Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-11-02

Бритни, Чомски и аз

„Бритни, Чомски и аз” е заглавието на едно сладко есе на Алек Попов. Ще си позволя да използвам заглавието, но да погледна темата от друг зрителен ъгъл, или дискурс по народному. Пък и сме в следвечерието на празника на народните будители.
С риск да ме обявите за малък радикал (може би не без основание :))), ще кажа следното за царящия мейнстрийм в медиите и публичното пространство.
Банално е да се каже, че властват простотии и манипулации.
Мисля, че има смисъл да изоквам (както и всеки друг да го прави) срещу простотиите
поне заради това. По-надолу следват разхвърляни и фрагментарни етюдчета по всеки проблем. По Ницше – казвам и нямам време да доказвам.
В теорията на националната сигурност се изтъква, че всяка държавност се определя от 3 елемента:
- политическото устройство (федерална или унитарна държава; монархия или република с подвидовете им; тип правова или не държава и пр., да не ги изброявам сега всичките)
- стопанството (иконом. мощ, износ, земеделие и пр.)
- форми на самосъзнание на гражданите и идентификация с матрицата от архетипи, в случая български. Според мен, макар никак да не обичам теориите на конспирацията, тече съзнателен процес на затъпяване на общество. Целите му са няколко.
Ако хората, които гласуват, се интересуват от приложението за баба Севда във Фейсбук или от Бритни, гарантират безконтролност на далаверите на управляващите - били те сини, червени, или гербери. Обществото ни е изпаднало в онази амнезия, описана добре от Ноам Чомски. Това обяснява защо за последните 3 избора се появиха толкова месии - 2001 - Сакса, 2005 - Волен; 2008 - Бойко, Яне и Волен.
На редица външни сили и фактори процесите на съзнателна инфантилизация също са изгодни, защото подриват държавността ни - колкото и налудно да ви звучи.
В едно свое есе Умберто Еко представи следната статистика в глобален мащаб - 3/5 от информацията в интернет е абсолютно безсмислена! Само 1/5 е с относителна ценност за ежедневието (рецепти, спорт, къде ще се чакаме днес) и едва 1/5 е с някаква научна или познавателна стойност. Есето на Еко обаче е остаряло. Струва ми се, че днес последният процент е намалял доста под 20...
Голям процент от хората дори и не се замислят, че някой може да ги манипулира. Именно това да не съзнаваш, че си манипулиран е най-сигурната гаранция манипулацията да успее.
Добавете към тази картина и няколко други неща, и ще опишем успешно днешната наша действителност.
Изключителна незаинтересованост какво се случва по света. Медийната резигнация от международните теми е впечатляваща. През лятото армията на Шри Ланка изкла няколко десетки хиляди тамили. Избиваше ги методично в продължение на месеци, стеснявайки зоната им. Единствените два отзвука у нас бяха статия на „Монд Дипломатик” и половин страничка в „Дума”, когато говорителят на бунтовниците обяви, че те слагат оръжие. Толкоз. Друг пример. Колко от вас знаят какво се случва в момента в Близкия Изток? Малко. А там отново ври и кипи.
Предлагам ви статията на Александър Кьосев "По света и у нас", където този феномен е разгледън по-задълбочено.
Независими медии няма. Все пак, в ерата на глобалната мрежа всяка информация би могла да бъде намерена. Затова, вместо да се премълчава дадена информация, което може и да бъде усетено от аудиторията, най-сигурният начин за дезинформация днес е ценното сведение да бъде залято от порой безсмислици и откровени тъпизми – концертът на Мадона, ожени се нашата колежка... (материал с продължителност на цялата рубрика за събития от света) и пр.
Няколко разпространени отговора на изложеното от мен са следните:
Днес всеки може да каже всичко, виж например твоя блог. Грешка. Достъпът до средствата за изразяване винаги е бил привилегия на малцина. Може би интернет демократизира възможността да се изкажеш, но няма блог, който да достига размерите на аудиторията на малка и незначителна кабеларка. Какво остава за големите TV-мрежи. Освен това, понякога либералното самодоволство е нетолерантно, защото се чуват единствено либерални гледни точки.
К`ъв си ти` бе, че ще ограничаваш свободата на хората да правят, слушат и гледат простотии.
Ник`ъв не съм. Безспорно е, че нямам право да ограничавам ничия свобода, стига тя да не се засяга моята "сфера". Но, когато всичко живо прави, слуша и гледа простотии, това ме засяга и мен. Най-малкото поради безконтролността на простотиите на управляващите, за което вече писах по-горе. Също така, когато цялото бодро и „компетентно” коментиращо интернет-войнство пише неграмотно, това е засягане и на моята сфера, щото почвам да се чудя врабче с "б" ли се пишеш като го видя на двайсе места написано "врапче" :))))
та така...
Демек, на чист български казано, в момента, с възможността всеки, който докопа компютър, да пише каквото му скимне, простотията само се задълбочава.
Ти също манипулираш. Аз влагам друга дефиниция в "манипулативен". Тъй като публично съм обявил позицията си и тя е широко известна, не може и дума да ства за манипулация . Под манипулация схващам скрито, неявно насочване към дадена теза. Докато моите пристрастия са кристално ясни. Въпреки това, неведнъж е имало хора с диаметрално противоположни на възгледите ми, да одобряват мои писаници, линкове и пр. Т.е., старая се да избягвам да съм твърде едностранчив. не че ми се получава, де ... :)))

Също така, за десерт оставям и блестящото есе на Ноам Чомски "Контролът на медиите" в превод на български.