solo queda el eco de la decepción.

Agúzate,
que se te acaba el tiempo,
de abrir los ojos,
antes del abismo,
que da lo mismo,
el sufrimiento,
porque eres prisionero de tu egoísmo.

No des la espalda al llanto de la gente,
que lo que mata es ser indiferente,
no des la vuelta a la tormenta,
porque al final serás quien pague la cuenta.

Quiero cielo transparente,
en el mundo entero.

A veces sufrir, te enseña a vivir, deja de fingir, no esperes
a morir, en esta selva de cemento hay que resistir, empieza
a brindar para recibir

Solo tú decides tu final, te quiero hablar,
solo restar llorar, el mundo anda mal, no te quiero engañar,
solo detente a pensar, tenemos que reaccionar,
el tiempo se está acabando.

Mira bien,
Todo va mal y todo esta al revés,
y tal vez no haya una segunda vez,
para mirar las rosas rojas del Edén.
Mira bien
que se abre el suelo bajo nuestros pies,
y caerás no importa donde estés,
sobre las ruinas de la Torre de Babel.

2009-11-03

Roxette - "Listen to your heart"

Гарнирам жестоката балада с целувки и прегръдки!
Приятно слушане!

2009-11-02

Бритни, Чомски и аз

„Бритни, Чомски и аз” е заглавието на едно сладко есе на Алек Попов. Ще си позволя да използвам заглавието, но да погледна темата от друг зрителен ъгъл, или дискурс по народному. Пък и сме в следвечерието на празника на народните будители.
С риск да ме обявите за малък радикал (може би не без основание :))), ще кажа следното за царящия мейнстрийм в медиите и публичното пространство.
Банално е да се каже, че властват простотии и манипулации.
Мисля, че има смисъл да изоквам (както и всеки друг да го прави) срещу простотиите
поне заради това. По-надолу следват разхвърляни и фрагментарни етюдчета по всеки проблем. По Ницше – казвам и нямам време да доказвам.
В теорията на националната сигурност се изтъква, че всяка държавност се определя от 3 елемента:
- политическото устройство (федерална или унитарна държава; монархия или република с подвидовете им; тип правова или не държава и пр., да не ги изброявам сега всичките)
- стопанството (иконом. мощ, износ, земеделие и пр.)
- форми на самосъзнание на гражданите и идентификация с матрицата от архетипи, в случая български. Според мен, макар никак да не обичам теориите на конспирацията, тече съзнателен процес на затъпяване на общество. Целите му са няколко.
Ако хората, които гласуват, се интересуват от приложението за баба Севда във Фейсбук или от Бритни, гарантират безконтролност на далаверите на управляващите - били те сини, червени, или гербери. Обществото ни е изпаднало в онази амнезия, описана добре от Ноам Чомски. Това обяснява защо за последните 3 избора се появиха толкова месии - 2001 - Сакса, 2005 - Волен; 2008 - Бойко, Яне и Волен.
На редица външни сили и фактори процесите на съзнателна инфантилизация също са изгодни, защото подриват държавността ни - колкото и налудно да ви звучи.
В едно свое есе Умберто Еко представи следната статистика в глобален мащаб - 3/5 от информацията в интернет е абсолютно безсмислена! Само 1/5 е с относителна ценност за ежедневието (рецепти, спорт, къде ще се чакаме днес) и едва 1/5 е с някаква научна или познавателна стойност. Есето на Еко обаче е остаряло. Струва ми се, че днес последният процент е намалял доста под 20...
Голям процент от хората дори и не се замислят, че някой може да ги манипулира. Именно това да не съзнаваш, че си манипулиран е най-сигурната гаранция манипулацията да успее.
Добавете към тази картина и няколко други неща, и ще опишем успешно днешната наша действителност.
Изключителна незаинтересованост какво се случва по света. Медийната резигнация от международните теми е впечатляваща. През лятото армията на Шри Ланка изкла няколко десетки хиляди тамили. Избиваше ги методично в продължение на месеци, стеснявайки зоната им. Единствените два отзвука у нас бяха статия на „Монд Дипломатик” и половин страничка в „Дума”, когато говорителят на бунтовниците обяви, че те слагат оръжие. Толкоз. Друг пример. Колко от вас знаят какво се случва в момента в Близкия Изток? Малко. А там отново ври и кипи.
Предлагам ви статията на Александър Кьосев "По света и у нас", където този феномен е разгледън по-задълбочено.
Независими медии няма. Все пак, в ерата на глобалната мрежа всяка информация би могла да бъде намерена. Затова, вместо да се премълчава дадена информация, което може и да бъде усетено от аудиторията, най-сигурният начин за дезинформация днес е ценното сведение да бъде залято от порой безсмислици и откровени тъпизми – концертът на Мадона, ожени се нашата колежка... (материал с продължителност на цялата рубрика за събития от света) и пр.
Няколко разпространени отговора на изложеното от мен са следните:
Днес всеки може да каже всичко, виж например твоя блог. Грешка. Достъпът до средствата за изразяване винаги е бил привилегия на малцина. Може би интернет демократизира възможността да се изкажеш, но няма блог, който да достига размерите на аудиторията на малка и незначителна кабеларка. Какво остава за големите TV-мрежи. Освен това, понякога либералното самодоволство е нетолерантно, защото се чуват единствено либерални гледни точки.
К`ъв си ти` бе, че ще ограничаваш свободата на хората да правят, слушат и гледат простотии.
Ник`ъв не съм. Безспорно е, че нямам право да ограничавам ничия свобода, стига тя да не се засяга моята "сфера". Но, когато всичко живо прави, слуша и гледа простотии, това ме засяга и мен. Най-малкото поради безконтролността на простотиите на управляващите, за което вече писах по-горе. Също така, когато цялото бодро и „компетентно” коментиращо интернет-войнство пише неграмотно, това е засягане и на моята сфера, щото почвам да се чудя врабче с "б" ли се пишеш като го видя на двайсе места написано "врапче" :))))
та така...
Демек, на чист български казано, в момента, с възможността всеки, който докопа компютър, да пише каквото му скимне, простотията само се задълбочава.
Ти също манипулираш. Аз влагам друга дефиниция в "манипулативен". Тъй като публично съм обявил позицията си и тя е широко известна, не може и дума да ства за манипулация . Под манипулация схващам скрито, неявно насочване към дадена теза. Докато моите пристрастия са кристално ясни. Въпреки това, неведнъж е имало хора с диаметрално противоположни на възгледите ми, да одобряват мои писаници, линкове и пр. Т.е., старая се да избягвам да съм твърде едностранчив. не че ми се получава, де ... :)))

Също така, за десерт оставям и блестящото есе на Ноам Чомски "Контролът на медиите" в превод на български.