Страннико из безбрежните електронни полета, добре дошъл в моето местенце в интернет!
Дано престоят ти тук бъде ако не полезен, то поне приятен!

Моля коментарите да бъдат НА КИРИЛИЦА и БЕЗ ОБИДИ!

За оптимално разглеждане препоръчвам браузър Mozilla Firefox.



2009-11-16

Местни избори

Участието ми в секционните избирателни комисии като секретар на последните няколко избори ме изпълва с нетленни впечатления... На няколко пъти даже писах из блога как се правят избори у нас...
Извинете ме за тежката квалификация, но институционалното и политическо невежество, което наблюдавах сред членовете на комисиите, може би подсещаше за крайния изход в урните.
Циркът беше пълен - "Атака" нямаха достатъчно хора, та в някои секции техните членове и застъпници бяха даже партийни членове на БСП; една лелка от РЗС не знаеше, че е член на комисия, мислеше, че е застъпник, при положение, че на удостоверението й доста ясно пишеше, че е член на комисия...
Хората на ГЕРБ бяха въоръжени с една енциклика. Пълна със сгрешени пълни и кратки членове и написана като модернистична поезия - без запетаи. В тази интифа се призоваваше към бдителност спрямо комунистическата опасност и марсианската заплаха... Препоръчваше се да се броят бюлетините вътре в стаичката - предварително, следварително, въобще всякогаш, че да не се случи така, щото някой, жаждеещ да пусне за Б. Б. или някоя от ипостасите му да не успее.
Това изискване беше твърде неадекватно, с оглед, че комисиите връчваха лично по една бюлетина и ги и подпечатваха дважди.
Имаше настояване задължително (забележете термина от казармено-полицейския речник) да се осигури представител на ГЕРБ при предаването но протоколите, ако председателят или секретарят не са от Партията.
Слава Богу, някакви остатъци от здрав разум надделяха и това масово не се случи. Тъй като изборите не бяха парламентарни и столицата не беше разделена на три многомандатни района, цяла София предаваше протоколите си на едно място - зала Универсиада. Там беше нещо средно между ад и пълна лудница. Нашият номер беше 1114.
За да занесем в общината листчето с извлечението от ОИК, трябваше да чакаме другите, а чакайки се лутахме из тъмнината в търсене на бусовете за Красна Поляна. Един вика - "Триадица?", друг му отговаря - "Тук сме за Връбница"...
Ще се запитате защо съм си го причинил?
Става дума за няколко неща. Едното е гражданският дълг. Защото съзнателно винаги съм в секция за гласуване на хора "с трайни физически увреждания", където писането е най-много. Избирайки да бъда секретар, знам че съм длъжен, че трябва да отида при предавенето на протоколите. Другото е съзнанието, че си си свършил добре твоята работа.
Има и едно по-трудно дефинируемо - усещането да си част от една общност с планетарни мащаби (социалистическата) е достатъчно, за да компенсира всичко описано дотук. Не мога инак, не мога другояче, гледайки престарелите другари, които идват да гласуват или са застъпници на БСП; които горят с победите и пораженията на тяхната кауза, въпреки всичко трудности и огорчения... Преди да кажете за недоубитите комунисти, изпитайте уважение към хората, които отстояват своите принципи и позиции.

4 коментара:

Златко каза...

Братче, не е проблемът, че комунистите са недоубити. Проблемът е, че в БСП няма нищо комунистическо. Ти на тази партия ли си застъпник?

Мариян Карагьозов каза...

Да, и аз твърдя нещо такова - че у ръководството на БСП (с малки изключения) има малко до никак "лявост", ако мога да се изразя като Генчо Дайнов...
Да, бях секретар на СИК от квотата на БСП.

Златко каза...

Ми, моито съболезнования за това :)

Съвсем добронамерено искам да те попитам, защото все повече ви се чудя на такива хора, защо все още стоите там?! Има толкоз алтернативи на това да си активист на партия, която прави нещо „ляво“ само за разнообразие... Ако си навит обясни накратко или надълго, аз имам впечатлението, че повечето разумни поддръжници на Партията си имат някаква далаверка с нея, но се надявам, че има и други, затова питам - защо така?!

Мариян Карагьозов каза...

Здравей!

Далаверка в моя случай няма. Няма и при стотиците хиляди редови поддръжници и симпатизанти. Далаверките в БСП са дело на шепа хорица по партийния връх. Единствения начин да променим нещо, което не ни харесва, е да се борим с него. Най-лесно това може да стане като говорим, като пишем, като сме критични...
Искам да те уверя, че да си ляв или социалист означава да изповядваш всеки ден, ежедневно няколко ценности - свобода, равенство, солидарност... Не е хоби :)) Пък и "алтернативите да си активист на паритя, която прави нещо ляво", май не са толкова много. Само според мен, де :))
Поздрави!